Д-р Тони Филипов, "Из дневниците на един луд", reduta.bg

В отговор на интервюто на Цветан Василев пред "Гласове" "Труд" публикува "Задочно интервю с обвиняемия Цветан Василев". Обаче са допуснали малки грешчици, които издават, че текстът е писан лично от Пеевски.

Навсякъде обръщението е на "Вие", но на две места редакторът е пропуснал да го оправи и си е останало, както Пеевски го е написал:. "Как така един шофьор влиза във Вашата банка с учредено на негово име дружество, без дейност (така нареченото от теб SPV) и си тръгва още същия ден с многомилионен кредит… Ако се окаже, че сте декларирали през годините големи доходи по някакви договори (както твърдят адвокатите ти)…"

И стилистиката е на Пеевски. Макар "творчеството" му да е твърде оскъдно, все пак няколкото отворени писма, излезли изпод перото му, не оставят съмнение за авторството на това "задочно" интервю. Та толкова за медиите и за "Труд", който иначе бил на Блъсков.

***

Пък Радан Кънев вика: "КТБ не е било банка, а политически инвестиционен фонд… Интересно е това, което казва Василев за "Южен поток" и че три от фирмите в проекта са на Пеевски… Без съмнение институциите при първото правителство на ГЕРБ са бездействали."

Бездействали са друг път. А как се сдоби Пеевски с тези три фирми? Ето конкретен пример за "бездействие" по повод една от тях -  "Техноекспортстрой". Фирмата е продадена за 51 млн. лв., взети като кредит от КТБ. После се разбра, че по сметките ѝ е имало над 30 млн. лв. и над 100 000 кв.м имоти в най-скъпите квартали на София. И всичко това остана за новия собственик. За да стане възможен този пладнешки грабеж, вицепремиерът Дянков уволни дългогодишния шеф Емил Коцев и прехвърли дружеството от строителното към финансовото ведомство.

Егати бездействието! Има десетки, даже стотици такива бездействия.

Блог

Селективна отзивчивост

От коментар на Нели Огнянова в блога й "Медийно право"

Градът е Казанлък. Сезонът е дъждовен. Медиите отразяват наводнения и как общината се справя с тях. По сигнал на кмета журналист с критична публикация получава призовка да се яви за привличане в качеството обвиняем.

Основанието: чл. 326 НК: "който предава по радио, телефон или по друг начин неверни повиквания или заблуждаващи знаци за помощ, злополука или тревога, се наказва с лишаване от свобода до две години". Обвинението: за разпространение на неверни данни, с които е предизвикана паника сред населението.

Случаят заслужава внимание, защото става дума за перспективата прокуратурата да се превърне в поредния мега -гига-ултра-медиен регулатор. Подобна заявка наскоро направи и Комисията за финансов надзор, прилагайки дори Етичния кодекс на българските медии –  но прокуратурата винаги е особено внушителна: все пак става дума за наказателната репресия. Вече беше коментирано от магистрати, че чл. 326 НК не може да се тълкува разширително, защото разпоредбата е с оглед друга ситуация: фалшив сигнал за бомба, на тел. 112, за инцидент и т.н.

Прокуратурата регистрира нов опит да го приложи – този път за критични медийни публикации, засягащи дейността на една община. Прокуратурата се активизира (самосезира) по сигнал на кмета,  както  месеци по-рано  - по сигнал на БНБ, по сигнал на агенция ПИК, по сигнал на свързано с Пеевски търговско дружество.

Казусът има контекст - кметът и собственикът на медиите заемат позиции в различни политически партии, но това, за което в случая става дума, е смразяващият ефект, който има върху медиите една селективно отзивчива прокуратура. В тревожната рамка на законодателни предложения за още повече власт на прокуратурата.

Митове и факти

Дълго време никакви икономически данни не можеха да променят представата на нашия туристически бизнес за Русия.

Фотограф: Цветелина Белутова

Не руският, а европейският пазар е необятен

От коментар на Георги Ангелов, икономист, в webcafe.bg

"Още един руски туроператор фалира", "Пореден руски туроператор фалира" - подобни новини чувахме почти всяка седмица миналото лято. Финансови проблеми срутиха множество руски туристически фирми и това беше първата предупредителна лампичка за българския туристически бизнес, че трябва да помисли за пренасочване на усилията към други пазари. Не се случи.

Русия е най-зле представящият се туристически пазар през миналата година и това трябва да говори много ясно за проблемите. Обаче дълго време никакви икономически данни не можеха да променят въжделенията на нашия туристически бизнес. Митът за руския турист е свързан с един друг мит - за необятния руски пазар.

Необятен е европейският пазар, не руският. Това се вижда и от статистиката. Например износът на България към ЕС е 27 пъти по-висок от износа й към Русия. Делът на руските граждани сред чужденците, които посещават България, е около 7% през 2014 г., докато ЕС има 57% дял, Турция 12%, Македония 5%, Сърбия 5%, Украйна 4%.

По отношение на нощувките на чужденци делът на Русия е 17%, а на ЕС - 58%. По отношение на приходите от международен туризъм делът на ЕС е също около 58% - 1.8 млрд. евро, а на Русия е над три пъти по-малък. Това не означава, че Русия не е важен пазар за туризма, но просто не бива да се надценява.

И още едно сравнение - повече българи ходят на почивка в Гърция, отколкото руснаци идват на почивка в България (съотношението става още по-драстично, ако включим Турция и други предпочитани от българите дестинации). Защо толкова много българи избягват нашите курорти е въпрос, над който секторът трябва да се замисли.