България може и да избегне процедурата по свръхдефицит, но само ако националната статистика успее да убеди Евростат, че смята правилно. По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) през 2014 г. сектор "Държавно управление" отчита бюджетен дефицит от 2.337 млрд. лв., или 2.84% от брутния вътрешен продукт (БВП). При този процент Европейската комисия няма основание да започва процедура срещу страната ни, тъй като дефицитът на начислена основа, с който работи комисията, е под границата от 3%.
Това число може да се окаже доста по-голямо – 4.7%. Причината са изразени "резерви" от страна на европейската статистическа служба Евростат по отношение на качеството на данните, докладвани от България, свързани със заема на стойност 1.5 млрд. лв., който държавата даде на Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ), за да изплати гарантираните депозити в Корпоративна търговска банка (КТБ). Така, ако се приеме виждането на Евростат, България ще е надвишила лимита и комисията може да се задейства срещу страната. Дори и в този случай обаче това не значи автоматично процедура по свръхдефицит и предписване на корективни мерки, тъй като правителството може да убеди ЕК, че става въпрос за еднократен ефект.
Къде е проблемът
В прессъобщението на НСИ е записано, че Евростат се позовава на Регламент на Съвета №479/2009 за прилагане на Протокола за процедурата по прекомерен дефицит. От пресцентъра на НСИ обясниха пред "Капитал", че проблемът идва от това, че в предварителните данни не е включен заемът, който държавата даде на ФГВБ, с които да успее да изпълни ангажимента си към вложителите в КТБ. Според Евростат парите трябва да бъдат включени в в сметката на "Държавно управление" и съответно да вдигнат дефицита на начислена основа.
Евростат съвместно с НСИ ще обсъдят в следващите месеци третирането на този случай на базата на методологията на Европейската система от национални и регионални сметки ЕСС 2010 и Ръководството за държавен дефицит и дълг, се казва в съобщението на НСИ. Това означава, че при следващата ревизия на данните през октомври ще стане ясно дали българският статистически институт е успял да защити методологията си пред европейските си колеги. Ако експертите на НСИ не успеят да убедят Евростат да приемат техните цифри, освен проблема със свръхдефицита националната статистика може и да бъде глобена.
Експерт от НСИ обясни пред "Капитал", че правото е на страната на България, тъй като методологията за оценка, одобрена от Евростат, не включва Фонда за гарантиране на влоговете към сектор "Държавно управление". Там влизат близо 150 единици, сред които държавните университети, БНТ, БНР, БТА, държавните и общинските болници, държавните предприятия. В сметката влизат още бюджетите на общините, НОИ и здравната каса. От списъка обаче липсва ФГВБ, който по своята същност се финансира от вноските на търговските банки, а парите се използват за издръжка и изплащане на гарантираните влогове до 196 000 лв.
Дефицит в норма
Предварителните данни на НСИ показват, че дефицитът в подсектор "Централно управление" (държавните предприятия) е в размер на 2.473 млрд. лв. (3.0% от БВП). Подсектор "Местно управление" (общини, общински предприятия и фондове) реализира излишък от 74 млн. лв. (0.1% от БВП). Излишък реализира и подсектор "Социалноосигурителни фондове" (НОИ и НЗОК) в размер на 62 млн. лв.
Финансовият министър Владислав Горанов още с поемането на поста заяви, че ще се опита да свие дефицита на начислена основа (където се елиминира влиянието на средствата от ЕС) до под 3%, за да намали вероятността от стартиране на процедура по свръхдефицит. Но дори да се окаже, че числото не е 2.8%, а 4.7%, страната ни отново може да бъде пощадена и в крайна сметка да се разминем само с препоръки. Този вариант е възможен, ако финансовото министерство успее да убеди ЕК, че огромната "дупка" в бюджета е еднократно явление. Поради тази причина е изключително важно изпълнението на бюджета към средата на 2015 г., когато ще бъде първата оценка. В бюджета за тази година е записан бюджетен дефицит на касова основа от 3%.
Предварителните данни на Министерството на финансите за изпълнението на консолидираната фискална програма към края на март показаха излишък от 250 млн. лв. Събрани са повече данъци, осигуровки и има повече разплащания от Брюксел по еврофондове в сравнение с първите три месеца на миналата година. Общите приходи са достигнали 7.78 млрд. лв., или с 1.204 млрд. лв. повече спрямо същия период на 2014 г., което е ръст от над 15%. Само през март приходните агенции са събрали над 3 млрд. лв.
Данните за март са предварителни и не дават разбивка на приходите и разходите в бюджета. Подробности има само към февруари. От тях става ясно, че данъчните приходи са с 600 млн. лв. повече спрямо предходната година. Събираемостта на ДДС е с 340 млн. лв. повече, акцизите – 60 млн. лв. повече, и 200 млн. лв. повече приходи от здравни и социални осигуровки.
България може и да избегне процедурата по свръхдефицит, но само ако националната статистика успее да убеди Евростат, че смята правилно. По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) през 2014 г. сектор "Държавно управление" отчита бюджетен дефицит от 2.337 млрд. лв., или 2.84% от брутния вътрешен продукт (БВП). При този процент Европейската комисия няма основание да започва процедура срещу страната ни, тъй като дефицитът на начислена основа, с който работи комисията, е под границата от 3%.
1 коментар
То им се получи екстра! Изхарчиха едни милиард и половина, след години ще си ги получат обратно, ще ги включват в приходите на бюджета, а дълговете няма да се плащат. Естествено.