Синдикалисти се изправиха срещу ръководствата си заради пенсионните промени
Металурзите настояват пенсиите от професионалните фондове да са допълващи
При тежки условия на труд работят около 130 хил. души.
©
КРАСИМИР ЮСКЕСЕЛИЕВ
При тежки условия на труд работят около 130 хил. души.
©
КРАСИМИР ЮСКЕСЕЛИЕВ
Две от индустриалните федерации на КНСБ и КТ "Подкрепа", тези на металурзите, влязоха в остро противоречие с централите си по въпроса за професионалните пенсионни фондове и ранното пенсиониране.
До момента лидерите на синдикатите се изказваха скептично за това дали да продължат да съществуват професионалните пенсионни фондове, които осигуряват ранна пенсия на работещите в тежки условия на труд (първа и втора категория). Освен това в предложенията за промени в сектора има идея да се премахне втора категория труд, тъй като предприятията могат да инвестират в по-добри условия на работа и така да не съществуват вредни условия. По този начин работещите втора категория труд ще трябва да се приравнят като осигуровки с трета, т.е. като мсички останали.В писмо до премиера, социалния и финансовия министър, с което "Капитал" разполага, лидерите на двете федерации Васил Яначков и Людмил Павлов, настояват професионалните фондове да плащат допълваща пенсия, както универсалните, и втора категория труд да се запази.
Кой колко плаща
За първа и втора категория труд се осигуряват около 130 хил. души – летци, миньори, металурзи, енергетици, машинисти и др. Професионалният фонд изплаща срочна пенсия за годините от ранното пенсиониране при условията на първа и втора категория труд до придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст за трета категория труд. Според сегашното законодателство осигуровките, плащани от работодатеря, за трета категория труд са 12.3%, а за първа категория е 15.3%. Освен това работодателите внасят за втора и първа категория труд допълнително 7% и 12% в професионален фонд, като държавата също допълва от данъци осигуровка от 12%. Категорийният работник обаче трябва да получи пенсия само на база на вноските в професионален фонд. "За категорийните работници се внасят по-големи осигуровки, а в същото време за голяма част от времето на получаване на пенсия, тя се изчислява само върху вноските в професионален фонд, а не върху всички осигуровки. Осигуровките в професионалните фондове са допълнителни и не могат да формират ранната пенсия. Пенсията от професионален фонд трябва да бъде допълваща", изтъкват в писмото си металурзите.При представянето на пакета промени в Кодекса за социално осигуряване (КСО) от социалния министър във вторник промяната за работещите тежък труд е само, че и те, както и работещите трета категория, ще могат да избират между това дали вноската им да се внася в Сребърния фонд или в пенсионен фонд.
Какво искат металурзите
В писмото си металурзите отбелязват, че са категорично против отпадането на втора категория труд, тъй като статистиката сочи, че средната продължителност на получаване на пенсия за втора категория е по-малка дори от тази за първа категория. Освен това те настояват за приемлив вариант за нарастване и на възрастта за ранно пенсиониране до 10 години за първа категория и съответно 5 години по-рано от възрастта за трета категория. В момента тези срокове са осем и три години.Металурзите настояват срочната професионална пенсия за ранно пенсиониране да се промени на срочна допълваща пенсия.
КРИБ и КТ "Подкрепа" настояват за ясни правила за повишаване на минималната заплата
Увеличаването на минималната работна заплата трябва да се случи, но при ясен механизъм, а не на парче. Освен това в разговорите между работодателите и синдикатите за размера на заплатите държавата трябва да бъде медиатор. Това беше позицията на Кирил Домусчиев, председател на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ), и на Димитър Манолов, председател на КТ "Подкрепа", в ефира на "Нова телевизия".
Според Манолов трябва да се постигне сближаване между доходи, цени и начин на живот с другите страни в ЕС. Увеличаването на минималната работна заплата е необходима стъпка, но не е решение на проблема. Той добави, че заради това разговорът по темата трябва да е сериозен, а не да се работи "на парче". Кирил Домусчиев заяви, че КРИБ никога не се е противопоставяла на увеличението на минималната работна заплата, но то трябва да става чрез ясен механизъм и държавата да посредничи при преговорите. Той също поиска минималната работна заплата да бъде отвързана от фиска.
Увеличаването на минималната работна заплата трябва да се случи, но при ясен механизъм, а не на парче. Освен това в разговорите между работодателите и синдикатите за размера на заплатите държавата трябва да бъде медиатор. Това беше позицията на Кирил Домусчиев, председател на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ), и на Димитър Манолов, председател на КТ "Подкрепа", в ефира на "Нова телевизия".
Според Манолов трябва да се постигне сближаване между доходи, цени и начин на живот с другите страни в ЕС. Увеличаването на минималната работна заплата е необходима стъпка, но не е решение на проблема. Той добави, че заради това разговорът по темата трябва да е сериозен, а не да се работи "на парче". Кирил Домусчиев заяви, че КРИБ никога не се е противопоставяла на увеличението на минималната работна заплата, но то трябва да става чрез ясен механизъм и държавата да посредничи при преговорите. Той също поиска минималната работна заплата да бъде отвързана от фиска.
