С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
17 апр 2015, 17:31, 7313 прочитания

Юрки Катайнен: Планът "Юнкер" е за частни инвеститори, не за правителства

Заместник-председателят на Европейската комисия пред "Капитал"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Инвестиционният план за Европа (известен като плана "Юнкер") разчита с 21 млрд. евро да привлече инвестиции за 315 млрд. Нужно ли е финансово чудо, за да се случи това?

Финансовият мултипликатор тук всъщност е по-малък, отколкото обичайния, постиган от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ). Когато дава кредити за частни или публични проекти, тя успява да привлече 15, а дори и 20 пъти повече средства от първоначалния капитал. Съвсем постижимо е от 21 млрд. евро капиталова база ЕИБ да набере от пазара средства, с които да увеличи кредитния си капацитет до 63 млрд., и да мобилизира частни ресурси от 250 млрд. евро. Това няма да е чудо, а дори нещо по-малко, отколкото по принцип прави ЕИБ.


С какво този план е по-различен от обичайното финансиране от бюджета на ЕС?

Европейският фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) ще допълва това, което ЕИБ нормално прави. Той ще се фокусира върху проекти с по-висок риск и най-вече инвестиции на частния сектор. Той ще дава заеми и на публично-частни партньорства, но не и на изцяло публични инвестиции. ЕИБ продължава това, което винаги е правила, просто ще набере допълнителни 63 млрд. евро за следващите три години за проекти с акцент върху растежа и особено върху високорискови инвестиции.

Какъв тип проекти ще финансира приоритетно ЕФСИ?



Приоритетите са два. Първият е кредитирането на малки и средни предприятия (МСП). ЕФСИ ще се фокусира най-вече върху дялово финансиране на МСП, защото това, изглежда, е проблем навсякъде, включително в Германия. Вторият са инфраструктурните проекти с акцент върху енергетиката и особено възобновяемата енергия, а също така и интерконекторните връзки. В общи линии ЕФСИ следва останалите целеви политики, които има ЕС като създаване на единен енергиен пазар, дигитален пазар, намаляване на вредните емисии.

Можете ли дадете примери за добри проекти, които биха спечелили финансиране от ЕФСИ?

Фондът все още не е готов и няма одобрени проекти, нещата са в развитие. Но бих дал като пример проекти за газови интерконектори между отделни държави, мрежи за пренос на електроенергия, широколентови мрежи, инвестиции във възобновяема енергия.

Много от предложените досега проекти са стари и просто са прехвърлени от други европейски програми на ЕС, като например Connecting Europe. Това ли е идеята и имат ли шанс такъв тип предложения да получат финансиране?

Разликата е, че ЕФСИ ще финансира проекти, а няма да дава грантове, както е например по Connecting Europe. ЕФСИ се опитва да мобилизира частно финансиране за частни проекти. Идеята е, че той може да поеме по-голям риск, и така да помага за канализиране на инвестиции към държави, които се смятат за високорискови и цената на инвестирането там е по-голяма.

Има ли един проект по-голям шанс да се класира, ако вече има осигурено предварително частно или публично финансиране за него?

Възможно е да се комбинират структурни фондове с финансиране от ЕФСИ. Например проект, при който частният сектор е основен инвеститор и получава подкрепа от структурните програми, сега може да се финансира и от ЕФСИ. Но целта на фонда е наистина да се създава добавена стойност, да има елемент на споделяне на риска. Ако проектите могат да бъдат финансирани изцяло с частни пари, тогава няма нужда от ЕФСИ. Но ако проектът е икономически жизнеспособен, но е толкова рисков, че частният сектор не може да поеме сам целия риск, тогава може да се обърне към ЕФСИ.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Уикенд новини: Вода за Перник през София, нови боклуци от Италия, но и риск за бизнеса с отпадъци Уикенд новини: Вода за Перник през София, нови боклуци от Италия, но и риск за бизнеса с отпадъци

И още: Седмицата започва с вот на недоверие срещу кабинета, в сряда ще е ясен директорът на БНР, в Давос ще се обсъжда климатичната заплаха

19 яну 2020, 567 прочитания

България ще убеждава ЕК, че само в Гълъбово има обгазяване със серен диоксид България ще убеждава ЕК, че само в Гълъбово има обгазяване със серен диоксид

Еврокомисията заведе дело срещу страната за системно замърсяване на въздуха

19 яну 2020, 1231 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Ефекти и дефекти на енергийната политика

Какво може да се очаква от опитите за нормализиране на енергийния сектор

Още от Капитал
Два милиарда евро бонус за енергийния преход

България ще получи субсидия от ЕС, за да се справи с последиците от закриването на въглищните централи

Първи борсов тест за 2020

Интересът към предложените 14% от акциите на "Телелинк" в края на януари, ще е показателен за апетита на инвеститорите

Скритите мащаби на водната криза

Водният режим в Перник е най-строгият от години насам, но това далеч не е единственото място, където има подобен проблем

Либийската авантюра на Ердоган

Турският президент вдигна залозите в хибридната война за контрола над бившата северноафриканска джамахирия* на Муамар Кадафи

Всичко се връща, Руши също

Рушен Видинлиев за новите си роли и преоткритата страст към музиката

20 въпроса: арх. Анета Василева

Част от платформата за архитектурна критика и публицистика WhАТА

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10