Гонката по устав беше комбинирана с издайническо намигване по посока Париж, където в същия ден Бойко Борисов излагаше пред чужденците обещания за светло бъдеще в компанията на недолюбвания от Цацаров посланик  Ксавие Лапер дьо Кабан.

Странно, доскоро държавното обвинение проявяваше удивително любезна разсеяност пред лавината от сигнали срещу Ченалова за конфликт на интереси, нерегламентирани контакти с лобисти върху бели покривки и елементарна немарливост спрямо възложените й дела. Сега обаче нищо не може да спре непреодолимия устрем за реформа.

Ченалова отдавна няма място в съдебната система. Но с днешна дата гонитбата срещу нея прилича на кучешката дилема - колкото и целеустремено да се върти в кръг, все не си хапе опашката.

Морето тук

Илюстрацията е от страницата "Пътеводител на българския гражданин" във "Фейсбук"

Преглед на оригинала

Няма дюни, няма закони, има плячкосване

Коментар на Евгений Дайнов, политолог, във "Фейсбук"

Преди малко бях на къмпинг "Юг", за да видя не-бетона върху не-дюните. На връщане чух в новините, че и МРРБ, и МОСВ нагло лъжат, че това не били дюни. Дюни са. Бях, гледах, видях (и снимки имам). Не се строи върху скала - и това е лъжа.

Две министерства нагло излъгаха в нечий интерес. Онзи, който лъже, той по правило също така краде. Какво крадат МРРБ и МОСВ? Това са и първите официални лъжи, които са детински: всеки може да отиде и да види, че поне двама министри лъжат. Утре да чакаме трети? Дойде ли сезонът "Юруш на маслините"? И в суматохата - който каквото гепи? 

Потресен съм от това, че две институции нагло, нахално, фрапантно, арогантно излъгаха. Съобщиха ни (отново): "Вие тука крепостните си налягайте парцалите, ние ще правим, каквото си искаме." Заради 16-те заявени бунгала ще има и още бетонни площадки. И отново МРРБ и МОСВ (и всички останали от шайката) ще ни обясняват, че сме кьорави.

Няма дюни, няма закони. Има плячкосване. Елементарни разбойници без всякаква фантазия: каквото виждаме - гепваме. Ако този номер мине, ще плячкосат всичко. И до вас, уважаеми - до вашите фирми, вашите домове, вашите каузи, вашите любими места, вашата гора, вашия въздух и вашата вода, ще стигнат. Ако не бъдат спрени сега - гответе се. И въжето няма да го дават по линия на профсъюза. Ще си го носите от вкъщи.

И там

Пътуването към гръцките села е пътуване към емоцията

От коментар на Николай Стайков в "Клуб Z"

Чели ли сте беломорските пътеписи на Димитър Димов? Не, не питам изчезващата група на четящите българи. Питам хотелиерите по Черноморието, които преди началото на сезона обясняват предимствата на почивката при тях с наблягане основно на патриотичния елемент.

Пътуването до близкото Средиземноморие е пътуване към емоцията - от слизането към морето с появяването на първите маслини край пътя, миризмата на цитруси и праскови до малките крайбрежни улици с рибни ресторанти и венециански крепости на фона на живописни острови.

Това, уважаеми концесионери на плажове, собственици на хотели и ресторанти, на щандове за пица на парче и китайски сувенири, кара хиляди хора да изберат гръцките села пред българските курорти. Подобен морски начин на живот е отдавна изчезнал в България и няколкото останали рибари в малки градчета не могат да компенсират това.

Соцтуризмът - с решения, вземани от централни комитети и номенклатурни кадри по места - бетонира модела на големия хотел с шеф на заплата, с нает управител и сезонен персонал от провинцията, за който е все едно дали скумрията е прясна или замразена.

Пораженията от мутренския период след 1990 г. са видими за всеки, който е отвръщал поглед от барокови апартаментни комплекси и е попадал в заведение с камери, предаващи на видеоекран гледки под полата на полугола танцьорка.

Специално разгледах всички визуализации в проектите за нови пристанища с европейски пари във Варна и Бургас - няма крайбрежни алеи за разходка с малки заведения и хотели, с истински рибарски пристанища и пазари. Има административни сгради, бетонни алеи и миражи на луксозни яхти, които ще идват неясно откъде и за какво. В проектите всъщност има повече показани автомобили, отколкото хора и тук-там някоя статуя на морски светец, ако са правени от кметове с началник, който споменава с кръстене Началника.

Слушайки дебата за морския туризъм, не бих рискувал да го препоръчвам на приятелите си от чужбина още дълги години.