Стратегията за борба с корупцията е мъртвородена

Парадоксът е очевиден: най-корупционно уязвимото звено – прокуратурата, пак ще ръководи разследването на корупцията чрез нов орган.

Реформаторите трябва да решат да продължат ли да мъждукат в задушаващата прегръдка на Борисов и не е ли по-достойно министрите им да подадат оставка.

Прокуратурата, ДАНС и МВР и сега са длъжни да разследват корупцията, но не са го правили. Защо да вярваме, че спонтанно ще започнат.

Разговаряме с адвоката правозащитник Михаил Екимджиев за приетата наскоро от кабинета антикорупционна стратегия, сред чиито цели е и да изкорени порока от политическия елит. Това ще зависи от два нови органа. Единият ще бъде звено за проверка на имуществото и конфликт на интереси, което ще обединява функциите на досегашната Комисия за конфликт на интереси, на БОРКОР и на част от Сметната палата. Другият орган ще е специализирано звено "Антикорупция", създадено със споразумение между прокуратурата, МВР и ДАНС, под контрола на главния прокурор. Още преди кабинетът да приеме стратегията, бе обявено, че то вече е започнало работа.

Какъв е вашият коментар за антикорупционната стратегия, която беше приета от правителството?
- От нея става ясно, че истинската битка с корупцията се отлага за по-добри времена. На първо място, за това свидетелства отказът на авторите на стратегията от конституционна промяна, целяща създаване на изцяло нов антикорупционен орган с разследващи функции.
Подчертавам разследващата функция, защото не може да се води успешна битка срещу корупцията, ако не бъдат разследвани ефикасно корупционните престъпления. Наказателното разследване е тежката артилерия в битката с корупцията. Останалото е логистика, превенция, статистика...
В стратегията се предлага създаването на нов антикорупционен орган - аморфна структура, която ще обединява функции на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, фамозния БОРКОР, Сметната палата и т.н. Без да има право да разследва, да арестува, да претърсва и изземва, този орган ще може главно да анализира, да пише програми, отчети и нови стратегии.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Какво не видяхте в стратегията за борба с корупцията?
- Стратегията ми напомня за магическия реализъм на Маркес. Възлагат се надежди на компрометирани структури, доказали институционалната си импотентност. Ирационално стратегията ги възкресява под ново име и в нова форма, без да анализира причините за досегашния им провал.
Очевидно са направени тежки компромиси – отказ от промяна на конституцията, от идеите за радикална реформа на съдебната власт, в т.ч. на прокуратурата. Умряла е идеята за външна проверка на прокуратурата. Само главният прокурор чрез подсъдимия Цветанов внася законопроекти в тази насока. Антикорупционната стратегия пък оставя на г-н Цацаров монопола върху антикорупционните разследвания. Парадоксът е очевиден – най-корупционно уязвимото звено от съдебната власт – прокуратурата, пак ще ръководи разследването на корупцията. Логично възникват въпросите защо прокуратурата досега не правеше това и защо според авторите на стратегията тя ще го прави в бъдеще? Вероятно някаква реинкарнация? Въобще къде отиде реформаторският дух на стратегията? Вече го няма и реформаторския патос в говоренето по темата. Само Радан Кънев заклинателно повтаря, че скоро противниците на реформата ще станат нейни идеолози. А дано…!
По всичко личи, че и двете стратегии - за борба с корупцията и за съдебната реформа, са мъртвородени.

Но идеята е този орган да се занимава с превенция на корупцията и да следи за потенциален конфликт на интереси по примера на сходната институция в Румъния.
- В последно време апологетите на застоя често критикуват румънския модел и промотират германския, който е насочен повече към превенция на корупцията. В България, както и в почти цяла Южна Европа, нивата на корупция са критично високи. Затова тук, както и в Румъния, е необходим мощен и процесуално въоръжен орган, който да изкорени масовата култура на корупция по високите етажи на властта. Едва след това можем да мислим как тя може да бъде обуздана на обществено приемливи нива чрез беззъби и разоръжени органи като предвидения в стратегията.
Посланието на стратегията към корумпираните ни елити напомня на призива на Илия Павлов гущерът да скъса опашката си. Тя изглежда не цели създаване на обществена и институционална нетърпимост към корупцията, а нейното опитомяване.
Всичките тези абревиатури: БОРКОР, КПУКИ и т.н., които трябва да обединят ресурси в новия антикорупционен орган, години наред са доказвали своята несъстоятелност. Сега се очаква по силата на някаква мистична логика те да заработят. Не е ясно откъде идва оптимизмът, че тези смешни звукосъчетания ще родят нещо смислено. Със сигурност той не е базиран на дълбинен анализ на причините за тяхната ненадеждност. Явно чрез някакво заклинание те трябва да се преродят, да възкръснат от собствената си нищета и с магическа пръчка да заличат вездесъщата корупция.

• 1
• 2
• Следваща страница » "Все пак се предвижда създаването на антикорупционно звено със специален подбор на кадрите в него. Не мислите ли, че то ще сработи?"