Военните мечти струват милиарди

Някъде преди около 10 дни съвсем между другото българското Министерство на отбраната излезе с невзрачно съобщение, в което информира, че е завършило работа по документ, носещ дългото и не особено атрактивно име "Програма за развитие на отбранителните способности на Въоръжените сили на Република България 2020". Съвсем закономерно тази скромна новина веднага се удави в информационния спам, заливащ българските медии. По този начин на практика почти всички проспаха финализирането на може би най-важния стратегически документ, който трябва да моделира българската армия в следващите пет, а по всяка вероятност и повече години. От трудните решения, които българските политици би трябвало да вземат през следващите няколко седмици, зависи дали войската ни ще започне да развива като въоръжена сила с модерни бойни способности, или ще продължи да деградира в посока на превръщането й в армия от бюрократи с пагони. Защото ресурсът на въоръжението, наследено от времето на Варшавския договор, на което въоръжените сили в момента приоритетно разчитат, е на края на своя жизнен цикъл.

Една от причините около въпросната програма да не се шуми много-много въпреки нейната изключителна важност е, че тя провокира безшумен, но изключително ожесточен политически дебат, който тече под повърхността. "Програма за развитие на отбранителните способности на Въоръжените сили на Република България 2020" всъщност обединява в себе си две неща. От една страна тя трябва да формулира на политическо ниво как точно и в каква посока искаме да развиваме армията си през следващите пет години. На практика в момента България няма подобен действащ стратегически документ, след като действието на предишния подобен - "Бяла книга за отбраната и Въоръжените сили", разработена от сегашния премиерски съветник по отбраната о.р. ген. Аню Ангелов, изтече в края на 2014 г. В момента военните не са получили каквато и да било ясна политическа индикация кои бойни способности трябва да развиват приоритетно и кои не.