КТБ окончателно е без лиценз

Върховният административен съд (ВАС) бетонира решението на Българската народна банка (БНБ) за отнемането на лиценза на Корпоративна търговска банка (КТБ) и така вече няма пречка да започне делото за несъстоятелността й. През януари под натиска на управляващи процесът да се забърза тричленен състав на съда счете, че големите акционери на банката и бившите й ръководители нямат правно основание да атакуват действията на БНБ по отношение на банката. В четвъртък и последната инстанция затвърди тази позиция. Петчленният състав на ВАС с председател ръководителят на институцията Георги Колев постанови определение, с което отхвърли като неоснователни жалбите на Орлин Русев, "Бългериън Акуизишън къмпани", "Бромак" и Вера Ахундова срещу решението на БНБ от 6 ноември 2014 г. за отнемането на лиценза. Пред магистратите акционерите и бившият изпълнителен директор на КТБ настояха, че държавата погазва не само имуществените им права, но и човешките им права, защитени с международни конвенции. С тези аргументи те биха могли да заведат дело срещу България, което според юристи има големи шансове да доведе до поредна осъдителна присъда.

Аргументите на съда

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

В определението си 5-членката на ВАС приема, че само засегнатото дружество, в случая КТБ, има правен интерес да обжалва акта на БНБ. Посочва се, че дружеството е пряко засегнато от решението за лиценза, докато акционерите са косвено засегнати. От лятото обаче КТБ се управлява от квестори, назначени от централната банка. Като нейни подчинени те не се противопоставят на актовете на БНБ. Вместо да се произнесе по явния пример за конфликт на интереси, съдът обръща внимание на друг детайл, а именно, че квесторите влизат в банката с поставянето й под специален надзор, поискано изрично от тогавашното ръководство на банката. Нито отстранените през месец юни ръководители, нито акционерите са протестирали решението по поставяне на КТБ под специален надзор, което магистратите приемат за първи етап от процеса по отнемане на лиценза.  

Върховният съд намира, че за да има основание да се представя за жертва на погазени права, защитавани от Европейския съд по правата на човека, акционерът трябва да е или едноличен собственик на капитала на дружеството, или да притежава над 90% от акциите му, тъй като това го индивидуалира и доказва пряк правен и личен интерес. Посочва се, че във всички останали случаи необосновано се разширява кръга на лицата, които биха могли да предявяват претенции към регулатора - акционери, вложители, контрагенти и дори служители на трудов договор.

Акционерите поемат собствен икономически риск от участието си в дадено дружество, а засегнатият им икономически интерес не обуславя правен интерес от оспорване на административни актове в съда, считат още магистратите. Според тях никой не оспорва имуществените права на акционерите и те биха могли да ги защитават в последващото производство по несъстоятелност на банката. "Основните права не са абсолютни и спрямо тях могат да се налагат ограничения, при условие че те действително отговарят на преследваните от разглежданата мярка цели от общ интерес", пише в определението на ВАС.



Набързо и не по европейски

С произнасянето окончателно се блокира възможността от разглеждане по същество на въпроса дали БНБ правилно е отнела лиценза на КТБ. То предопределя и какво ще е решението по друго дело, с което акционери обжалват решение на регулатора по линия на опита за увеличение на капитала на банката с 35 млн. евро. Решението по него също се очаква в експресни срокове, за да може да стартира делото за несъстоятелността на КТБ.

Ако се погледне едро на решението, извън казуса КТБ, то излиза, че определени съдии са готови да потъпкват правата на акционерите. И докато при първото определение имаше съдия с особено мнение, който виждаше в това проблем, сега екипът единодушно зачерква тази логика. В случая с КТБ има достатъчно основания и закононарушения, заради които лицензът й да бъде отнет, но съдът избяга от оценка на тези доказателства.

"Изглежда ръководството на ВАС рутинно е козирувало пред гибелния гняв на премиера и финансовия министър и е взело мерки делото не само да бъде решено по-бързо и по желания от изпълнителната власт начин. Абсурдът на този подход е, че безобразията на едни държавни институции, като БНБ и КФН, които престъпно проспаха кризата в КТБ, даваха неверни заключения за капиталовата й адекватност, сега се "компенсират" с груба намеса по делото КТБ, която не решава, а създава нови проблеми," коментира след първото определение адвокат Михаил Екимджиев.

В опит да забързат процеса управляващите преправиха и Закона за банковата несъстоятелност, което даде възможност за замяна на квесторите в КТБ със синдици. Те получиха широки правомощия за издирване и връщане под контрола на банката на имущество, придобито с кредити от нея. Специални поправки, които да обслужат конкретния казус с КТБ, се задвижиха и в Наказателно процесуалния кодекс и Гражданско-процесуалния кодекс. С тях ще се даде власт на прокуратарата да разваля частни сделки без съдебен контрол, което предизвика остра критика на министъра на правосъдието Христо Иванов.