Износът за САЩ - важен и растящ или символичен

Основна част и в двете презентации бяха изчисленията и прогнозите за българския износ към САЩ. Двете организации обаче го виждат съвсем различно.

Според доклада на "Солидарна България" на фона на европейския и азиатските пазари българският износ за САЩ е символичен, слабо диверсифициран и основно се състои от неконкурентни стоки с ниска добавена стойност: азотни торове, продукти от желязо или нелегирани стомани, необработен тютюн, автоматични машини за обработка на информация. Те смятат, че митата и сега са ниски и тяхното премахване няма да има особен ефект за насърчаване на износа.

Икономистите от ИПИ са на друго мнение. Между 2009 и 2013 г. износът за САЩ бележи средногодишен ръст от около 15%. Според ИПИ износът ни е силно диверсифициран, като най-значителната пера в него са машините и електрическото/електронното оборудване, които са групи с висока добавена стойност и са конкурентни. "Изнасяме основно машини – компютърни части, електрическо и електронно оборудване, нефтени масла, непреработен тютюн, изкуствени торове, мед и медни изделия, профили и ламарини, столове, чорапи, инструменти, билки, сирене, маслодайни и слънчогледови семена", каза Десислава Николова, главен икономист на ИПИ. А ако се премахнат митата във взаимната търговия, това може само да помогне и на по-ниско конкурентните продукти, които може да успеят да проникнат на американския пазар. Освен това трябва да се отчитат и непреките ефекти по линия на т.нар. вериги на предлагането. Все по-активно е участието на български фирми в такива, като стават доставчици на материали и части за европейски фирми, които продават част от крайните си продукти и на американския пазар. По оценка на ИПИ непрекият износ на стоки от България за САЩ чрез такива вериги е на стойност около 200 млн. долара.

Износът на услуги се увеличава

И в двата доклада се посочва, че износът на услуги формира съществена част от общия износ на България към САЩ. От "Сдружение за България" наблегнаха на ръста на дела на аутсорсинга, като в доклада посочват, че причината е, че сме евтини – с най-ниски заплати, осигуровки, данъци, държавни преференции за инвеститори. Тяхното мнение е, че развитието на този бизнес или преместването му към по-евтини дестинации не зависи от равнището на митата.

Според ИПИ най-значителното перо в износа на услуги за САЩ (през 2013 г.) са компютърните и информационните услуги (развиване на софтуер), които достигат около 121 млн. долара, или 41% от общия износ на услуги, следвани от пътуванията , след това от "разнообразни бизнес, професионални и технически услуги", в които влиза аутсорсингът. Десислава Николова заяви, че търговията с услуги в момента не подлежи на митническо облагане, но не е освободена от нетарифните ограничения. Ако бъдат договорени облекчени условия за износ на услуги, това ще бъде само от полза на българските износители и ще доведе до повече американски инвестиции в България. Разбира се, за привличането на повече инвестиции трябва и ние да подобрим още бизнес средата, добавиха от ИПИ.

Ниски или високи са митата

Според "Солидарна България" митата за повечето стоки, които изнасяме, и сега не са високи, а повишаването им през 2007 г., когато България става членка на ЕС, не е повлияло обема на износа. Ето защо "и от понижението им не може да се очаква значителен общ ефект", а географското положение може да е по-важен фактор за износа заради цената на транспортирането.

Наблюденията на ИПИ са различни: за близо 40% от стоковия износ митническата бариера е относително висока (над 2%), като за редица стоки митата достигат двуцифрени числа, например 45,3% мито за непреработения тютюн, 19,6% за сирене и т.н. Тяхното мнение е, че премахването на митата ще има преки положителни последици за над 50% от износа на България.

Само големите ли корпорации ще спечелят

Едно от основните опасения, които се чуха на представянето и на двете проучвания, беше свързано с това дали малкият и средният бизнес (какъвто е предимно бизнесът в България) няма да изгуби важни позиции. Едната страна на въпроса е икономическата: дали по-големите компании няма да "залеят" по-малките благодарение на по-евтината си продукция, например по-евтини ГМО храни. От ИПИ отговарят, че падането на митата ще намали производствените разходи за всички и ще облагодетелства и малките и средните предприятия. Освен това заради ниската цена на труда България дълго ще се радва на конкурентно предимство при трудово интензивните стоки. Според Петър Ганев от ИПИ: "Тезата, че когато малка страна влезе в свободна търговия с голяма, ще загуби, е абсурдна. Такива мнения имаше и преди влизането ни в ЕС, но след това износът ни към ЕС се увеличи." След тези думи имаше явен ропот в залата може би заради факта, че увеличението на износа към ЕС не отразява цялостния ефект от влизането ни върху малкия и средния бизнес. 

Другата страна на въпроса дали големите корпорации ще бъдат големите печеливши обаче е свързана с различните стандарти за безвредност на храните в САЩ и ЕС и механизма за разрешаване на спорове "инвеститор-държава" (ISDS). От "Солидарна България" смятат, че ЕС е склонен на отстъпки по отношение на стандартите за безвредност. Петър Ганев обаче отхвърли тези опасения, като заяви, че позицията на ЕС е твърда и въвеждането на ГМО или разрешаването на добиване на шистов газ ще си останат въпрос на национална политика, както е досега. Той добави, че е нормално да има правила, когато се уреждат някакви отношения: например ако държавата привлече инвеститор и после промени правилата, е нормално компанията да си търси правата. "От друга страна обаче, ако имаме мораториум върху добива на шистов газ, както е сега, никоя компания не може да ни съди за това", каза още той.

За едно нещо обаче и двете организации са единодушни: към момента липсват сериозни анализи на очакваните последици конкретно за България. Въпреки че амбицията на ЕК е да приключи преговорите за Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции до края на 2015 г., вероятно това ще отнеме повече време поради огромния брой обществени, икономически и политически въпроси и интереси, които споразумението засяга. Затова е важно българското правителство да има ясна и активна позиция по въпроса на базата на сериозен анализ. Такава засега няма и не изглежда да се задава.