Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
16 24 апр 2015, 14:42, 9082 прочитания

Парламентът осъди "масовото изтребление" над арменците

Със 157 гласа "за" и 36 "против" Народното събрание прие проектозакона на "Атака", но премахна понятието "геноцид"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
На деня, в които се отбелязват сто години от началото на унищожението на арменското население в пределите на Османската империя, българският парламент излезе с решение, с което признава "масовото изтребление" над арменците в Османската империя в периода 1915-1922 г.

Това се случи след поредната доза парламентарни скандали и опити с процедурни хватки дебатът и взимането на решение да се отложи. При гласуването на седмичната програма в сряда проекторешението беше поставено в началото в петъчния дневен ред, но в четвъртък председателят на земеделската комисия Румен Христов (Реформаторски блок) поиска първа точка в заседанието да станат промените в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Менда Стоянова (ГЕРБ) от бюджетната комисия пък поиска втора точка да е Законът за пазарите на финансови инструменти.


Първоначалното проекторешение, внесеното от парламентарната група на "Атака", включваше искането за признаване на геноцид над арменците в Османската империя, но след предложение от страна на зам.-председателя на парламентарната група на ГЕРБ Цвета Караянчева в текста понятието "геноцид" беше заменено с "масово изтребление". Така отпадна и позоваването на международната Конвенция за преследване и наказване на престъплението геноцид на ООН от 1948 г. Очаквано, промяната беше атакувана от депутатите от "Атака". В крайна сметка решението събра подкрепата на 157 депутати, а 36 (основно от ДПС) бяха против.

Лидерът на ДПС Лютви Местан уточни, цитиран от "Дневник", че неговата партия ще гласува против не, защото отрича необходимостта от обща оценка на тези събития, а защото считат, че пътят за постигането й може да бъде затруднен с една грешна намеса на българския парламент.

Пред журналисти премиерът Бойко Борисов коментира, че няма друг вариант освен България да признае масовото изтребление на арменци, но с изричното уточнение, че трябва да се прави разлика между Османска империя и съвременна Турция.



В своя "Фейсбук" профил депутатът от РБ Радан Кънев сподели: "Днес е исторически ден за България и българското Народно събрание. Тази проява на политическа смелост и честност трябва да продължи с откровена и обща позиция за вековното политическо насилие в нашето общество. Трябва да допуснем в учебниците си и престъпленията, извършени от български институции, армия и паравоенни групи. Истината е единственото лечение за раните на миналото."

Раздвоение в международната общност

Самата Турция отрича случилото се да е целенасочен опит за унищожаване на арменската нация и стои зад тезата, че етническото прочистване е било злощастен ефект от разпада на Османската империя. През последните години позицията на южната съседка по темата омеква и дори тази седмица премиерът Ахмет Давутоглу изпрати съболезнования на наследниците на загиналите, но без да използва понятието геноцид.

Армения твърди, че османските турци са избили 1.5 милиона души по време на репресивната кампания на насилствено изселване, която протича в разгара на Първата световна война. В последните години от своето съществуване Османската империя се раздира от множество вътрешни конфликти, като страхът от християнска "пета колона" и стремежът към създаване на етнически хомогенна национална идентичност провокират гоненията не само на арменци, но и на гърци и асирийци.

По-рано тази седмица президентът на Русия Владимир Путин описа избиването на арменците в Османската империя през 1915-1917 г. като геноцид, а днес ще присъства на поклонението в Ереван. Още през 1995 г. руската Дума осъжда изтреблението на арменското население и признава 24 април за ден в памет на геноцида. Последната държава, която признава геноцида е Германия, като Бундестагът взе решението този понеделник и се присъедини към 24 други страни.

В българското общество темата за геноцида не е твърде популярна. Проучване на "Алфа Рисърч" от февруари т.г. по поръчка на армеснкото посолство показва, че мнозинството българи не са наясно с нея. На въпроса дали са чували за арменския геноцид в Османската империя 61% декларират, че не са чували, а 39% - че са запознати. Мнозинството (60%) заявява, че не знае или не може да прецени дали парламентът трябва да признае геноцида, но за сметка на това под 10%  от всички респонденти са на мнение, че това не трябва да се случва. Около 31% стоят твърдо зад официалното признаване от страна на българската държава.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: Борисов уволни директора на ББР Стоян Мавродиев, безработните растат бързо 2 Вечерни новини: Борисов уволни директора на ББР Стоян Мавродиев, безработните растат бързо

И още: Черни рекорди за жертви на коронавируса в САЩ и Франция; земеделският министър с ново антипазарно решение към веригите

8 апр 2020, 2809 прочитания

Вечерен час, блокада на квартали, паркове: отменят ли се мерки на местната власт Вечерен час, блокада на квартали, паркове: отменят ли се мерки на местната власт

На 6 април здравният министър Кирил Ананиев нареди общините да отменят мерки, които не съответстват на законите, засега не е ясно обаче кои точно са те

8 апр 2020, 1938 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Играта "ва банк" на Първанов

Опитът на бившия президент да остане в политиката го прави лидер на партия без последователи

Още от Капитал
В енергетиката всичко върви надолу

Блокирането на икономиката заради COVID-19 доведе до най-драстичния спад в цените на електроенергията и природния газ

Може ли България да надбяга вируса

България използва времето, спечелено от социалната изолация, за минимални подобрения в здравната система и планира да въведе софтуер за следене на заразени и нарушители на карантини. Засиленото тестване все още не се случва

Глобалната рецесия изглежда неизбежна

Коронавирусът инфектира както търсенето, така и предлагането по света

Икономика след пандемията

Ясно е, че светът влиза в рецесия, но сега бизнесът трябва се готви за новата нормалност след нея

Инстатерапията на Беловски

Художникът Станислав Беловски смесва световната история и българските теми на деня в колажите си

20 въпроса: Енчо Керязов

През март "Колибри" издаде първата му биография – "Обичай смело"

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10