Юрки Катайнен: Планът "Юнкер" е за частни инвеститори, не за правителства
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Юрки Катайнен: Планът "Юнкер" е за частни инвеститори, не за правителства

Юрки Катайнен: Планът "Юнкер" е за частни инвеститори, не за правителства

Заместник-председателят на Европейската комисия пред "Капитал"

Светломира Гюрова
7542 прочитания

© Цветелина Белутова


Инвестиционният план за Европа (известен като плана "Юнкер") разчита с 21 млрд. евро да привлече инвестиции за 315 млрд. Нужно ли е финансово чудо, за да се случи това?

Финансовият мултипликатор тук всъщност е по-малък, отколкото обичайния, постиган от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ). Когато дава кредити за частни или публични проекти, тя успява да привлече 15, а дори и 20 пъти повече средства от първоначалния капитал. Съвсем постижимо е от 21 млрд. евро капиталова база ЕИБ да набере от пазара средства, с които да увеличи кредитния си капацитет до 63 млрд., и да мобилизира частни ресурси от 250 млрд. евро. Това няма да е чудо, а дори нещо по-малко, отколкото по принцип прави ЕИБ.

С какво този план е по-различен от обичайното финансиране от бюджета на ЕС?

Европейският фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) ще допълва това, което ЕИБ нормално прави. Той ще се фокусира върху проекти с по-висок риск и най-вече инвестиции на частния сектор. Той ще дава заеми и на публично-частни партньорства, но не и на изцяло публични инвестиции. ЕИБ продължава това, което винаги е правила, просто ще набере допълнителни 63 млрд. евро за следващите три години за проекти с акцент върху растежа и особено върху високорискови инвестиции.

Какъв тип проекти ще финансира приоритетно ЕФСИ?

Приоритетите са два. Първият е кредитирането на малки и средни предприятия (МСП). ЕФСИ ще се фокусира най-вече върху дялово финансиране на МСП, защото това, изглежда, е проблем навсякъде, включително в Германия. Вторият са инфраструктурните проекти с акцент върху енергетиката и особено възобновяемата енергия, а също така и интерконекторните връзки. В общи линии ЕФСИ следва останалите целеви политики, които има ЕС като създаване на единен енергиен пазар, дигитален пазар, намаляване на вредните емисии.

Можете ли дадете примери за добри проекти, които биха спечелили финансиране от ЕФСИ?

Фондът все още не е готов и няма одобрени проекти, нещата са в развитие. Но бих дал като пример проекти за газови интерконектори между отделни държави, мрежи за пренос на електроенергия, широколентови мрежи, инвестиции във възобновяема енергия.

Много от предложените досега проекти са стари и просто са прехвърлени от други европейски програми на ЕС, като например Connecting Europe. Това ли е идеята и имат ли шанс такъв тип предложения да получат финансиране?

Разликата е, че ЕФСИ ще финансира проекти, а няма да дава грантове, както е например по Connecting Europe. ЕФСИ се опитва да мобилизира частно финансиране за частни проекти. Идеята е, че той може да поеме по-голям риск, и така да помага за канализиране на инвестиции към държави, които се смятат за високорискови и цената на инвестирането там е по-голяма.

Има ли един проект по-голям шанс да се класира, ако вече има осигурено предварително частно или публично финансиране за него?

Възможно е да се комбинират структурни фондове с финансиране от ЕФСИ. Например проект, при който частният сектор е основен инвеститор и получава подкрепа от структурните програми, сега може да се финансира и от ЕФСИ. Но целта на фонда е наистина да се създава добавена стойност, да има елемент на споделяне на риска. Ако проектите могат да бъдат финансирани изцяло с частни пари, тогава няма нужда от ЕФСИ. Но ако проектът е икономически жизнеспособен, но е толкова рисков, че частният сектор не може да поеме сам целия риск, тогава може да се обърне към ЕФСИ.

Как оценявате предложените от българското правителство проекти и кои тях имат шанс да се класират?

Това не е фонд за правителствени проекти и не правителството трябва да ги предлага. Те трябва да идват от частния сектор. Разбира се, ако правителството има джойнт венчър с частния сектор, като например публично-частно партньорство, това също може да се класира. Докато ЕФСИ не заработи (очаква се това да стане през юни - бел. ред.), всички компании с проекти, които имат нужда от споделяне на риск, могат спокойно да се обръщат към ЕИБ. Ако има джойнт венчъри между правителства или общини и частния сектор, те също могат директно да търсят ЕИБ, а после и ЕФСИ. В случая няма конкуренция между правителства, няма квоти и лимити за сумата и броя проекти, които една държава може да получи. Списъците с проекти, подадени от отделните страни, са индикативни, те просто показват какви инвестиции са им нужни. Но това съвсем не означава, че те ще получат финансиране. Партньорът на ЕФСИ е частният сектор. И правителствата не са филтър, който допуска кой може да кандидатства и кой не. ЕФСИ е като банка и неговите клиенти са частните инвеститори.

Един от предложените от София проекти е газовата връзка между България и Гърция. Той изглежда ли като подходящ клиент на ЕФСИ?

Не мога да кажа със сигурност. Но газовите интерконектори са сред приоритетите, които ще подкрепя ЕФСИ. Целта е да се помогне Европа да има свързан енергиен пазар, а също и да се засили енергийната сигурност на страните от ЕС. Ако интерконекторът е съвместен проект на публичния и частния сектор и свързва две държави, той подхожда добре на идеята и има шанс да влезе в проектната тръба.

Според вас правителството в София разбира ли философията на ЕФСИ?

Както казах, правителствата не държат ключа към фонда. Всичко зависи от частните компании и е в техни ръце. В държавите, в които ходя да представям плана, хората, изглежда, имат впечатлението, че правителствата трябва да направят повече. Но фондът не е за публични инвестиции, а за частни или за публично-частни партньорства. Правителствата не играят роля. Ето посланието ми към всички частни компании, които желаят да инвестират в България - моля, обърнете се към ЕФСИ, ако имате нужда от споделяне на риска.

Някои български политици се опитват да създадат впечатлението, че с този инвестиционен план България ще бъде компенсирана за спирането на газопровода "Южен поток".  Това ще играе ли някаква роля при разпределянето на финансирането?

Много е важно за България и за ЕС като цяло да има добри енергийни връзки между всички държави в Европа. И ще помогнем на България с всичко възможно, за да има тя такива, да не бъде толкова зависима от един доставчик и да увеличи енергийната си сигурност. 

Очевидно е, че в много страни в ЕС частните инвестиции са ниски и това е една от причините икономиката да стагнира. Този план ли е нещото, което ще отключи инвестициите, или е нужно и друго?

За да има частни инвестиции, първо, е нужно да има търсене. И второто нещо е по-голяма политическа и финансова стабилност. Ако тези две условия са налице, капиталите потичат. Но, разбира се, винаги съществува и пазарен риск от провал и затова искаме да създадем ЕФСИ, който да споделя риска с частния сектор. Дори в Германия, където има политическа и финансова стабилност, малките и средните компании имат проблем с финансирането. Заради кризата в Португалия инвеститорите не искат да финансират португалски проекти, дори те да са икономически жизнеспособни. Ето къде може да се намеси ЕФСИ, да сподели част от риска и тогава частните пари ще потекат. В същото време всички правителства трябва да си напишат домашните, защото те са отговорни за политическата и финансовата стабилност. Когато това е факт, ЕФСИ може да прокара пътя за частния сектор. Планът ще помогне за отключване на частното финансиране, но той не е магическа пръчка, която ще донесе промяна за една нощ.

В случая с България кое според вас би помогнало за подобряване на инвестиционната среда?

Две са нещата, които гледат местните и външните инвеститори. Едното е правосъдната система. Ако сте чуждестранен инвеститор, който планира да вложи 200 млн. евро, ще искате да сте 100% сигурни, че правосъдието работи добре, прозрачно и не е корумпирано. Върховенството на закона е изключително важно. И второто нещо, свързано с България, е финансовата стабилност. Би било добре, ако банките, опериращи в страната, преминат през независима финансова оценка. Случилото се в САЩ и Европа показва, че докато има притеснения за здравето на банките, икономиката няма да функционира.

В по-общ план, не само за България, за икономическия растеж в средносрочен и дългосрочен план има три ключови елемента. Номер едно е инвестирането в образованието, особено в качественото обучение на учители. Вторият е сигурната среда за предприемачество - тук играят роля данъчното облагане и правосъдието. И третият елемент е нулевата толерантност към корупцията. Това са най-важните неща за подобряване на средата за бизнес.

Всички държави вече са предложили проекти. Могат ли да се предлагат допълнителни?

Този списък с проекти е нещо, което правителствата решиха да направят, за да се види къде има нужда от инвестиции. Голяма част от държавите предложиха много публични инвестиции, което означава, че има нужда от публични инвестиции. Но този списък е само индикативен, той не е нито финален, нито дори първи. Това не е листа, от която ЕФСИ ще избира. Всеки, който иска да получи финансиране, трябва сам да се свърже с ЕИБ, а след време и с ЕФСИ. Например още утре сутрин можете да се обадите в ЕИБ и да кажете - планирам да инвестирам в България, аз съм управляващ директор на частна компания и искам да направя това и това, може ли получа финансиране от вас. Това е начинът, по който се случват нещата.

Профил

Преди през 2014 г. да стане част от комисията "Юнкер" като неин заместник-председател, който отговаря за заетостта, икономическия растеж, инвестициите и конкурентоспособността, Юрки Катайнен заема високи постове във Финландия и на ниво ЕС. През 2007 - 2011 г. той е финансов министър и вицепремиер на северната държава, а в следващите четири години - неин премиер. Между 2006 и 2012 г. Катайнен е също и заместник-председател на Европейската народна партия. В момента той е на "роудшоу" в страните от ЕС, за да "продаде" на частния сектор Инвестиционния план за Европа (известен като плана "Юнкер"), който цели да привлече 315 млрд. евро и да даде тласък на икономическия растеж. След като беше в София на 16 април, следващите спирки на неговата информационна кампания са Унгария, Полша, Гърция и Люксембург. Идеята на плана е да използва 5 млрд. евро от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и гаранции за 16 млрд. евро от бюджета на ЕС. Те ще влязат в Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ), който ще предлага гаранции, рисков капитал, подчинени заеми, дългосрочен първостепенен дълг за проекти с по-голям риск и др.

 

Инвестиционният план за Европа (известен като плана "Юнкер") разчита с 21 млрд. евро да привлече инвестиции за 315 млрд. Нужно ли е финансово чудо, за да се случи това?

Финансовият мултипликатор тук всъщност е по-малък, отколкото обичайния, постиган от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ). Когато дава кредити за частни или публични проекти, тя успява да привлече 15, а дори и 20 пъти повече средства от първоначалния капитал. Съвсем постижимо е от 21 млрд. евро капиталова база ЕИБ да набере от пазара средства, с които да увеличи кредитния си капацитет до 63 млрд., и да мобилизира частни ресурси от 250 млрд. евро. Това няма да е чудо, а дори нещо по-малко, отколкото по принцип прави ЕИБ.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK