Даниела Петкова: Държавата се конкурира с частните пенсионни фондове
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Даниела Петкова: Държавата се конкурира с частните пенсионни фондове

30-40% от осигурените не искат да внасят стотинка в НОИ, нямат ли право на избор, пита Даниела Петкова.

Даниела Петкова: Държавата се конкурира с частните пенсионни фондове

Председателят на управителния съвет на пенсионноосигурителна компания "Доверие" пред "Капитал"

Десислава Николова
13184 прочитания

30-40% от осигурените не искат да внасят стотинка в НОИ, нямат ли право на избор, пита Даниела Петкова.

© ЦВЕТЕЛИНА БЕЛУТОВА


Профил

Даниела Петкова започва работа в ПОК "Доверие" още при създаването на компанията през 1994 г.  До 2000 г. работи първо като главен счетоводител, а след това и като финансов директор. Оттогава до 2012 г. е главен изпълнителен директор, а след това председател на управителния съвет на компанията. ПОК "Доверие" е най-големият пенсионен фонд в България с 1.210 млн. осигурени и активи под управление над 2.050 млрд. лв. към 2014 г. Преди да влезе в осигурителния сектор, Петкова е имала собствена компания за счетоводни, данъчни и финансови консултации. 

Дискусиите около промените в пенсионната система започнаха с бърза промяна в пенсионния модел, при който могат да се прехвърлят еднократно партиди от универсален фонд в НОИ и завършиха с изчисления, че след 15 години един пенсионер със заплата 1200 лв. днес ще получава пенсия от 1300 лв. от НОИ и само 1100 лв., ако се осигурява и в частен фонд?

От миналото лято от времето на служебното правителство се провежда някаква дискусия на експертно ниво в работна група. Тя продължи да работи и при сегашния вицепремиер Ивайло Калфин с леки разлики в състава, но очевидно е имало дискусия. Всичко започна в една неделна утрин през декември на среща между министър-председателя, финансовия министър и двамата синдикални лидери. Последва законът и атаките срещу пенсионните фондове чрез дискусията за реална-номинална доходност. Всичко това като че ли трябваше да покаже на хората, че този набързо приет за пет дни закон е имал своето основание. В крайна сметка систематично атаката продължава, при положение че по един толкова сериозен въпрос, каквато е пенсионната реформа на солидарния стълб, във всяко трето изречение и пример на всяко политическо лице, което говори по този въпрос, се споменава каква ще бъде пенсията със или без универсален фонд. Това е целенасочено, систематично втълпяване – ще имате право на избор, ще имате право на избор. Иначе казват, че това не било атака срещу пенсионните фондове, но звучи доста недостоверно. Ако не беше толкова тъжно, щеше да е смешно - държавата май наистина реши да се конкурира с частния сектор. Само така можем да си обясним пускането на  манипулативни примери за размер на бъдещи държавни пенсии на индивидуално, а не на солидарно ниво, при смесване на настояща и бъдеща стойност на парите.

Това е трети опит на държавата да посегне на личните спестявания на гражданите – първият беше с национализацията на част от парите от професионалните фондове, след това - резерва на здравната каса и сега това е третият.

Да, така е. Но може би точно поради това хората са вече по-чувствителни на тема собствените си пари в универсални фондове. Днес много повече от преди клиентите следят състоянието на индивидуалните си партиди, знаят колко пари имат и не виждат смисъл и 50 лв. да имат, камо ли ако имат 50 хиляди, да ги прехвърлят някъде, където не е ясно дали ще могат да си ги върнат. Според сега действащия закон, ако ги прехвърлят в НОИ, не могат да си ги върнат обратно. Не е ясно още дали и как ще могат да ги върнат и от Сребърния фонд, където няма да имат доходност, няма да имат лична партида, няма да могат да си търсят правата от държавата, в този смисъл не е ясно и колко ще могат да си върнат. Има ли поне една разумна причина някой да си прехвърли парите? Самият министър Владислав Горанов няколко пъти каза, че този закон се приема, защото има 1-2% хора, които биха искали да си прехвърлят парите. Добре, но има около 30 - 40%, които биха искали да се осигуряват само в универсален фонд и нито една стотинка да не плащат в НОИ. Ще се съобрази ли и с тяхното желание?

Освен това какво да избират хората? Никой не вярва на примерите, които се тиражират, и, бих казала, с основание.  Да поискат всички мъже на 51 години със заплата сега от 1200 лв. от министър Калфин подписан документ от правителството с държавна гаранция, че през 2028 г. когато станат на 65, ще получат 1300 лв. пенсия от НОИ - използвам за пример един от героите на г-н Калфин. Ако всички получат такъв подписан документ, биха могли да направят информиран избор коя от двете пенсии е по-добра за тях - дали само държавната пенсия или сумата от държавната и тази от универсален фонд. Всеки друг избор, при който не се знае колко точно ще е пенсията от държавата, не е избор.

Изясни ли се най-после каква е доходността на пенсионните фондове?

От НАП оповестиха официално, че сумата на вноските, които са превели в пенсионните фондове, е малко над 6 млрд. лв. При положение че няколкостотин милиона от тези вноски сме изплатили на клиентите и НОИ, ако не са управлявани добре парите, как така в пенсионните фондове сега има активи 8 млрд. лв.  Тези 2 млрд. лв. повече по сметките на хората как могат да представляват отрицателна доходност? Очевидно не са. Защо се опитаха да омаловажат постиженията ни, и то в период, в който преживяхме такава голяма икономическа и финансова криза? Кой и защо има нещо против хората да имат 2 млрд. лв. повече, отколкото биха имали, ако парите им не се управляваха от пенсионните фондове?

А как стои от ваша гледна точка така изчислената от министър Калфин пенсия?

Дали това, което се оповестява в момента, са изчисления на експерти, не мога да кажа. Оповестените цифри на нас, които разбираме поне нещо от пенсии, ни звучат, леко казано, странно. Да оповестиш, че човек, пол мъж, възраст 51 години, който днес е със заплата 1200 лв. през 2028 г. ще има пенсия 1300 лв., е наистина странно. Да сравняваш парите, които се получават днес, с парите, които ще получаваш след близо 15 години, си е въвеждане в заблуждение. Парите имат стойност във времето и винаги се оповестяват и допусканията, въз основа на които се прави изчислението - най-малко прогнозираните средногодишна инфлация и ръст на доходите. Доколкото пенсията е заместващ доход, трябваше да се каже тези оповестени 1300 лв. пенсия какъв процент от последната заплата на човек се предполага, че ще бъдат. Защото и доходите не стоят на едни и същи нива във времето. Ако някой ми каже, че има някъде служител в България, който в продължение на 15 години получава по 1200 лв. без промяна всеки месец, не бих му повярвала. Ако приложим за следващите 15 години нарастването на средните доходи в страната такова, каквото е било през предходните 15, а то е около 5% средногодишно, този въображаем господин на 51 години днес, ще има около 2400 лв. заплата през 2028 г. и тогава, ако си затворим очите и не разсъждаваме дали тези 1300 лв. са изчислени правилно, вече можем да кажем, че тази въображаема пенсия от 1300 лв.  представлява заместващ доход от около 54%. Тогава обаче възниква друг въпрос - вглеждаме се в статистиката на Националния осигурителен институт и виждаме, че нереформираната ни пенсионна система в момента осигурява заместващ доход от около 42%, и то без да е увеличена осигурителната вноската и без другите 30 мерки, от които щяла да се състои реформата.

Това показва, че пенсията няма да се увеличи с 40%, така както оповестяват, а с 28% по този пример. Ако добавим допълнителната "дребна" подробност, че тези 1300 лв. пенсия са калкулирани вероятно с увеличен коефициент от 1.1 на 1.5, увеличен размер на вноската с 4,5%, което е 25% увеличение на сегашната вноска и повече години труд на човека от примера, започваме много сериозно да се питаме за каква точно реформа става въпрос.  Ако добавим и много важното условие на примера, че този господин може да стигне до тези въображаеми 1300 лв. пенсия, само ако не си позволи да има и един месец, в който да не е платил осигурителната си вноска в НОИ, което също граничи с невъзможното, съвсем ще се уверим, че този пример не е никакво основание да се надяваме, че пенсионната ни система ще заработи по-добре.

Защо се оповестява тогава?

Основателен въпрос, чийто отговор и аз бих искала да зная, още повече че да се говори на индивидуално ниво пенсия прилича на капиталов фонд и е доста странно за солидарен, в който нещата зависят от общото - брой хора, които се осигуряват, брой пенсионери, съотношението между тях, средни доходи в страната, състояние на икономиката, възможности на държавния бюджет и т.н. Точно по тази причина и увеличението на коефициента, по който се изчислява годишният принос към осигуряването, от 1.1 на 1.5 беше оповестено, че ще се случи поетапно, и то ако бюджетът има възможност. Оставаме с усещането, че политиците спекулират с този въпрос, създават някакви очаквания за бъдещи по-високи размери на пенсиите, но съм почти сигурна, че това увеличение на коефициента от 1.1 на 1.5 няма да бъде записано в закона, а пенсията от 1300 лв. на 51-годишния господин, както казах и по-горе, вероятно е изчислена с коефициент 1.5.

Възможно е причината да се оповести този пример да е последното изречение от него, а именно, че пенсията на 51-годишния господин няма да е 1300 лв., ако той има универсален пенсионен фонд, а около 1100 лв., с други думи, отново говорим за онова натрапчиво втълпяване от телевизора, че държавната пенсия на всички, които останат с универсален пенсионен фонд, ще е по-ниска.

Но в бързината вероятно пак не са уцелили подходящия пример, защото този господин на 51 години, след като направихме изчисление колко би била пенсията му от универсален фонд при съществуващите законови условия, достигнахме до сумата от 378 лв., което е повече от 200 лв., които човекът от примера няма да получава от НОИ. Може би затова вчера сутринта беше даден друг пример вече. Непрекъснато се дават примери за индивидуални пенсии и новият пример вече е за жена на 32 години, с осигурителен стаж 7 години и доход в момента 800 лв. Тя щяла да се пенсионира през 2048 г. с пенсия само от НОИ в размер на 1911 лв. Тези 1911 лв. пенсия само от НОИ, ако има осигуряване и в универсален фонд, щели да бъдат 1376 лв. Разбира се, коректно г-н Калфин е добавил, че ще има пенсия и от универсален фонд. Изчислихме, и при същите тези параметри тази жена ще получи пенсия от универсален фонд в размер на 735 лв., или двете пенсии ще са равни на 2111 лв. Пак не става, така че чакаме други примери. Междувременно да помогнем - ако дадат пример с някой, който не си плаща редовно осигурителните вноски, вероятно ще могат да докажат, че сумата от две пенсии е по-малка от само едната от държавата.  

През последните месеци изобщо не се говори по същество какво е състоянието на НОИ, а непрекъснато се правеха опити да се обясни, че солидарният фонд с 5 млрд. лв. дефицит сега е по-добър от частните фондове.

Така широко прокламираната пенсионна реформа в момента, поне по говорене, като че ли се свежда до изява на някаква псевдоконкуренция от страна на НОИ с универсалните фондове или просто продължава сценарият, този път говорейки уж за конкретните параметри на реформата, да продължава втълпяването на цялото население, че е по-добре да останат само с пенсии от НОИ. Не можем да се отърсим от това си усещане. Заедно с това обаче се опитваме да слушаме много внимателно и какво друго освен тези натрапчиви сравнения???. Изненадващо, като че ли има данни за реформа.

В каква посока – че ще се увеличат вноските и трудовият стаж ще расте по-бавно?

Не. Ако сме направили правилен прочит на данните, има няколко силно смущаващи съобщения. Те приличат на реформа, защото ще дадат сериозно отражение, а не защото ще подобрят системата.

Този коефициент, който оповестяват, че ще увеличават и който вероятно е основанието да се каже, че ще увеличават пенсиите с 40%, като че ли ще се отнася само за хората, които ще се пенсионират оттук нататък. Аз питам какво се случва с мизерните пенсии на над 2.2 млн. сегашни пенсионери? Ще им се преизчислят ли пенсиите с коефициент 1.5 и на тях, защото трябва да има равнопоставеност. По-важното - като че ли ни се счу, че казаха, че увеличението на този коефициент всъщност ще замести швейцарското правило, което ни кара много сериозно да поставим въпроса за днешните възрастни, ако е правилно предположението ни, че коефициентът ще бъде увеличен само за бъдещите пенсионери. Ако това се случи, не само сегашните ще бъдат поставени в неравностойно положение спрямо всички бъдещи пенсионери, но и няма да им се актуализират пенсиите по швейцарското правило, а това е единственият начин техните пенсии да се увеличават. Какво означава това – някой отписа 2.2 млн. души в тази държава ли? Нали целта на тази реформа е да доведе до увеличение на пенсиите, но не само на тези, които оттук нататък ще се пенсионират.

Даже да предположим, че всичко оповестено ще доведе до увеличение на държавните пенсии на тези, които оттук нататък ще се пенсионират, каква е гаранцията за хоризонт от 30 години, че някой ще изпълни тези решения, дори ако някой ги впише в закона. Както споменах по-горе, почти съм сигурна, че няма да впишат увеличаването на коефициента или ако го впишат, ще бъде толкова разтегливо, че може да се заобиколи.

Какво друго прилича на реформа?

Объркахме се тотално, докато изчислявахме ръста на пенсиите оттук нататък по оповестените коефициенти. Първо беше 40% до 2028 г., после беше оповестено 3.3% годишно. Какво е това? Нека се върнем на въпроса с инфлацията и тъй като не оповестяват допусканията си за нея, приемаме, че тя се запази такава, каквато е била за предните 15 години, а това е малко под 5% годишно. При 3.3% оповестен годишен ръст на пенсиите и при сегашен среден размер на пенсията 340 лв. означава, че през 2030 г. средната пенсия от държавата ще стигне 571 лв. Примерът обаче се дава с 1300 лв. пенсия. Даже да предположим, че може и да има хора с 1300 лв. месечна пенсия, то колко хора ще имат много по-ниски пенсии от тази? Ако средната за всички пенсионери ще бъде 571 лв., защо не дадат пример с тези по-ниските?

И тъй като ние работим повече с цифри, отколкото с думи, взимаме отчетите на НОИ и виждаме какъв е ръстът на средната пенсия за периода от 2000 г. до сега и виждаме, че средната пенсия се е увеличила над 4 пъти за последните15 години, без реформа. Сега за следващите 15 години се казва, че с реформа ще нарасне само с 40%?  Даже не знам как да коментирам това.

Някъде прочетох, че г-н Калфин е казал, че до 2028 г.  НОИ ще бъде независим. Независим означава да не получава пари от бюджета. Искам да заявя категорично, че това е абсолютно невъзможно. Във всички досега оповестени числа за пенсионна реформа не чухме най-важните, от които най-много зависи бюджетът на НОИ – това е броят на хората, които се осигуряват, и броят на пенсионерите. Ние се постарахме да посмятаме, заложихме увеличения размер на осигурителните вноски и на коефициента, както са го оповестили, заложихме нарастването на пенсиите с 40%, но заложихме и данните на НСИ за брой на населението, и нашите прогнози показват, че ако това ще е пенсионната реформа, дефицитът на НОИ от 5 млрд. лв. в момента ще надхвърли 6 млрд. лв. до 2030 г.

Не подминаха ли мерките на правителството необходимите промени в солидарното осигуряване и проблемите в НОИ?

Според нас са пропуснати много проблеми, които стоят в основата на незавидното състояние на солидарния стълб. Още преди години синдикатите са си извоювали за хората, работещи на трудов договор, ако за тях не се плащат осигурителни вноски, това да не се отразява върху размера на техните пенсии. Пенсиите се изчисляват все едно, че тези вноски са постъпили. Някой да направи, ако може, справка в НАП какъв е размерът на невнесените и дължими осигурителни вноски - милиарди са, тези неплатени вноски веднъж се отразяват негативно върху приходите на НОИ, втори път непостъпилите приходи генерират разходи за пенсии, които се изчисляват така все едно, че тези вноски са платени. Това означава, че трябва да удвоим негативния ефект от невнесените вноски.

На второ място, голям брой хора се осигуряват на доход под минималния осигурителен такъв, който по формулата на НОИ за изчисляване на пенсии не може да генерира за тези хора пенсия по-висока или най-малко равна на минималната. Разликата до минималната пенсия се изплаща от приходите на НОИ, с други думи, се взимат пари от тези, които си плащат вноските върху по-високи доходи и се преразпределят върху тези, които се осигуряват върху по-ниски. На няколко стотин хиляди човека реално изчислените пенсии не достигат по размер минималната.

На трето място са инвалидните пенсии. В момента се прави опит само да се контролира отпускането на пенсиите, но нищо няма да се постигне, докато не се въведе последващ контрол върху изпълнението на медицинските предписания за съответния човек, включително за това какво може да работи и какво не. Както и ако не се въведе изискването за отнемане на инвалидна пенсия, ако при последващия контрол се установи, че човекът всъщност не е инвалид. Нали проблемът е, че инвалидни пенсии получават хора, които не са болни. Те спокойно го правят, защото после никой не ги контролира. От това страдат истинските инвалиди, които получават в сравнение със състоянието си сума, с която едва успяват да оцелеят.

Ранното пенсиониране също е проблем, но искам да направя голямо уточнение. Не е проблем ранното пенсиониране на първа и втора категория труд. Винаги когато се говори за ранно пенсиониране, 130-те хиляди души, които работят тежък труд, трябва да бъдат изключвани. По причина, че те са единствените, които се пенсионират толкова години по-рано, колкото по-кратко живеят. А те са и единствените, които си плащат ранното пенсиониране с много по-висока вноска. Всеки, на когото се вижда, че ранното пенсиониране на 1-ва и 2-ра категория трудещи се трябва да стане по-късно, говори за тяхната още по-ранна смърт. Това са хора, които се увреждат, докато са на работа, в резултат на което средната им продължителност на живот е по-кратка, отколкото на всички останали. Не стига, че държавата не може да им осигури условия да работят само 10 години, ако са първа и само 15 години, ако са втора категория, защото това е срокът, в който може да има поносимо увреждане на здравето, не стига, че  тези хора по принуда, свързана с препитанието им, работят цял живот това, което ги уврежда, а сега искат да ги накарат да работят при тези вредни условия още по-дълго.  С право тези хора считат, че са дискриминирани. Напълно основателно е и искането им да получават пенсия не само от професионалния си фонд, но и от НОИ.

По какъв начин се отразиха върху доверието в пенсионните фондове всички изказвания, дискусии, обвинения, опровержения, натиск да рекламирате и обяснявате повече, въпреки че информацията е публична?

Очаквах този натиск да приключи с насока и къде точно да рекламираме. Всички в държавата страдаме от това, че няма доверие в институциите и това, което говорят политиците. В нашата конкретна ситуация обаче може би точно поради това няма негативно отражение. Установихме, че нашите клиенти в по-голямата си част се отнасят с недоверие към тези изказвания. Толкова натрапчиво стана вече, че те разбират, че атаката е целенасочена и вероятната цел е прибирането на личните им пари в бюджета. Що се отнася до това, че политиците обещават едно, а след време правят друго – има доказателство. То е предложението вноската за универсален пенсионен фонд от 2017 г. да не се увеличава на 7%, а да остане 5%, както и досега. Всички помним Националното споразумение за финансова стабилност и усъвършенстване на пенсионното законодателство, подписано от министър-председателя Бойко Борисов, всички работодателски и синдикални организации през 2010 г. Една от точките там е, че от 2017 г. вноската за универсалните фондове ще се увеличи. Пак беше министър-председател Бойко Борисов, Владислав Горанов беше заместник финансов министър. Сега се оповестява, че това споразумение няма да се спази, без даже да се обясни защо.

Профил

Даниела Петкова започва работа в ПОК "Доверие" още при създаването на компанията през 1994 г.  До 2000 г. работи първо като главен счетоводител, а след това и като финансов директор. Оттогава до 2012 г. е главен изпълнителен директор, а след това председател на управителния съвет на компанията. ПОК "Доверие" е най-големият пенсионен фонд в България с 1.210 млн. осигурени и активи под управление над 2.050 млрд. лв. към 2014 г. Преди да влезе в осигурителния сектор, Петкова е имала собствена компания за счетоводни, данъчни и финансови консултации. 

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

6 коментара
  • 1
    daaam avatar :-|
    daam

    "Всичко започна в една неделна утрин през декември на среща между министър-председателя, финансовия министър и двамата синдикални лидери"

    Е, така ще е като важните въпроси в държавата се решават в зависимост от това, кой как е спал и какво е сънувал

  • 2
    damianrm1 avatar :-P
    damianrm1

    Изнесеното от г-жата е вярно, частните са по-добре от НОИ за който плаща.
    Но това е пак ЧАСТ от истината, другата е - че тия вноски, ако си ги внасям в най-обикновена банка /не тип КТБ/ за нормална лихва на годишен влог - ПОВЕЧЕ пари ще получа, отколкото в ПОФ "Доверие".
    Говоря от реален личен опит - имах повод да тегля пари по такава партида - наистина са лични и ги изтеглих в брой, оказа, че имат към 2% год. доходност, това за 6 год. говорим, а инфлацията като махнем са на минус реално.

    Таксата за управление на парите на тия фондове ДВОЙНО трябва се намали. Тя яде най-много, и пак ще има навити да ни управляват парите. Това е което може да направят в парламента, а не тия приказки от Хиляда и една нощ на г-н Калфин.

    Та накратко моя избор е - осигуровки НАЙ-малко възможните по закон, и тях в частен фонд МАКСИМАЛНО.

  • 3
    antipa avatar :-|
    D-r D

    До коментар [#2] от "damianrm1":

    Извинете, че ви репликирам, но чак такъв славослов за частните фондове е прекален.

    Първо: вноските ви там - и задължителните, и доброволните - не са гарантирани от държавата или от когото и да било и като нищо може да пиете една студена вода. Така стана преди 3 г., когато се пенсионираха първите по тогавашната система миньори и се видя, че в ППФ има пари колкото за хляб и за по веднъж в седмицата кисело мляко... Тогава г-н Дянков набързо одържави средствата в ППФ и никой от частните фондове не обели и дума, че се посяга на лични партиди и пр., защото трябваше да обясняват къде са отишли парите.

    Второ: доходността в ПОД е реално отрицателна, като се сметнат разходите (таксите и комисионните) и инфлацията.

    Единственото положително нещо е, че партидата е ваша и ако не доживеете пенсия, парите ще отидат у близките ви. Въпросът е ще има ли какво да вземат...

    През 1997, когато се създаде този пенсионен модел, проучих подробно КСО, интересувах се от общите условия да големите ПОД и направих партиди на себе си, семейството си и служителите си в един от големите фондове - и задължителни, и доброволни.
    Издържахме на краха на борсите през 2008, но в края на миналата година, когато започнаха законодателните упражнения на гербаджиите по темата, незабавно закрих и препоръчах на хората, за които отговарям, да направят същото с доброволните си сметки, а задължителните да сведат до възможния минимум, защото не съм сигурен едно, че фондът ще плати, когато стане време, и второ, че политиците във всеки момент могат да променят правилата според интересите си.

    Този модел е за нормалните предсказуеми държави.
    За територия, чиито поданици искат мутра за премиер и той управлява държавата първосигнално - всеки да се спасява сам.

  • 4
    janeausten avatar :-|
    janeausten

    До коментар [#3] от "D-r D":

    ++++++++++++
    Само ще добавя обаче - ако не искаме държавата окончателно да се превърне в първосигнално управлявана джунгла - нужно е да подкрепяме всички опити да има някакви правила
    Дори когато те са мотивирани от частни интереси - каквито безспорно са бизнес интересите на универсалните фондове и техните собственици и мениджмънт
    Забележете - ако не бяха се запряли фондовете да се борят за бизнеса си - досега леко и с песен да е национализирано всичко във втория стълб И това е втори опит - имаше и при първото управление на ГЕРБ Подозирам- че ако имаше система от силни здравно-осигурителни фондове- подобно на пенсионните - дори и много лоши - може би щеше да има все още резерв от здравни вноски - невзети от Дянков
    Затова - каквито и да са универсалните фондове - тяхната битка за съществуване трябва да се подкрепя от всеки който иска да остане някаква възможност за пазар и частна икономика в България

  • 5
    antipa avatar :-|
    D-r D

    До коментар [#4] от "janeausten":

    О.К., но да не прибързваме с обобщенията. ФондовеТЕ не означава нищо.
    Вие влагате в конкретен фонд. Аз наистина избрах най-добрите по моя преценка, но миньорите на г-н Ковачки нямат тези права, други - просто не се интересуват къде отиват парите им.
    Проблемът освен в политическата рамка, за която и вие пишете, е в управлението на средствата от конкретния фонд и контролът от страна на КФН.
    Както слушах в края на годината, има фондове, които инвестират в свързани дружества (Ковачки), а комисията на Мавродиев дреме.

  • 6
    kamendc avatar :-|
    Камен

    Без солидарен фонд няма как да минем - има маса народ, които нямат партида в частен фонд (или е с натрупана мизерна сума), а трябва да ядат и са електорат, не могат да се оставят гладни. Така че за тях трябва работещите да плащаме. Дали това ще става с вноска в НОИ, или ще вдигнат ДДС-то или другите данъци, все тая - пак ние ще го платим.
    Въпросът е постепенно след 20-30 години всеки да си има натрупана своя сума в своя партида, за да си знае колко ще взема и откъде. Така ще има мотивация да си прави вноски. Тези вноски обаче трябва да могат да се правят в по-широк кръг инструмени - дали банков депозит, дали в борсови книжа, вкл. чуждестранни - но да има избор и конкуренция.
    В момента няма - 7-8 фонда оперират в България, половината са псевдо-фондове, и на всичките таксите им 5% от вноската и 1% годишно.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK