Как България може да предотврати още една банкова криза
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Как България може да предотврати още една банкова криза

Случаят "КТБ" показа липсата на отговорност и отчетност в регулаторните органи на банковия сектор

Как България може да предотврати още една банкова криза

Случаят с КТБ показва токсичните последствия от смесването на политика и банкиране

11545 прочитания

Случаят "КТБ" показа липсата на отговорност и отчетност в регулаторните органи на банковия сектор

© Надежда Чипева


Авторът Ивайло Яйджиев е кандидат за доктор в Училището по държавно управление "Блаватник" на Оксфордския университет, в кооперация с Програмата за глобално икономическо управление. Работил е като анализатор в администрацията на президента на Република България.

Текстът е превод на мнението, публикувано в сайта EUobserver. Можете да прочетете оригинала тук.

До няколко седмици българските власти ще обявят името на следващия управител на централната банка. Допреди половин година това би изглеждало като рутинно решение, което не би привлякло за дълго общественото внимание. Но масовото изтегляне на депозити от Корпоративна търговска банка (КТБ), четвъртата по големина банка в страната, през лятото на 2014 г., разби мита, че България е остров на финансовата стабилност в Източна Европа.

В зората на срутването на КТБ, българският банков сектор е на критичен кръстопът. Промените, които следващият управител на БНБ ще предприеме, ще определят до голяма степен бъдещето му. Може ли секторът да започне наново, както го направи при финансовия колапс през 1997? Или системните проблеми, разкрити заради случая "КТБ", ще продължат и ще застрашат финансовата стабилност?

ЕС има сериозен интерес в това да предотврати сътресения във финансовата система на още една страна-членка. Като се вземе предвид, че европейски банки държат 75% от финансовите активи в страната, намирането на решение става още по-важно. Досега изглежда, че европейските политици не обръщат сериозно внимание на финансовата драма, която се развива в България. Но назрява моментът, в които ЕС трябва да се намеси и да насърчи провеждането на реформи в управлението на централната банка.

Токсичната смес между политиката и банкирането

Въпреки че обществото може никога да не научи всички детайли около издигането и краха на КТБ, случаят разкрива токсичните последствия от смесването на политика и банкиране. Успехът на КТБ беше позволен от няколко правителства, които са концентрирали в банката парите на държавните фирми, като така са предоставяли лесен източник на капитал. За политиците това явно е било угодно - за собственика на банката се предполага, че е бил обвързан с влиятелен депутат и собственик на медии, който предоставя положително медийно отразяване срещу евтино финансиране от страна на банката.

През лятото на 2014 г. масово изтегляне на депозитите от банката доведе до закриването на КТБ. Последвалата счетоводна експертиза разкри дупка от 2.6 млрд. долара - две трети от капитала на банката (или 5% от БВП на България). Следите на липсващите пари водят в посока нерегламентирано кредитиране на фирми, контролирани от собственика на банката или неговия политически партньор.

Възстановяването на застрахованите депозите доведе до увеличаване на дефицита на Бългаия до 3,7% от БВП на страната, над критериите от Маастрихт (бел. ред. според критериите за конвергенция от 1996 г.  дефицитът на страните, част от икономическия и валутен съюз на ЕС, не бива да бъде по-голям от 3% от БВП).

Къде бяха регулаторите?

Някои вестници бяха писали за политическите връзки на КТБ още в началото на 2013 г. Това повдига болезнения въпрос: къде бяха регулаторите?

Ролята на регулаторите е да надзирават работата на банките и да поправят пазарните грешки, като се държат като независими технократи. Но подобни институции са уязвими към натиска на политически и икономически сили. Ползите от регулирането са за населението, но разноските по поддръжката му са концентрирани в малка, силна група с добре организиран, монополистичен интерес. Докато членовете на тази група бяха обединени, тяхното влияние караше регулаторите да отвръщат поглед от натрупващите се проблеми в КТБ.

Три приоритета за реформата на централната банка

Какво трябва да бъде сторено, за да работят българските регулатори в интерес на обществото, а не в полза на хора с връзки?

Три ключови реформи са нужни, за да се подобри лидерството, отговорността и прозрачността на БНБ, която регулира банките в страната.

Първо, следващият й управител, който трябва да бъде назначен през есента на 2015 г., трябва да бъде уважаван технократ, избран по прозрачен начин.

В момента управителят бива назначен от народното събрание, което до сега е водило до назначения, основаващи се повече на политическата лоялност на кандидата, отколкото на познанията му по икономика. Този път процесът по избора трябва да бъде структуриран като отворено, надпартийно публично състезание.

България може да следва примера на Обединеното Кралство, което проведе отворен конкурс за управител на своята централна банка през 2012, обяви допуснатите на последен кръг кандидати и публикува детайлен доклад на процедурата по назначаване след това (бел. ред: Марк Карни, канадски банкер, е назначен за управител на Английската Банка през ноември 2012 от министъра на финансите Джордж Озбърн).

Второ, случаят с КТБ показва липсата на отгворност в институционалната подредба на КТБ, която трябва да бъде поправена.

Например, въпреки че срещу заместник-управителят на БНБ, отговорен за банковия надзор, е повдигнато криминално разследване, управителят на банката неправдоподобно е отхвърлил обвиненията за пробойни в надзора.

Ако банковия надзор остава част от ресора на централната банка, нейният управител трябва да стане юридически отоговрен за дейността на своите подчинени заместник-управители.

В противен случай надзорът над банките трябва да бъде отделен в независима агенция, за да се рационализира нейната отчетност, както и да стане по-трудна за овладяване от политически и икономически играчи.

Трето, БНБ трябва значително да увеличи своята прозрачност.

В частност, нужно е да проведе разследване на системните надзорни провали, които доведоха до срутването на КТБ.

Освен това, регулаторите трябва да признаят ключовата роля на медиите и на лица, подаващи сигнали за нарушения, когато информация, подадена от тях разкрива нередности. Нужно е да се създадат процедури, които да позволяват започването на разследване по такива сигнали.

За жалост, някои ключови регулатори са тръгнали в обратната посока, като са започнали да използват своите правомощия за да преследват и заглушават критични медии.

Курс към приемане на еврото

Подобрение на управлението започва у дома, но ЕС има важна роля в подпомагането на процеса.

От средата на 2014г. в България назрява обща политическа позиция за присъединяването на страната към Единния надзорен механизъм (ЕНМ) на Европейската Централна Банка (ЕЦБ). Присъединяването към този механизъм най-вероятно ще остане ключова цел за България, особено ако страната продължи в посока към приемане на еврото.

ЕЦБ трябва ясно да посочи, че заздравяването на механизмите за отчетност, прозрачност и независимост на БНБ е ключова предпоставка за членството на България в единния механизъм.

Това ще предизвика българските политици да проведат важните реформи в БНБ - като се започне от организацията на прозрачен процес по избиране на управител на банката.

За ЕЦБ това би гарантирало, че една нова страна-членка на единния механизъм ще съблюдава най-важните правила на централното банкиране. За българския данъкоплатец, надяавам се, това би означавало по-добър банков надзор и край на провали - тип КТБ.

Спомените за банковата криза бързо отшумяват и други приоритети започват да доминират дневния ред в страната. Но, както досегашният опит показва, в България перспективите за извличане на полза от ЕС са едно от най-значимите двигатели на реформи.

Наближаващият избор на нов управител предоставя прозорец на възможност, който, ако се използва, може да даде възможност да се преодолее проблемът с превземането на регулаторните органи от политически интереси. Това може да се случи чрез изменения в структурата, ръководството и прозрачността на надзорните органи.

Българите трябва да следват думите на Чърчил: "Никога не оставяй добра криза да отиде на вятъра".


16 коментара
  • 1
    reminder avatar :-|
    reminder

    Случаят трябва да ни е обица на ухото и повече да не позволяваме на мишки като Василев да си правят каквото искат с парите на държавата. А после необезпокоявано да си почива къде ли не.

  • 2
    dali_da avatar :-|
    dali_da

    Авторът не е разбрал едно важно нещо:
    Всички власти в България НЕ ИСКАТ да се промени каквото и да било!
    Властта е средство, а кражбите - целта!

    Един ден, ако се доберем до 100% мажоритарни избори, ще стане ясно всичко!

  • 3
    oanes avatar :-|
    oanes

    Мафията -Държава с нейните институции умишлено фалира банката, Трите заинтересовани групировки Доган/Пеевски, Борисов/котараците, Плевнелиев/Прокопиев и техните помагачи зад тях, точат зъби и нокти за разпределяне на плячката КТБ. Единственият почтен изход е акционерите и кредиторите да осъдят мафиотската ни държава в Люксембург - тоест да облечат истината с правни документи и решения на европейските правни органи -, за да могат брутално ограбените кредитори на КТБ да бъдат възмездени по полагащият се коректен начин. Трубадурите на държавата за прикриване и замъгляването на истината, немогат да заблудят почтените хора в тази страна и още по-малко европейските съдилища и приоритетните спрямо вътрешното ни законодателство тяхни закони.

  • 4
    tsvetko_51 avatar :-|
    tsvetko_51

    Да се надяваме да се случи това което предлага автора и не само да оставаме с надежда, но и да покажем своето отношение.
    А и ЕК и ЕЦБ трябва да се намесят активно, доколкото искрено или не, но е заявено желание за включване в европейския механизъм за контрол на банковата дейност и приемането на страната ни в еврозоната, те имат правото и дори и задължението, да не оставят нещата на самотек, който в нашия балкански вариант, може да докара поредното изпълнение в стил "Моме Калино":).

  • 5
    peter1946 avatar :-|
    Peter Stoychev

    За каква нова криза говори? Ние сме в перманентна криза във всички сфери.

  • 6
    oanes avatar :-|
    oanes

    Единственото решение е да се отвоюва държавата от мафията, която по подобие на комунистите си създаде и отгледа своя собствена престъпна номенклатура. Вече повече от 20 години си говорим все едни и същи неща, без да можем да спрем грабежа на гражданите-дънъкоплатци, стопанството, природата и обществото като цяло. По друг начин неможе да се спре материалния и морален упадък на обществото, с каквито й да било механизми, закони, контроли, мерки и препоръки.

  • 7
    wanderer avatar :-?
    wanderer

    "Последвалата счетоводна експертиза разкри дупка от 2.6 млрд. долара - две трети от капитала на банката (или 5% от БВП на България)."
    Как авторът е разбрал, че експертизата е разкрила дупка? Единственият законен (пълна оценка и заверен надлежна) одиторски доклад (на КМПГ) твърди, че банката е в цветущо здраве и без проблем може да придобие закъсалата френска Креди Агриколи.
    Това, че някой е изказал някакво становище (на „Делойт Одит“, „АФА“ и „Ърнст и Янг България“), при което одиторите са в тежък конфликт на интереси, а експертите са привлечени от конкуретна банка и становището не е подписано, няма никакво значение.
    Колкото и да подозираме, че КТБ е извършвала не съвсем регламентирана банкова дейност, няма как да се разбере това, когато квесторите са фалирали банкери (Първа частна банка), синдиците са служители на Държавна сигурност, а одиторите са привилигировани кредитополучатели от тая банка.
    Когато двама лъжци се обвиняват един друг в лъжа, истината не се намира посредата. Просто остава скрита.

  • 8
    rosiraycheva50._ avatar :-|
    Роси

    Оказа се,че и регулаторът може да бъде купен,а някои други органи подведени.

  • 9
    oanes avatar :-|
    oanes

    Становището на Илиян Василев - експерт в одиторската банкова сфера, е че дупката е съдадена изкуствено посредство умишлена обезценка на активите по нареждане на БНБ. На всякъде в договорите, одиторите пишат, че тези доклади неса одиторски, а консултански, които немогат да се използват пред съдилища, или като счетоводно отговорини документи.
    До коментар [#7] от "wanderer":

  • 10
    mihaela77 avatar :-|
    mihaela77

    Когато държавата трябваше да се намеси тя не го направи, а станахме свидетели на един зле режисиран изкуствен спектакъл. Защото държавните ни институции са корумпирани, слугуващи и действащи в полза на определени интереси, но в ощърб на народа и икономиката. Сега народът ще понесе токсичните последствия на държавното бездействие. Най-хубавото е че европейският съд не е слугуващ като нашия.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK