Значи хотели може, а прасета не?
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Значи хотели може, а прасета не?

Диференциран ДДС за хранителните продукти има в 21 страни - членки на ЕС

Значи хотели може, а прасета не?

Защо България трудно ще си позволи по-нисък ДДС за храните за разлика от Румъния

20771 прочитания

Диференциран ДДС за хранителните продукти има в 21 страни - членки на ЕС

© Надежда Чипева


Приходите от ДДС в бюджета са 32.7% през 2013 г.

Когато стана ясно, че Румъния ударно сваля ДДС ставката си за хранителни стоки и за още ред други продукти, мнозина производители погледнаха със завист към съседната държава. Защо, попитаха се те за пореден път, България не може да въведе диференцирана ставка. Това е въпрос, който периодично се появява на бял свят - още от началото на 90-те насам.

В България не се предвиждат промени по отношение на данъчната политика или поне не се подават такива сигнали. Единната ставка е лесна за администриране и най-неутрална към бизнеса, освен това в България тя не е от най-високите, заяви преди седмици финансовият министър Владислав Горанов.

От една страна, стабилността на данъчната система е плюс. От друга страна, когато мнозинството от другите страни - членки на ЕС, имат диференциран ДДС за стоки като храни, книги и лекарства, стои въпросът защо България да не може да си позволи подкрепа за стоки от първа необходимост.

Аргументите "за" накратко

По принцип стоките, за които най-често се прилага по-ниска от стандартната ДДС ставка, са хранителните продукти без алкохолните напитки, енергийно оборудване и доставки, лекарства, книги, вестници, учебници и пътнически транспорт. Това са и стоките, за които Европейската комисия разрешава по-ниски ставки, за да е сигурно, че долу-горе едни и същи продукти или услуги се ползват от сходни облекчения в различните страни членки, като така се избегнат системни търговски отклонения. ЕС позволява въвеждането на до 4 ставки за облагане с ДДС (включително основната и "заварената" ставка, която се регулира със специални дерогации) и повечето страни членки се възползват. В България има стандартна ДДС ставка от 20% и диференцирана 9% ставка за услугите по настаняване, предоставено в хотели и подобни заведения, а освобождаване от ДДС има при вътреобщностни доставки (т.е., ако се продава в друга страна членка, защото се облага там), износ на стоки извън ЕС и международен транспорт.

Накратко - според привържениците на диференцираните ДДС ставки въвеждането им за продукти от първа необходимост (храна, здравеопазване, образование) би ограничило влиянието на данъка върху по-бедните домакинства, като увеличи разполагаемия им доход и стимулирала потреблението им. Това би довело до повече търсене, съответно и предлагане, което ще увеличи работните места. Според Филип Харманджиев, земеделски производител и животновъд, "храната е основно човешко право и не бива да се облага, а начисляването на ДДС върху хранителните продукти ощетява бедните слоеве от населението".

По-ниските данъци биха могли да осветлят голяма част от сивата икономика и, разбира се, биха оставили повече средства в бизнеса.

По-ниски цени или по-високи печалби

Всъщност няма гаранции, че с намалението на ДДС ставката за някои продукти или услуги цените им ще намалеят пропорционално. По-възможно е търговците и производителите да увеличат печалбата си. Според икономиста Георги Ганев: "Ползата по-често отива за производителите, които увеличават печалбата си и не намаляват цените. Разпределението на това къде ще отиде данъкът зависи от сравнителната еластичност на търсенето и предлагането на определените стоки и не може да се предвиди къде точно ще иде тази печалба." На този въпрос Марияна Кукушева, председател на управителния съвет на браншовия съюз на хлебопекарите и сладкарите, отговаря, че "гаранцията, че ще се отрази върху крайните цени, е тази, че ДДС се плаща от потребителите и е нормално цените да отразят това намаляване".

Какво показва опитът? През 1999 г. Съветът на Европейския съюз приема директива, с която позволява прилагането на диференцирани ДДС ставки за някои трудоемки услуги за експериментален период от три години с цел да провери как това ще въздейства на създаването на работни места и борбата срещу сивата икономика. Девет страни (Белгия, Гърция, Испания, Франция, Италия, Люксембург, Холандия, Португалия и Великобритания) участват в експеримента. През 2003 г. Европейската комисия публикува доклад, с който потвърждава, че влиянието на по-ниския ДДС върху цените е било минимално. По-ниските ставки са били само частично или изобщо не са били отразени в крайните потребителски цени, а намалението на ДДС е било използвано, за да се увеличат печалбите на предоставящите въпросните услуги. Дори там, където е имало отражение върху цените, това е било само временно, след което цените отново са се вдигнали. Докладът заключава, че целта на експеримента - да създаде повече работни места и да се пребори със сивата икономика, не е била постигната.

Друг пример е Франция, която през 2009 г. намалява ДДС от 19.6% на 5.5% за ресторантьорските услуги. Цените в сектора падат само с 1.1% през юли, с 0.2% през август и с 0.1% през септември, като през октомври се покачват наново с 0.1% според френския Национален институт за статистика и икономически изследвания (INSEE). По негови данни само 30% от намалението на ДДС се е отразило върху потребителските цени. Очакванията са, че мярката ще създаде 6000 работни места в дългосрочен план, но междувременно правителството е изгубило 3 млрд. евро приходи само за първата фискална година след въвеждането на намалението.

Изводът е, че, веднъж вдигнати, цените рядко падат значително, а всяко намаление на ДДС по-скоро би останало в производителите и търговците. Това не е лошо за бизнеса, но няма да изпълни целта да намали цената за бедните. Също така универсалното спадане на ДДС ставката за храни не би повлияло само на социално слабите, а на всички, като по-ефективна мярка би било преразпределянето на социални субсидии през бюджета.

Много за някои или малко за всички

Друг аргумент "против" диференцирани ДДС ставки е, че преференциалното третиране на даден сектор ще доведе до вълна от искания за такива и от други сектори. Марияна Кукушева например задава логичния въпрос "след като може да има диференцирани ДДС ставки за туризма и хазарта, защо да не може да има за хляба". Туризмът и храните принципно са в различна ситуация. Първият е на силно конкурентен международен пазар, където спадането на ставката веднага се отразява на цените, защото българските хотелиери трябва да се състезават за туристи с гръцките и турските. При храните тази конкуренция е по-слаба, а и търсенето там е сравнително константно въпреки цените. Но самото наличие на такава ставка вече повдига въпроси от други страни.

Ако правителството реши, че хранителният сектор е важен и иска да остави повече средства в бизнеса, може да намали ставката, както направиха в Румъния. 21 от държавите в ЕС имат такива ставки. Това обаче ще има няколко важни ефекта. Освен че вероятно и други сектори ще поискат същото, според много икономисти изкуственото привилегироване на едни сектори ще се отрази отрицателно на други, като пренасочат инвестиции и доведат до неефективно разпределение на ресурси и производство. И трето, това ще подрие значително най-важния фискален стълб на бюджета, който са приходите от ДДС - т.е. ще се отрази на много други области като пенсии, здравеопазване, образование и др. Възможно е дори да се наложи вдигането на общия ДДС, за да се покрият дупки.

В България делът на приходите от ДДС в бюджета спрямо приходите от други данъци е вторият най-висок в ЕС след този в Хърватия: 32.7% през 2013 г. по данни от Евростат. Повече от десетилетие вече страната разчита предимно на косвени данъци, докато преките данъци са ниски. Това означава, че по-ниски приходи от ДДС ще ударят твърде много бюджета. За разлика от Румъния, която се реши на въвеждането на диференциран ДДС заради рекорден бюджетен излишък, в България вече си имаме бюджетен дефицит. Ако той нарасне още, ще трябва да се реже от разходите и ако заради това се свият социалните трансфери например, отново ще пострадат слоевете с по-нисък доход, тоест цялото усилие ще се обезсмисли. Според Красен Йотов от "Индъстри уоч" "нашата данъчна система е основана на това, че преките данъци са ниски, бюджетът разчита на косвените данъци. Нашият бюджет не може да си позволи по-нисък приход от косвени данъци в момента. Ако евентуално се въведе диференциран ДДС, трябва да е за по-малка група от стоки".

Според икономиста от Центъра за либерални стратегии Георги Ганев диференцирани ставки не трябва да има за никого: "Положителното при ДДС е това, че не изкривява относителните цени и не променя съотношенията между цените на благата. Така няма принос към неефективно насочване на ресурси. Диференцираните ставки за хотелиерството и хазарта, които има в България сега, трябва да се премахнат. Те са пример за това колко е нежелателно да има диференцирани ставки, защото, ако някой си мисли, че няма връзка между бетонирането на Черноморието и диференцирания ДДС за ваканционните оферти, се лъже. По-добре е всички ставки да бъдат свалени от 20% до 15%, отколкото само някои да бъдат свалени."

Повече или по-малко данъчни измами

Друг спорен момент са натоварването на данъчната администрация и данъчните измами. Това беше един от мотивите на министър Горанов този месец. Но според Марияна Кукушева, подобно на германската, "българската администрация също вече има капацитета да работи с диференциран ДДС, най-малкото защото диференцирани ставки вече има в туризма и в хазарта". Тя обяснява, че това ще помогне за излизането на част от сивата икономика на светло. "В момента има 50% сива икономика в хранително-вкусовата промишленост, а храните в България са от 15 до 20% по-скъпи от храните извън България. Трябва да се ползва европейският опит и да се въведе 5% диференцирана ДДС ставка за хляба и 10% за основните храни", смята тя.

Според проф. Христина Вучева, министър на финансите през 1994-1995 г., "проблемите, които възникват от т.нар. сива икономика, в нашата действителност са много по-зависими от общата болест, която всички наричаме корупция, отколкото от евентуалната по-професионална данъчна организация на косвеното облагане". И изобщо дали технически проблеми като затрудняването на данъчната администрация трябва да бъдат фактор при вземането на решение за въвеждане на дадена мярка, ако тя е полезна. Според коментатор, пожелал анонимност, "това, че нещо е административно по-сложно, не може да бъде аргумент, ако дадена мярка е полезна. За чиновниците ли се грижим?".

Въвеждането на диференциран ДДС не е толкова лесен за решаване въпрос, ако обхваща по-голяма група от стоки, например всички храни. Тогава възникват нови проблеми, като къде минава границата. Според Милен Райков от "Ърнст и Янг България" "всяка диференцирана ставка създава изкушения за злоупотреби. Затова е необходимо да се опише точно обхватът на намалението. Ако става дума например за намален ДДС за храни, веднага изниква въпросът това обхваща ли тези, продавани в заведенията. Съществуват и продукти, които са на границата и се опитват да използват или намалени ставки за лекарства, или за храни".

Още по-конкретен е Георги Ганев: "От кой момент нататък се започва с диференцирането, при положение че съвременното производство има много етапи и ДДС се плаща на всеки един от тях? Как ще се определи от кой етап точно нататък кой междинен продукт отива за производството на точно определен продукт, който се ползва от диференциран ДДС? Със сигурност ще има опити за възползване от тази ситуация, при която всеки ще се опита да изкара, че произвежда стока, която се ползва от диференциран ДДС. Как точно ще се пазим от това тук, в България, а не в Германия?"

В други държави заради тази граница се е стигало до съдебни дела. Например във Великобритания храните по принцип имат нулева ставка, но пържените картофи са специално изключени от нея, най-вероятно поради здравословни съображения. След като първоначално британският съд решава през 2006 г., че чипсът Pringles на Procter & Gamble е именно вид "пържени картофи" и трябва да бъде облаган със стандартна ставка, следва жалба до Върховния съд. В нея P&G твърдят, че техният продукт е различен от пържените картофи заради "топящия се вкус в устата", "еднородния цвят" и "правилната форма", които не се намират в природата. В решението си от юли 2008 г. съдът одобрява жалбата и счита, че Pringles не може да се разглежда като вид пържени картофи, защото "не е изцяло или частично направен от картофи", като картофеното съдържание е... само 42%.

 
Аргументи "за" диференциран ДДС

- Стоки от първа необходимост и други, свързани с култура и образование, трябва да се ползват от по-ниски ставки, защото ползите от потреблението им за обществото като цяло не могат да бъдат напълно отразени от пазарните им цени.

- По-ниски ДДС ставки за стоки от първа потребност ще понижат цените им и ще стимулират потреблението.

- По-ниските цени ще увеличат разполагаемия доход на по-бедните домакинства.

- Създаване на повече работни места в сектори с ниско квалифицирана работна ръка.

- По-ниските данъци биха могли да осветлят голяма част от сивата икономика, а освен това повечето страни - членки на ЕС, имат диференцирани ставки за определени сектори.

Аргументи "против" диференциран ДДС

- Няма гаранции, че цените ще намалеят, по-скоро търговците ще увеличат печалбата си.

- Косвените данъци като ДДС нямат разпределителна функция и диференцираните ставки водят до неефективно разпределение на ресурси и производство.

- Други сектори също ще искат такива привилегии.

- Диференцирането на ДДС ще затрудни администрацията и ще стимулира данъчните измами

- По-ниски приходи в бюджета, а българският бюджет разчита много от приходите от ДДС.

Приходите от ДДС в бюджета са 32.7% през 2013 г.

Когато стана ясно, че Румъния ударно сваля ДДС ставката си за хранителни стоки и за още ред други продукти, мнозина производители погледнаха със завист към съседната държава. Защо, попитаха се те за пореден път, България не може да въведе диференцирана ставка. Това е въпрос, който периодично се появява на бял свят - още от началото на 90-те насам.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

21 коментара
  • 4
    non_party avatar :-|
    СОРОСОИДЕН ИЛЮМИНАТ

    Една корекция на написаното от авторката: "а освобождаване от ДДС има при вътреобщностни доставки (т.е., ако се продава в друга страна членка, защото се облага там), износ на стоки извън ЕС и международен транспорт." Тези доставки не са освободени от ДДС, а са със ставка 0 %
    Има голяма разлика между двете понятия, защото при извършването на освободени от ДДС доставки /напр. свързани със здравеопазване, осигуряване, образование, спорт, физическо възпитание, култура, финансови и застрахователни услуги, хазарт, доставки на земя и сгради, пощенски услуги, пощенски марки/ доставчикът не може да ползва данъчен кредит за закупените стоки и услуги, които са му необходими за да осъществи изброените освободени доставки. Докато при вътреобщностните доставки, износа и международния транспорт лицето, което ги осъществява има право на пълен данъчен кредит за извършените покупки.











  • 5
    non_party avatar :-|
    СОРОСОИДЕН ИЛЮМИНАТ

    Лично моето мнение е за единна ставка на ДДС за всички стоки и услуги, освен изрично освободените от закона, повечето от които описах в предния си коментар. Единна и най-добре по-ниска ставка, а не диференцирани. ДДС е косвен данък и постъпленията от него заемат значителен процент от приходите в бюджета. Като косвен данък той на практика се плаща не от доставчиците, а от крайните потребители. Намалението на ставката за хранителни стоки едва ли ще се отрази значително на благосъстоянието на купувачите им. Първо защото най-вероятно е търговците да не намалят значително цените /може и изобщо да не ги намалят/, а да запазят тази разлика между старата и новата ставка за себе си и така да увеличат печалбата си. Второ, дори да приемем, че търговците постъпят по пазарному и намалят цените точно с намалението на ставката, от това ще се облагодетелстват хората с високи доходи, защото те имат възможността да си купуват повече и по-скъпи хранителни стоки. Една бабичка с 200 лева пенсия поначало купува малко храна и то най-евтината - хляб, мляко, малотрайни колбаси. Тя ще спести /по-скоро ще има допълнително доход от няколко до двадесетина лева максимум/. Човек с месечен доход над 1000 лева може да се храни по-качествено, а с доходи от няколко хиляди - да си купува скъпи екологично чисти продукти, деликатеси, висококачествени храни и т.н., - тези хора ще имат на разположение допълнителен доход от десетки и стотици левове, в зависимост от това какъв дял заемат покупките на хранителни стоки в разходите за тяхното домакинство. Така че силно се съмнявам намалението на ставката само за хранителните стоки да се отрази на "благосъстоянието на трудещите се", което явно си поставят за цел управляващите, предприели тази мярка.

  • 6
    mickmick avatar :-|
    mickmick

    ДДС за всичко трябва да се намали на 15% да речем. Отделно и най-важно - данък сгради да се нормализира. Данък имоти трябва да има за всички имоти, например земеделските земи.

    Финансирането на инфраструктура - държавна/общинска с данък върху потреблението и данък върху доходите е нонсенс. Инфраструктурата трябва да се поддържа и изгражда чрез данък имоти. Защо?

    Да направим една аналогия - В един блок, по какъв начин собствениците там плащат за общите части/т.е. инфраструктурата/ по броя на идеалните части.. т.е. на база собственост. А не потребление.. нито пък на доходи.




  • 7
    n.youroukov avatar :-|
    Един препатил

    Сигурен съм, че цените на стоките с намалена ставка въобще няма паднат, а измамите с ДДС ще нарастнат многократно.
    Спомням си, че това упражнение беше проиграно за кратко време и у нас с ДДС за вестниците - в 1995 г. или 1996 г. Цените не бяха намалени, а на отговора защо в едно интервю по телевизията Петьо Блъсков обясни - понеже, обаче, защото...

  • 8
    cuam4o avatar :-|
    Ангел

    Всъщност не е нужно да се намаля ДДС за например хранителните стоки, по-добре е просто да се връща част от него накрая на годината за безкасовите плащания. Тоест отиваш в супера купуваш си кисело мляко и хляб, плащаш с карта, накрая на годината получаваш автоматично 5% от платеното ДДС обратно.

    Ефект - Намаляне на сивата икономика в сектора, намаляне на използването на пари в брой, и в крайна сметка реално намаляване на цената за крайният потребител, каквато всъщност е целта.

  • 9
    ss avatar :-|
    SS

    Никакво диференцирано намаляне !
    Разликите няма да отидат в полза на потребителите (справка опита на Франция) !!

    По скоро за да се пресекат ДДС измамите да се въвежда обратно начисляване (както при зърното) !!!

  • 10
    non_party avatar :-P
    СОРОСОИДЕН ИЛЮМИНАТ

    До коментар [#6] от "mickmick":

    Цъкнах +, но с част от коментара Ви не съм съгласен! Освен за инфраструктура данъците отиват и за образование, здравеопазване, обществен ред, сигурност и т.н. Да не говорим, че данъците върху недвижимите имоти са МЕСТЕН данък, който остава в общината, а не отиват в републиканския бюджет! И между другото, ако в един вход някой упражнява професия или извършва дейност в самостоятелен обект, той заплаща разходите за управление и поддържане на общите част в размер от трикратния до петкратния размер, определен с решение на общото събрание.

  • 11
    mickmick avatar :-|
    mickmick

    До коментар [#10] от "БЕЗПАРТИЕН":

    И защо трябва такъв един човек да плаща повече? Ако има по-голям пътникопоток разбирам.. но тогава таксите трябва да са на брой хора, а не на база общи части и на тройно или петорно увеличение..

    Например защо един такъв човек трябва да плаща повече за ремонт на покрива? Странни закони имаме.. меко казано. Покривът е на всички и разходите трябва да се смятат пропорционално на собствеността им.

    А що се отнася до местните данъци - да данък имоти е точно такъв. Местната инфраструктура обаче включва не само улиците, каналите, ами и общинските училища, детските градини, транспорта даже, общински болници, общинска полиция. Та нормално е тази инфраструктура да се финансира с общински средства, най-вече местни данъци. И само да речем 5-10% от общините да получават помощ от държавата. Другите трябва да са самодостатъчни.

    Държавата си има държавна инфраструктура и нея трябва да поддържа на първо място - междуградските пътища, магистралите, реки, язовири и други такива, армия.. , полиция.., чиновници - та тази инфраструктура трябва да се извършва с пари от националните данъци. Един от които е ДДС. Но тази инфраструктура пак би трябвало да се финансира не на база потребление, нито на база доходи - а най-вече на база собственост. Защото инфраструктурата се прави между две географски точки.. между две селища, т.е. между имоти. Които са собственост на някого. Преди при социализма нямаше значение с какви данъци ще се поддържа тя, но сега когато един има имоти за милиони, милиарди левове, а други няма.. е много важно всеки да си плаща пропорционално на собствеността. А не както е в момента пропорционално на облагаемото потребление или облагаемите доходи. Щото тази инфраструктура се прави най-вече заради собствениците, в тяхна услуга - а не в услуга само на консумиращите или тия с доходите, щото има голяма разлика - в момента кои са консумиращи, кои собственици, кои с легални доходи. Получава се така в момента, че тия които имат най-голяма полза/имат имоти за милиони, милиарди/ от инфраструткурата плащат толкова колкото един човек на 1000-2000 лева заплата. ДДС те не плащат - прехвърлят го на крайните клиенти, ДОД също, щото всичко минава през фирми и е като разход..

  • 12
    mickmick avatar :-|
    mickmick

    В момента консумиращите плащат най-много данъци.. чрез ДДС например се финансира армията, полицията.. защо? Та нали този който може да загуби най-много трябва да плаща най-много - а не този който консумира най-много. Кой може да загуби най-много - собствениците.

    Та в момента данъчната ни система е ужасно изкривена и обърква цялата ни държава. Собствениците плащат най-малко. А трябва да плащат най-много данъци. Защото реално по-голямата държавна инфраструктура се прави на база имоти.. свързва имоти, един имот ако до него има болница, училище.. хубави улици.. струва повече, предлага по-качествен живот. Няма никаква логика - тази инфраструктура да се заплаща в по-голямата си част от данъка върху потреблението или данъка върху доходите. Както е в момента. Това ужасно изкривява икономиката на страната и кара хората нищо да не правят с имотите си. Всичко получават наготово от хората които консумират и работят.

  • 13
    gun avatar :-|
    gun

    в лидл франция цените на едни и същи продукти са с 30 % по-ниски от лидл бг. отговорът е ясен,но либертарранците от ипи ще го оспорват на нож


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK