Пазарът на труда страда от застаряване и неграмотност
Между 2010 и 2050 г. населението на България ще се стопи с над 30% заради ниската раждаемост и миграцията
Застаряващо население, слабо образование, функционална неграмотност (ниво на уменията за четене и писане), липса на компетенции и топящо се население. Това са основните проблеми пред пазара на труда, показва съвместно проучване на Световната банка, Българската стопанска камара (БСК) и Институт "Отворено общество". Изводите от националното представително панелно проучване за България - Bulgarian Longitudinal Inclusive Society Survey (BLISS), са, че бизнесът търси интердисциплинарни познания и хибридни умения - комбинации от технически способности, маркетингов нюх и предприемаческа нагласа.
Поради липсата на достатъчно работници, притежаващи комбинацията от тези качества, много работодатели не успяват да запълнят свободните си позиции, докато безработицата в страната остава на сравнително високо ниво.
Трудностите пред България
Според Виктория Левин, икономист в Световната банка, основните предизвикателства пред страната през следващите десетилетия ще са свързани със застаряващото население и емиграцията. "Хората в трудоспособна възраст ще стават все по-възрастни, като между 2010 и 2050 г. населението на България ще се стопи с над 30% заради ниската раждаемост и миграцията", обясни Левин. В проучването се посочва, че някъде около средата на този 40-годишен период най-голямата възрастова група в България ще са хората между 50 и 52 години.
"Основните изводи за пазара на труда в България са обезпокоителни. От циклична и временна безработицата вече се превръща в структурна. Дори се появи ново понятие – потомствена безработица. Това са случаите, когато родителите са безработни, децата са безработни и има вероятност и внуците да са безработни", коментира Томчо Томов, ръководител на Националния център за оценка на компетенциите (НЦОК) към БСК. Той открои и още няколко негативни тенденции, които през последните 5 години се задълбочават. "Младежката безработица нараства устойчиво, проблемите с миграцията се увеличават, а регионалните дисбаланси се задълбочават", смята той. Според него квалифицираната работна сила е съсредоточена в 10 града, където са 80% от висшистите. Също така сивата икономика се увеличава и вече надхвърля 30%. "За 10 години осигурените лица са намалели с 1.3 млн. души", каза Томов.
Ръководителят на НЦОК посочи основните сфери, в които пазарът на труда в момента буквално се задъхва от недостиг на квалифициран персонал. "Критичен е дефицитът в медицинските професии - лекари, фармацевти, медицински сестри, парамедици, здравни мениджъри. Аналогично е положението при биоинженерите, учителите и социалните работници. Не достигат специалисти в софтуерната индустрия, нанотехнологиите, мехатрониката, мобилните комуникации, приложните науки, енергетиката, химията, строителството, машиностроенето", обяви Томов. По неговите думи само в IT сектора са необходими около 40 хил. специалисти. "Тези проблеми ще се видят ясно след 4-5 години, когато проблемът вече ще е много сериозен", смята той.
Какво е решението
Прогнозирането на потребностите на пазара на труда намалява несъответствията между търсене и предлагане на работа. Това заяви зам.-министърът на труда и социалната политика Гълъб Донев, който също присъства по време на представянето на доклада. За преодоляването на този дисбаланс в МТСП са разработени първите средносрочни и дългосрочни прогнози. Зам.-министърът също така съобщи, че от 2016 г. социалните партньори ще изготвят краткосрочните прогнози за развитието на пазара на труда и потребностите от квалифицирана работна сила, които след това ще се използват при формирането на политики най-вече в организирането на обучения, съответстващи на потребностите.
Според Томчо Томов шанс за професионален успех имат хората с аналитично, иновативно и креативно мислене. "На пазара на труда се ценят също уменията за развойна дейност, създаване и внедряване на нови технологии, готовността за учене и усъвършенстване", посочи експертът. Неговото мнение е, че друг проблем пред пазара на труда в България е липсата на желание у хората да се развиват. "От ранна възраст трябва да е ясно, че ученето не е еднократен акт. Не свършва със завършването на университета. Жизненият цикъл в съвременната икономика е такъв, че едно образование е актуално между 3 и 9 години. Ако не се инвестира в нови знания и умения, изпадаш от пазара на труда", заяви Томов.
