Значи хотели може, а прасета не?

Защо България трудно ще си позволи по-нисък ДДС за храните за разлика от Румъния

Диференциран ДДС за хранителните продукти има в 21 страни - членки на ЕС
Диференциран ДДС за хранителните продукти има в 21 страни - членки на ЕС
Диференциран ДДС за хранителните продукти има в 21 страни - членки на ЕС    ©  Надежда Чипева
Диференциран ДДС за хранителните продукти има в 21 страни - членки на ЕС    ©  Надежда Чипева
Приходите от ДДС в бюджета са 32.7% през 2013 г.

Когато стана ясно, че Румъния ударно сваля ДДС ставката си за хранителни стоки и за още ред други продукти, мнозина производители погледнаха със завист към съседната държава. Защо, попитаха се те за пореден път, България не може да въведе диференцирана ставка. Това е въпрос, който периодично се появява на бял свят - още от началото на 90-те насам.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
21 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 4
    non_party avatar :-|
    СОРОСОИДЕН ИЛЮМИНАТ
    • + 10

    Една корекция на написаното от авторката: "а освобождаване от ДДС има при вътреобщностни доставки (т.е., ако се продава в друга страна членка, защото се облага там), износ на стоки извън ЕС и международен транспорт." Тези доставки не са освободени от ДДС, а са със ставка 0 %
    Има голяма разлика между двете понятия, защото при извършването на освободени от ДДС доставки /напр. свързани със здравеопазване, осигуряване, образование, спорт, физическо възпитание, култура, финансови и застрахователни услуги, хазарт, доставки на земя и сгради, пощенски услуги, пощенски марки/ доставчикът не може да ползва данъчен кредит за закупените стоки и услуги, които са му необходими за да осъществи изброените освободени доставки. Докато при вътреобщностните доставки, износа и международния транспорт лицето, което ги осъществява има право на пълен данъчен кредит за извършените покупки.











    Нередност?
  • 5
    non_party avatar :-|
    СОРОСОИДЕН ИЛЮМИНАТ
    • - 6
    • + 8

    Лично моето мнение е за единна ставка на ДДС за всички стоки и услуги, освен изрично освободените от закона, повечето от които описах в предния си коментар. Единна и най-добре по-ниска ставка, а не диференцирани. ДДС е косвен данък и постъпленията от него заемат значителен процент от приходите в бюджета. Като косвен данък той на практика се плаща не от доставчиците, а от крайните потребители. Намалението на ставката за хранителни стоки едва ли ще се отрази значително на благосъстоянието на купувачите им. Първо защото най-вероятно е търговците да не намалят значително цените /може и изобщо да не ги намалят/, а да запазят тази разлика между старата и новата ставка за себе си и така да увеличат печалбата си. Второ, дори да приемем, че търговците постъпят по пазарному и намалят цените точно с намалението на ставката, от това ще се облагодетелстват хората с високи доходи, защото те имат възможността да си купуват повече и по-скъпи хранителни стоки. Една бабичка с 200 лева пенсия поначало купува малко храна и то най-евтината - хляб, мляко, малотрайни колбаси. Тя ще спести /по-скоро ще има допълнително доход от няколко до двадесетина лева максимум/. Човек с месечен доход над 1000 лева може да се храни по-качествено, а с доходи от няколко хиляди - да си купува скъпи екологично чисти продукти, деликатеси, висококачествени храни и т.н., - тези хора ще имат на разположение допълнителен доход от десетки и стотици левове, в зависимост от това какъв дял заемат покупките на хранителни стоки в разходите за тяхното домакинство. Така че силно се съмнявам намалението на ставката само за хранителните стоки да се отрази на "благосъстоянието на трудещите се", което явно си поставят за цел управляващите, предприели тази мярка.

    Нередност?
  • 6
    mickmick avatar :-|
    mickmick
    • - 7
    • + 10

    ДДС за всичко трябва да се намали на 15% да речем. Отделно и най-важно - данък сгради да се нормализира. Данък имоти трябва да има за всички имоти, например земеделските земи.

    Финансирането на инфраструктура - държавна/общинска с данък върху потреблението и данък върху доходите е нонсенс. Инфраструктурата трябва да се поддържа и изгражда чрез данък имоти. Защо?

    Да направим една аналогия - В един блок, по какъв начин собствениците там плащат за общите части/т.е. инфраструктурата/ по броя на идеалните части.. т.е. на база собственост. А не потребление.. нито пък на доходи.




    Нередност?
  • 7
    n.youroukov avatar :-|
    Един препатил
    • - 3
    • + 13

    Сигурен съм, че цените на стоките с намалена ставка въобще няма паднат, а измамите с ДДС ще нарастнат многократно.
    Спомням си, че това упражнение беше проиграно за кратко време и у нас с ДДС за вестниците - в 1995 г. или 1996 г. Цените не бяха намалени, а на отговора защо в едно интервю по телевизията Петьо Блъсков обясни - понеже, обаче, защото...

    Нередност?
  • 8
    cuam4o avatar :-|
    Ангел
    • - 1
    • + 14

    Всъщност не е нужно да се намаля ДДС за например хранителните стоки, по-добре е просто да се връща част от него накрая на годината за безкасовите плащания. Тоест отиваш в супера купуваш си кисело мляко и хляб, плащаш с карта, накрая на годината получаваш автоматично 5% от платеното ДДС обратно.

    Ефект - Намаляне на сивата икономика в сектора, намаляне на използването на пари в брой, и в крайна сметка реално намаляване на цената за крайният потребител, каквато всъщност е целта.

    Нередност?
  • 9
    ss avatar :-|
    SS
    • - 1
    • + 12

    Никакво диференцирано намаляне !
    Разликите няма да отидат в полза на потребителите (справка опита на Франция) !!

    По скоро за да се пресекат ДДС измамите да се въвежда обратно начисляване (както при зърното) !!!

    Нередност?
  • 10
    non_party avatar :-P
    СОРОСОИДЕН ИЛЮМИНАТ
    • - 1
    • + 1

    До коментар [#6] от "mickmick":

    Цъкнах +, но с част от коментара Ви не съм съгласен! Освен за инфраструктура данъците отиват и за образование, здравеопазване, обществен ред, сигурност и т.н. Да не говорим, че данъците върху недвижимите имоти са МЕСТЕН данък, който остава в общината, а не отиват в републиканския бюджет! И между другото, ако в един вход някой упражнява професия или извършва дейност в самостоятелен обект, той заплаща разходите за управление и поддържане на общите част в размер от трикратния до петкратния размер, определен с решение на общото събрание.

    Нередност?
  • 11
    mickmick avatar :-|
    mickmick
    • + 2

    До коментар [#10] от "БЕЗПАРТИЕН":

    И защо трябва такъв един човек да плаща повече? Ако има по-голям пътникопоток разбирам.. но тогава таксите трябва да са на брой хора, а не на база общи части и на тройно или петорно увеличение..

    Например защо един такъв човек трябва да плаща повече за ремонт на покрива? Странни закони имаме.. меко казано. Покривът е на всички и разходите трябва да се смятат пропорционално на собствеността им.

    А що се отнася до местните данъци - да данък имоти е точно такъв. Местната инфраструктура обаче включва не само улиците, каналите, ами и общинските училища, детските градини, транспорта даже, общински болници, общинска полиция. Та нормално е тази инфраструктура да се финансира с общински средства, най-вече местни данъци. И само да речем 5-10% от общините да получават помощ от държавата. Другите трябва да са самодостатъчни.

    Държавата си има държавна инфраструктура и нея трябва да поддържа на първо място - междуградските пътища, магистралите, реки, язовири и други такива, армия.. , полиция.., чиновници - та тази инфраструктура трябва да се извършва с пари от националните данъци. Един от които е ДДС. Но тази инфраструктура пак би трябвало да се финансира не на база потребление, нито на база доходи - а най-вече на база собственост. Защото инфраструктурата се прави между две географски точки.. между две селища, т.е. между имоти. Които са собственост на някого. Преди при социализма нямаше значение с какви данъци ще се поддържа тя, но сега когато един има имоти за милиони, милиарди левове, а други няма.. е много важно всеки да си плаща пропорционално на собствеността. А не както е в момента пропорционално на облагаемото потребление или облагаемите доходи. Щото тази инфраструктура се прави най-вече заради собствениците, в тяхна услуга - а не в услуга само на консумиращите или тия с доходите, щото има голяма разлика - в момента кои са консумиращи, кои собственици, кои с легални доходи. Получава се така в момента, че тия които имат най-голяма полза/имат имоти за милиони, милиарди/ от инфраструткурата плащат толкова колкото един човек на 1000-2000 лева заплата. ДДС те не плащат - прехвърлят го на крайните клиенти, ДОД също, щото всичко минава през фирми и е като разход..

    Нередност?
  • 12
    mickmick avatar :-|
    mickmick
    • - 1
    • + 5

    В момента консумиращите плащат най-много данъци.. чрез ДДС например се финансира армията, полицията.. защо? Та нали този който може да загуби най-много трябва да плаща най-много - а не този който консумира най-много. Кой може да загуби най-много - собствениците.

    Та в момента данъчната ни система е ужасно изкривена и обърква цялата ни държава. Собствениците плащат най-малко. А трябва да плащат най-много данъци. Защото реално по-голямата държавна инфраструктура се прави на база имоти.. свързва имоти, един имот ако до него има болница, училище.. хубави улици.. струва повече, предлага по-качествен живот. Няма никаква логика - тази инфраструктура да се заплаща в по-голямата си част от данъка върху потреблението или данъка върху доходите. Както е в момента. Това ужасно изкривява икономиката на страната и кара хората нищо да не правят с имотите си. Всичко получават наготово от хората които консумират и работят.

    Нередност?
  • 13
    gun avatar :-|
    gun
    • - 3
    • + 7

    в лидл франция цените на едни и същи продукти са с 30 % по-ниски от лидл бг. отговорът е ясен,но либертарранците от ипи ще го оспорват на нож

    Нередност?
Нов коментар