"Когато навремето съществуваше УБО, то беше 100% копие на съветското. Това беше една пълноценна служба за опазване привилегиите на властта и нейната сигурност. След ноември 1989 г. то бе ликвидирано и беше сведено до много малка служба, която мъждукаше по един скромен начин. С годините обаче тя се посъвзе и се отръска от пепелта", коментира за "Капитал" бившият военен министър и посланик на България в НАТО Бойко Ноев, който в момента е експерт по проблемите на сигурността и един от най-отявлените противници на настоящия проектозакон за НСО в този му вид. "Когато погледнем НСО с техните около 1200 души персонал и 40 млн. бюджет на фона на системата за национална сигурност и какво те правят всъщност, тогава лъсват големите контрасти и противоречия, които не са в интерес на обществото", допълва Ноев. Според него новият закон просто е обобщил досега действащите подзаконови разпоредби и е оставил вратички за безконтролно разширяване на обхвата на лицата, които са под опеката на службата. В момента например под крилото на НСО незнайно защо трябва да попаднат не особено застрашени лица като омбудсмана, кмета на София или пък конституционните съдии.

"Без да се поставя под съмнение нуждата от охрана на тримата най-висши държавици (президент, премиер и председател на парламента), не е нужно за целта да има отделна специална служба. Такава няма никъде в Европа", казва бившият военен министър, изключвайки от тази сметка държавите, чиито лидери държат "ядрени куфарчета". "При тази организация симбиозата между хората на властта и НСО е пълна и службата знае дори най-съкровените им тайни. Но за тези неща може да се говори само като за обосновано предположение", добавя Ноев.

Узаконяване на статуквото

Интересен детайл около закона за НСО е, че той не се внася от Министерския съвет, а от група народни представители. Това е, меко казано, странно, когато говорим за важен нормативен акт в сферата на националната сигурност. В случая всичко изглежда по-скоро като ведомствен лобизъм и коалиция по интереси, чиято цел е ренесанс на НСО като структура с подобни на УБО функции. Важно е да се отбележи също, че по силата на предложения закон например тримата най-висши държавици в България не могат да се откажат от услугите на спецслужбата, а останалите могат да го направят само за ограничен период от време, и то с изрична декларация по образец. Интересно е също така, че в проекта за нормативен акт изрично пише, че държавните бодигардове "нямат полицейски правомощия", но де факто са им вменени доста разширени функции, които в някаква степен са дори по-големи от тези на униформените служители на реда: издаване на задължителни разпореждания, глоба на хората, които отказват да ги изпълнят, събиране на информация с технически способи (подслушване), задържане, прилагане на физическа сила, използване на помощни средства, както и на огнестрелно оръжие срещу хора, превозни средства и опасни животни.

Според Бойко Ноев може да се намери съвсем елегантен и логичен вариант за трансформацията й. Той се базира на съвсем естественото допускане, че нещото, което заплашва държавните мъже в момента, а всъщност и не само тях, е тероризмът. Затова според него от гледна точка на оптималното използване на обществените ресурси е логично охранителната част от НСО да бъде слята със Специализирания отряд за борба с тероризма (СОБТ) към МВР. Всички останали поддържащи структури, които в момента осигуряват някакви ВИП услуги на властта, безболезнено могат да бъдат обособени в някаква логистична структура към Министерския съвет, тъй като нямат никакво отношение към националната сигурност. При този процес обаче те ще загубят привилегиите, които ползват като военнослужещи. Парадоксалното нещо в настоящата ситуация е, че СОБТ, което е призвано да пази цялото общество от терор, разполага с между 150 и 200 души персонал и 4 млн. лв. бюджет, а НСО, чийто кръг от охранявани лица има двуцифрено изражение, поддържа над 1200 щатни бройки, от които неясно колко са за бодигардове. "Тези хора трябва да пазят цялото общество, а не шепа хора. Точка", обобщава Ноев.

Световната практика обаче не свежда ролята на подобни служби само до опазване от тероризъм (виж текста по-долу). Подобни структури за охрана имат функции и за опазване на обществения ред, церемониални, информационни и още много други. Всъщност големият въпрос е не само НСО да действа на базата на закон, а дали изобщо трябва да има служба в този й вид, в който нейната дейност се превръща в слугуване на властимащите. Като например фактът, че с годините НСО се е превърнала служба, която обслужа администрацията на президента. В момента повече от 20 коли на службата возят различни хора от администрацията на държавния глава.

Политически пируети

Председателят на комисията по вътрешен ред и сигурност Атанас Атанасов от Реформаторския блок също има тежки резерви към закона за НСО – както за кръга охранявани лица, така и за функциите на службата. Според него е абсолютно необяснимо защо тази структура трябва да бъде военизирана. "Предполагам, че това се прави заради привилегиите, които дават воинските длъжности", казва Атанасов. Той има съображения и против начините на набиране на информация, както и за развиването на стопанска дейност от НСО. "Ако толкова е необходима такава дейност, да се създаде една държавна агенция за управление на резиденции, ловни паркове и т.н., която да се занимава с това. Но не е работа на службата за охрана да върши подобна дейност", коментира бившият ръководител на контраразузнаването. Според Атанасов НСО трябва да се превърне в една по-лека структура, която да се занимава само с охраната на официални лица.

Интересно е, че по отношение на НСО подобен скептицизъм застъпва и левицата. Зам.-председателят на комисията по вътрешна сигурност и обществен ред Атанас Мерджанов, заяви, че депутатите от "БСП Лява България" не са гласували за проектозакона, тъй като виждат в него единствено цел да се узакони статуквото. "Ние настоявахме законът за НСО да бъде внесен от правителството, защото искахме да видим визията за бъдещето на тази служба от управляващите", каза Мерджанов. Според него в проектозакона има редица недомислия като военизирания щат, несъответствия на званията със Закона за отбраната, обхвата на охраняемите лица, събирането на информация и др. "Въпреки че сегашният шеф на службата успя да стабилизира НСО, проектозаконът трябва да се преработи основно", смята Мерджанов.

Бившият директор на НСО о.р. ген. Румен Миланов е една идея по-резервиран към идеите за радикална трансформация на службата. "Основният въпрос не е толкова охраната на високопоставеното лице, колкото информацията за неговото движение", казва ген. Румен Миланов като аргумент срещу това НСО да мине на подчинение на МВР. Той също като ген. Атанасов се опасява, че ако службата отиде във вътрешното министерство, е възможно оттам да изтича информация. Румен Миланов също така смята, че единствената причина службата да е военизирана е дисциплиниращият ефект от това. На практика обаче истинската мотивация на НСО да иска военизация са финансовите и други привилегии, които офицерските звания дават.

За сметка на това Румен Миланов също е категорично против извършването на стопанска дейност от страна на НСО. Бившият директор си спомня какъв кошмар е било да се реализират ябълките от градините на резиденция "Кричим", когато тя влязла в структурите на службата. Миланов е и против и във възможността НСО да предлага платена охрана на други държавни структури, каквато възможност дава настоящият проектозакон.

Според о.р. генерала също така трябва да има преразглеждане на списъка от охраняеми лица, който сега е твърде широк. Така според него ще се намали и бюджетът на НСО. Той дава пример с омбудсмана на републиката, който също ползва охрана и кола на НСО. Миланов си спомни, че първият омбудсман Гиньо Ганев е "изровил институциите", за да може да влезе в номенклатурата на НСО за охраняеми лица. Същото е положението и с членовете на Конституционния съд. Между другото и сегашният обмудсман ползва автомобил на НСО. Всичко това е един от многото нагледни примери, че охраната на НСО просто се превръща в камуфлаж за осигуряване на привилегии. И така идеята за физическа защита на елита се превръща в стройна система за корумпирането му с пари на данъкоплатците, а практикуващите я все повече заприличват на високомерни кочияши на властта.