Д-р Димитър Петров: Една пета от хоспитализациите са ненужни
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Д-р Димитър Петров: Една пета от хоспитализациите са ненужни

Д-р Димитър Петров: Една пета от хоспитализациите са ненужни

Подуправителят на Националната здравноосигурителна каса пред "Капитал"

Десислава Николова
8364 прочитания

© ЮЛИЯ ЛАЗАРОВА


Профил: Д-р Димитър Петров е подуправител на здравната каса от около месец. Това е негово завръщане в институцията, която оглавяваше през периода 2003-2004 г. От 2006 г. досега беше началник на експертния отдел на Българския лекарски съюз, консултант е по здравен мениджмънт и преподавател. Бил е експерт на здравната комисия, народен представител, а преди 1997 г. ординатор и завеждащ вътрешно отделение в ОРБ – Търговище. Завършил е медицина в университета "Проф. д-р Параскев Стоянов" – Варна, през 1987 г., а през 2012 г. има втора магистратура "Здравна политика и мениджмънт на здравеопазването" в Нов български университет.

Готови ли сте с идеи какво ще съдържат основният и допълнителният пакет здравни услуги? Общо взето, сме готови с идеите. Отдавна е коментирано да се свие основният пакет, за да стане адекватен на финансирането, да се направи допълнителен пакет. При всички положения всички спешни състояния и социално значими заболявания, които водят до висока инвалидизация и смъртност, ако не се лекуват и компенсират адекватно, ще бъдат в основния пакет. Това не значи някакво кой знае какво свиване на основния пакет, който плащаме сега. Тези категории заболявания покриват 80% от сегашния пакет. Част от дейностите в болниците сега ще бъдат извадени в доболничната помощ. Останалите ще бъдат в допълнителния пакет, където ще има листи на чакащите или ще се заплаща от пациента през допълнително осигуряване.

Деля плащанията в здравната система на три категории – регламентирани, полурегламентирани и нерегламентирани. Регламентираните са ясни – това са плащанията на потребителска такса, определени консумативи, които не се поемат от НЗОК. Полурегламентираните са таксите за избор на екип. Нерегламентираните са корупционните плащания, които обаче не са толкова много, далеч сме от ситуацията през 90-те години или началото на века. По отношение на тези медицински изделия и консумативи, които не плаща касата, има доста резерви, ако успеем да регулираме пазара. Там мисля, че има голям резерв нещата да стават с допълнително осигуряване, сигурен съм, че цените ще паднат доста значимо, защото един фонд има доста по-големи възможности да се договори с доставчиците. Здравната каса успя да свали цените на половината за изделията, които плаща.

Какъв би бил интересът на застрахователите да се занимават с допълнителния пакет, ще ги задължите ли да приемат Иван Петров, на 70 години, с три заболявания и кой ще плати за него?

Това не е задължително осигуряване, когато е доброволно, всеки фонд ще си направи пакетите сам. Те биха могли да приемат Иван Петров, но премията ще е такава, че ще му излезе по-евтино да влезе пет пъти в болница и да си плати. Ако те поемаха задължително осигуряване или някакъв пакет от него, биха имали задължение да не селектират риска, но в този случай не. НЗОК е фонд с пълна степен на солидарност, всеки плаща според доходите си, ползва един пакет, когато има нужда. В чисто доброволното осигуряване или застраховане премията зависи от самия пакет услуги, както и от индивидуалния или груповия риск – дали има хронични заболявания, на каква възраст е, пол и т.н., затова практически в България хронично болни не се осигуряват. Процесът стана още по-тежък с превръщането на осигурителните здравни фондове в застрахователи – там се мина на чисто застрахователни схеми. Според мен превръщането на здравните фондове в общи застрахователи нанесе много щети.

Допълнителният пакет в някаква степен ще стимулира пазара. Защото досега пакетът здравни услуги е много широк поне на хартия и няма стимул да се осигуриш, след като се предполага, че здравната каса покрива всичко. С отделянето на втори пакет, за който ще се чака или плаща, ще се внесе яснота. Вярно е, че се плащат доста консумативи в болниците, но достъпът до тях е много добър – човек може да влезе в болница, когато си поиска и да не чака изобщо. Това, че трябва да се доплащат суми, пациентът го разбира, когато влезе в болница и опре до системата, затова не се правят допълнителни осигуровки.

Колко пари трябват за основния пакет, сегашният бюджет на НЗОК ще стигне ли и откъде ще дойдат нужните средства?

Никой няма намерение да увеличава вноската, държавата ще започне да увеличава своя дял и да поема изцяло вноските на тези, които осигурява. Ние знаем, че някои от цените на дейностите не са адекватни, не покриват ясно разходите – тука говорим по-скоро да приспособим основния пакет по най-ефективен начин към парите, с които разполагаме. Парите, които са в НЗОК, са парите, които обществото е решило да отдели за солидарно здравеопазване и срещу това ще получи определени услуги. Нашата работа е да ги подредим по важност. Те в никакъв случай няма да покрият всичко напълно. Ако парите са три пъти повече, НЗОК ще може да поеме и пластични операции.

По какъв начин ще се диференцират в допълнителния пакет правата, които произтичат от задължителната здравна вноска?

Правото е да се запишеш в болница и да чакаш за операция, която не е спешна, или за рехабилитация. Това няма да са дейности, които да нанесат съществена вреда на пациента, ако не се вършат. В други държави се чака за дейности, които тук не бихме могли да си помислим. Например стружка в окото в Гърция изобщо не е спешно състояние, чака се 1-2 дена и се прави манипулация. В Англия се чака средно две седмици за личен лекар, 37 дена за преглед при специалист и три месеца за болница. Чакаше се повече в болница, но доста граждани осъдиха държавата и започнаха да се лекуват в чужбина. В Норвегия се чака 8-9 месеца за неврохирургични операции. Въпреки че България комплексно стои в опашката на ЕС, по достъп тя е в първата тройка. Медицинската помощ има четири основни показателя – достъп, качество, своевременност и безопасност. По достъп и своевременност сме доста напред. Качеството е обективен показател, който много пряко зависи от цената.

Как върви изпълнението на бюджета на НЗОК, ще има ли актуализация тази година?

Много е рано да се мисли за актуализация. Ако се намалят хоспитализациите в болниците с около 5% и поне второто полугодие се получи ефект от мерките за лекарства, вероятно ще има превишение на приходите. Възможно е да започне покриването на стари вноски вследствие промените в закона, което може да доведе до допълнителни постъпления. Вероятно на полугодието ще видим какви са причините за повишените разходи по някои клинични пътеки. 

Колко нови болници има, отразява ли се това на бюджета на НЗОК?

13, част от тях са диализни центрове, не са много. Очаквам промяна в закона за лечебните заведения и вероятно ще се мине на вариант за разрешение за откриване на нова болница на ниво инвестиционни намерения, ако в региона няма нужда, да не се дава разрешение. Това ще ограничи инвестиционния интерес, което не е добре. Ще излезе, че здравеопазването е единствената сфера, която отблъсква инвеститори. Не е тайна, че напоследък започнаха доста да се насочват, тъй като здравеопазването заедно с производството на храни и лекарства е дейност, която не се влияе много от кризата. Покрай срива на имотния пазар, банковите лихви като че ли най-търсеното нещо стана работещ бизнес. Ако това се направи, трябва да се съчетае с отварянето на приватизацията и ясна регламентация на публично-частното партньорство, за да може хора, които искат да вложат пари в здравеопазването, да имат къде. Аз съм сигурен, че ако имаше приватизация, голяма част от новите частни болници нямаше да се открият, а щяха да се закупят съществуващите, да се реновират и лекарите да си работят там.

Ще предложите ли на лекарския съюз намаляване на цените на някои клинични пътеки?

Тази възможност фигурира в Националния рамков договор. Сега правим анализ за причините за преразход в болниците, в които има такъв, и най-вероятно след Великден ще има нова среща с лекарския съюз, за да решим какво да правим. Има достатъчно събрани данни, че е нормално по една клинична пътека например да има 10 хил. случая през годината, може би с ръст от 2-3%. Когато ръстът надхвърли 5%, трябва да се види къде е проблемът в някои определени болници и да се мине на коригиращи мерки за критериите за хоспитализация или намаляване на цени.

Едно от най-големите източвания на здравната каса ли е бил приемът на "мъртви души" в болниците, че така ускорихте процеса, при който приемът и изписването от клиника да става само с лични документи?

Повече хоспитализации има по три причини, това е едната. Другата е, че понякога процедури, които могат да се извършват в извънболничната помощ, се правят в болниците, например фиброгастроскопия. Тя струва 200 лв. в извънболничната помощ, а в болницата по клинична пътека 800 лв., поради което болниците намират показания да го правят по пътека. Третият момент е, че понякога лекарите се презастраховат. Това е естествен процес, около 10% излишни хоспитализации на тази база има в целия свят, особено в рискови специалности като кардиологията. Хоспитализациите на "мъртви души", или заради изследвания в болница, са около 10% от 2 млн. случая - около 200 хил. и може би 150-200 хил. са от презастраховане, но те трудно биха спаднали. Не мисля, че лъжите в грубия вариант са много – това е доста рисково. При промяната в закона и договарянето на санкциите ще поискаме премахване на глоби за неволни документални нарушения, точки, запетайки, за сметка на това да се засилят санкциите за отчетена и неизвършена дейност и хоспитализация на пациенти, която не е показана. Защото първото си е чиста лъжа, а второто може да доведе до медицински увреждания на пациента, защото повечето дейности носят съответния риск. Затова ще искаме освен висока имуществена санкция и прекратяване на договор по съответната пътека или на цялото отделение.

Профил: Д-р Димитър Петров е подуправител на здравната каса от около месец. Това е негово завръщане в институцията, която оглавяваше през периода 2003-2004 г. От 2006 г. досега беше началник на експертния отдел на Българския лекарски съюз, консултант е по здравен мениджмънт и преподавател. Бил е експерт на здравната комисия, народен представител, а преди 1997 г. ординатор и завеждащ вътрешно отделение в ОРБ – Търговище. Завършил е медицина в университета "Проф. д-р Параскев Стоянов" – Варна, през 1987 г., а през 2012 г. има втора магистратура "Здравна политика и мениджмънт на здравеопазването" в Нов български университет.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

4 коментара
  • 2
    xkx49392983 avatar :-|
    xkx49392983

    до 1
    Не смятате ли,че кръвоизлива е възникнал в резултат на тежката травма,и че има състояния при които каквото и да бъде направено-те са неспасяеми.И защо при наличието на тежка травма,вие не закарахте близкия си по най-бързия начин до болница,а чакахте линейка.

  • 3
    today avatar :-|
    today

    "Тя струва 200 лв. в извънболничната помощ, а в болницата по клинична пътека 800 лв."

    И защо едно и също нещо на едното място е 200, а на другото 800? Според мене изхода е по-силно частно здравно осигуряване, защото там частните фондове няма да оставят алчни доктори да източват фондовете, и ще се видят нормалните цени.

  • 4
    antipa avatar :-|
    D-r D

    Тези, които са прочели с разбиране казаното от д-р Петров, трябва да са разбрали няколко неща:
    - стремежът на НЗОК и на МЗ е с разделянето на здравните услуги на два "пакета" - основен и допълнителен (!!) - да се спестят едни пари, които да се поемат от пациентите. Парите за допълнителния пакет ще са толкова малко и ще свършват толкова светкавично, че например плановите операции на практика ще станат платени, ако нямате търпение да сте в листа на чакащите 4-5 години;
    - няма логика да се гласува почти нов закон за ЗО, който ще се дообяснява с наредби на министъра на здравеопазването;
    - здравната услуга за основната част от населението реално ще стане още по-недостъпна;
    - тези, които могат да плащат, ще получават здравна услуга, тези, които нямат пари... Ако сега личният лекар може да издаде направление 3 за хоспитализация, с новата система и в зависимост от това как е описано заболяването в наредбата на министър Москов, може и да си отчакаш, а може и да си платиш...

    До коментар [#3] от "today":

    Много елементарно е това хаосът в здравеопазването да се обяснява с алчните доктори.
    По вашата логика също толкова алчни трябва да са и автомонтьорите, дето ви потягат колата и овчарите, дето ви продават агнешкото, и шивачката, дето ви подгъва панталона, защото накрая им плащате.
    Всеки труд има цена! И колкото е по-високо специализиран, толкова тя е по-висока. Медицината е бизнес, да - хуманен, но бизнес. Нещата имат ценя, която някой трябва да палати - касата, пациента, частни фондове, спонсори... Безплатен обяд няма - все някой го плаща.

    Пишете за частното здравно осигуряване. Прочел ли сте изобщо едни общи условия на такова дружество?
    Да не би да сте останали с впечатление, че те са самарянски дружества? Съвсем не е така - има определени пакети здравни услуги, които се покриват и колкото повече - толкова по-висока е таксата, която плащате, независимо дали имате нужда от помощ в момента.
    Има и заболявания, които не се включват - скъпите лечения.

    Пиша ви пространно, защото здравеопазването е много сложна и скъпа система, която няма как да се променя с щракване с пръсти от всеки следващ министър.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.