С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
6 17 апр 2015, 17:54, 52249 прочитания

Ефекти и дефекти на енергийната политика

Какво може да се очаква от опитите за нормализиране на енергийния сектор

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


В САЩ, Великобритания или която и да е друга развита страна потребителите често се оплакват от качеството на доставките на електроенергия. Или пък от сметките за нея. Енергийният сектор обаче рядко е водеща новина почти всеки ден. В България в последните няколко години енергетиката се превърна в едва ли не най-важният индустриален сектор.

За това има поне няколко причини. Стагнацията на икономиката остави енергийните компании, които имат постоянни продажби и стабилни приходи, почти без конкуренция в родния топ 10. В същото време евтината енергия в България е магнит за инвеститорите в тежката индустрия, която пък е основен двигател за износа и икономическия растеж на страната. Но вероятно основната причина е хаотичното и разнопосочно управление на сектора, което доведе до поредица от скъпо струващи грешки. Стартираха нови енергийни проекти, за които има съмнение дали са били необходими, но които за сметка на това струват и ще струват (като АЕЦ "Белене") много на потребителите; неразумната регулация на възобновяемите енергийни източници не само доведе до бум на скъпи енергийни източници, но и стимулира безразсъдно инвеститорско поведение; бяха подкрепяни отделни компании, за които имаше съмнение, че основният им актив са връзки с властта; регулаторът провеждаше непрозрачна и трудно разбираема политика, като често данните, на които базира решенията си, оставаха неразбираеми дори за специалистите.


Така от средата на 2012 г. е ясно, че трябва да се предприемат кардинални мерки, за да не фалира Националната електрическа компания (НЕК), да се спре нарастването на цените и най-накрая да се въведат модерни механизми за работа в енергийната система на страната. Опитите за това започнаха още в началото на 2013 г., а правителството на Пламен Орешарски въведе няколко смислени промени, като например ограничаване на преференциалните плащания към ВЕИ до нормативно определените им часове за работа. Това обаче беше гарнирано с хаотични опити за предоговаряне на цени, въвеждане на такси върху ВЕИ производителите, които след това паднаха в съда, и сваляне на цените на електроенергията, без зад това да има икономическа обосновка.

Сега правителството на ГЕРБ, Реформаторския блок, АБВ и формално неучастващия в кабинета Патриотичен фронт завърши първия рунд от опита си да промени ситуацията. С измененията в Закона за енергетиката бяха спрени субсидиите за нови ВЕИ проекти (освен за малки централи на биомаса); прие се, че всички приходи от продажбата на въглеродни квоти трябва да отидат за намаляване на тежестта на плащаните към ВЕИ субсидии; производителите на т.нар. неефективна електроенергия вече няма да имат гаранция за изкупуването й; и накрая беше договорено умерено намаляване на цените на електроенергията от ТЕЦ "Ей И Ес" и "КонтурГлобал Марица-изток 3". Променен беше и съставът на Комисията за енергийно и водно регулиране, който вече се избира от Народното събрание, за да се гарантира по-голяма независимост на регулатора. 
 

Пред енергийния сектор на страната обаче остават все още много предизвикателства. При избора на новия състав на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) надделяха политическите, а не експертните квоти. Тарифната дупка в НЕК ще намалее сериозно, но няма да изчезне напълно. Идващото освобождаване на пазара на електроенергия може да доведе сериозни проблеми, ако потребителите отново не могат да разберат какво се случва. Затова "Капитал" покани четирима бивши министри на икономиката и енергетиката и група експерти, с които да обсъдим къде те виждат възможните препятствия пред нормализирането на ситуацията в сектора.
 
С подкрепата на:
В дискусията взеха участие:
Делян Добрев, министър на икономиката и енергетиката (2012-2013 г.), председател на комисията по енергетика в 43-ото Народно събрание.
Таско Ерменков, депутат от БСП
Румен Овчаров, министър на икономиката и енергетиката (1996-1997 г. и 2005 - 2007 г.)
Милко Ковачев, министър на енергетиката и икономиката (2001 - 2005 г.)
Трайчо Трайков, министър на икономиката и енергетиката (2009 - 2012 г.)
Атанас Георгиев, Стопански факултет на СУ "Св. Климент Охридски"
Калоян Стайков, Институт за пазарна икономика
Меглена Русинова, Българска фотоволтаична асоциация
Николай Минков, Индустриален клъстер Средногорие
Руслан Стефанов, Център за изследване на демокрацията
Илин Станев, в. "Капитал" 


  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Африканската чума стигна до голяма русенска ферма със 17 хил. прасета Африканската чума стигна до голяма русенска ферма със 17 хил. прасета

Животните ще бъдат умъртвени, но опасността от разпространение на заразата остава голяма

20 юли 2019, 1358 прочитания

Тече, всичко тече 2 Тече, всичко тече

Най-интересните моменти от файловете на НАП

19 юли 2019, 5554 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Лятото на конституционните реформи

Управляващите направиха заявка за сериозна промяна в модел на управление на съдебната система. Въпросът е дали ще стигне времето до местните избори.

Трусовете на продуцентския пазар

Новият телевизионен сезон започва без някои ключови предавания

Нищо, следващия път

България почти сигурно загуби битката с Турция за завода на Volkswagen, но натрупа безценен опит, който може да използва за привличането на други проекти

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

Арх. Стефка Георгиева и елегантният брутализъм

Виена се запознава с наследството на една изключителна българска архитектка. Ние също.

Чичо Томасовата България

Американският писател Томас Макгонигъл за спомените от НРБ и романа си за Никола Петков