С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
10 28 апр 2015, 18:20, 18835 прочитания

Какъв ще е ефектът от търговското споразумение ЕС - САЩ за България

Десните ИПИ и левите "Солидарна България" спорят по въпроса, но страната продължава да няма ясна позиция в преговорите

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
САЩ са деветият най-голям инвеститор в България за периода 1996 - 2014 г. с инвестиции на стойност 1.468 млрд. евро, съобщава ИПИ.
 
Дебатът за потенциалните последици за България от Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции между САЩ и ЕС започва да се разгорещява. В рамките на една седмица бяха представени две изследвания с противоположни оценки: на сдружението "Солидарна България" и на Института за пазарна икономика. Основните опасения на "Солидарна България" са свързани с евентуално занижаване на европейските стандарти за храни, навлизането на по-евтини ГМО храни у нас и това, че големите корпорации ще могат да заобикалят националните съдебни власти при арбитражни дела. Според ИПИ обаче подписването на споразумението ще насърчи българския износ, ще увеличи икономическия растеж, ще привлече повече американски инвестиции, докато същевременно не носи споменатите по-горе рискове.

Износът за САЩ - важен и растящ или символичен


Основна част и в двете презентации бяха изчисленията и прогнозите за българския износ към САЩ. Двете организации обаче го виждат съвсем различно.

Според доклада на "Солидарна България" на фона на европейския и азиатските пазари българският износ за САЩ е символичен, слабо диверсифициран и основно се състои от неконкурентни стоки с ниска добавена стойност: азотни торове, продукти от желязо или нелегирани стомани, необработен тютюн, автоматични машини за обработка на информация. Те смятат, че митата и сега са ниски и тяхното премахване няма да има особен ефект за насърчаване на износа.

Икономистите от ИПИ са на друго мнение. Между 2009 и 2013 г. износът за САЩ бележи средногодишен ръст от около 15%. Според ИПИ износът ни е силно диверсифициран, като най-значителната пера в него са машините и електрическото/електронното оборудване, които са групи с висока добавена стойност и са конкурентни. "Изнасяме основно машини – компютърни части, електрическо и електронно оборудване, нефтени масла, непреработен тютюн, изкуствени торове, мед и медни изделия, профили и ламарини, столове, чорапи, инструменти, билки, сирене, маслодайни и слънчогледови семена", каза Десислава Николова, главен икономист на ИПИ. А ако се премахнат митата във взаимната търговия, това може само да помогне и на по-ниско конкурентните продукти, които може да успеят да проникнат на американския пазар. Освен това трябва да се отчитат и непреките ефекти по линия на т.нар. вериги на предлагането. Все по-активно е участието на български фирми в такива, като стават доставчици на материали и части за европейски фирми, които продават част от крайните си продукти и на американския пазар. По оценка на ИПИ непрекият износ на стоки от България за САЩ чрез такива вериги е на стойност около 200 млн. долара.



Износът на услуги се увеличава

И в двата доклада се посочва, че износът на услуги формира съществена част от общия износ на България към САЩ. От "Сдружение за България" наблегнаха на ръста на дела на аутсорсинга, като в доклада посочват, че причината е, че сме евтини – с най-ниски заплати, осигуровки, данъци, държавни преференции за инвеститори. Тяхното мнение е, че развитието на този бизнес или преместването му към по-евтини дестинации не зависи от равнището на митата.

Според ИПИ най-значителното перо в износа на услуги за САЩ (през 2013 г.) са компютърните и информационните услуги (развиване на софтуер), които достигат около 121 млн. долара, или 41% от общия износ на услуги, следвани от пътуванията , след това от "разнообразни бизнес, професионални и технически услуги", в които влиза аутсорсингът. Десислава Николова заяви, че търговията с услуги в момента не подлежи на митническо облагане, но не е освободена от нетарифните ограничения. Ако бъдат договорени облекчени условия за износ на услуги, това ще бъде само от полза на българските износители и ще доведе до повече американски инвестиции в България. Разбира се, за привличането на повече инвестиции трябва и ние да подобрим още бизнес средата, добавиха от ИПИ.

Ниски или високи са митата

Според "Солидарна България" митата за повечето стоки, които изнасяме, и сега не са високи, а повишаването им през 2007 г., когато България става членка на ЕС, не е повлияло обема на износа. Ето защо "и от понижението им не може да се очаква значителен общ ефект", а географското положение може да е по-важен фактор за износа заради цената на транспортирането.

Наблюденията на ИПИ са различни: за близо 40% от стоковия износ митническата бариера е относително висока (над 2%), като за редица стоки митата достигат двуцифрени числа, например 45,3% мито за непреработения тютюн, 19,6% за сирене и т.н. Тяхното мнение е, че премахването на митата ще има преки положителни последици за над 50% от износа на България.

Само големите ли корпорации ще спечелят

Едно от основните опасения, които се чуха на представянето и на двете проучвания, беше свързано с това дали малкият и средният бизнес (какъвто е предимно бизнесът в България) няма да изгуби важни позиции. Едната страна на въпроса е икономическата: дали по-големите компании няма да "залеят" по-малките благодарение на по-евтината си продукция, например по-евтини ГМО храни. От ИПИ отговарят, че падането на митата ще намали производствените разходи за всички и ще облагодетелства и малките и средните предприятия. Освен това заради ниската цена на труда България дълго ще се радва на конкурентно предимство при трудово интензивните стоки. Според Петър Ганев от ИПИ: "Тезата, че когато малка страна влезе в свободна търговия с голяма, ще загуби, е абсурдна. Такива мнения имаше и преди влизането ни в ЕС, но след това износът ни към ЕС се увеличи." След тези думи имаше явен ропот в залата може би заради факта, че увеличението на износа към ЕС не отразява цялостния ефект от влизането ни върху малкия и средния бизнес. 

Другата страна на въпроса дали големите корпорации ще бъдат големите печеливши обаче е свързана с различните стандарти за безвредност на храните в САЩ и ЕС и механизма за разрешаване на спорове "инвеститор-държава" (ISDS). От "Солидарна България" смятат, че ЕС е склонен на отстъпки по отношение на стандартите за безвредност. Петър Ганев обаче отхвърли тези опасения, като заяви, че позицията на ЕС е твърда и въвеждането на ГМО или разрешаването на добиване на шистов газ ще си останат въпрос на национална политика, както е досега. Той добави, че е нормално да има правила, когато се уреждат някакви отношения: например ако държавата привлече инвеститор и после промени правилата, е нормално компанията да си търси правата. "От друга страна обаче, ако имаме мораториум върху добива на шистов газ, както е сега, никоя компания не може да ни съди за това", каза още той.

За едно нещо обаче и двете организации са единодушни: към момента липсват сериозни анализи на очакваните последици конкретно за България. Въпреки че амбицията на ЕК е да приключи преговорите за Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции до края на 2015 г., вероятно това ще отнеме повече време поради огромния брой обществени, икономически и политически въпроси и интереси, които споразумението засяга. Затова е важно българското правителство да има ясна и активна позиция по въпроса на базата на сериозен анализ. Такава засега няма и не изглежда да се задава.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Уикенд новини: Мощен тайфун опустоши Япония, Турция засилва офанзивата срещу кюрдите Уикенд новини: Мощен тайфун опустоши Япония, Турция засилва офанзивата срещу кюрдите

И още: Гръцката църква първа призна автокефалността на украинската; Предстои важна седмица за Brexit и европейското бъдеще на Северна Македония и Албания; Полша избира парламент с предизвестена победа за управляващите националисти

13 окт 2019, 1548 прочитания

"Канал 3" е фаворитът на партиите за предизборна реклама "Канал 3" е фаворитът на партиите за предизборна реклама

Според официалните данни близкият до Пеевски канал е получил най-много средства от политическите формации, ВМРО и ДПС водят по инвестиции в медиите като цяло

13 окт 2019, 1284 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Ще се сливат само администрациите на университетските болници

Очаква се 9-те клиники в карето на Александровска да спестят между 500 хил. и 1 млн. лева

Доктор Ружа и пътят на милиардите

Само до есента на 2016 г. схемата OneCoin е събрала над 3.3 млрд. eвро, а печалбата е над 2 млрд. евро

Арабският пробив на IPS

Българската семейна компания "Интернешънъл пауър съплай" завърши ключов проект за Saudi Aramco

Формулата на Манолова: кмет-омбудсман

Обещанието за допитване до хората по всички важни въпроси носи предизборни дивиденти, но и рискове от прекомерни очаквания и блокажи

Музей или СПА

Предизборната кампания повдигна въпроса за забравеното северно крило на Централната баня, за което се водят спорове от години

Надежда за "Ирина"

Режисьорката Надежда Косева преплита темите за женската сила и клаустрофобията на малкия град в новия си филм

Изкуство на ръба

"Фриндж" в Единбург е най-големият фестивал на изкуствата в света