Губи ли България от износа на ток?
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Губи ли България от износа на ток?

Губи ли България от износа на ток?

Правителството се надява да веведе нови такси върху експорта, но те могат да го блокират

13943 прочитания

© НАДЕЖДА ЧИПЕВА


След изчерпването на лесните стъпки за ограничаване на разходите за производство на електроенергия - малко намаление на цените на централите с дългосрочни договори и ограничаването на изкупуването на електроенергия от заводските и топлофикационните когенерации, правителството вече трябва да започне да прилага по-трудните решения. И така идва ред на износа.

В момента България изнася между 20 (януари 2015 г.) и 30 (юли 2014 г.) процента от произвежданата в страната електроенергия. Това на пръв поглед е добре, защото вкарва приходи в страната - 775 млн. лв. за миналата година според статистиката на НСИ. Проблемът е, че на пазарите в околните страни може да се конкурира само евтината българска електроенергия, произвеждана основно от АЕЦ "Козлодуй", ТЕЦ "Марица-изток 2" и собствените мощности на НЕК. Ефектът от това е, че на вътрешния пазар се продава по-скъп ток.

Това е нещо, от което голямата индустрия в България не престава да се оплаква. В момента цените на едро, на които германските предприятия пазаруват електроенергия, по данни на KPMG са малко по-ниски от тези, на които могат да се надяват българските им конкуренти. Когато обаче се прибави таксата за задължение към обществото, която плащат индустриалните потребители, цената за бизнеса скача значително, което убива едно от малките конкурентни предимства на България. "Електроенергията е суровина, безсмислено е да я изнасяме евтино и да подпомагаме съседните икономики", казва Константин Стаменов от Българската федерация на индустриални енергийни консуматори. "По-добре е да изнасяме готови продукти", допълва той.

Допълнително масло в огъня се налива от факта, че при износ на ток не се заплаща таксата "задължения към обществото". Тя се плаща от всички индустриални потребители в страната и с нея се компенсират част от разходите по преференциалните тарифи на възобновяемите енергийни източници, когенерациите и по дългосрочните договори на НЕК с ТЕЦ "Ей И Ес Гълъбово" и "КонтурГлобал Марица-изток 3". Според привържениците на тезата, че износът товари българския потребител, заради това, че износителите не плашат таксата, годишно НЕК губи малко над 170 млн. лв., доста повече, отколкото са допълнителните приходи от износа. Ако тази сума се влее в НЕК, това ще намали финансовия дефицит на държавната компания с над 25%. Подобна идея вече се върти в министерството на енергетиката, за което наскоро потвърди министър Теменужка Петкова. По време на конференция на КРИБ Петкова заяви, че се обмисля налагането на зелена такса върху износа.

Образно казано, ако финансовата дупка в държавната енергийна компания трябваше да се покрива само с повишение на цените (по сега действащия ценови модел в енергетиката), в резултат на облагането на износа със същите такси, каквито плаща бизнесът у нас, скокът вместо 30 щеше да бъде 20%. Звучи примамливо, но не е толкова просто.

Колко струва износът

Износът на електроенергия е една от градските легенди в страната, според която в България се продава скъпият ток, а навън - само евтиният. В различните си варианти става дума за глобален заговор или за измама на търговци, с които трябва да се заемат ДАНС и прокуратурата. Истината, разбира се, е доста по-различна.

В България потребителите сравняват цените на дребно (около 200 лв.. за мВтч) с тези на едро (около 75 лв. за мВтч), по които се изнася електроенергията. Но дори и по-просветените експерти бъркат цените на едро на местния пазар и тези, по които токът преминават граница - с начислени такси за пренос и капацитет за износ. Една от функциите на експортните капацитети е да регулират цените между отделните страни. Те се търгуват от Електросистемния енергиен оператор (ЕСО) и колкото по-голям е интересът за износ, толкова по-скъпи са те, като до известна степен те нулират регионалните различия. Реално с всички тези допълнителни тежести през 2013 г. един мегаватчас електроенергия е напускал българската граница на цена 107 лв. (изчислението е направено на базата на данните НСИ за обема на износа и стойността му). Тоест доста над средната цена за свободния пазар в България през този период.

Цената е рекордна поне след 2010 г. насам, но беше съпроводена с рязък спад на износа. Причината е, че през юли 2012 г. (виж графиката), за да компенсира нарасналите разходи на НЕК за изкупване енергия (основно от ВЕИ и по-дългосрочните й договори), Държавната комисия по енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) увеличи с 50% т.нар. добавка върху преноса (която тогава изпълняваше ролята на настоящата "задължение към обществото". Това доведе спад с 60% на износа в първата половина на 2013 г. спрямо същия период на 2012. В средата на 2013 г. ДКЕВР свали тройно таксите и износът като обем се възстанови на нивата си от първата половина на 2012 г.

Мартин Георгиев, председател на Асоциацията на търговците на електроенергия, казва, че държавата е събрала малко повече приходи от такси, но е загубила много повече заради неработещите централи в България. В началото на 2013 г. се налагаше ограничаване на работата не само на ВЕИ, но дори и АЕЦ "Козлодуй", тъй като просто нямаше кой да консумира произведената в България електроенергия. По груби изчисление за този период не е била произведена електроенергия за 200 млн. лв.

Според данните на НСИ за 2014 г. средната цена за износа е приблизително 82 лв. за мегаватчас спрямо около 90 лв. за мегаватчас на едро за вътрешния пазар. Тоест въпреки твърденията на индустрията у нас, че в чужбина се изнася много по-евтина енергия, това не е точно така.

Уравнението на износа

Владимир Дичев от "ЧЕЗ трейд" обяснява, че влиянието на таксите върху износа зависи от техния размер и пазарната конюнктура в региона. "Ако цените в региона са високи, те ще абсорбират таксите, а ако са ниски, ще има негативен ефект. Най-много обаче ще пострада ЕСО, в която отиват 28% от приходите от износа.  Останалите 70% отиват в централите, а в търговците остават около 1-2%", казва той. Проблемът е, че е много трудно да се правят прогнози за регионалните цени. През 2010 и 2013 г. приходите от износа са еднакви, въпреки че в двете години са се налагали съвсем различни такси.

На практика, ако се блокира износът, системният оператор губи приходи и за да ги компенсира, би трябвало да увеличи таксите си за пренос в страната. От което поскъпват всички вътрешни цени. Намаляването на износа води да спиране на централи в България, тъй като електроенергията им няма къде да се продава. Това рязко увеличава разходите на НЕК, които трябва да плаща за техния престой. В дългосрочен план това би трябвало да доведе и до затваряне на производители, със съответните икономически и социални разходи. Допълнителен мотив е, че продажбите навън субсидират битовите потребители у нас. За да може АЕЦ "Козлодуй" да им продава електроенергията си по 30 лв. за мегаватчас, той трябва да може да продава останалото си количество за около 72 лв. (средната цена на електроенергията от ядрената цена от години е около 54 лв. за мегаватчас)

Сега предложенията на бизнеса за налагане на допълнителни такси върху износа целят две неща. Първо, с допълнителните приходи, които ще отиват в НЕК, да се понижи цената на централите с преференциални условия или дългосрочни договори. "Трябва да се намери начин да се изнася и скъпа енергия", казва Стаменов. Втората цел обаче е по-амбициозна. Свиването на износа би трябвало да накара централите в България да продават по-евтина електроенергия, за да не излизат в престой. От управляващите посочват, че държавните централи имат огромен персонал, който, ако се оптимизира, ще доведе до по-висока ефективност на техните разходи.

Последното звучи логично, но се посреща доста скептично. "Влиянието върху цената на електроенергията на вътрешния пазар е трудно да се прогнозира, но едва ли ще падне, тъй като производителите определят долна граница. Производството на базова енергия обаче ще се намали, което ще наложи изключването на базови мощности", казва Дичев. От ТЕЦ "Марица-изток 2" коментираха само, че техните цени се определят основно от себестойността на въглищата, екологичните разходи и стойността на емисиите въглероден диоксид. Реално централата и в момента работи на загуба.

Решението с уравнението с износа едва ли ще е магическото решение за българската енергетика и бизнес. Но внимателния баланс може да доведе все пак до малко спестени средства за потребителите. 

По темата работи и Ралица Николова.

След изчерпването на лесните стъпки за ограничаване на разходите за производство на електроенергия - малко намаление на цените на централите с дългосрочни договори и ограничаването на изкупуването на електроенергия от заводските и топлофикационните когенерации, правителството вече трябва да започне да прилага по-трудните решения. И така идва ред на износа.

В момента България изнася между 20 (януари 2015 г.) и 30 (юли 2014 г.) процента от произвежданата в страната електроенергия. Това на пръв поглед е добре, защото вкарва приходи в страната - 775 млн. лв. за миналата година според статистиката на НСИ. Проблемът е, че на пазарите в околните страни може да се конкурира само евтината българска електроенергия, произвеждана основно от АЕЦ "Козлодуй", ТЕЦ "Марица-изток 2" и собствените мощности на НЕК. Ефектът от това е, че на вътрешния пазар се продава по-скъп ток.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

20 коментара
  • 1
    poptcheva avatar :-|
    Free person

    Очевидно е,че губи от износ,но износителите печелят!

  • 2
    velian avatar :-|
    volarok

    При това положение АЕЦ Белене можеше ли да изнася, ако беше построена?

  • 3
    domain avatar :-|
    domain

    Здравейте Илин,

    Поздрави за статията.

    Има две неточни твърдения от ваша страна:

    1) "ако се блокира износът, системният оператор губи приходи и за да ги компенсира, би трябвало да увеличи таксите си за пренос в страната"
    Това не е така. Проверете последните няколко ценови решения на (Д)КЕВР в частта им за ЕСО. Освен това съм сигурен, че сте наясно - ЕСО не си увеличава таксите за пренос смостоятелно когато му скимне.

    2) "Това рязко увеличава разходите на НЕК, които трябва да плаща за техния престой"
    На кои централи НЕК плаща за "престой"? На всички ли?

    Иначе сте прави - трябва балансирано решение, за да не се преливат едни милиони от по-болната (НЕК) към по-малко болната глава (ЕСО).

  • 4
    vasil62 avatar :-|
    vasil62

    До коментар [#2] от "volarok":

    АЕЦ Белене нямаше да изнася, защото нейния ток щеше да е от скъпите. Той щеше да остане за вътрешно потребление. Затова не можаха да намеря инвеститор.

  • 5
    vasil62 avatar :-|
    vasil62

    Решението на проблема е само едно - либерализация на пазара на електроенергия. Който произвежда евтино - продава и печели. Който произвежда скъп ток, да му мисли!

  • 6
    athanatos avatar :-|
    Athanatos

    "заради това, че износителите не плашат таксата, годишно НЕК губи малко над 170 млн. лв., доста повече, отколкото са допълнителните приходи от износа. Ако тази сума се влее в НЕК, това ще намали финансовия дефицит на държавната компания с над 25%. Подобна идея вече се върти в министерството на енергетиката"

    Ей, ама верно малоумници работят по министерствата!
    Без да съм икономист, ми е ясно, че като сложиш на износа въпросната такса, той ще стане неконкурентноспособен на външния пазар и ще спре.
    И така хем пак няма да имаш допълнителни приходи от износа, хем ще си фалираш централите.
    Единият блок на АЕЦ Козлодуй работи за вътрешния пазар и продава на НЕК електричеството ПОД себестойността му, т.е. на загуба.
    Компенсирането идва от произведения от другия блок ток, който отива за износ и така общия баланс е положителен.
    Не че цялата тая простотия не беше извършена при предходното управление на ГЕРБ - сложиха такса на износа, износът спря и за пръв път в историята си АЕЦ беше на загуба. Възстанови се износа като се премахна таксата и нещата потръгнаха.
    Сега пак същото са намислили...

  • 7
    athanatos avatar :-|
    Athanatos

    [quote#1:"Free person"]Очевидно е,че губи от износ,но износителите печелят![/quote]
    Липсата на печалба НЕ Е загуба.
    А и "износителите" са всъщност държавни предприятия (АЕЦ, ТЕЦ-2), т.е. държавата във всички случаи печели.

  • 8
    tww09306483 avatar :-|
    Petleshev

    Никой не иска да говори открито и за един друг проблем в българската енергетика...! Спадащото потребление! Населението намалява, производството където го има едва крета, дребния и среден бизнес и той е на изчезване...! Тоест за производството на единица енергия има условно постоянен и минимален разход и тези разходи от година на година се разпределят върху все по-малко потребители! Това, както и отчайващо ниския ни стандарт и доходи, стабилно държат спиралата надолу! Още по-притеснително е, че ГЕРБ нямат никаква идея как да започнат да изправят икономиката и производството на крака...! Кадрите на милиционерската партия са напълно неподготвени за работа в съвременни условия! Това е най-страшното!

  • 9
    jiffylube avatar :-|
    jiffylube

    Очевидно пазарът на електроенергия изобщо не се подчинява на нормални икономически закони, защото е свръхрегулиран държавно, и то регулиран некадърно и непредвидимо. Затова си мисля, че трудно могат да се правят заключения какво би станало, ако наложат такса за износа или не наложат.
    Доколкото разбирам текста, бизнесът е направил изводи от типа - 1. такса за износа означава вдигане на печалбите от износ (в случай, че цената въпреки това се окаже конкурентна) и съответно възможност да се продава на по-ниски местни цени 2. спад на износа, (в случай, че цената с таксите е неконкурентна) и тъй като са високи постоянните разходи (т.нар. "престой") - това ще доведе до натиск да се продава на по-ниски местни цени с цел все пак да се продава нещо, за да не се трупат разходи...
    Тези т.нар. цели на предложението за такса какво са? - някакво пожелание ли? Знаем за свойството на държавните фирми никога да не фалират, въпреки огромните си разходи и дългове, но това предложение, само ще подхранва това тяхно свойство...
    Силно ме озадачава невъзможността цените да се определят пазарно - според търсенето и наситеността на пазара. Цената расте когато има повишено търсене и липса на конкуренция, която да погълне това допълнително търсене. В случая обаче явно всеки си измисля някакви такси, само за да компенсира дефицити и диференцира цени и т.н.
    Но на външните пазари трудно можеш да наложиш цени и такси, за да компенсираш нещо, при наличието на конкуренция, въпреки че и там има регулация... Убеден съм, че ако се либерализират пазарите, първите фалити ще са в България.

  • 10
    bawarec avatar :-|
    bawarec

    <По време на конференция на КРИБ Петкова заяви, че се обмисля налагането на зелена такса върху износа.>
    Много логично. Зелената такса има смисъл да намалява производството на ток чрез замърсяващи технологии. Облагането само на вътрешното потребление, а не на производството, е пълна глупост и подкрепа на замърсяващи технологии. Освен това се създават и ценови предимства за нашите съперници в съседните страни и така косвено се засягат интересите на българските производители.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK