Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
27 апр 2015, 20:18, 5067 прочитания

Либерализираните енергийни пазари могат да доведат до по-ниски цени

За България това е постижима цел, но в по-дългосрочна перспектива, а не само в рамките на 2015 г.

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Кристоф Ференци е партньор в адвокатска кантора "Kinstellar Унгария" и ръководител на енергийната практика на Kinstellar. Има значителен опит по проекти в енергийния сектор, включително такива, свързани с електрическа и топлинна енергия и природен газ. Работил е по имплементирането на големи енергийни обекти за конвенционална енергия и за възобновяеми енергийни източници в Европа. Предоставял е правни консултации по много въпроси, свързани с енергийните регулации, които са от национално значение в Унгария и Европа. Има богат правен опит по M&A и приватизационни сделки. Той е арбитър в Постоянния арбитражен съд по енергетика в Унгария. С него разговаряме за възможностите и предизвикателствата пред отварянето на енергийните пазари, необходимостта от енергийна борса и предимствата на пълната либерализация на електроенергийния сектор.
 

- Г-н  Ференци, с какво либерализацията ще подобри функционирането на енергийния пазар? Кой всъщност ще спечели от отварянето на пазара?

- Въпросът за ползата им се обсъжда отдавна. Някои държави и региони извън ЕС не са тръгнали по този път, но ЕС върви в тази посока отдавна. Най-общо казано, либерализираните енергийни пазари, т.е. пазари на електричество и газ, които оперират в свободна конкурентна среда без ограничение на конкуренцията от монополи и без намеса на регулации, дават определени ценови сигнали, за да се гарантира възможността за свободното движение на енергия (като продукт) в рамките на определен пазар и зад граница. Ако нужната трансгранична преносна инфраструктура е налице, либерализираните енергийни пазари могат да доведат до по-ниски цени както на местния, така и на регионалния пазар, до прозрачни условия за търговия с енергия и конкурентна среда за големи инвестиции в енергетиката. Освен това либерализацията означава свободна конкуренция, която дава на клиентите възможността да избират свободно от кой търговец или доставчик на електроенергия да купуват. На тези пазари на електроенергия за всички е ясно при какви условия се влиза на определен пазар и какви са разходите за търговия или потребление на електричество. В този смисъл на теория и потребителите, и енергийните компании би трябвало да спечелят от либерализацията.


- Смятате ли, че пазарът може да се либерализира напълно, така че и битовите потребители да излязат на него?
- Да, смятам, че е възможно. Дори да звучи като утопия, вярвам, че наистина е възможно да има напълно либерализиран енергиен пазар. Това обаче зависи от някои съществени предпоставки, като например наличие на силна политическа воля, осигуряване на нужната национална и задгранична енергийна инфраструктура не само в дадена държава, но и на регионално, ако не и на европейско ниво. Освен това потребителите трябва да бъдат образовани по темата и запознати с ползите от либерализацията на енергийния пазар. Друга абсолютно необходима предпоставка е подходящият достъп до електроенергия, както по отношение на енергийни източници, така и по отношение на разнообразието от пътища за доставка на енергия на даден пазар. С други думи, за местни пазари, които зависят от един-единствен източник на електроенергия, която се доставя само по един канал, ще бъде трудно да постигнат пълна либерализация на пазара.

- Каква е ролята на енергийна борса в този случай?
 
- Енергийните борси, особено в Европа, обикновено имат много важна роля на пазара. Българската независима енергийна борса (БНЕБ), която се подготвя да започне работа в България, създава т.нар. спот пазар за търговия с електроенергия като продукт. Обикновено енергийните борси работят със спот пазари от типа "ден напред" или "в рамките на деня", като свързват търсенето и предлагането на определени енергийни продукти. В допълнение те дават много важни публични ценови индекси, които често се използват дори в договори за електроенергия, сключени извън борсата. Важно е да се отбележи и че енергийните борси са неутрални пазари, защото техните правила са прозрачни, достъпни за всички и трябва да се спазват  еднакво от продавачи и купувачи. Освен това една енергийна борса дава сравнително висока сигурност на участващите търговци, като потвърждава тяхната платежоспособност и помага при клиринга на сделките.
Така една енергийна борса, която стартира на определен пазар, помага на играчите на пазара да търгуват по един организиран начин, при по-лесни, по-прозрачни и по-сигурни условия. В зависимост от ликвидността на енергийната борса (която се постига след време) тя може да подпомага участниците на пазара, като им дава възможността да следят ценовия индекс, който тя публикува. Всъщност, ако енергийната борса се управлява добре и ефективно, тя би трябвало да помогне за по-голямата ликвидност на пазара, за уреждането на краткосрочните сделки и най-общо за свързването на търсенето и предлагането.


-  Според вас възможно ли е пазарът в България да се либерализира напълно до края на годината, каквото е изискването на ЕК?

Аз не съм специалист по всички въпроси, свързани с енергийния пазар в България. Моят опит в Централна и Южна Европа относно трудностите и препятствията пред отварянето на пазара ме карат да смятам, че либерализацията на пазара в България ще продължи и след 2015 г. Европейската комисия изисква постепенното премахване на регулираните цени на енергията на дребно, както и въвеждането на допълнителни трансгранични инфраструктурни съоръжения за пренос на електричество и природен газ.
Напълно либерализиране на българския енергиен пазар е постижима цел, но в по-дългосрочна перспектива, а не само в рамките на 2015 г. Естествено, за това е необходима политическа воля.
 

Възможно ли е в условия на либерализиран пазар да продължат да се сключват и двустранни договори за продажба?
 

- Да, разбира се. Двустранните договори за продажба на енергия съществуват на различни нива и в разнообразни пазарни сегменти. При продажбите на едро тези договори ще запазят своето значение и при условията на либерализиране на пазара. Краткосрочните и средносрочните договори за продажба на енергия вероятно ще бъдат водещи при индустриалните клиенти. Все пак не бива да се забравя, че в някои държави съществуват законови изисквания за сключването на договори за продажба на енергия в определени сегменти от пазара, което превръща тези договори в стандартни документи. Що се отнася до т.нар. договори за изкупуване на енергия, по силата на които електроцентралите продават произвежданата от тях енергия и които определят капацитета им на производство на електричество - те са под внимателното наблюдение на европейските институции от много дълго време. Преди няколко години в Унгария Европейската комисия разпореди да бъдат прекратени дългосрочни договори за изкупуване на енергия. Това обаче съвсем не означава, че не могат да се сключват двустранни договори за продажба с електроцентралите.
 



  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Уикенд новини: Повече фирми ще имат достъп до държавно подпомагане; Северна Македония стана член на НАТО Уикенд новини: Повече фирми ще имат достъп до държавно подпомагане; Северна Македония стана член на НАТО

И още: България все пак ще започне да тества малко повече за COVID-19, заразените с коронавирус у нас вече са 346, еврогрупата се среща за още мерки

29 мар 2020, 338 прочитания

Как ТЕЦ "Марица-изток 2" ще "изяде" 100 млн. лв. от по-евтиния газ 4 Как ТЕЦ "Марица-изток 2" ще "изяде" 100 млн. лв. от по-евтиния газ

Цената на тока няма да бъде намалена, за да може централата да получи въпросните средства

29 мар 2020, 2688 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Как България може да предотврати още една банкова криза

Случаят с КТБ показва токсичните последствия от смесването на политика и банкиране

Още от Капитал
Банките: Истинският стрес тест

За банките предстоят трудни месеци, но секторът влиза в кризата с добри буфери от капитал и ликвидност

Шокът понякога ражда успех

Има примери, че настоящата криза подобрява бизнес моделите на много компании

Експериментална ваксина за икономиката

Обявените от правителството икономически мерки за 2.2 млрд. лв. от бюджета изглеждат тромави и недостатъчни за фирмите, а без промени схемата за субсидирана заетост няма да проработи

Проф. д-р Коста Костов: Колкото повече знаем за заразата, толкова по-добре ще се справим с нея

Ръководителят на Медицинския експертен съвет към Министерския съвет пред "Капитал"

Моне за всеки ден

Изложба преживяване в ново пространство за дигитални арт събития в Барселона ни потапя във вселената на Клод Моне

Емисия "Добри новини"

За конструктивната журналистика и начините да намалим стреса от информационния поток

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10