Превъоръжаваме армията, но друг път
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Превъоръжаваме армията, но друг път

Участниците в КСНС по принцип подкрепиха модернизацията на армията, но обявиха, че пари за това могат да се търсят най-рано догодина.

Превъоръжаваме армията, но друг път

Управляващите плюс ДПС подкрепиха модернизацията на въоръжените сили само по принцип, актуализация на бюджета за отбрана едва ли ще има през тази година

Момчил Милев
7452 прочитания

Участниците в КСНС по принцип подкрепиха модернизацията на армията, но обявиха, че пари за това могат да се търсят най-рано догодина.

© Юлия Лазарова


Лидерите на парламентарно представените политически сили за пореден път демонстрираха  тотален разнобой по проблемите в отбранителната политика и развитието на българските въоръжени сили. Това пролича съвсем ясно днес след заседанието на Консултативния съвет по национална сигурност (КСНС) при президента Росен Плевнелиев, посветено на все по-драматичния проблем с бойните способности на военната техника на армията ни. Въпреки че привидно всички партии от управляващата коалиция, както и ДПС, по принцип застанаха зад нуждата от модернизация на въоръжените сили, от изказванията на премиера Бойко Борисов отново стана ясно, че 2015-та година ще е нулева за военния бюджет и допълнителни средства за инвестиционни разходи няма да има.

Първият знак, че консенсус по въпросите на отбраната едва ли ще има, дойде в края на КСНС. Тогава стана ясно, че от решението на съвета ще се дистанцира не само традиционно антинатовски настроената партия АТАКА, но и БСП. "Трябва да има много повече информация в обществото за състоянието на отбраната, за ангажиментите, които поема България и за сигурността като комплекс от въпроси", коментира лидерът на левицата Михаил Миков. Според него военните драматизирали ситуацията в отбранителния сектор, а далеч по-важните въпроси са демографията, икономиката, образованието и здравеопазването. Преведено на политически език, това означава, че модернизационните проекти на армията (чийто стратегически хоризонт е повече от един парламентарен мандат) има голяма вероятност да се окажат в безтегловност при евентуална бъдеща промяна на парламентарната конфигурация и по-голяма тежест на социалистите в управлението.

Следващият индикатор за липса на консенсус беше разминаването между решението на КСНС и устно изказаната позиция на премиера Бойко Борисов след това. Участниците в консултативния съвет по принцип са решили, че бюджетът за отбрана трябва да се запази на нивото от 2014 г. като процент от брутния вътрешен продукт (БВП), когато е бил 1.33%. На практика обаче още за тази година той е орязан с около 75 млн. лв., което е около 1.19% от БВП. От изказванията на министър-председателя обаче стана ясно, че връщането към нивото от 2014 г. може да се случи едва от 2016 г. заради непредвидените и извънредни разходи на държавата. След това парите за армия на теория постепенно трябва да започнат да нарастват в рамките на десетилетие като през 2024 г. да достигнат 2% от БВП. Дали решението на КСНС е само кухо политическо заклинание ще си проличи от това дали правителството ще коригира десйтващата тригодишна бюджетна рамка, според която парите за армия бяха фиксирани на 950 млн. лв. Това означава военен бюджет в размер на 1.11% от БВП през 2016 г., 1.07% - през 2017 и 1.03% - през 2018. При тези нива на финансиране не просто не може да тръгне каквато и да е модернизация, но и трябва да се съкратят около 5000 души, тъй като недостигът на пари за заплати е около 77 млн. лв. годишно.

От практическа гледна точка замразяването на парите за инвестиции в отбраната тази година означава, че до няколко месеца България най-вероятно ще трябва да спре полетите на своята изтребителна авиация. Причината е, че защитата на въздушното ни пространство се извършва с бойни самолети МиГ-29, чийто ресурс е на път да изтече съвсем скоро. През есента изтича рамковият договор за поддръжката им с руската компания-производител, който едва ли ще бъде подновен на базата на решението на КСНС, че бъдещите инвестиции в отбранителни способности трябва да отговарят на стандартите на НАТО и да бъдат насочени към повишаване на оперативната съвместимост със съюзниците ни. За разлика от полските си аналози, българските МиГ-29 до момента нито са модернизирани, нито авиониката им е адаптирана към стандартите на Северноатлантическия алианс.

В така създалата се ситуация страната ни ще трябва да търси помощ от съюзници, за да защитава въздушното си пространство. По всяка вероятност България ще трябва поне временно да прибегне до схемата, прилагана в Прибалтийските страни, където изтребители на други натовски държави изпълняват задачи по Air Policing срещу съответната годишната такса. По принцип България има сключени споразумения, разрешаващи временно навлизане на съюзнически самолети, със съседите ни, членуващи в алианса. По информация на "Капитал" принципно желание да охранява небето ни е изразило и Кралство Белгия. Това обаче оставя висящ във въздуха въпроса за бъдещето на българската изтребителна авиация. Според премиера Борисов пари за бойни самолети може да има най-рано "след година-две три".

Лидерите на парламентарно представените политически сили за пореден път демонстрираха  тотален разнобой по проблемите в отбранителната политика и развитието на българските въоръжени сили. Това пролича съвсем ясно днес след заседанието на Консултативния съвет по национална сигурност (КСНС) при президента Росен Плевнелиев, посветено на все по-драматичния проблем с бойните способности на военната техника на армията ни. Въпреки че привидно всички партии от управляващата коалиция, както и ДПС, по принцип застанаха зад нуждата от модернизация на въоръжените сили, от изказванията на премиера Бойко Борисов отново стана ясно, че 2015-та година ще е нулева за военния бюджет и допълнителни средства за инвестиционни разходи няма да има.

Първият знак, че консенсус по въпросите на отбраната едва ли ще има, дойде в края на КСНС. Тогава стана ясно, че от решението на съвета ще се дистанцира не само традиционно антинатовски настроената партия АТАКА, но и БСП. "Трябва да има много повече информация в обществото за състоянието на отбраната, за ангажиментите, които поема България и за сигурността като комплекс от въпроси", коментира лидерът на левицата Михаил Миков. Според него военните драматизирали ситуацията в отбранителния сектор, а далеч по-важните въпроси са демографията, икономиката, образованието и здравеопазването. Преведено на политически език, това означава, че модернизационните проекти на армията (чийто стратегически хоризонт е повече от един парламентарен мандат) има голяма вероятност да се окажат в безтегловност при евентуална бъдеща промяна на парламентарната конфигурация и по-голяма тежест на социалистите в управлението.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK