Заби ли казусът "Бисеров"?

В понеделник медиите съобщиха, че Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси е излязла с решение, че бившият зам.-председател на парламента и зам.-председател на ДПС Христо Бисеров не е бил в конфликт на интереси.

Става дума за дейността на Христо Бисеров като народен представител за периода 2009-2013 г. Тогава неговата съпруга и двамата му синове са имали дялове във фирми, които се занимават с производство на енергия от възобновяеми източници, а от своя страна Бисеров е предприемал "законодателна инициатива по отношение на нормативни актове", касаещи именно зелената енергия.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Комисията приема, че действително Бисеров е внасял законопроекти, свързани с енергетиката и ВЕИ, докато негови близки роднини са имали интереси в този бизнес, но конфликт на интереси не е имало. Според нея в крайна сметка всичко зависело от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), която била независим орган. Или в други случаи Бисеров не е участвал в разискванията в правната комисия и няма доказателства как е гласувал, а пък в пленарната зала единствено е подкрепил по време на обсъждане на законопроектите да присъстват служители на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ), но отново не е участвал  в гласуването на внесения проектозакон, нито се е изказвал по него.

Решението на Комисията по конфликт на интереси, с което е оневинен Бисеров, може да бъде протестирано от прокуратура. Но не това е най-важното, а сюжетът, в който комисията (успяла да генерира през седемгодишното си съществуване само и единствено корупция и скандали) разравя отгоре-отгоре.

Същият този сюжет



за ВЕИ бизнеса на семейството на Бисеров седи в основата на разследването срещу него, което прокуратурата шумно обяви в ноември  2013 г. Тогава Бисеров и доведеният му син Ивайло Главинков бяха привлечени като обвиняеми за пране на пари, а депутатът от ДПС - и за това, че е скрил данни от Сметната палата.  

Година и половина по-късно, няколко дни след като главният прокурор Сотир Цацаров обеща обвинение "до Великден", Софийска градска прокуратура (СГП) внесе обвинителен акт. На съд обаче беше предаден само Христо Бисеров, но не за пране на пари, а за укриване на данъци, валутно престъпление и за недекларирането пред Сметната палата на притежаваните от него сметки в Швейцария.

Тук ще отворим една голяма скоба. Прокуратурата приема, че скривайки данни пред Сметната палата, Бисеров е извършил престъпление по чл. 313 от Наказателния кодекс (който потвърди неистина или затаи истина в писмена декларация или съобщение, изпратено по електронен път, които по силата на закон, указ или постановление на Министерския съвет се дават пред орган на властта за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба от сто до триста лева).  Макар и всяка година Сметната палата да установява стотици разминавания между подадените от няколкото хиляди висши държавни служители декларации и притежаваното от тях имущество, прокуратурата е решила на два пъти да приеме, че е налице престъпление по този текст - първият случай беше срещу бившата шефка на данъчните Мария Мургина, а вторият - срещу Бисеров. В казуса с "Мургина" (общото между нея и Бисеров е, че държавната машина се задейства срещу тях с цялата си сила чак когато преди това беше снето доверието на подкрепящите ги властови кръгове) Върховният касационен съд (ВКС) прие, че декларациите пред Сметната палата не попадат в тези, визирани от чл. 313 от НК, защото подателят не декларира в тях нищо пред държавата (защото трябва да го е направил с данъчната си декларация), а пред обществото, което има право да научи всичко за имуществото му. Тази теза се възприема и от по-голямата част от юристите. Прокуратурата, която е единна и централизирана и не би трябвало (не че не го прави постоянно) да продуцира противоречива практика обаче мисли - поне в казусите с Мургина и Бисеров, че престъпление е налице. Тук не става ясно защо в останалите стотици случаи на несъотвествия, които Сметната палата установява всяка година, държавното обвинение мълчи. Но това е друга тема.

Всъщност

• 1
• 2
• Следваща страница » "Голямата липса"