На деня, в които се отбелязват сто години от началото на унищожението на арменското население в пределите на Османската империя, българският парламент излезе с решение, с което признава "масовото изтребление" над арменците в Османската империя в периода 1915-1922 г.
Това се случи след поредната доза парламентарни скандали и опити с процедурни хватки дебатът и взимането на решение да се отложи. При гласуването на седмичната програма в сряда проекторешението беше поставено в началото в петъчния дневен ред, но в четвъртък председателят на земеделската комисия Румен Христов (Реформаторски блок) поиска първа точка в заседанието да станат промените в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Менда Стоянова (ГЕРБ) от бюджетната комисия пък поиска втора точка да е Законът за пазарите на финансови инструменти.
Първоначалното проекторешение, внесеното от парламентарната група на "Атака", включваше искането за признаване на геноцид над арменците в Османската империя, но след предложение от страна на зам.-председателя на парламентарната група на ГЕРБ Цвета Караянчева в текста понятието "геноцид" беше заменено с "масово изтребление". Така отпадна и позоваването на международната Конвенция за преследване и наказване на престъплението геноцид на ООН от 1948 г. Очаквано, промяната беше атакувана от депутатите от "Атака". В крайна сметка решението събра подкрепата на 157 депутати, а 36 (основно от ДПС) бяха против.
Лидерът на ДПС Лютви Местан уточни, цитиран от "Дневник", че неговата партия ще гласува против не, защото отрича необходимостта от обща оценка на тези събития, а защото считат, че пътят за постигането й може да бъде затруднен с една грешна намеса на българския парламент.
Пред журналисти премиерът Бойко Борисов коментира, че няма друг вариант освен България да признае масовото изтребление на арменци, но с изричното уточнение, че трябва да се прави разлика между Османска империя и съвременна Турция.
В своя "Фейсбук" профил депутатът от РБ Радан Кънев сподели: "Днес е исторически ден за България и българското Народно събрание. Тази проява на политическа смелост и честност трябва да продължи с откровена и обща позиция за вековното политическо насилие в нашето общество. Трябва да допуснем в учебниците си и престъпленията, извършени от български институции, армия и паравоенни групи. Истината е единственото лечение за раните на миналото."
Раздвоение в международната общност
Самата Турция отрича случилото се да е целенасочен опит за унищожаване на арменската нация и стои зад тезата, че етническото прочистване е било злощастен ефект от разпада на Османската империя. През последните години позицията на южната съседка по темата омеква и дори тази седмица премиерът Ахмет Давутоглу изпрати съболезнования на наследниците на загиналите, но без да използва понятието геноцид.
Армения твърди, че османските турци са избили 1.5 милиона души по време на репресивната кампания на насилствено изселване, която протича в разгара на Първата световна война. В последните години от своето съществуване Османската империя се раздира от множество вътрешни конфликти, като страхът от християнска "пета колона" и стремежът към създаване на етнически хомогенна национална идентичност провокират гоненията не само на арменци, но и на гърци и асирийци.
По-рано тази седмица президентът на Русия Владимир Путин описа избиването на арменците в Османската империя през 1915-1917 г. като геноцид, а днес ще присъства на поклонението в Ереван. Още през 1995 г. руската Дума осъжда изтреблението на арменското население и признава 24 април за ден в памет на геноцида. Последната държава, която признава геноцида е Германия, като Бундестагът взе решението този понеделник и се присъедини към 24 други страни.
В българското общество темата за геноцида не е твърде популярна. Проучване на "Алфа Рисърч" от февруари т.г. по поръчка на армеснкото посолство показва, че мнозинството българи не са наясно с нея. На въпроса дали са чували за арменския геноцид в Османската империя 61% декларират, че не са чували, а 39% - че са запознати. Мнозинството (60%) заявява, че не знае или не може да прецени дали парламентът трябва да признае геноцида, но за сметка на това под 10% от всички респонденти са на мнение, че това не трябва да се случва. Около 31% стоят твърдо зад официалното признаване от страна на българската държава.
На деня, в които се отбелязват сто години от началото на унищожението на арменското население в пределите на Османската империя, българският парламент излезе с решение, с което признава "масовото изтребление" над арменците в Османската империя в периода 1915-1922 г.
Това се случи след поредната доза парламентарни скандали и опити с процедурни хватки дебатът и взимането на решение да се отложи. При гласуването на седмичната програма в сряда проекторешението беше поставено в началото в петъчния дневен ред, но в четвъртък председателят на земеделската комисия Румен Христов (Реформаторски блок) поиска първа точка в заседанието да станат промените в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Менда Стоянова (ГЕРБ) от бюджетната комисия пък поиска втора точка да е Законът за пазарите на финансови инструменти.
16 коментара
Депутатите да хванат да прочетат Карнегиевата Анкета , и тогава да гласуват . Там хубаво е разгледано как братски народи се самоизбиват . Това продължава и днес в много точки на света , но си затваряме очите .
