Още от самото начало на настоящото управление обаче стана ясно, че "Визия 2020" не се ползва с подкрепата на настоящия министър-председател Бойко Борисов, който нееднократно почти директно е казвал, че няма излишни средства за армия. Първото й бламиране стана реалност в началото на декември миналата година, когато правителството отложи за неопределено дълго време внесения от военния министър проект за пробиване на нов многоцелеви боен самолет. Ако сега министър Николай Ненчев внесе стратегически документ, съдържащ не един, а цели девет мащабни военни проекта, и те отново бъдат отхвърлени, това ще предизвика мащабна политическа буря, която най-вероятно ще надхвърли пределите на страната ни. Подобен ход вероятно сериозно би дискредитирал премиера Борисов в очите на съюзническите държави от НАТО, които миналата година се договориха на срещата на върха в Уелс, че ще увеличат военните си бюджети и че ще подсилят източния фланг на алианса заради ескалацията на кризата в Украйна и възхода на ИДИЛ в Сирия и Ирак. Ако пък проектите за инвестиция в реални бойни способности бъдат одобрени, министър-председателят рискува да плати политическа цена заради раздразнението на Кремъл, който става все по-параноичен спрямо каквито и да било военни активности в региона, независимо дали имат отбранителен характер.

По информация на "Капитал" именно нежеланието да се стигне до ескалация на темата до политически скандал бави внасянето на вече одобрената от Съвета по отбрана към МО "Програма за развитие на отбранителните способности на Въоръжените сили на Република България 2020" за разглеждане в Министерския съвет, а след това и в Народното събрание. Съществува и вариант, при който стратегическият документ ще бъде внесен в парламента без приложените към него модернизационни проекти, което до известна степен ще спести на управляващите влизането в режим на обяснения защо оставят армията да пази страната ни с ръждясала техника, която е връстник на използващите я бойци. А всъщност именно модернизационните проекти са най-интересната част от програмата за развитие на армията до 2020 г.

Войска бъдеще време

В проекта на програмата за развитие на въоръжените сили 2020 се твърди, че за да функционира нормално отбраната на страната ни, е нужен бюджет, който да е поне 1.35% от брутния вътрешен продукт и плавно да нарасне до 1.5% до края на периода. В момента той е около 1.19%, като се предвижда да намалее до 1.12% до 2017 г. При тези условия армията не просто не може да започне модернизация, но и няма да има пари за около 5500 военни и цивилни служители, смятат авторите на документа. Липсата на пари пречи и на провеждането на нормална бойна подготовка, която отчасти се компенсира от многонационалните учения със северноатлантическите ни партньори. Според програмата числеността на армията до 2020 г. трябва да се запази в рамките между 37 и 40 хил. души.

За нуждите на колективната отбрана по линия на чл. 5 на НАТО България ще трябва да може осигури една механизирана бригада от среден тип от състава на Сухопътни войски, става ясно също така от програмата. В момента страната ни има сертифицирани пет батальонни бойни групи, които би трябвало да отговарят на стандартите на алианса. Те обаче не могат да бъдат използвани едновременно, тъй като не разполагат с достатъчно изправна военна техника. Също така войската ни трябва да има капацитет да изпрати една усилена батальонна бойна група или еквивалентен комплект от подразделения в рамките на до 1000 души за нуждите на коалиционни операции в отговор на кризи. Военноморските сили от своя страна трябва да имат възможност да изпратят на мисия до шест месеца годишно една от своите три фрегати. Това обаче може да не е най-разумното начинание, тъй като зенитните и противокорабните им ракети са с изтекъл срок на годност, така че корабите ни може да се окажат не особено надеждно защитени при реална бойна мисия. Подмяната на въпросните ракетни комплекси е именно един от въпросните модернизационни проекти, за чието осъществяване вероятно няма да се намерят средства и политическа воля. Военновъздушните сили пък трябва да могат да осигурят транспортна авиация за целите на международни мисии в рамките на шест месеца годишно. Става дума за модерните военнотранспортни самолети "Спартан", които страната ни закупи от италианската компания "Аления". И дума обаче не е казана за  използване на изтребителната авиация, която е базирана на немодернизирани руски самолети МиГ-29 с почти изчерпан ресурс, които са несъвместими със стандартите на НАТО и са неизползваеми в коалиционни мисии.

Настоящата програма за първи път предвижда отделянето на 68-а бригада "Специални сили" като самостоятелно войсково формирование. За това отдавна настояват съюзниците ни, тъй като това е най-боеспособната част от българската армия, която би могла да участва в коалиционни операции и евентуално в бъдеще да бъде елемент от силите за незабавен отговор на алианса. Спецчастите ще са директно подчинени на Съвместното командване на силите (СКС). Това е структурата, която пряко командва реалните бойни операции на армията ни в мирно време и цялата войска в случай на война. До момента специалните сили, които са подразделението с най-висока степен на бойна готовност и подготовка, бяха подчинени на Сухопътни войски. Там обаче не се радваха на особено радушен прием и бяха като като своеобразно доведено дете на пехотата. Преподчиняването на 68-а бригада обаче не е точно събиране на всички специални части на Българската армия в отделен вид въоръжени сили. Така например Сухопътни войски ще запазят под своята шапка алпийския батальон в Смолян. От документа не става ясно също така дали флотът ще предаде на 68-а бригада разузнавателно-диверсионната група "Черноморски акули", по-известна като поделение "Тихина". Така накрая може да се окаже, че специалните сили са сведени до парашутната бригада, а всеки бранш на армията си все пак е запазил по някаква "командо"-структура. Също така не е ясно дали те няма да бъдат редуцирано до някакво по-малко формирование, например полк, каквато идея имаше премиерският съветник Аню Ангелов, докато беше военен министър.

Апетит или лакомия

Най-любопитната част от плана за развитие на армията обаче са приложените към нея модернизационни проекти. От тях става ясно, че политическите дебати около балансирането на държавния бюджет, липсата на достатъчно средства в хазната и финансовите сътресения покрай източването на КТБ не само не са укротили амбициите на генералитета да харчи средства на данъкоплатците, но дори са ги развихрили с нова сила. Така например се оказва, че ВВС не биха се задоволили с 8 + 1 изтребителя, а искат да получат 16. Така спряганата сума за проекта от около 800 млн. лв. набъбва до астрономическите 1.84 млрд. лв. Към това трябва да се прибавят и все по-големите разходи за поддръжка на МиГ-29, част които според авиаторите трябва да останат на въоръжение до 2019 г.

Модернизацията на българските фрегати и подмяната на ракетните им комплекси Е-71 също няма да струва евтино. Според изчисленията на военноморските сили сумата се движи някъде около 396 млн. лв. За сметка на това се оказва, че бойният флот иска да придобие поне два нови многофункционални модулни патрулни кораба. Това са модерни съдове, които, освен да водят морски бой, са способни да носят на борда си хеликоптери или дронове. Цената на този проект според военните е 740 млн. лв. Цената драстично се различава от ориентировъчната сума, която преди време беше обявил бившият военен министър Ангел Найденов. Според него цената на три подобни съда би била от порядъка на 360 млн. лв.

Доста нескромни се оказват и изискванията на Сухопътни войски, които имат нужда от нови бронирани машини. Според първоначалните идеи, залегнали във "Визия 2020", оборудването на три батальонни бойни групи с около 100 нови бронетранспортьора трябва да се вмести в рамките на около 280 млн. лв. В настоящия план обаче броят на исканите машини е набъбнал повече от два пъти до 238 броя. Според Сухопътни войски те ще струват... 2 млрд. лв., ако бъдат купени от чужд доставчик. А ако бъдат произведени от съвместно предприятие с българско участие, сумата според военните може да бъде сведена до 1.2 млрд. лв., или "само" четири пъти повече от предвиденото във визията на бившия служебен министър Шаламанов.

По всичко личи, че при липса на достатъчно подготвен политически екип в Министерството на отбраната генералитетът е решил да се възползва от ситуацията и да предяви несъразмерно големи финансови претенции. По-сериозният проблем в случая е, че резултатът вероятно ще е не просто предоставяне само на някаква част от исканите средства или пък учтив отказ, а генерално дискредитиране на идеята за модернизиране на армията на базата на реалните заплахи и наличните ресурси. И тогава генералите ни още дъ-ъ-ълго време ще трябва да търпят ръждясалата техника, дадена ни преди повече от 25 години от "братския" СССР...