Корал - изборът е още пред нас
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Корал - изборът е още пред нас

Корал - изборът е още пред нас

Ако държавата наложи няколко рестрикции и изпълни ангажиментите си, тя все още може да запази един от малкото останали екологични плажове

10004 прочитания

© Кирил Петков


За автора

Кирил Петков е сериен предприемач. Завършил е Harvard Business School, основател и преподавател е в Центъра за икономически стратегии и конкурентоспособност към Софийския университет, който пък е връзката към Харвардския институт за икономически стратегии и конкурентоспособност, управляван от проф. Майкъл Портър. Той е член на гражданското сдружение "Да запазим Корал".

Корал е един от малкото плажове, където още няма стена от хотели, хиляди чадъри и шезлонги, петнадесет нощни дискотеки с евтин алкохол и множество джетове, заглушаващи всякакъв шум на вълни. Корал е още място, където българи, които обичат природата си, и туристи от Европа - даже и от далечни места като Канада, могат да се насладят на уникалните дюни и безмоторните вятърни спортове като сърф и кайтсърф. Всеки един от тези туристи не само остава с незабравими впечатления от уникалността на българската природа, но и похарчва в село Лозенец своя туристически бюджет, който е многократно по-голям от евтиния пиянски туризъм на Слънчев бряг. Корал е един малкото останали плажове, които качват не само репутацията на българското Черноморие, но и на цялата страна.

Най-хубавото на тази статия е, че не се публикува след поредната направена грешка, а докато все още правителството е заявило ясната си подкрепа за запазването на Корал като екологичен плаж. Регионалният министър Лиляна Павлова обеща екологична концесия и запазване на уникалните дюни чрез одържавяването им. Ако стане реалност, това ще е едно от най-добрите държавнически действия за българската природа и туризъм в съвременната ни история. Това може да се осъществи обаче, ако се предотвратят няколко големи риска – първият е свързан с договора за наем, чийто търг предстои на 11 май 2015. Този договор за наем има няколко огромни проблеми: а) няма никакви екологични рестрикции като единствено цената е определяща за избиране на печелившия, б) цената на наема е 51 077 лв. без ДДС на година, в) договорът е за 5 години. А причините, които правят този договор препятствие за запазване на екологичния плаж, са:

1. Ако се появи традиционен наемател на плажа, той спокойно може да плати този наем (и всички съпътстващи разходи) и да бъде на добра печалба, защото може да нареди стотици чадъри, да сложи 15 заведения и да прибави всички възможни моторни спортове - неговият приход може спокойно да бъде над 300 000 лв. от Корал на сезон. Съвсем различна е картината, ако плажът трябва да се ограничи до само четири малки дървени заведения, да няма задължителни чадъри и да се забранят моторните спортове и други шумозамърсители. При такива рестрикции няма наемател, който да не загуби от тази концесия при определената цена. Еко-наемателят трябва да похарчи 51 077 лв. без ДДС за наема към държавата, 60 000 лева разходи за обезопасяването на плажа със спасители, тоалетни, медицински център, ток и вода. Приходът му ще бъде не повече от 80 000 лв. при наем на сезона от 20 000 лв. на барче и така този наемател ще загуби за сезона минимум 30 000 лв. Като проблемът не е в цената на наема, а в това, че няма никакви екологични рестрикции, и при тези условия само традиционен наемател може да излезе на печалба. А ние всички ще загубим възможността да запазим един прекрасен плаж.

Най-хубавото в случая е, че Министерство на регионалното развитие спокойно може още днес да добави няколко рестриктивни условия към обявения договор за наем и да запази това екологично богатство: 1) да не се застроява - дори с временни постройки - с повече от четири заведения, всяко с площ, по-малка от 30 кв. м, 2) да не могат да се поставят чадъри и шезлонги, освен от частни посетители, 3) да са забранени моторните спортове и всякакви други шумозамърсители. С тези рестрикции трябва да има напълно прозрачна процедура за отдаване на плажа и нека пак най-високата цена спечели – но всички ние ще спечелим, ако Корал ще се запази в този си вид.

2. Ако тази промяна в договора не се случи в следващите три седмици, има голяма опасност новият наемател да развие Корал като плажа на Слънчев бряг и да чака с надежда шумът около Корал да затихне и пет-годишният договор да остане. А пък в България знаем, че след пет години нищо не се знае и така, въпреки добрите намерения на правителството, съвсем незабележимо един от последните плажове ще се превърне в поредната тъжна история.

3. Най-хубавото дългосрочно решение за Корал е да се изкупят обратно дюните и държавата да поправи предишните си грешки. Тук също опасността се крие в забавяне в времето и прехвърлянето на отговорността, оставайки с голи намерения и изгубен плаж.

Изборът е още пред нас и стъпките са ясни, за да заменим добрите намерения с добри резултати. Продължителността на договора за наем трябва да се смени на една година и да се добавят трите рестриктивни условия за разрешените дейности на плажа. Веднага трябва да се започне процедура за екологична дългосрочна концесия със същите еко рестрикции. Трябва да се започне и процедура по одържавяване на плажните дюни без да се чака тези плажове да преминат от Министерството на регионалното развитие към Министерството на туризма, прехвърляйки отговорността и проблема в неясното бъдеще.

Като човек, който в последните 35 години е ходил на този плаж и който не смята да участва пряко в наемането на плажа, но е готов да дари средства за запазването му, имам огромна надежда, че това правителство ще направи тези няколко лесни стъпки. Интересното е, че с тази стратегия всички печелят: България запазва един от малкото останали екологични плажове, българският туризъм предлага съвсем различна услуга за много по-платежоспособни туристи, плажуващите не трябва да се притесняват къде могат да си сложат плажните хавлии между хилядите задължителни чадъри и правителството може да покаже, че държи на обещанията си, има държавнически подход и решителност и гледа на екологичните организации като на свои партньори.

Изборът е още пред нас, но за първата стъпка остават само още три седмици.

За автора

Кирил Петков е сериен предприемач. Завършил е Harvard Business School, основател и преподавател е в Центъра за икономически стратегии и конкурентоспособност към Софийския университет, който пък е връзката към Харвардския институт за икономически стратегии и конкурентоспособност, управляван от проф. Майкъл Портър. Той е член на гражданското сдружение "Да запазим Корал".

Корал е един от малкото плажове, където още няма стена от хотели, хиляди чадъри и шезлонги, петнадесет нощни дискотеки с евтин алкохол и множество джетове, заглушаващи всякакъв шум на вълни. Корал е още място, където българи, които обичат природата си, и туристи от Европа - даже и от далечни места като Канада, могат да се насладят на уникалните дюни и безмоторните вятърни спортове като сърф и кайтсърф. Всеки един от тези туристи не само остава с незабравими впечатления от уникалността на българската природа, но и похарчва в село Лозенец своя туристически бюджет, който е многократно по-голям от евтиния пиянски туризъм на Слънчев бряг. Корал е един малкото останали плажове, които качват не само репутацията на българското Черноморие, но и на цялата страна.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

5 коментара
  • 1
    morsky avatar :-(
    Морски

    Не мога да разбера какъв е този неистов стремеж от всички управляващи непременно да отдадат всяко парче плажна ивица на концесия за смешна сума.
    Какво толкова страшно има ако плажа не е "обезопасен и охраняем" Досега хиляди българи и туристи са ползвали такива плажове и от това не са произлезли множество инциденти и удавяния.
    А в края ня краищата всеки има право на избор, който иска уреден (с капани, шезлонги, джетове и т.н. съмнителни благинки) плаж да си ходи на такъв - има ги предостатъчно.
    Но за съжаление скоро няма да остане и един див плаж, където хората търсещи спокойствие и единение с природата да отидат - а това са най-ценните плажове. Те привличат хората с пари, коите все по-често предпочитат съседна Гърция, че и Турция.
    Отдавайки плажа на концесия, за смешен приход, държавата го превръща обикновенно в поредния битак.

  • 2
    kalnik avatar :-P
    Калник

    До коментар [#1] от "Морски":

    Е, хайде пък и Вие - не можете да разберете. Ами това си е урбанизирана зона (съгласно ПУП) и няма дюни (съгласно кадастъра), а само навявания от пясък. Какво толкова?! Вие на документите ли ще вярвате или на лъжливите си очи? ;)

  • 3
    kalnik avatar :-P
    Калник

    В допълнение, там са били нивите на дядовците им. На тях са гледали морски свинчета и морски кончета, и са ги хранили с водорасли.

  • 4
    ralfincho avatar :-|
    ralfincho

    Колкото повече застрояват нашето Черноморие,толкова повече българи ще ходим на море в Гърция ☺
    Тоест,има решение.

  • 5
    izabell avatar :-|
    izabell

    Mного красиво място за плажуване.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.