Няма нищо по-хубаво от лошото време
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Няма нищо по-хубаво от лошото време

Трагедии като тази в Цар Калоян през 2007 г. ще се случват все по-често в България, ако местните власти не вземат много по-сериозно заплахата от бедствия, а централните - контрола

Няма нищо по-хубаво от лошото време

Едно изследване показва как парите след бедствия, раздавани на общини, увеличават корупцията

Огнян Георгиев
9619 прочитания

Трагедии като тази в Цар Калоян през 2007 г. ще се случват все по-често в България, ако местните власти не вземат много по-сериозно заплахата от бедствия, а централните - контрола

© Надежда Чипева


Тези дни е модерно да се говори за общинска корупция. Имението на кмета на Пазарджик Тодор Попов, снимано от въздуха от bTV, и нескопосаните му обяснения дадоха достатъчно поводи за размисъл на какво са способни кметовете, когато имат достатъчно време, пари и власт на разположение, без да имат ефективен контрол над управлението си. Това, разбира се, не е нов феномен, както ни припомня и фактът, че кариерата на Попов е започнала в партията на Стефан Софиянски.

Но едно изследване, направено наскоро от двама български изследователи, доказва два притеснителни факта, свързани с общинската корупция - че тя продължава да е в голямата си част безнаказана и безнадзорна, както и че вероятно ще се увеличава, колкото повече средства се изливат в местните бюджети.

Повече пари, повече корупция

Изследването на Елена Николова, икономист в Европейската банка за възстановяване и развитие, и Николай Маринов, преподавател по политология в университета в Манхайм, преглежда начина, по който са изхарчени 67 млн. евро за възстановяване от наводнения, раздадени от правителството на НДСВ и това на тройната коалиция за периода 2004-2005 г. (виж инфографиката). Причината двамата изследователи да се фокусират върху този период е, че освен ясна статистика за раздадените пари има и последващи одити на 227 от 257 общини, направени от Сметната палата и от Агенцията за държавна финансова инспекция. Така, твърдят Николова и Маринов, се улавя на хартия онова неясно усещане, което всички имаме, но което рядко може да се докаже категорично - че изсипаните отгоре пари в една община увеличават корупцията в нея. Всъщност двамата изследователи са установили и с колко точно - 10% увеличение на парите за бедствия водят до 12.2% увеличение на корупцията в общината.

Под "корупция" Николова и Маринов обобщават нередностите, констатирани в общините от Сметната палата. Това са поръчки, давани без търг, поръчки, давани не на този, предложил най-добрите условия, пари за ремонти, които не са извършени, пари за ремонти, които не са били нужни, неподаване на декларации до финансовото министерство за начина, по който са изхарчени парите, и др. Това, разбира се, не винаги може да означава корупция, а понякога може да е просто недоглеждане или неумение. Но според двамата изследователи правилата, по които работи одитният орган, водят до извода, че при този тип проверки подобни пропуски в документацията или нередности са силни сигнали за измама или корупция. "Доста време прекарахме в съставянето на корупционния индекс. Има счетоводни нередности, които на пръв поглед изглеждат малки, но са доста важни. Всъщност одиторите ги записват само когато смятат, че наистина индикират корупция", казва Николова.

Например в Елхово 136 хил. лв са изтеглени от сметката през декември 2005 г., въпреки че ремонтните дейности не са били завършени. В счетоводството на общината обаче тази сума не е записана като изтеглена, което според одита навежда на мисълта, че парите са използвани нередно. В отчета на Стралджа до финансовото министерство пък не са представени договори с фирми или снимки на поправените обекти.

Връзката между парите и корупцията е най-силна в по-богати общини, с по-малко безработица и по-малко независими медии, казват изследователите, които са взели предвид доста странични фактори в изчисляването на индекса.

Автор: Капитал

Бедствия, избори, бедствия

Николова и Маринов са се опитали да оценят дълготрайния ефект от корупцията, като са проверили доколко тя е повлияла на преизбирането на кмета на следващите местни избори през 2007 г. Това е трудно да бъде уловено, защото едно или две хванат нарушения в дадена община може и да индикират нередности, но оставят твърде много неясноти относно начина на използване на парите, ефекта от тях или влиянието им върху развитието на самата община. Едно от заключенията в доклада обаче е, че кметовете от по-корумпираните общини е по-малко вероятно да се кандидатират отново, особено ако са били избрани с малка преднина. Ако са се кандидатирали обаче, е по-вероятно да спечелят.

С други думи, корупцията не е значим фактор за това дали един кмет ще бъде преизбран или не - нещо, което виждаме да се потвърждава отново и отново на местните избори. Това е възможно да се дължи на редица причини, но основните са ни известни - купуване на гласове, на политическа подкрепа, обръч от близки местни фирми и други практики, които помагат при преизбирането.

За да разберем доколко валидно е изследването, да влезем от академичното в политическото. През споменатия период - в двете правителства, отговорно за раздаването на парите за бедствия е ДПС. Начинът на раздаването и използването им е толкова скандален, че предизвиква специалните одити на Сметната палата. 118 млн. лв от 134 млн. лв. според опозицията са присвоени от фирми на тройната коалиция. Общините с най-много нарушения според изследването са Костенец, Правец, Елхово, Чепеларе. В три от тези градове кметовете губят през 2007 г. Господин Зашев (щатен служител на ДС от 1967 г.) управлява в Костенец, но е сменен на следващите избори. Подобна е съдбата и на друг щатен служител на ДС - Димитър Димитров, в Елхово, както и на Тодор Бузуков, два поредни мандата кмет на Чепеларе, завърнал се през 2011 г.

Особено внимание обаче заслужава тогавашният кмет на Правец Красимир Живков, който е преизбран през 2007 г., а през 2009 г. е назначен от Бойко Борисов за областен управител на София-област. Още на следващата година Сметната палата установява нарушения в управлението на областта. Това е регионът, в който има най-много констатирани нарушения в изследването на Николова и Маринов, а също така според статистиката (случайно или не) в София-област има най-много регистрирани бедствия за периода 2004-2008 г. Това е също така регионът, в който безнаказано три мандата подред вилнее небезизвестният кмет на Ботевград Георги Георгиев. В момента Живков е зам.-министър... на околната среда и водите.

Затворени очи, отворени джобове

Може би най-отчайващият извод от изследването е именно, че за много от направените одити няма никакви последствия. Сметната палата предава откритото на прокуратурата, където вече става много трудно да се проследи какво се случва с констатираните нередности - нещо, което продължава да е валидно и до днес. Парични трансфери, придружени с липса на контрол и липса на последствия, са рецепта за бедствие, в буквалния и в преносния смисъл.

Изследването не мери корупцията в тези общини преди изливането на парите, тъй като Сметната палата ги е одитирала рядко и на случаен принцип. Ръстът е само спрямо парите, които дадена община получава след бедствието - колкото повече са те, толкова повече са и нередностите. Това изглежда очевидно, но е важно заключение, тъй като общините получават все повече пари заради зачестилите бедствия. За последните 4 години държавата е отделила над 370 млн. лв. за възстановяване и превенция и повечето от тях са минали през общините.

Както и самите автори отбелязват, в по-корумпираните общини е по-вероятно парите за превенция в миналото да са били откраднати, така че наводненията да са били по-тежки там и следователно те са получили повече пари - порочен кръг.

Това се отнася не само за тези пари. Милионите еврофондове, които също минават през кметовете, би трябвало да водят до същия ефект. Там има доста по-редовни одити и финансови наказания, но отговорността за кметската кариера в крайна сметка пак попада в ръцете на прокуратурата. Без да работят всички звена по веригата, кметовете ще продължават да зависят от политическия си чадър. И лошото време.

И в двете правителства - на НДСВ и на тройната коалиция - парите за бедствия се държаха от ДПС. Емел Етем стана особено скандална фигура покрай раздаването на средства на общини и фирми, свързани с движението.
Фотограф: Асен Тонев

Тези дни е модерно да се говори за общинска корупция. Имението на кмета на Пазарджик Тодор Попов, снимано от въздуха от bTV, и нескопосаните му обяснения дадоха достатъчно поводи за размисъл на какво са способни кметовете, когато имат достатъчно време, пари и власт на разположение, без да имат ефективен контрол над управлението си. Това, разбира се, не е нов феномен, както ни припомня и фактът, че кариерата на Попов е започнала в партията на Стефан Софиянски.

Но едно изследване, направено наскоро от двама български изследователи, доказва два притеснителни факта, свързани с общинската корупция - че тя продължава да е в голямата си част безнаказана и безнадзорна, както и че вероятно ще се увеличава, колкото повече средства се изливат в местните бюджети.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

6 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK