Новите колежи

Министерството на образованието предлага промяна в системата, която трябва да подобри връзката с пазара на труда

Сегашната система от два образователни етапа - училищен и висше, "е отживяла времето си", коментира министър Танев.
Сегашната система от два образователни етапа - училищен и висше, "е отживяла времето си", коментира министър Танев.    ©  Надежда Чипева
Сегашната система от два образователни етапа - училищен и висше, "е отживяла времето си", коментира министър Танев.
Сегашната система от два образователни етапа - училищен и висше, "е отживяла времето си", коментира министър Танев.    ©  Надежда Чипева

"Целта е образованието да не е само диплома, а място, където човек се учи на това, което още му трябва." Така министърът на образованието и науката проф. Тодор Танев представи днес пред журналисти целта на голямата реформа в образованието, която той и екипът му подготвят от няколко месеца. Това са първите идеи за основни промени в системата, за които образователното министерство дава заявка. В момента дебатът в сферата се диктува от разискването на новия проектозакон за училищното и предучилищното образование в парламента. Той обаче е внесен от депутати на ГЕРБ и министерството няма водеща роля.

Най-съществената промяна, която екипът на проф. Танев предлага, е създаването на интегрални професионални колежи като връзка между училищното и висшето образование. Те ще предлагат двугодишно обучение за т.нар. майсторска степен след завършено средно образование и допълнително за степен "специалист". В момента в България има 39 частни колежи и около 800 центрове за професионално обучение, които попълват тази дупка, но по думите на проф. Танев "има неща, които не могат да дадат".

Сегашната система от два образователни етапа - училищен и висше, "е отживяла времето си", коментира още министърът. Според него образованието, науката и пазарът на труда, трябва да си сътрудничат, за да затворят "триъглника на знанието".

Какво предвиждат промените

В интегралните колежи ще могат да влизат и ученици, завършили само първия гимназиален етап (до 10 клас вкл.). Това е важен детайл, който може да работи срещу отпадането на млади хора от образователната система и впоследствие от пазара на труда. В момента учениците, които са прекъснали образованието си предсрочно, нямат лесни шансове да се върнат обратно или да придобият умения за живота по друг начин. По думите на министъра интерес към подобен тип обучение има и от някои браншове като строителния.

Колежите ще дават и кредити за висше образование, ако младежът реши да продължи нататък. Ако няма диплома за средно образование обаче, ще трябва първо да си вземе матурите.

Ключов акцент на реформата на министерството е добрата връзка между всички звена от системата - гимназиите, колежите, висшите училища и научните организации. Предвижда се да има трансфер между тях и учебните програми да бъдат синхронизирани. Бизнесът пък ще се включва в новите Центрове за върхови постижения и т.нар. клъстъри, които ще развиват нови технологии и иновации. Те също ще обучават специалисти, студенти и докторанти.

"Нашата цел не е революционна", заяви министър Танев, но допълни, че, ако реформата се изпълни както трябва и се мултиплицира, резултатите от нея могат да доведат до революционни промени. Според него за да се осъществи, ще са необходими само изменения и допълнения на вече съществуващи закони. Финансиране пък може да бъде осигурено по новата оперативна програма за образование и наука. Плановете на министерството са първите два колежа да бъдат отворени в Северозападна България.