Правителството иска да харчи повече през 2016-2017 г.

Министерството на финансите вдигна очакванията си за приходите с 1.2 млрд. лв., но те няма да отидат за свиване на дефицита

Финансовият министър Владислав Горанов многократно е заявявал, че допълнителните приходи ще отиват за свиване на дефицита.
Финансовият министър Владислав Горанов многократно е заявявал, че допълнителните приходи ще отиват за свиване на дефицита.    ©  ЦВЕТЕЛИНА БЕЛУТОВА
Финансовият министър Владислав Горанов многократно е заявявал, че допълнителните приходи ще отиват за свиване на дефицита.
Финансовият министър Владислав Горанов многократно е заявявал, че допълнителните приходи ще отиват за свиване на дефицита.    ©  ЦВЕТЕЛИНА БЕЛУТОВА
Предвидени са 1.2 млрд. лв. повече капиталови разходи за двугодишния период

Сравнително доброто представяне на българската икономика през 2014 г. и бюджетният излишък за първите три месеца на тази година явно дават основание за оптимизъм на правителството и то е решило да "развърже кесията" през следващите три години. Министерството на финансите публикува средносрочната бюджетна прогноза за периода 2016-2018 г., в която се вижда, че очакванията за икономиката са по-големи, по-големи са и разходите за бюджета спрямо предходната тригодишна прогноза.

Повече разходи в бюджета

Най-общо правителството повишава очакванията си за реалния растеж на брутния вътрешен продукт (БВП) за 2015 г. до 1.4%. В номинално изражение това представлява над 83.5 млрд. лв., или с 1.4 млрд. лв. над нивото му през миналата година. Свиването на дефицита продължава да е с по 0.5 процентни пункта на година, като през 2018 г. "дупката" в бюджета се очаква да бъде 1.5% от БВП. Забелязва се, че прогнозите на финансовото министерство за приходите в бюджетите за следващите две години са завишени с общо 1.2 млрд. лв. спрямо средносрочната прогноза, представена с бюджета за 2015 г.

Но вместо тези допълнителни приходи да бъдат използвани за свиване на бюджетния дефицит, каквито заявки постоянно прави финансовият министър Владислав Горанов, парите ще бъдат използвани за увеличаване на разходите по консолидираната фискална програма. Общо за двете години - с 1.3 млрд. лв. Това означава, че не само не се търси опит за по-бърза консолидация на бюджетния дефицит, но и се добавят още около 100 млн. лв. към "дупката". И това при положение, ако се потвърдят очакванията за приходите и няма да се наложат извънредни плащания от бюджета, на каквито станахме свидетели през 2014 г. и началото на тази година.

Почти всички допълнителни плащания от бюджета са в перото "капиталови разходи", т.е. държавните инвестиции. Не е ясно в каква посока ще бъдат похарчени тези пари, но вероятно за инфраструктурни проекти и капиталови трансфери.

Допълнителните приходи в бюджетите за 2016 и 2017 г. ще бъдат почти изцяло по линия на ДДС (около 1.2 млрд. лв. повече от предишната прогноза). И въпреки че в края на миналата година депутатите гласуваха по-строг контрол върху движението на акцизни стоки, очакванията на МФ за събираемостта на акцизите не са много по-големи. Всяка година правителството очаква да се събират с по-около 200 млн. лв. повече спрямо предходната година. Ако се сравнят двете средносрочни прогнози, се вижда, че завишените очаквания за 2016 и 2017 г. са за общо едва 200 млн. лв. При ДДС оптимизмът идва по линия на по-голямото вътрешно потребление, докато при акциза се разчита изцяло на по-голямата събираемост на митниците.

Трябва да се има предвид, че средносрочната бюджетна прогноза е ориентировъчна, като нейните параметри трябва да бъдат одобрени от парламента с бюджета за всяка отделна година.

Добрите новини

На първо място се забелязва, че до 2018 г. правителството не предвижда увеличение на социалните и здравноосигурителните вноски. Това означава, че предложението на социалния министър Ивайло Калфин за вдигане на осигурителната тежест с 4.5 процентни пункта за 12 години засега не се разглежда като приемлив вариант за правителството. Запазва се и размерът на здравноосигурителната вноска на нивото от 2015 г. – 8%.

Другата добра новина за икономиката и пазара на труда е решението да се остави без промяна максималният осигурителен доход на сегашното ниво от 2600 лв. Минималната работна заплата ще расте до 2017 г. с по 40 лв. на година. През 2018 г. тя няма да се променя и ще остане 460 лв.

Кабинетът е ревизирал и прогнозата си за средната цена на петрола сорт брент за 2015 г. В предишния вариант беше записана цена от 91 долара за барел, докато повечето авторитетни международни институции очакват между 50 и 60 долара за барел през тази година. Сега Министерството на финансите ревизира очакванията си до 61.5 долара за барел.

Ведомството на Владислав Горанов очаква цените на горивата да останат по-ниски през годината, но понижението им ще се забави значително и ще достигне 4.1% през декември 2015 г. (от 14.7% спад през декември 2014 г.). Цените на хранителните продукти ще нараснат с 2.1% в края на годината в резултат на по-високите международни цени. Дефлацията ще продължи да е валидна за нехранителните стоки, но се очаква тя да се забави до 0.2% заради обезценката на еврото и по-високите цени при внос на някои дълготрайни потребителски стоки. Влиянието на еднократните ефекти за поевтиняването на услугите ще се изчерпи през второто полугодие и те ще отчетат положително изменение от 1.2 % в края на годината, подкрепено също и от засилване на вътрешното търсене.

Средносрочна бюджетна прогноза на правителството (2016-2018 г.)    
     
 2016 г.2017 г.2016 г.*2017 г.*
БВП, млрд. лв.86.02389.24884.41887.397
Приходи, млрд. лв.31.1632.4830.8131.65
ДДС, млрд. лв.8.4118.7817.8688.21
Акцизи, млрд. лв.4.324.4384.3774.578
Осигуровки, млрд. лв.6.6926.8656.7876.959
Разходи, млрд. лв.33.3534.332.9533.4
Капиталови разходи, млрд. лв.5.4645.8034.9855.175
     
*предишна прогноза    
     
Източник: МФ