Финансов поглед към болниците
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Финансов поглед към болниците

Към края на 2013 г. общият финансов резултат на болниците в България е 22 млн. лв., т.е. рентабилността е отчайваща.

Финансов поглед към болниците

Вместо да модернизира съществуващите, частният капитал беше принуден да ги дублира

5998 прочитания

Към края на 2013 г. общият финансов резултат на болниците в България е 22 млн. лв., т.е. рентабилността е отчайваща.

© ГЕОРГИ КОЖУХАРОВ


Живко Иванов е управляващ партньор във Финансово-счетоводна къща "Симбула"

Напоследък обществото обръща все по-голямо внимание на броя на болниците и техните приходи, а институциите предпочитат да мълчат по тези въпроси. Ето няколко факта, които се базират на професионален анализ, изготвен за чуждестранни възложители.

Към края на 2013 г. в България са регистрирани 375 болници - този брой не включва няколко лечебни заведения на бюджетна издръжка, които ще останат извън обхвата на настоящия анализ. Реализираните от тях приходи възлизат на малко под 2 млрд. лв. Интересно е сравнението с бюджета на НЗОК за заплащане на болнична медицинска помощ, който през 2013 г. е възлизал на 1.2 млрд. лв. Разликата е близо 800 млн. лв. - това е ресурс, който лечебните заведения са получили допълнително, над цените на клиничните пътеки.

В рамките на тези 800 млн. лв. има два компонента. Около 200 млн. лв. са финансирания - за нефинансистите ще поясня, че това са пари, предоставени на болниците, обикновено от държавата или общините като финансова помощ за покупка на оборудване. Останалите около 600 млн. лв. са доплащания от пациентите (и в малка част от застрахователни дружества) за извършени медицински дейности.

За да обхванем цялата картина, липсва още един компонент, а именно  как болниците са разходвали този съществен финансов ресурс. Към края на 2013 г. сумарният финансов резултат на всички болници в България възлиза на 22 млн. лв., т.е. рентабилността е отчайваща. В подкрепа на това твърдение ще допълня, че през 2009 г. болниците в България са реализирали 27 млн. лв. печалба при сумарни приходи от 1.6 млрд. лв.

Можем да заключим, че България разполага с болничен сектор, който работи неефективно, не генерира средства, за да възобновява вложените в него капиталови ресурси, и е готов да похарчи всеки допълнителен лев, който получи, без да подобри ефективността си. Преведено на езика на пациента, горното означава, че разходите, които ни се налага да направим за поддържане на системата за болнична помощ, далеч надхвърлят удръжките за задължително здравно осигуряване.

Разходите се покачват, без това да има пряко отражение върху подобряването на качеството на медицинските услуги, и в допълнение трябва да отделяме ресурс за обновяването на материалната база на лечебните заведения, защото те не успяват да отделят такъв от приходите си.

Факторите, които доведоха до това състояние на системата, са много, но сред тях се открояват нежеланието за реформи в сектора, липсата на адекватни механизми за контрол, недопускането на частни инвестиции в съществуващата към 2000 г. система за  болничната помощ. По първите два фактора примерите са ясни – въвеждането на електронно здравно досие, здравна карта и т.н. присъстват като приоритети в програмите на почти всички правителства от последните десет години. За момента нищо от това не се е случило.

При третия фактор щетите, които понесохме като общество, са огромни. Вместо да разреши на частния капитал да реновира съществуващите сгради, да модернизира оборудването, да въведе иновации както в медицината, така и в управлението на болниците, политическата ни класа го принуди да строи сгради. Дублирайки съществуващите, те създадоха капацитет от легла там, където той не е необходим, и в крайна сметка забавиха модернизирането на болничната помощ и въвеждането на иновации в нея с години.

След като частните болници се появиха на пазара, стартира и процесът на модернизиране на публичните болници. Наистина необходимо към онзи момент, но в крайна сметка доведе до абсурди от типа в рамките на един квартал на София да бъде инсталирано оборудване за образна диагностика, което може да задоволи нуждите на цяла Северна България.

Общественото внимание към тази проблематика е много здравословно и макар и малко закъсняло, все още има шанс да породи движение за радикални реформи, които да предотвратят колапса на системата. Пожелавам на всички ни това да се случи.

Живко Иванов е управляващ партньор във Финансово-счетоводна къща "Симбула"

Напоследък обществото обръща все по-голямо внимание на броя на болниците и техните приходи, а институциите предпочитат да мълчат по тези въпроси. Ето няколко факта, които се базират на професионален анализ, изготвен за чуждестранни възложители.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

5 коментара
  • 1
    dimgeorgiev avatar :-|
    dimgeorgiev

    Супер анализ-точен, коректен, безмилостно аналитичен, браво на Живко Иванов

  • 2
    peaspiring avatar :-|
    peaspiring

    Анализ, направен от счетоводител. Липсват базови неща като оперативни метрики, пазарен и регулаторен анализ, инвестиции. Икономиката на една индустрия се определя от множество фактори. ОПР-то е резултат.

    Студент 3-и курс в УНСС може да направи същото, под формата на реферат.

    Капитал се излагат, като публикуват такива "матреалчета".

  • 3
    buddylove avatar :-|
    buddylove

    Не знам за истинския анализ, но статията е пълен ташак. Твърденията вътре са повече политически отколкото икономически. Този счетоводител явно не знае смисъла на понятието "Амортизация". Аз ще съм много радостен ако фин. резултат е 27 млн.лв печалба - все пак е печалба. Не е необходимо държавата да реализира печалба чрез болниците, защото здравеопазването има и социална функция. Други оперативни показатели са по-важни за определяне на ефективността на болниците.

    Публикувано през m.capital.bg

  • 4
    ghy1430720732399369 avatar :-|
    Jivko Ivanov

    До коментар 2 от peaspiring и 3 от buddylove

    Дами,
    Благодаря, че сте отделили време да се изкажете, макар и не особено подготвено, по материала ми. Насърчавам любознателността ви и с удоволствие ще ви отговоря конкретно.

    peaspiring,
    Искаш повече цифри? Заповядай:
    - От 2009 до 2013 г. са отворени 49 нови болници;
    - Болничните легла са нараснали с малко над 5 000 броя;
    - Сумарният брой на лекарите, работещи в българските болници се е увеличил с едва 949;
    - Броят на останалите медицински специалисти е намалял с 585;
    - Направените капиталови разходи надхвърлят 1 млд. лв., като половината са в общинските болници;
    - Задълженият на болниците нарастват с над 200 млн. лв.;

    Мога да продължа до безкрай, но не смятам, че има смисъл. Още по-малко има смисъл от статии тип телефонен указател без никакво послание в тях. А посланието е ясно – има нужда от реформа и то веднага. Питай студентът от УНСС, той сигурно ще може да ти обясни защо резултативен отчет като ОПР е достатъчен за този извод.


    buddylove,
    Амортизация? Ти сериозно ли? Къде прочете, че всички болници са на печалба и успяват да попълнят амортизационните си фондове? Ако беше чел внимателно щеше да видиш, че споменатите 27 млн. лв. са сумарният резултат на системата за 2009 г., а през 2013 г. сумарната печалба на сектора е 22 млн. лв. Явно имаш нужда да ти обясня какво означава сумарен резултат – в него са включени печалбите и загубите на всички лечебните заведения и фактът, че част от болниците са на печалба не означава, че всички могат да отделят пари за реинвестиции. Не разбирам и радостта ти. Вероятно не ти се е налагало скоро да имаш досег с болница. И на края на тази тема, един въпрос с „повишена трудност“ – според теб колко са амортизационните отчисления на сградата на болницата в n-тото малко градче, построена преди 50 г. А на 30 годишният рентген, с който облъчват хората вътре? Това че амортизациите им са 0 лв. на година според теб май означава, че тези хора нямат право болницата им да бъде ремонтирана и оборудвана?

    Що се отнася до „печалбите на държавата“ тук за втори път си демонстрирал пълна неспособност за системно мислене. Не става въпрос за това кой, колко и дали печели от здравеопазването, а за това колко обществото ни плаща за това здравеопазване, което имаме в момента. Ако не осъзнаваш, че плащаме многократно над удръжките, то проблемът е твой. Моето мнение е, че цената не съответства на качеството и ще продължавам да го повтарям независимо от мнението на „много радостните“ от сегашното състояние!

  • 5
    peaspiring avatar :-|
    peaspiring

    До коментар [#4] от "Jivko Ivanov":

    В здравеопазването, драги, както и във всяка друга индустрия, има специфични метрики. И те не са брой болници и легла, щото това не е хотелиерски бизнес.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.