България оглави класация за бърза уеб връзка
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

България оглави класация за бърза уеб връзка

България оглави класация за бърза уеб връзка

Страната ни е с най-много интернет потребители със скорост от над 4 Mbps, показва доклад на Akamai

Юлиян Арнаудов
19061 прочитания

© Kacper Pempel


В България има най-голям процент интернет потребители, които сърфират в глобалната мрежа със скорост от над 4 Mbps, като по този показател страна изпреварва с малко Южна Корея. Това показва последния доклад на компанията за облачни технологии Akamai.

Един от основните проблеми с интернет в България е нивото на проникването му сред населението - страната е предпоследна в ЕС по този показател
Фотограф: ЦВЕТЕЛИНА БЕЛУТОВА

В него се посочва, че 96% от българите, които имат достъп до интернет, ползват скорости от над 4 Mbps. В Южна Корея делът на тези потребители е 95%, докато в Швейцария – 93%, а в Дания – 92%. Докладът на Akamai се изготвя на всяко тримесечие, като последният обхваща периода октомври - декември 2014 г. България реално се изкачва на върха, след като в предходното трето тримесечие е заемала второто място с 95%, а тогава лидер е била Южна Корея.

Изоставане при други показатели

Източник: Akamai

Макар все още пълният доклад на Akamai за последното тримесечие на 2014 г. да не е достъпен, този за предходните три месеца показва, че като средни скорости България не успява да влезе в топ 10 (виж картата или интерактивната визуализация на този линк). Най-висока средна скорост на интернет връзката е в Южна Корея – 25.3 Mbps. На второ място е Хонконг с 16.3 Mbps, а трета е Япония с 15 Mbps. Въпреки това интерактивната карта на сайта на Akamai показва, че България има средна скорост през последното тримесечие на 2014 г. от 11 Mbps, Южна Корея се понижава на 22.2 Mbps, а Япония отчита лек ръст до 15.2 Mbps.

Независимо че страната ни винаги е имала добри показатели в интернет връзката, тя продължава да изостава при проникването му сред населението. Последните данни на Евростат от края на юли миналата година показват, че страната ни е на предпоследно място по този параграф в целия Европейски съюз. Процентът на броя абонати на фиксиран интернет спрямо населението е 20.3%. Единствено Румъния е по-малко с 19.5%. Най-висок този показател е в Дания – 41.4%, Холандия – 41.2% и Франция – 38.5%. По данни на НСИ 56.7% от домакинствата имат достъп до интернет, но методологията на националната статистика се различава от тази на Евростат.

В процес на развитие

Българското правителство се опитва да свърже някои от отдалечените региони с глобалната мрежа. До средата на 2015 г. трябва да бъде готова опорната инфраструктура за широколентов интернет достъп в слабо населени места. Правителството стартира проект за свързване на 29 отдалечени общински центъра и 24 малки населени места. Разширяването на мрежата от оптични кабели до ниско населени райони е част от европейски проект по оперативна програма "Регионално развитие" за общо 40 млн. лв. За него се заговори още през 2007 г., но след множество забавяния работата тръгна едва през миналата година.

По последна информация от транспортния министър Ивайло Московски има леко забавяне по работата по проектите, без да конкретизира с колко точно.

В България има най-голям процент интернет потребители, които сърфират в глобалната мрежа със скорост от над 4 Mbps, като по този показател страна изпреварва с малко Южна Корея. Това показва последния доклад на компанията за облачни технологии Akamai.

Един от основните проблеми с интернет в България е нивото на проникването му сред населението - страната е предпоследна в ЕС по този показател
Фотограф: ЦВЕТЕЛИНА БЕЛУТОВА

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

11 коментара
  • 1
    marzanna avatar :-|
    Je suis une femme

    На фона на това да се замислим за държавните и общинските ни институции и електронните услуги (и качествотото!!!!!), които предлагат. Електронно управление, ама друг път...

  • 2
    edlund avatar :-|
    edlund

    В класацията за връзки със скорост над 10 mbps България дори не е в челната десетка - http://www.akamai.com/dl/akamai/akamai-soti-q114.pdf

  • 3
    intergalactic avatar :-|
    intergalactic

    Силно преувеличено, даже некоректно заглавие.

    Публикувано през m.capital.bg

  • 4
    myspam avatar :-|
    myspam

    Добра връзка сравнима със западните държави има в София, големите провинциални градове и някой селище около тях. Там са и младите и най-образовани хора с по-големи доходи. Интернет в повечето случаи се ползва за забавление. Високата скорост е заради пиратското съдържание, както и голямата конкуренция между доставчиците. Проникването особено в провинцията е слабо, в статията това е казано. Интернет пазаруването се извършва на 80% от потребители в София. Използването и разпространението на интернет София - провинция е много несъразмерно(както и всичко останало)

  • 5
    barel avatar :-|
    пустиняк

    Най-сетне да оглавиим класация за нещо добро! Най-сетне! Слава Богу!!!

  • 6
    jujo_si avatar :-|
    jujo_si

    в българия всичко е в доста плачевно състояние и няма как да се очаква интернета да е в топ 10 в света. там са азиатските тигри, скандинавските страни, вие знаете ли каква огромна разлика или между българия и тях, да повярваш че наистина сме ги изпреварили е наивност

  • 7
    fras avatar :-?
    fras

    До коментар [#5] от "barel":

    В челните места в класациите сме в нещата, в които държавата няма и не е имала (почти) никаква намеса.
    Примери:
    1. Горният с интернета.
    2. Кабелна телевизия
    В горните две като се отчете проникването, качеството и цената сме световни лидери!
    3. Радиостанции
    4. ИТ сектор(Телерик, създадена от 4 момчета преди 15-тина години е най-скъпо продаденото БГ предприятие-нетна стойност, без дълговете)
    5. Изнесени услуги( Аутсорсинг)
    6. Товарен превоз с камиони

    Даже и в здравеопазването, подсектора зъболекарство, където държавата има незначителна намеса, отчитайки цената и качеството, сме в челните места.
    Изводът е, че като индивиди имаме потенциал и го реализираме.
    Ако държавата не ни пречи.

  • 8
    damianrm1 avatar :-P
    damianrm1

    До коментар [#7] от "fras":
    10х! Лошото обаче е, че държавата по закон преразпределя 40% от брутния продукт, това е АДСКИ МНОГО и като изтича с ефективност 10-20% (т.е на 1 лв похарчен, 0.10-0.20 ст. дават ефект) няма как частния сектор да печели по 40% годишна печалба, та да покрие ямата наречена държавна администрация. Това е и причината обществото като цяло да потъва надолу, изплуват тия дето не им се меси държавата и работят ЯКО И С РЕЗУЛТАТ.

    Борбата на всички ни трябва да е:
    1. Намаляване участие на държавата в бизнеса
    2. Изискване на отчет от ДА за постигнати резултати. Мисля че, ДА в Германия или Франция го докарва до 60-80% ефективност на разходите, имаме 2-3 пъти да коригираме нивото на ДА!



  • 9
    geordgeo avatar :-P
    geordgeo

    Може да сме бедни, но пък си джиткаме из нета с най-скъпите възможни устройства на пазара, нали сме гъзари...

  • 10
    miro_00 avatar :-|
    miro_00

    До коментар [#7] от "fras":
    За Телерик не си съвсем прав, започват под друго име като част от фирма за военно производство Кимкооп Трейдинг(http://cimcoop.com) собственост на бащата на един от основателите на Телерик. След това се отделят от като Телерик.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK