Обир чрез наивен (или корумпиран) съдия - изберете сами


Можем ли да вярваме на банката си, че депозираните в нея пари няма да изчезнат? Можем ли да вярваме на съда, че дори и някой да открадне парите ни, той ще отсъди справедливо и честно? Възможно ли е непознат никому адвокат да влезе в залата и да каже, че ние сме го изпратили, и да заяви, че всъщност не иска 9-те милиона, които долната инстанция ни е присъдила, а пък съдът да приеме заявлението като чиста монета и да прекрати делото?


Всичко това е възможно, но само в България.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Бруталната история

Не са много медиите, в които може да прочетете тази история. За нея разказа съвсем наскоро сайтът "Електронен вестник", но въпреки сюжета тя не се разчу.

За какво става дума накратко – фирма депозира в банка 2.5 млн. долара. Когато една година по-късно иска да ги преведе по друга сметка, открива, че парите не са налични. Завежда дело, като на първа инстанция съдът осъжда банката да изплати сумата, лихвата, нанесените щети, или общо 9 млн. лв.




Делото отива на втора инстанция. Там в открито съдебно заседание в залата се появява адвокат, който твърди, че присъстващият в залата адвокат, представляващ фирмата, е с прекратени правомощия и заявява, че е бил упълномощен да се откаже от иска срещу банката. В залата адвокатът на компанията заявява, че са говорили със собственичката на дружеството, която категорично е отрекла да се отказва от иска или да е прекратявала пълномощните. Всичко това не впечатлява апелативните съдии, които след кратко съвещание прекратяват делото и обезсилват решението на първата инстанция. 



Шах и мат.


А сега с имена

Става дума за фирмата "Месокомбинат Варна", управлявана от варненеца Борислав Манджуков, който беше разстрелян преди година. Самото дружество е собственост на майка му – Евгения Манджукова.
 През 2009 г. компанията открива депозит в Инвестбанк с приблизителна стойност от 1.6 млн. евро (депозитът е превалутиран на няколко пъти). В началото на 2010 г. Манджуков поискал да преведе 960 хил. долара от депозитна в разплащателна сметка. За негова изненада обаче служителите на Инвестбанк отговорили, че в сметката има по-малко от 3 хиляди долара. 
След продължила близо година и половина комуникация с банката, фирмата на Манджуков завежда иск пред Софийския градски съд, с който иска Инвестбанк да бъде осъдена да заплати сумите по депозита.


През май 2014 г. банката на Петя Славова е осъдена да изплати общо 2.32 млн. долара главница по договор за депозит, 393 хил. долара законна лихва, 154 хил. лв. възнаградителна лихва, 645 хил. лв. мораторна лихва, 1.438 млн. евро обезщетение за реално причинени вреди, 243 хил. евро лихва и разноски по делото в размер на 715 хил. лв. Или общо малко над 9 млн. лв.


"С оглед изложената фактическа обстановка, която съдът по категоричен начин приема за истинна, следва изводът, че предявеният главен иск е основателен и доказан. По такъв несъмнен начин се установява "източването" на средствата от депозитната сметка, че всички доводи на ответника "против" се явяват абсурдни, а по силата на използвания в логиката принцип reductio ad absurdum това само по себе си доказва тяхната неистинност", приема съдия Лилия Илиева. Тя отхвърля различните доводи на банката. "В крайна сметка за търговския спор, предмет на иска и съответно на делото, е абсолютно ирелевантно кой точно е "откраднал" средствата от депозитната сметка на ищеца. Ирелевантно е и дали средствата са откраднати. Но е безспорно, че те не са налични по депозитната сметка на ищеца. Релевантно е, че ответникът дължи връщане на влогодателя на вложената сума в щатски долари и уговорената в договора възнаградителна лихва", приема още съдът.

Магистратите отхвърлят довода на ответника, че разпореждането със средствата от източената сметка е извършено от Борислав Манджуков, защото, когато той е получил пълномощно за представителство пред банката от майка си, "средствата вече са били "откраднати" от сметката". Съдът не е съгласен с довода, че разпореждането е извършено от самия ищец чрез интернет банкиране, защото "за периода от 01.01.2001 г. до 16.07.2013 г. с кода и потребителското име, които ответникът твърди, че са дадени на лицето Борислав Манджуков, не са извършени банкови операции дистанционно чрез интернет банкиране. 
И не само - "странно е обаче, че на лицето Борислав Манджиков никога банката не е предоставяла възможност за интернет банкиране и разгледаните от вещото лице код и потребителско име не е ясно от кого са използвани" и т.н.


След постановяване на решението банката сменя адвокатите си и делото отива в Софийския апелативен съд, където е разпределено на съдебен състав с председател Стефан Гроздев, докладчик Тодор Тодоров и трети член на състава Николай Марков.

 Делото е насрочено за 31 март тази година. В началото на заседанието съдия Тодор Тодоров докладва, че предния ден по делото е постъпила молба от Евгения Манджукова, която заявява, че оттегля пълномощното, с което са упълномощени адвокатско дружество "Велчев и ко" и адвокат Велислав Драмов, както и всички дадени с пълномощното права. В молбата, която съдът докладва, се казва още, че Евгения Манджукова прави и отказ от предявените искове. 
В залата се появява адвокат Калин Чанков, който представя протокол от заседание на съвета на директорите на "Месокомбинат Варна", проведено седмица по-рано, с което е взето решение за оттегляне пълномощията на адвокатите на фирмата, а пък изпълнителният директор е овластен да направи отказ от иска. Пред съда адвокат Калин Чанков пледира: "Поддържа молбата за отказ, тъй като и самото пълномощно ми е изрично за потвърждаване на тази молба за отказ."

Адвокат Велислав Драмов прави две искания – да не се дава ход на делото, тъй като един от участниците в процеса – бившият главен счетоводител на банката, не е бил призован. След това той оспорва подписите, които са представени в протокола на заседание на съвета на директорите. "Моля съдът с оглед оспорването на тези документи да назначи съдебно-почеркова експертиза с въпроси, които ще формулирам допълнително и които ще имат за цел, след като вещото лице експерт се запознае с оригиналите на документите, да даде отговор подписани ли са от съответните лица, които се твърдят в тях", пледира пред съда адвокат Драмов и призовава колегата му Калин Чанков изрично да потвърди пред съда, че пълномощното му е дадено лично от упълномощителя и ако е присъствал, че е подписано пред него, нещо, което той прави. 
Веднага след това адвокат Драмов заявява, че негов колега от кантората е говорил с Евгения Манджукова, която е заявила, че "не е подписвала такива неща", и изразява становище, че при това положение "експертизата е повече от наложителна".

Съдебният състав обаче не се впечатлява от тези доводи и след кратко съвещание отхвърля исканията на адвокат Велислав Драмов, прекратява делото и обезсилва решението на градския съд.


Хората…

Пред "Капитал Daily" адвокат Велислав Драмов отказа коментар. От различни източници "Капитал" научи, че по случая тече динамично разследване, което се наблюдава от Специализираната прокуратура. Вече е била направена очна ставка между адвокат Чанков и Евгения Манджукова.
Пред "Капитал Daily" административният ръководител на Специализираната прокуратура Светлозар Костов отказа коментар.

Адвокат Калин Чанков заяви пред вестника, че е бил разпитван от държавното обвинение. "Имам молба, имам пълномощно. Категоричен съм, че тя се подписа пред мен. Направена е частна експертиза на подписите, която потвърждава тяхната автентичност (това е експертиза, която не се назначава от държавен орган, а от самата страна). Не изключвам обаче да бъдат подменени документите", коментира още Чанков.

Най-интересен обаче в цялата история е съдът.

Докладчик по делото (членът на съдебния състав, който се запознава с материалите, разказва ги на другите двама свои колеги и пише решението) е съдия Тодор Тодоров. Той влиза в системата преди около година с външен конкурс, като преди това е бил адвокат. Справка в регистъра на Софийския градски съд показва, че преди няколко години по искане на ирландски гражданин съдът е отменил вписването на Тодоров и съпругата му като акционери в компания, която търгува с имоти в София. От имотния регистър става ясно, че на притежавани от Тодоров имоти има наложени възбрани. Изпитвайки очевидно финансови трудности и влязъл в спор със съдружниците си, Тодоров се мести в съдебната система, като получава положително становище от етичната комисия.

Потърсен от "Капитал Daily", Тодоров изслуша въпросите ни и без да отговори, заяви: "Не мога да продължа този разговор."
 След като е назначен в Апелативния съд, Тодор Тодоров става част от съдебния състав на и.д. председателя на Софийския апелативен съд Стефан Гроздев, което по думите на съдии от тази инстанция означава, че Тодоров лично е бил "харесан" от временния ръководител на съда, който го е взел в състава си.
 Самият Стефан Гроздев се счита за близък до ДПС (преди години те са го номинирали за член на ВСС). В края на миналата година той кандидатства за редови ръководител на съда, но не беше избран, като няколко дни по-рано стана ясно, че прокуратурата е възобновила водена проверка по сигнал, подаден срещу него от бившия главен мюфтия Недим Генджев. 
Преди време пък проверка на Върховния касационен съд показа, че в продължение на години председателстваният от Гроздев състав е гледал на втора инстанция всички дела за несъстоятелност - на практика това включва всички казуси, които идват от окръжните съдилищата в цяла Западна България, в това число и СГС. Наскоро името на Гроздев попадна в медиите, след като стана ясно, че притежава апартамент в Париж.

Какво следва?


"Единственото нормално поведение от страна на съда е било да отложи делото и да призове фирмата ищец, за да потвърди отказа си от иска в съдебно заседание. Всичко друго противоречи на правото, справедливостта и ако щете - на житейската логика", коментира дългогодишен граждански и търговски съдия, давайки примери от собствената си практика.

Днес единствената надежда на компанията е в прокуратурата, чиято бързина в действията може да създаде основание за отмяна на скандалното определение, срещу което вече е подадена частна жалба.

Ход има, разбира се, и ВСС, чиято етична комисия или инспекторат би трябвало да се самосезира. Нещо, което обаче е малко вероятно да се случи.