С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
16 28 апр 2015, 11:14, 11252 прочитания

Как България може да предотврати още една банкова криза

Случаят с КТБ показва токсичните последствия от смесването на политика и банкиране

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Авторът Ивайло Яйджиев е кандидат за доктор в Училището по държавно управление "Блаватник" на Оксфордския университет, в кооперация с Програмата за глобално икономическо управление. Работил е като анализатор в администрацията на президента на Република България.
Текстът е превод на мнението, публикувано в сайта EUobserver. Можете да прочетете оригинала тук.


До няколко седмици българските власти ще обявят името на следващия управител на централната банка. Допреди половин година това би изглеждало като рутинно решение, което не би привлякло за дълго общественото внимание. Но масовото изтегляне на депозити от Корпоративна търговска банка (КТБ), четвъртата по големина банка в страната, през лятото на 2014 г., разби мита, че България е остров на финансовата стабилност в Източна Европа.


В зората на срутването на КТБ, българският банков сектор е на критичен кръстопът. Промените, които следващият управител на БНБ ще предприеме, ще определят до голяма степен бъдещето му. Може ли секторът да започне наново, както го направи при финансовия колапс през 1997? Или системните проблеми, разкрити заради случая "КТБ", ще продължат и ще застрашат финансовата стабилност?

ЕС има сериозен интерес в това да предотврати сътресения във финансовата система на още една страна-членка. Като се вземе предвид, че европейски банки държат 75% от финансовите активи в страната, намирането на решение става още по-важно. Досега изглежда, че европейските политици не обръщат сериозно внимание на финансовата драма, която се развива в България. Но назрява моментът, в които ЕС трябва да се намеси и да насърчи провеждането на реформи в управлението на централната банка.

Токсичната смес между политиката и банкирането



Въпреки че обществото може никога да не научи всички детайли около издигането и краха на КТБ, случаят разкрива токсичните последствия от смесването на политика и банкиране. Успехът на КТБ беше позволен от няколко правителства, които са концентрирали в банката парите на държавните фирми, като така са предоставяли лесен източник на капитал. За политиците това явно е било угодно - за собственика на банката се предполага, че е бил обвързан с влиятелен депутат и собственик на медии, който предоставя положително медийно отразяване срещу евтино финансиране от страна на банката.

През лятото на 2014 г. масово изтегляне на депозитите от банката доведе до закриването на КТБ. Последвалата счетоводна експертиза разкри дупка от 2.6 млрд. долара - две трети от капитала на банката (или 5% от БВП на България). Следите на липсващите пари водят в посока нерегламентирано кредитиране на фирми, контролирани от собственика на банката или неговия политически партньор.

Възстановяването на застрахованите депозите доведе до увеличаване на дефицита на Бългаия до 3,7% от БВП на страната, над критериите от Маастрихт (бел. ред. според критериите за конвергенция от 1996 г.  дефицитът на страните, част от икономическия и валутен съюз на ЕС, не бива да бъде по-голям от 3% от БВП).

Къде бяха регулаторите?

Някои вестници бяха писали за политическите връзки на КТБ още в началото на 2013 г. Това повдига болезнения въпрос: къде бяха регулаторите?

Ролята на регулаторите е да надзирават работата на банките и да поправят пазарните грешки, като се държат като независими технократи. Но подобни институции са уязвими към натиска на политически и икономически сили. Ползите от регулирането са за населението, но разноските по поддръжката му са концентрирани в малка, силна група с добре организиран, монополистичен интерес. Докато членовете на тази група бяха обединени, тяхното влияние караше регулаторите да отвръщат поглед от натрупващите се проблеми в КТБ.

Три приоритета за реформата на централната банка

Какво трябва да бъде сторено, за да работят българските регулатори в интерес на обществото, а не в полза на хора с връзки?

Три ключови реформи са нужни, за да се подобри лидерството, отговорността и прозрачността на БНБ, която регулира банките в страната.

Първо, следващият й управител, който трябва да бъде назначен през есента на 2015 г., трябва да бъде уважаван технократ, избран по прозрачен начин.

В момента управителят бива назначен от народното събрание, което до сега е водило до назначения, основаващи се повече на политическата лоялност на кандидата, отколкото на познанията му по икономика. Този път процесът по избора трябва да бъде структуриран като отворено, надпартийно публично състезание.

България може да следва примера на Обединеното Кралство, което проведе отворен конкурс за управител на своята централна банка през 2012, обяви допуснатите на последен кръг кандидати и публикува детайлен доклад на процедурата по назначаване след това (бел. ред: Марк Карни, канадски банкер, е назначен за управител на Английската Банка през ноември 2012 от министъра на финансите Джордж Озбърн).

Второ, случаят с КТБ показва липсата на отгворност в институционалната подредба на КТБ, която трябва да бъде поправена.

Например, въпреки че срещу заместник-управителят на БНБ, отговорен за банковия надзор, е повдигнато криминално разследване, управителят на банката неправдоподобно е отхвърлил обвиненията за пробойни в надзора.

Ако банковия надзор остава част от ресора на централната банка, нейният управител трябва да стане юридически отоговрен за дейността на своите подчинени заместник-управители.

В противен случай надзорът над банките трябва да бъде отделен в независима агенция, за да се рационализира нейната отчетност, както и да стане по-трудна за овладяване от политически и икономически играчи.

Трето, БНБ трябва значително да увеличи своята прозрачност.

В частност, нужно е да проведе разследване на системните надзорни провали, които доведоха до срутването на КТБ.

Освен това, регулаторите трябва да признаят ключовата роля на медиите и на лица, подаващи сигнали за нарушения, когато информация, подадена от тях разкрива нередности. Нужно е да се създадат процедури, които да позволяват започването на разследване по такива сигнали.

За жалост, някои ключови регулатори са тръгнали в обратната посока, като са започнали да използват своите правомощия за да преследват и заглушават критични медии.

Курс към приемане на еврото

Подобрение на управлението започва у дома, но ЕС има важна роля в подпомагането на процеса.

От средата на 2014г. в България назрява обща политическа позиция за присъединяването на страната към Единния надзорен механизъм (ЕНМ) на Европейската Централна Банка (ЕЦБ). Присъединяването към този механизъм най-вероятно ще остане ключова цел за България, особено ако страната продължи в посока към приемане на еврото.

ЕЦБ трябва ясно да посочи, че заздравяването на механизмите за отчетност, прозрачност и независимост на БНБ е ключова предпоставка за членството на България в единния механизъм.

Това ще предизвика българските политици да проведат важните реформи в БНБ - като се започне от организацията на прозрачен процес по избиране на управител на банката.

За ЕЦБ това би гарантирало, че една нова страна-членка на единния механизъм ще съблюдава най-важните правила на централното банкиране. За българския данъкоплатец, надяавам се, това би означавало по-добър банков надзор и край на провали - тип КТБ.

Спомените за банковата криза бързо отшумяват и други приоритети започват да доминират дневния ред в страната. Но, както досегашният опит показва, в България перспективите за извличане на полза от ЕС са едно от най-значимите двигатели на реформи.

Наближаващият избор на нов управител предоставя прозорец на възможност, който, ако се използва, може да даде възможност да се преодолее проблемът с превземането на регулаторните органи от политически интереси. Това може да се случи чрез изменения в структурата, ръководството и прозрачността на надзорните органи.

Българите трябва да следват думите на Чърчил: "Никога не оставяй добра криза да отиде на вятъра".
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Евроизборите: какво се крие зад резултатите 6 Евроизборите: какво се крие зад резултатите

ГЕРБ спечели убедителна победа, вероятно пет партии влизат в европарламента, Корнелия Нинова претърпя истински разгром

26 май 2019, 1154 прочитания

По-важното от изборите, почивните дни и какво се очаква през новата седмица По-важното от изборите, почивните дни и какво се очаква през новата седмица

ГЕРБ печели убедително изборите, "Демократична България" остава в играта. Тереза Мей подаде оставка

26 май 2019, 967 прочитания

24 часа 7 дни

26 май 2019, 80705 прочитания

26 май 2019, 16072 прочитания

26 май 2019, 3262 прочитания

26 май 2019, 2736 прочитания

26 май 2019, 2156 прочитания

Всички новини
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Как да откриете таланта

Оценката на потенциала на сегашните или бъдещите служители е едно от най-големите предизвикателства за работодателите

ЕС след изборите: Всички във властта

Изходът от вота за Европейски паралмент предвещава коалиция от четирите основни европейски партии

Как се гласува днес

Преференциите имат нови номера, машинното гласуване не е толкова трудно

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

Календар и домашно кино

По-интересните събития през уикенда и предстоящата седмица

По пътя с Инге Морат

Първата голяма ретроспективна изложба на австрийската фотографка е в италиански замък