ДДСтероид
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

ДДСтероид

Очаква се мярката да насърчи вътрешното потребление

ДДСтероид

Планираното рязко понижение на ДДС върху храните в Румъния може да стимулира българския износ

Ваня Димитрова, Деница Ватева, Мартин Димитров

Очаква се мярката да насърчи вътрешното потребление

© reuters


Въвеждане на диференцирано ДДС не се предвижда в България

Когато през 2007 г. границите между България и Румъния се отвориха, в Русе зачакаха нашествие от румънски шопинг туристи, привлечени от ниските цени у нас. Това лято, ако всичко върви по плана на Букурещ, тенденцията може да се обърне. Румъния реши да намали драстично от 1 юни ДДС за хранителните продукти, безалкохолните напитки и ресторантьорските услуги от 24% на 9%, за да стимулира икономиката си. Това повдига въпроса какъв ще е ефектът върху българската икономика.

Дебатът в Румъния

След като приходите в румънския бюджет надвишиха очакванията през първите два месеца на 2015 г., на 7 април Министерството на финансите публикува извънредна наредба за промяна на Закона за данъчния кодекс. В нея е предвидено постепенното сваляне на ДДС на 9% от 1 юни 2015 г. за хранителни продукти, включително безалкохолни напитки, птици и животни от домашни видове, семена, растения и съставки, използвани в приготвянето на храни, както и услуги на ресторантите и кетъринг, с изключение на алкохолните напитки. Цялостното понижение на стандартната ДДС ставка от 24% до 20% ще влезе в сила от 2016 г.

В Румъния очакват тази мярка да стимулира вътрешното потребление и инвестициите, което впоследствие да увеличи приходите към бюджета. Румъния е страната в Европа, в която разходите за храна представляват най-голяма част от всички разходи на домакинствата - 32% от семейните бюджети по думите на премиера Виктор Понта, цитиран от румънски медии. Според него мярката ще стимулира местните производители да въведат конкурентни цени, ще ограничи данъчните измами и ще създаде среда на равнопоставена конкуренция. Заместник-председателят на ЕК Валдис Домбровскис, отговарящ за еврото и социалния диалог, обаче изрази загриженост по повод мярката и заяви, че тя ще има значителен отрицателен фискален ефект.

От Българо-Румънската търговско-промишлена палата коментираха, че смъкването на ДДС ставката ще повиши стабилността на икономиката на северната ни съседка. По думите на Милен Добрев, изпълнителен директор на Русенската търговско-индустриална камара, "намаляването на ДДС върху хранителните стоки в Румъния ще се отрази положително не само на производството на тези стоки, но и на силната преработвателната промишленост в страната, като ефектът ще се отрази на всички свързани отрасли."

Без сериозни последици за България

Толкова голяма промяна на такъв важен данък в съседна държава обикновено носи тревога за съседите, особено когато те са в единно икономическо пространство. Така например ставката от 10% на корпоративния данък в България е била неведнъж повод в Румъния и Гърция да се дебатира възможността фирми да пренасят дейността си у нас, а след началото на кризата и вдигането на данъците в двете страни такъв поток наистина се случи, макар и по-малък от слуховете. Евентуалният ефект от рязката промяна на румънското ДДС обаче не може да се прогнозира точно. Според Красен Йотов от "Индъстри уоч" не се знае дали готвеното му намаление от 15% в Румъния "ще бъде отразено пропорционално върху крайните цени на хранителните продукти, защото тук има значение и еластичността на търсенето на стоката". С други думи, не е ясно дали влиянието върху цената в магазина ще бъде толкова силно, колкото се надяват румънските власти. Ако обаче спад все пак има, са възможни ефекти и върху България.

Логично първият от тях е свързан с поведението на потребителите в пограничните райони. Така например има вероятност повече българи да преминават границата с цел пазаруване и съответно по-малко румънци да купуват у нас. Очакванията на бизнеса не са за някакво съществено изместване на потреблението, главно защото стойността на покупките на дребно при хранителните стоки не е достатъчно висока, за да предизвика по-голям интерес към магазините в съседната държава. Пазаруването през Дунава е свързано с допълнителни разходи за транспорт и такси за преминаване на двата моста. "Размерът на средната покупка прави икономически неизгодно пазаруването на стоки от първа необходимост в съседната държава", коментираха от търговската верига "Кауфланд". Според някои представители на бизнеса не се е наблюдавала сериозна "миграция" на клиенти през 2010 г., когато нивото на ДДС в Румъния беше повишено от 19 на 24% и стана по-високо от българското. Милен Добрев отбелязва, че тогава "множество румънски търговци компенсираха покачването на цените за своя сметка, за да не се изтеглят румънските клиенти масово в посока България". Според него е интересно да се проследи дали българските им колеги ще се адаптират по подобен начин - докато през 2010 г. цените в Румъния се вдигат с около 5%, сега намалението може да достигне 15%.

Вторият възможен ефект върху българския бизнес е свързан с евентуалното увеличение на износа за съседната държава. Според изпълнителния директор на сладкарската компания "Победа" Михаил Чоролеев, ако пониженото ДДС стимулира по-високо потребление сред румънските домакинства, е възможно част от българските компании да реализират по-висок износ в страната, но няма да има огромно отражение върху търговията. Допълнителен ръст в износа очакват и от хранителния холдинг "Белла България", които също оперират на румънския пазар. "Българският износ към Румъния може да бъде стимулиран от по-ниското ДДС при равни други условия", коментира Калоян Стайков от Института за пазарна икономика. От "Белла България" смятат, че планираното намаление на ДДС е възможно донякъде да се отрази негативно върху туристическия сектор в България, тъй като една от целите на Букурещ е чрез по-ниските нива на данъка за храните да повишат конкурентоспособността на туристическия бранш, задържайки собствените клиенти и привличайки чужди.

Стимулиране на икономиката с ДДС

Икономическият министър на друга граничеща с Румъния страна - Унгария, Михай Варга вече обяви, че ще разгледа въпроса за евентуално намаляване на ДДС за някои продукти. В България това едва ли ще се случи. Миналата седмица финансовият министър Владислав Горанов, цитиран от БНР, заяви, че не се предвижда въвеждане на диференцирана ДДС ставка на храните заради ниската стандартна ставка. Според него "ако държавата иска да стимулира едно или друго потребление, политика трябва да се прави през разхода, а не през прихода на бюджета. 20% ставка може да бъде увеличена или намалена в зависимост от възможностите и приоритетите, но не трябва да бъде диференцирана". Страната ни е от малкото членки на ЕС, в които липсва диференцирана ставка за храните. Аргумент в защита на диференцирания ДДС освен изтъкнатите в Румъния е и по-високият разполагаем доход за по-бедните домакинства. Такава мярка обаче може да доведе до вдигане на ДДС за стоки, които не са от първа необходимост, което да повлияе отрицателно на други икономически сектори и да натовари данъчната администрация.

Друг проблем с тази привилегия е например, че не дава равни възможности за всички сектори, което може да предизвика серия от искания в други отрасли. По-ниска ставка не означава задължително по-ниски крайни цени, а по-големи печалби за производителите. Според Красен Йотов българският бюджет разчита на приходи от косвените данъци и не може да си позволи снижаването им. Още един недостатък на диференцирания ДДС в България конкретно е по-голямата възможност за данъчни измами. Според Милен Райков от "Ърнст и Янг България" "всяка диференцирана ставка създава изкушения за злоупотреби. Затова е необходимо да се опише точно обхватът на намалението".

Не може да се избегне усещането обаче, че по всеки един въпрос - от икономиката до съдебната реформа, румънците правят резки движения в опит да променят нещо, докато тук по-скоро наблюдаваме и се носим по течението. Така явно ще бъде и сега.

Въвеждане на диференцирано ДДС не се предвижда в България

Когато през 2007 г. границите между България и Румъния се отвориха, в Русе зачакаха нашествие от румънски шопинг туристи, привлечени от ниските цени у нас. Това лято, ако всичко върви по плана на Букурещ, тенденцията може да се обърне. Румъния реши да намали драстично от 1 юни ДДС за хранителните продукти, безалкохолните напитки и ресторантьорските услуги от 24% на 9%, за да стимулира икономиката си. Това повдига въпроса какъв ще е ефектът върху българската икономика.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    djb95 avatar :-|
    djb95

    Мога да се обзаложа още сега , че до края на годината няма да има и помен от намалението на цените от спада на ДДС ставката. Всичко ще премине в печалбата по веригата.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK