Износът на България извън ЕС отново се повишава
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Износът на България извън ЕС отново се повишава

Русия и Украйна остават проблемни дестинации. ЕС продължава да е основния пазар.

Износът на България извън ЕС отново се повишава

Сривът на продажбите към Русия и Украйна е компенсиран с други държави. Увеличава се и търговията към европейските пазари

5592 прочитания

Русия и Украйна остават проблемни дестинации. ЕС продължава да е основния пазар.


Евтиният лев и вдигането на санкциите срещу Иран може да дадат нов стимул.

След като няколко месеца износът на България към държави извън ЕС се понижаваше, през февруари трендът се е обърнал. Продажбите на българските предприятия към трети страни са се повишили с 2.5% спрямо година по-рано, показват предварителните данни на НСИ. Това е първият годишен ръст от септември 2014 г. насам и се дължи главно на увеличен износ към основни търговски партньори като Турция, Сърбия, Македония и Китай. Причина за това може да е поевтиняването на лева, което прави износа по-конкурентен. Основните дестинации за български стоки и услуги обаче остават страните от ЕС – Германия, Франция, Италия, Белгия, както и съседните Румъния и Гърция. Съживяването на европейските икономики през тази година ще благоприятства българския износ, който през февруари се е повишил със 7.7%.

Износът към Русия продължава да спада

Неприятната новина обаче е, че износът към важни държави като Русия и Украйна намалява сериозно. За първите два месеца от 2015 г. продажбите към Русия са спаднали с 35.4% до 97.8 млн. лв., а към Украйна с 11.6%. Там войната и санкциите към и от Русия остават главният неблагоприятен фактор. Освен това конфликтът между двете държави има косвени отрицателни последици и върху търговията с други европейски страни, защото има доста български компании, които са поддоставчици на европейски фирми, чиято търговия с Русия е засегната. Данните на НСИ показват, че най-много като стойност намалява износът към Русия на продукти от преработващата промишленост като напитки, текстил, облекло, химични продукти, лекарствени продукти, автомобили и други превозни средства. За сметка на това обаче стойностният обем на износа на хранителни продукти даже се е увеличил през януари и февруари 2015 г. спрямо същите месеци на предходната година, но той е с по-малко значение.

Въпреки незадоволителните цифри на експорта ни към Русия износът ни към други страни извън ЕС се увеличава и донякъде може да компенсира срива на износа към Русия. Калоян Стайков от Института за пазарна икономика коментира за "Капитал Daily", че българският износ е гъвкав, а фирмите се ориентират бързо и се пренасочват към други пазари. Според него част от санкциите срещу Русия нямат истински ефект, защото има фирми, които продължават да изнасят стоката си за руския пазар през трети страни, които не са въвели такива санкции – например Беларус. Според Красен Йотов от "Индъстри уоч" в последните години значението на Русия за износа ни като цяло намалява с изключение на горивата. "Много фирми заместват не само Русия, но и други европейски страни с т.нар. развиващи се пазари, особено тези в Азия, които дават повече възможност за растеж", коментира още той. От третите страни най-голям като стойност е износът ни към Турция и Китай. Добрата новина е, че експортът ни и към двете страни нараства съответно с 10.8% и 21.2%. За Китай с най-голяма стойност е износът на основни метали, руди, химични продукти. Основните стоки, които България изнася за Турция, са храни, продукти на селското стопанство, химични продукти, кокс и рафинирани нефтени продукти и основни метали. Като процент най-голям ръст на износа към трети страни има към Република Южна Африка (259.6%), Иран (123.5%), Египет (110.3%), Индонезия (104.3%), но на практика те остават сред по-малките търговски партньори на България. Вдигането на санкциите срещу Иран след постигане на договорености за ядрената му програма също може да се окаже позитивен фактор през следващите месеци.

Европейският съюз продължава да бъде двигател на българския износ

Износът на България към страните от ЕС продължава да се увеличава (със 7.7%) и през февруари, макар този месец ръстът да не е двуцифрен, както беше през януари. Тогава най-голям ръст на износа се наблюдава в секторите "Минерални горива, масла и подобни продукти" и "Необработени (сурови) материали, негодни за консумация" (изкл. горивата). Най-голям спад има при износа на безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн. След известен спад през по-ранните месеци износът ни към най-големия ни търговски партньор в ЕС - Германия, отново започва да се увеличава (с 8.7%).

"Прогнозите за възстановяването на европейската икономика са добри за 2015 г., така че търговията със страни от ЕС ще продължава да бъде водеща за износа ни, въпреки че финансовото положение на Гърция остава рисков фактор", смята Калоян Стайков. Според него износът и тази година ще бъде двигател за икономическия растеж в България, макар и не чак в такава степен, както беше преди няколко години. Красен Йотов счита също, че ЕС ще си остане основният ни търговски партньор, но очаква и нарастваща активизация на българския износ и към трети, развиващи се пазари. Един от благоприятните фактори за това е и по-ниският курс на лева и еврото спрямо долара.

Интересно е какви последици ще имат данъчните промени в съседките ни Румъния и Гърция върху нашия износ. Румъния подготвят сваляне на ДДС за всички хранителни стоки и безалкохолни напитки до 9%, което би могло да окуражи българските износители на такива стоки в страната. Въпреки такъв възможен ефект Красен Йотов коментира, че хранителната индустрия по принцип се доминира от местни играчи, а ако има конкурентоспособни български фирми в този сектор, те вече са там. За сметка на това, ако Гърция не отмени превантивния 26% данък върху всички сделки и транзакции между гръцки и български фирми, стокообменът на България с един от най-важните ни търговски партньори ще пострада сериозно.

*Статията е допълнена в 18:15h

Евтиният лев и вдигането на санкциите срещу Иран може да дадат нов стимул.

След като няколко месеца износът на България към държави извън ЕС се понижаваше, през февруари трендът се е обърнал. Продажбите на българските предприятия към трети страни са се повишили с 2.5% спрямо година по-рано, показват предварителните данни на НСИ. Това е първият годишен ръст от септември 2014 г. насам и се дължи главно на увеличен износ към основни търговски партньори като Турция, Сърбия, Македония и Китай. Причина за това може да е поевтиняването на лева, което прави износа по-конкурентен. Основните дестинации за български стоки и услуги обаче остават страните от ЕС – Германия, Франция, Италия, Белгия, както и съседните Румъния и Гърция. Съживяването на европейските икономики през тази година ще благоприятства българския износ, който през февруари се е повишил със 7.7%.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    bawarec avatar :-|
    bawarec

    >Вдигането на санкциите срещу Иран след постигане на договорености за ядрената му програма също може да се окаже ПОЗИТИВЕН фактор през следващите месеци.<
    Много отдавна не съм прочел в Дневник и Капитал да използвят българската дума ПОЛОЖИТЕЛЕН. Явно целта е, целенасочено да се заменят българските думи с латински, докато българският език стане румънски.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK