Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
50 2 май 2015, 11:29, 42878 прочитания

Замлъкването на агнетата

Как се получи така, че въпреки огромния потенциал отглеждането на овце е бледа сянка на някогашното си величие

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Част от темата

Пазарът на агнешко

Аз, овчарят

Олег от Лесковец за своята мечта, стадото, субсидиите и бизнес модела с магаретата и хотелите

Докторът и стадото

Кой държи основния дял от бизнеса с изкупуването на агнета, вноса, износа и преработката им

От 10 милиона преди "идването на демокрацията" овцете в България в момента са останали около 1.3 милиона. Числата, напълно официални в националната статистика и аграрните доклади на ресорното министерство, са показателни какво е явлението, сполетяло сектора с отглеждането на този вид животни - геноцид. Затова и нищо чудно, че агнешкото месо, което купуваме предимно за пролетните празници, колкото и да държим да е българско, често е румънско, новозеландско, аржентинско и какво ли още не.

Не че има нещо лошо в свободния пазар, вноса и износа или пък в новозеландското агнешко. Не че много от клиентите не си го хапват, прясно размразено, след като (по етикет) е било пакетирано и вкарано в камери преди половин година. Просто историята с унищожаването на този сектор е показателна за един елементарен факт: животновъдството и по-конкретно овцевъдството не е от бизнесите, приоритетни за държавата, а ако някой твърди, че е приоритет, то той или не знае за какво става дума, или лъже. Защото ако страната България наистина иска да насърчи отглеждането на овце, плачевните резултати говорят за откровена некадърност на властта да постига целите си.


Като след вълча атака

Нишата на овцевъдството в българския аграрен сектор в момента изглежда малко като кошара, в която е имало атака на глутница гладни вълци.

Очертанията на срива са лесно видими. Причините също не са дълбоко пазена тайна. За десетократния спад в общото "българско стадо" спомагат обезлюдяването на селата, слабият интерес към развиване на животновъдство, малките и труднодостъпни субсидии. Като логичен ефект България отдавна изгуби експортния си потенциал, докато вносът остава устойчив във времето. Показателно е, че ако за 2013 г. от страната са изнесени, по данни на националната статистика, 12 хил. броя живи агнета на възраст до една година на обща стойност 2.5 млн. лв., за същата година са внесени почти 112 хил. агнета за 15.3 млн. лв. (виж графиката) Износът на агнешко, пак според НСИ, традиционно е по-висок от вноса на този вид месо. Според представители на самия бизнес обаче числата са силно заблуждаващи по простата причина, че в голямата си част реално говорим за един малко по-особен вид реекспорт. Тоестдокарани основно от Румъния агнета се държат в депа в страната няколко седмици и после месото от тях заминава за чужбина, основно Гърция и Италия (виж инфографиката) с печати за произход от България.



Другите очертания на унищоженото овцевъдство също са видими. За чуждестранни инвестиции в сектора не се чува. Производителите са предимно дребни и разпокъсани, с малки изключения. А доколкото можем изобщо да говорим за истински едър бизнес, той е концентриран в ръцете на няколко души, най-забележим от които е д-р Исмет Шабанов. Според представители на сектора в цялата му верига от овцевъдството до търговията на дребно, "докторът" е този, който държи над 80% от бизнеса с изкупуването на агнета, вноса, износа и обработката на агнешко. Доколкото основната част от овцевъдството е изнесена в източната и югоизточната част от страната - Източните Родопи и Кърджалийско, не са неочаквани и твърденията на много хора от бранша, че Шабанов е покровителстван от ДПС, а овцевъдите получават директни указания, че той е единственият възможен за тях купувач.

Дали всичко това е напълно вярно, трудно може да се докаже. Но е факт, че другите сравнително големи структури в сектора са много малко, а пътят му надолу е подсигурен с любезното съдействие на държавата. В резултат да отглеждаш овце и да произвеждаш агнета все по-малко е бизнес и все повече хоби - или за инатливи ентусиасти, или просто за оттеглили се на село хора, които "зареждат" хладилниците на роднини.

Защо никой не иска да е овчар

Всъщност за България наистина не е задължително да избере овцевъдството за приоритетен за развиване отрасъл. Работата е там, че той има експортен потенциал, а нали именно това е едно от условията, на които трябва да отговаря даден бизнес, за да бъде доходоносен (съответно важен) за страната. Турция беше традиционен експортен пазар за дребен рогат добитък от България, но той падна 24 пъти само за две години от 96.3 млн. лв. през 2011 г. до 4 млн. лв. през 2013 г., след като вносът там беше затворен.

През 90-те години при нива на износа около 6 млн. агнета годишно обичайните купувачи са от Сирия, Ливан, Либия - с една дума Близкият изток, разказва Бисер Чилингиров, председател на управителния съвет на Националната овцевъдна асоциация. Защо именно на изток - заради вкусовите качества на месото, като често срещано обяснение на производителите е, че българските породи агнета и типът на отглеждането им предполагат повече отложени мазнини, които се оценяват именно там.

Мазно или не, българското агнешко отдавна не пътува към арабския свят, а намеренията за износ на милиони глави към Катар приключиха с няколко откъслечни сделки. В същото време публичното говорене за това колко добре държавата се грижи за животновъдите, а те просто някак си не искат да се развиват, продължава, включително на ниво премиер.

Малко хора и явно все по-малко искат да се занимават с отглеждане на животни, а в случая - на овце. Но за това си има сериозни причини, най-видимите от които са поне пет.

Първо - ниските, грешно насочени и явно неефективно контролирани субсидии за бранша. Овцевъдите на практика получават съвсем малко парче от пая на националните доплащания - 41 лв. на глава добитък, като за сравнение единичната субсидия е 200 лв. за крави и 350 лв. за биволи. Данните на Фонд "Земеделие" за последните години ясно показват, че най-големите бенефициенти на субсидии в земеделието са мащабните зърнопроизводители, а в животновъдството повече пари вземат тези, които отглеждат едър добитък.

Да, за овце и кози майки, отглеждани в природно необлагодетелствани райони, има допълнително плащане, но пак то е в пъти по-малко от това за агрокултури или едър добитък. Факт е и че животновъдството е изведеното като приоритетен сектор в Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2014 - 2020 г. Така подпомагане за сектора вече ще има и чрез стартова помощ за млади фермери, малки стопанства и за инвестиции във фермите и всички животновъдни стопанства ще получават допълнителни точки при класирането на проекти в тези направления. Но за да получат безвъзмездна помощ, те ще трябва да разполагат с определен минимален икономически размер на стопанството си, на който много от производителите едва ли ще отговорят. С една дума - ефектът от промените е съмнителен.
Пазарът на агнешко

Преглед на оригинала Пазарът на агнешко

Автор: Вихър Ласков

Второ - бюрократичните изисквания за получаване на субсидии, за които масово говорят производителите (виж репортажа), които по думите им са създадени така, че по-скоро да затруднят собственика на стадото. Отделно, под въпрос е и доколко самата схема на подпомагане е насочена в правилната посока, субсидирайки животновъдите на глава, а не на продадена продукция. Съвсем доскоро в Румъния плащанията бяха на продаден килограм продукция и не случайно най-големият внос в България е именно оттам. "Румънските фермери получаваха за 1 кг продадено месо 1 евро дотация. И именно това им позволи да пуснат агнешкото на 4 лв. за килограм - след помощта те получават същата крайна цена като българския фермер", казва Лазар Дилов, овцевъд от Ботевград. Той работи с кланицата на кооперация "Доверие", която продава месо в над 20 собствени търговски обекта под бранда "Лесидрен".

Трето - високият, буквално криминален риск за стадата, валиден впрочем за целия бранш. Случаите на отвлечени телета и агнета не са единични.

Четвърто - според производителите именно заради факта, че животновъдството е рисков бизнес, свързан с жива стока, всички обичайни схеми за кредитиране и застраховане са трудни, скъпи, а и оттам - ниско достъпни.

И пето - липсата на комплексен подход на държавата и местната власт. Огромен проблем в сектора, според Бисер Чилингиров, са мерите и пасищата. "Това е спънка за нас от 25 години. Някои кметове дават ливади на приближени хора за по 5-10 години, а други ферми се отказват, защото получават пасища за по една година, а са длъжни да ги почистят. Така те влагат много средства, а нямат никакви гаранции за догодина поне", казва Чилингиров.

Казано директно, колкото и пазарните правила да са общовалидни за всеки бизнес, конкретно селското стопанство в цяла Европа е малко по-особен случай и развитието му зависи от субсидиите. И ако те не са фокусирани в правилната посока, не са достатъчни, а контролът е продупчен, както очевидно е в България, не можем да очакваме нищо друго освен спад.

Изходът едва ли е толкова мъгляв: насърчаване на производството, покачване на доплащанията, национална реклама на продукцията.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Новият син папа 1 Новият син папа

Наско Сираков няма финансовия ресурс да издържа "Левски", но разполага с доверието на феновете

29 май 2020, 935 прочитания

Димитър Николов: Нямаме право да отхвърляме частни инвестиционни намерения Димитър Николов: Нямаме право да отхвърляме частни инвестиционни намерения

Кметът на Бургас пред "Капитал"

29 май 2020, 724 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Излишъкът в бюджета към април надхвърли 1 млрд. лв.

Повече приходи и ударното възстановяване на европейски средства са основните причини за положителното салдо по КФП

Още от Капитал
Рекламна спортна пауза

Как ще се отрази на рекламните инвестиции отменянето на големите спортни събития през годината

Софийският адрес за френски макарони

Chez Fefe е първият специализиран бутик, който приготвя традиционния десерт

Растеж с едно наум

Българската икономика расте през първото тримесечие, но пораженията от COVID-19 през април-юни ще са по-тежки

Магистрала без правила

"Хемус" вече се строи и планът на властта е да бъде готова след четири години. Цената обаче е заобикаляне на законите и непрозрачно харчене на милиарди левове

Средиземноморска арт диета

Парижкият дигателен център за изкуство Atelier Des Lumieres показва изложба с работи на Моне, Реноар, Шагал

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10