Е как да стане ... и вълкът да е сит, и агнето - цяло? Заради това вечно шикалкавене сме на тоя хал.
В международното наказателно право терминът "геноцид" се употребява за първи път през 1948г в „Конвенция за преследване и наказване на престъплението геноцид“, която го определя като тежко престъпление срещу човечеството.
Легално определение на престъплението "геноцид" в международното наказателно право има и в Римския статут на Международния наказателен съд от 2006г.
Геноцид - целенасочено и систематично унищожаване,
частично или пълно, на дадена национална, етническа, расова или религиозна група посредством:
- убийство на членовете на тази група;
- тежко физическо или психическо увреждане на членовете на групата;
-насилствено възпрепятстване на тяхното възпроизвеждане;
-причиняване на каквито и да е тежки условия за живот, с цел унищожаването, изцяло или частично, на тази група;
-насилствено отнемане на деца от една група и прехвърлянето им в друга група.
Отговорността за извършването му се носи не от държавата а от съответната власт в тази държава.
С въвеждането на термина "масово изтребление" е напълно възможно българският парламент да влезе в историята на международното наказателно право, като създател на понятие за ново тежко престъпление срещу човечеството. "Масово изтлебление" звучи не по - малко страшно и стряскащо от геноцид. Само трябва да му се даде определение.
Еееее, Германия и Франция използваха думата геноцид, ние вместо да сме в европейското семейство седим на къс повод при Високата порта и САЩ,които отказаха да признаят геноцида над арменците.
После да не се чудим защо в ЕС ни третират като втора категория.
До коментар [#4] от "Cherrie":
немският има собствена дума за това, която е по-стара от геноцид - Völkermord (убийство на народ), но използват и чуждицата Genozid.
Но е ясно, че нашите са решили да направят работата половинчата - да хвърлят прах в очите на мат'ряла, като реално нищо не правят, защото не приравняват директно с международния термин. ДПС са напуснали, ама не им пука, защото няма някакви последствия от масовото изтребление, спрямо геноцида.
През 1913г в Турция са избити и прогонени българите, 1915г - арменците, през двадесетте години - гърците. В началото на 20ти век Турция е "прочистена" от християни и от едно значително малцинство там, те са се свели до под 1% от населението. Това е най-големият геноцид в Европа до втората световна война. Не е само арменски, въпреки че за арменците е било най-тежко. Понеже става дума за геноцид срещу християни, за това срамежливо се мълчи и в момента.
Избиването на мюсюлмани в Сребреница сега е официално признато за геноцид, вкл. от турските управляващи. Всяко българско, арменско или гръцко село и градче от първата четвърт на 20ти век в Турция е една Сребреница. Това трябва да се заяви ясно. "Окончателното решаване на християнския въпрос" в Турция е факт и последствията ги виждаме днес.
Това, което се е случило с арменци, българи и гърци в Турция през първата четвърт на 20ти век си е точно геноцид и ако днешна Турция иска да бъде приета като нормална страна трябва точно тя да го признае. А всякако мънкане и увъртане от наша страна относно геноцида си е малодушие и покана да ни се случи отново. Не случайно евреите непрекъснато говорят за геноцида срещу тях. Забрави ли се, ще се повтори.
До коментар [#6] от "c.m.":
Малодушие ли е само? Шмекерлъци, пазарлъци, кафанджийски локумарници, срамежливки невинни! Що за Народно събрание и депутати са това, което не може да нарече нещата с истинските им имена (понятия)? Защо не се постави най-сетне въпросът за изселването на християните-българи след Балканската и Междусъюзническата войни на международно ниво? Или никой депутат, министър, премиер (все пехливани) няма доблестта да го направи? Тогава за какво са ни?
А къде се ,,изпариха,,пет милиона турци от Бал-я полуостров избити и прогонени ,оставили всичко .За тези столетия през величието на Осм.Империя навсякъде е имало турско население,а сега по някой анклав ,това говори за ,,милото,, и ,,толерантно,, отношение,така че стига с този едностранчив цирк...
Е, преди сто години българската държава е дала подслон на хиляди унижени, страдащи арменци. Много от тях остават в България и я приемат за своя втора родина. Днес, сто години по-късно, българският парламент, респективно българската държава не призна геноцида над арменския народ. Цинизъм, политически сметки или поредната гавра с историческата памет? Кога сме постъпили като уважавана и доблестна държава - преди сто години или сега?
Наскоро българският министър председател си призна в интервю, че не знае за Крайовската спогодба. Може би трябваше депутатката Баракова да разясни днес нещата и терминологията. Страшно унижение. Кому са били нужни жертвите от баташкото клане!? Днес разни депутати да се разхождат и дюдюкат по време на обявено едноминутно мълчание. Преди време се сърдихме за тоалетната в Брюксел. Тя поне беше чиста. ПОЗОР!
Българио, за тебе те умряха,. една бе ти достойна зарад тях,. и те за теб достойни, майко, бяха. И твойто име само кат мълвяха,. умираха без страх.