Бизнес организациите: Няма пенсионна реформа, само опит да се запуши дупката в бюджета

В мерките на правителството е заложено вдигане на осигуровките и двойно по-бавно увеличение на пенсионната възраст.

Представените от правителството промени в пенсионната система целят единствено да намалят донякъде дефицита на държавното обществено осигуряване (ДОО), а оттам на консолидирания държавен бюджет. Това е мнението на представителните организации на работодателите в България, които в отворено писмо изразиха своята "изключителна неудовлетвореност и разочарование от изложените от Министерството на труда и социалната политика (МТСП) виждания за пенсионна реформа". Бизнесът е категоричен, че представените преди седмица идеи не отговарят на изискванията за цялостна структурна реформа, не се взима предвид мнението на работодателите и не се изпълняват предизборните обещания.
 
Вицепремиерът и социален министър Ивайло Калфин представи общо 30 мерки, които според него ще намалят зависимостта на Националния осигурителен институт от бюджетните средства, ще направят системата по-устойчива, а като краен ефект се очаква да се генерира повече ресурс за по-големи пенсии. В окончателния пакет от мерки, изготвен от МТСП, се залага основно на вдигане на осигурителната тежест и отказ от категорични действия в двете ключови направления – ранното пенсиониране и източването на системата чрез инвалидните пенсии.
 
Критиките на бизнеса

В своето писмо работодателите изтъкват, че от пакета са изключени най-съществените и спешни промени, които следва да бъдат осъществени. Според тях на първо място трябва да се почисти системата от всички социални плащания, които нямат общо с осигурителния принос, а са с характер на социално подпомагане. Продължава структурната неяснота за характера на системата за социално осигуряване, пише в писмото.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Засегнат е и въпросът с инвалидните пенсии. Според представителите на бизнеса има висока степен на съгласие между социалните партньори по този проблем, но въпреки това правителството три месеца не е успяло да изготви мерки, с които да се справи с този проблем. Не можем да скрием недоумението си от подобно подминаване на проблема. Практически продължава да се толерира това прекомерно скъпо "удоволствие" за обществото, се казва в писмото.

И третият най-голям проблем според бизнеса е ранното пенсиониране. Въпреки заклинанията за радикални промени законодателството продължава да произвежда, а обществото да издържа за сметка на осигурителните фондове неприлично млади пенсионери, служили в отбраната, сигурността и съдебната система на Р България, получаващи осезаемо по-високи пенсии от останалите граждани, е записано в становището. Според тях не може да се говори за "плавен ръст на пенсионната възраст", тъй като числата за продължителността на живота и демографската структура на населението показват категоричната необходимост от радикален преход към едновременно увеличаване на осигурителния стаж и пенсионната възраст.
 
Отбелязано е също и намерението за увеличаване на осигурителните вноски. Това според работодателите влиза в тежък конфликт със заявеното от партиите от управляващата коалиция по време на последната предизборна кампания и с 3-годишната управленска рамка. Налага се да напомним, че избирателите са гласували в подкрепа на изявленията за запазване или дори за намаляване на осигурителната тежест, а не за нейното увеличаване с цел попълване на дефицити, породени от структурни деформации, както ни се предлага в последната визия за пенсионна реформа, се казва в становището.
 
Предложенията на правителството
 
В мерките на правителството е записано, че вноските във фонд "Пенсии" и фонд "Безработица" ще се увеличават плавно, като за 12 години очакваният ръст ще е с 4.5 процентни пункта. В същото време се предвижда частта от осигуровката, която отива в пенсионен фонд, да остане 5%, въпреки че по кодекс от 2017 г. трябваше да стане 7%.
 
В същото време е предвидено изравняването на пенсионната възраст на мъжете и жените до 65 години да се случи едва през 2037 г. Вдигането на възрастта ще става плавно – с 1-2 месеца на година, докато сега в Кодекса за социалното осигуряване (КСО) е записано, че вдигането трябва да е с по 4 месеца годишно.
 
По темата с ранното пенсиониране в сектор "Сигурност" Ивайло Калфин обясни, че се водят разговори с вицепремиера Румяна Бъчварова за въвеждане на минимална възраст за пенсиониране, като сега тя е под 53 години. Социалният министър обаче не може да даде краен срок за тези разговори и всъщност не е сигурно дали работещите в силовите ведомства ще позволят това да се случи.
 
Липса на конкретика има и при справянето с огромния брой инвалидни пенсии. Самият Калфин обяви, че през 2014 г. всяка втора пенсия е била дадена по инвалидност. И тук обаче предстоят разговори със здравния министър Петър Москов, а крайният резултат също е неясен.