България, Сърбия и Румъния ще изградят обща оптична мрежа
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

България, Сърбия и Румъния ще изградят обща оптична мрежа

Финансирането на проекта за оптична мрежа ще бъде осъществено със средства, предоставени от Европейския съюз, каза зам.-министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Валери Борисов

България, Сърбия и Румъния ще изградят обща оптична мрежа

Правителството ще създаде самостоятелна дирекция към транспортното министерство, която да координира е-управлението

Юлиян Арнаудов, Мария Манолова
5546 прочитания

Финансирането на проекта за оптична мрежа ще бъде осъществено със средства, предоставени от Европейския съюз, каза зам.-министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Валери Борисов

© Капитал


България и Румъния ще изградят обща оптична мрежа, която ще свърже северозападната част на страната с югозападната част на северната ни съседка. В петък ще се проведе междуправителствена среща в Крайова между представители на София и Букурещ, на която се очаква да се подпише меморандум за изпълнение на проекта. Към него трябва да се присъедини и Сърбия, но не бяха уточнени срокове за проекта. Това обяви зам.-министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Валери Борисов по време на XIII конференция на Асоциация Телекомуникации (АСТЕЛ), която се проведе в четвъртък. Проектът включва изграждането на опорна опорна оптична мрежа в отдалечените райони както в Северозападна България, така и в съседните райони в Румъния и Сърбия. Освен това ще се изгради връзка между тях, така че да има тройна подсигуреност при евентуални аварии и по-лесно предпазване от хакерски атаки, обяви Борисов. Финансирането на проекта ще бъде осъществено със средства, предоставени от Европейския съюз, допълни той.

За реализирането на идеята да се свържат и доизградят съвместно мрежите в тези региони между трите държави беше споменато от транспортния министър Ивайло Московски в понеделник на кръглата маса "Единен цифров пазар чрез е-управление и дигитално предприемачество", организирана в понеделник от Българската асоциация за информационни технологии (БАИТ) и евродепутата Ева Паунова от ГЕРБ.

Нова дирекция, нов късмет

Освен това електронното управление вече ще се координира от самостоятелна дирекция в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Това стана ясно след последното заседание на Министерския съвет, който реши да раздели досегашната дирекция "Информационни технологии и електронно управление" на две. Изпълнителна агенция "Електронни съобщителни мрежи и информационни системи" (ИА ЕСМИС) също ще бъде престуктурирана "заради значително нараснал обем от дейности и задачи", се казва още в официалното съобщение на МС.

Новата дирекция "Електронно управление" вероятно няма да бъде единствената стъпка в тази посока. "Системата в настоящия й вид е доста разпокъсана - финансирането на електронното правителство е в оперативната програма "Добро управление", политиките са дело на Съвета за електронно управление и Съвета за административна реформа, отговорността за стандартите е на дирекцията в МТИТС, а за инфраструктурата отговаря изпълнителната агенция ЕСМИС", обяснява началникът на кабинета на вицепремиера Румяна Бъчварова Антон Герунов пред "Капитал Daily". "Ние правим всичко възможно да синхронизираме тези усилия, като се обсъждат различни варианти за това", допълни още той.

Отваряне на данните

Същевременно МС одобри и промени в Закона за достъп до информация, които ще улеснят използването на големи масиви от данни (т.нар. повторно използване на информация). Всяка обществена информация, създадена след 1 октомври тази година, ще трябва да бъде поддържана в електронен вид, предвиждат промените. Дигиталният достъп до информация ще може да става и без електронен подпис. Ще бъде създаден и специализиран портал за съхранение на обществени данни. Всички отделни администрации ще трябва да обявяват ежегодно списък на категориите информация, които подлежат на публикуване в интернет, както и техните формати и сроковете, в които ще данните ще бъдат актуализирани.

Всички софтуерни проекти, които ще се финансират по новата оперативна програма "Добро управление", вече ще бъдат с т.нар. отворен код (т.е. кодът зад софтуерните приложения ще бъде достъпен) и ще трябва да стъпват на принципните на отворените данни, стана ясно от представянето на програмата в четвъртък. Тя е на обща стойност от 335 млн. евро и ще се реализира в четири приоритетни оси, обяви Антон Герунов по време на конференцията на АСТЕЛ. В началото на годината правителството заяви и че ще отвори над сто "приоритетни" бази с обществени данни, сред които статистика за регистрираните МПС-та от КАТ, регистър на изплатените земеделски субсидии, декларациите на лицата на висши ръководни длъжности в Сметната палата, данни за замърсяването на въздуха и водите, пощенските кодове, разписанията на БДЖ и много други. Разликата със сегашното положение е, че информацията ще стане достъпна в цялостен, структуриран и машинно четим вид, вместо да е разпокъсана в трудни за намиране и обработване формати. В момента тече работата по портала opendata.government.bg, където постепенно ще бъдат качвани "отворените" бази данни.

България и Румъния ще изградят обща оптична мрежа, която ще свърже северозападната част на страната с югозападната част на северната ни съседка. В петък ще се проведе междуправителствена среща в Крайова между представители на София и Букурещ, на която се очаква да се подпише меморандум за изпълнение на проекта. Към него трябва да се присъедини и Сърбия, но не бяха уточнени срокове за проекта. Това обяви зам.-министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Валери Борисов по време на XIII конференция на Асоциация Телекомуникации (АСТЕЛ), която се проведе в четвъртък. Проектът включва изграждането на опорна опорна оптична мрежа в отдалечените райони както в Северозападна България, така и в съседните райони в Румъния и Сърбия. Освен това ще се изгради връзка между тях, така че да има тройна подсигуреност при евентуални аварии и по-лесно предпазване от хакерски атаки, обяви Борисов. Финансирането на проекта ще бъде осъществено със средства, предоставени от Европейския съюз, допълни той.

За реализирането на идеята да се свържат и доизградят съвместно мрежите в тези региони между трите държави беше споменато от транспортния министър Ивайло Московски в понеделник на кръглата маса "Единен цифров пазар чрез е-управление и дигитално предприемачество", организирана в понеделник от Българската асоциация за информационни технологии (БАИТ) и евродепутата Ева Паунова от ГЕРБ.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK