Национална служба за охранване

Когато в далечната 1992 година първият демократично избран министър-председател Филип Димитров решава да закрие легендарното Пето управление на Държавна сигурност, по-известно с абревиатурата УБО, той едва ли си е представял, че наследилата го служба правоприемник ще работи в правен вакуум в продължение на следващите 23 години. Точно това обаче се случва с Националната служба за охрана (НСО), която е призвана да се занимава с физическата защита на българския държавен елит. Едва сега, близо четвърт век след падането на тоталитаризма у нас, тя има шанс да излезе от правната зона на здрача и да започне да работи на базата на официално одобрен устройствен закон. За съжаление обаче проектът за нормативен акт, който бе внесен в парламента от група народни представители от управляващата коалиция, по-скоро се опитва да върне НСО към изключително неприятните практики на нейния предшественик.

Бившето Управление за безопасност и охрана (УБО) всъщност е много повече от структура за охрана. Година след падането му от власт дори бившият комунистически диктатор Тодор Живков признава, че лично контролираната от него преторианска гвардия постепенно е станала "държава в държавата", управлявала огромни безотчетни парични потоци и задоволявала всевъзможни прищявки на властимащите. В момента НСО също не може да се оплаче от липса на средства – годишният му бюджет е около 40 млн. лв. - горе-долу два пъти повече, отколкото парите за българското разузнаване и около 10 пъти повече от финансирането на Специализирания отряд за борба с тероризма (СОБТ). Всъщност с времето охранителната дейност на УБО става по-скоро второстепенно занимание за сметка на ресурсното осигуряване на управляващия елит. А всъщност това е може би основното нещо, което провокира обикновените българи да излязат на протести след 10 ноември 1989 г.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Мускетари или слуги

Въпреки че в момента би трябвало да е реформирана, деполитизирана и приведена в съответствие с действащите закони в страната, близо 23 години след създаването й Националната служба за охрана продължава да съществува на ръба на правния мир - без устройствен закон и на базата на постановление на Министерския съвет. Съвсем скоро обаче това може да се промени, тъй като управляващата коалиция най-накрая внесе нормативен акт, който да вкара в някакви правни релси дейността на държавните бодигардове. За жалост съществува съвсем реална опасност законът просто да формализира един процес, който тихо тече през последните няколко години, и НСО просто да узакони практиките от времето на УБО, превръщайки се отново в институционализирана система за ВИП услуги. А това е доста далеч както от интереса на българските данъкоплатци, така и от идеята за модерна специална служба.

"Когато навремето съществуваше УБО, то беше 100% копие на съветското. Това беше една пълноценна служба за опазване привилегиите на властта и нейната сигурност. След ноември 1989 г. то бе ликвидирано и беше сведено до много малка служба, която мъждукаше по един скромен начин. С годините обаче тя се посъвзе и се отръска от пепелта", коментира за "Капитал" бившият военен министър и посланик на България в НАТО Бойко Ноев, който в момента е експерт по проблемите на сигурността и един от най-отявлените противници на настоящия проектозакон за НСО в този му вид. "Когато погледнем НСО с техните около 1200 души персонал и 40 млн. бюджет на фона на системата за национална сигурност и какво те правят всъщност, тогава лъсват големите контрасти и противоречия, които не са в интерес на обществото", допълва Ноев. Според него новият закон просто е обобщил досега действащите подзаконови разпоредби и е оставил вратички за безконтролно разширяване на обхвата на лицата, които са под опеката на службата. В момента например под крилото на НСО незнайно защо трябва да попаднат не особено застрашени лица като омбудсмана, кмета на София или пък конституционните съдии.

Прочетете и това