Разходите за администрацията продължават да растат
Въпреки заявките за намаление за първите два месеца на годината те са с 20 млн. лв. повече спрямо същия период на 2014 г.
Свиването на разходите за възнаграждения в държавната администрация все още е само добро пожелание. Данните за изпълнението на консолидираната фискална програма (КФП) към края на февруари показват, че за първите два месеца на годината бюджетът е платил 718.1 млн. лв. само за заплати и възнаграждения на държавните служители. В сравнение със същия период на миналата година се вижда, че на този етап този вид разходи не само не намаляват, но и се увеличават с над 20 млн. лв. Ако пък се върнем назад в годините, толкова големи разходи за възнаграждения не е имало никога. Възможно е увеличението да идва от обезщетения за съкращения и оптимизация, но такава информация засега няма.
В Закона за държавния бюджет за 2015 г. финансовият министър Владислав Горанов заложи 10% свиване на разходите за персонал на разпоредителите с бюджет. Задължение на министрите и ръководителите на ведомствата е да извършат подробни функционални анализи, с които да се осъществи оптимизирането. Те имат избор – или ще намаляват възнагражденията, или ще уволняват чиновници. И в двата случая обаче на края на годината би трябвало да имаме с 10% по-ниски разходи за възнаграждения в публичния сектор.
От Министерството на финансите коментираха, че на този етап е рано да се правят изводи за изпълнението на ангажиментите. Следва да се има предвид, че извършването на задълбочени функционални анализи и подготовката на необходимите документи изисква време, е официалното становище на ведомството, в което се казва още, че "съгласно Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор отговорност на всеки разпоредител е законосъобразното изпълнение на държавния бюджет".
По време на парламентарния контрол в петък вицепремиерът Румяна Бъчварова, отговаряща за административната реформа, заяви, че от началото на мандата на това правителство са съкратени общо 1653 щатни бройки от 10 държавни институции. Тя обаче не уточни дали това са реални бройки, или се продължава старата практика да се свиват само незаетите щатове. Данните на Националния статистически институт (НСИ) показват, че броят на централната администрация (министерства, агенции, държавни комисии и др.) са над 120 хил. души. Териториалната администрация (общинска и областна администрация) са около 41 хил. души.
Преструктуриране
Една от възможностите, поради която щатните бройки намаляват, а разходите за възнаграждения растат, е свързана с предвидените обезщетения в Закона за държавния служител. При различните случаи тези обезщетения варират между една и десет основни работни заплати.Държавата все пак може да плати минималното обезщетение, ако устройствените правилници бъдат променени, като тогава могат да бъдат закрити и преструктурирани различни структури. При необходимост ръководителите трябва да предложат на Министерския съвет промяна в устройствените си правилници, с които да коригират утвърдената им численост на персонала. Справка в сайта на МС показва, че за първите два месеца на годината е одобрен само една промяна – в Министерството на правосъдието. През март промени има при финансите и здравеопазването. Това означава, че ръководителите на останалите държавни структури са преценили, че ще се справят без освобождаване на служители.
Министърът на труда и социалната политика Ивайло Калфин обяви, че няма да освобождава хора, а ще оптимизира разходите в структурата на социалното ведомство. Той пое ангажимент да съкрати разходите на министерството с 8.5 млн. лв. за годината и е предложил на Министерството на финансите механизми, по които да стане това. По думите му ще се разработи анализ на функциите и услугите, предлагани от МТСП, като гарантира, че те няма да бъдат влошени.
На другия полюс е правосъдният министър Христо Иванов. Той обеща да съкрати 700 щатни служители от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" и Главна дирекция "Охрана". Самият Иванов призна обаче, че не всички щатни бройки, които ще бъдат съкратени, са реално заети, а финансовите икономии, които ще се направят от самите съкращения, няма да стигнат за обезщетяване на останалите без работа.
Според Калоян Стайков, икономист в Института за пазарна икономика (ИПИ), при всички положения увеличението на разходите през януари и февруари трябва да бъде компенсирано, тъй като иначе ще се наруши Законът за публичните финанси. "Увеличението трябва да се компенсира с други разходи, независимо дали има преизпълнение на държавния бюджет", смята икономистът. Той е на мнение, че предвид изпълнението на плана за първите два месеца, може и да не станем свидетели на планираното намаление и ще трябва да се съкращават разходи от други пера в бюджетите.
Големият проблем
Един от най-големите проблеми се оказва Министерството на вътрешните работи (МВР), където над 85% от милиардния му бюджет отива за възнаграждения и осигуровки на персонала (близо 50 хил. щатни бройки). В бюджетна на МВР за 2015 г. е записано, че разходите за персонал скачат на 936 млн. лв. при заложени в бюджета за 2014 г. 903 млн. лв. На всичкото отгоре ведомството на Румяна Бъчварова ще се нуждае от допълнителни 18 млн. лв., тъй като съкращенията там също няма да могат да компенсират заложените в Закона за МВР обезщетения, достигащи до 20 месечни възнаграждения.
По думите на министър Бъчварова към края на февруари неизплатените задължения към служителите надхвърлят 11 млн. лв. Тя напомня и че по закон обезщетенията трябва да бъдат изплатени в срок от три месеца.
