Дела има, независимост - не
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Дела има, независимост - не

Дела има, независимост - не

Следователят от Софийската градска прокуратура Бойко Атанасов

5931 прочитания

© КРАСИМИР ЮСКЕСЕЛИЕВ


На фона на парада от обвинения срещу фигури от политическия и бизнес елит в Румъния, въпросът е защо там може, а в България - не. "Капитал" помоли юристи да разгледат някои от знаковите дела в Румъния (представени тук) и да коментират дали и в България може да има подобни разследвания. Това е мнението на следователя Бойко Атанасов.

Наблюденията ми като следовател показват, че в България сходни дела като тези в Румъния, които имат за предмет разследване на политическа корупция, съществуват в момента в голям обем. Тези дела започват и приключват единствено на етап досъдебно производство. За съжаление не стигат до съда.

Защо се случва това? Ще си позволя да обърна внимание като начало на нормативната уредба, касаеща воденето и подсъдността на такива дела.    

На Софийския градски съд като първа инстанция са подсъдни делата за престъпления от общ характер, извършени от лица с имунитет или от членове на Министерския съвет -  чл.35, ал.3 от НПК, което само по себе си означава, че е налице една изключителна юрисдикция на определен съд по отношение воденето на тези дела, респективно и участието на Софийската градска прокуратура като страна, повдигаща и поддържаща обвинението в наказателния процес.  

От така уредената нормативна база става ясно, че е налице една специализирана подсъдност за определен род дела, като се взема предвид единствено извършителят на престъплението - лице с имунитет, т.е. депутати, министри и т.н.

За да може в България да има сходни дела като тези в Румъния, по които да се достига до краен съдебен акт, който установява политическа корупция или търговия с влияние, извършвана от високопоставени представители на политическия елит, е необходимо да се създаде функционираща система на работа в държавното обвинение - прокуратурата. А това налага изясняване ролята на държавното обвинение в един съдебен процес и въобще има ли воля за участие на прокуратурата като страна в подобни дела. И така се налагат следните въпроси:

Първо, направено ли е необходимото изследване на качествата на магистратите, които ще работят по дела за  корупция, какви са гаранциите за липсата на зависимости и неподдаване на натиск от всякакво естество, което е най-важната гаранция за това делата да стигнат до съд и в процеса да има до края две страни, а не да се отвеждат разследващи, когато предлагат повдигане на обвинение и прилагане процедурата по снемане на имунитет. Защото "делото не е на дневен ред".

Второ, по отношение  на подготвителната фаза - когато в прокуратурата пристигне сигнал за извършено корупционно престъпление от лице с имунитет, достатъчно оперативна ли е, за да реагира незабавно и да създаде необходимите условия за събиране на доказателствата.

Трето, работещо ли е взаимодействието с институциите, имащи законова отговорност да подпомагат прокуратурата в събирането на доказателства за извършени корупционни престъпления. Когато са налице условия за изпълнение на законовите отговорности от прокурорите, резултатите ще са налице незабавно. 

Ако изпълним тези мерки бързо, успехите в борбата с корупцията няма да закъснеят и по обективни причини ще са в пъти повече от тези в Румъния. Така делата за престъпления, извършени от лица с имунитет, няма да залежават с години в прокуратурата, докато им изтече давността, маскирани като досъдебни производства, образувани срещу "неизвестен извършител".

На фона на парада от обвинения срещу фигури от политическия и бизнес елит в Румъния, въпросът е защо там може, а в България - не. "Капитал" помоли юристи да разгледат някои от знаковите дела в Румъния (представени тук) и да коментират дали и в България може да има подобни разследвания. Това е мнението на следователя Бойко Атанасов.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    akg53369897 avatar :-|
    Petko Stoev

    Аз ще Ви кажа в България защо не-може. Навсякъде в България са разположени агенти на престъпната организация ДС, като Б.Димитров, който се хвали с това, че е бил ченге, че е крал от Ватикана, Света гора и от къде не. Ако беше поискал хората щяха да му преснимат безплатно архивите. Ами вижте библиотекарски институт: Гестапо, Денчев, Митев, и когото си поискате от списъка на журналиста Хр. Христов. Остават 33000 досиета не предадени. Е докога ...
    Затова трябва бързо да се направи:
    Картаген- ДС да бъде разрушен. М. Андреев , Н. Ненчев даже П. Даракчиев да действат, а не да говорят. 33000 досиета хич не са малко. Вижте В. Енчев как напира. Пари нема действайте???


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK