Замлъкването на агнетата

Как се получи така, че въпреки огромния потенциал отглеждането на овце е бледа сянка на някогашното си величие

От 10 милиона преди "идването на демокрацията" овцете в България в момента са останали около 1.3 милиона. Числата, напълно официални в националната статистика и аграрните доклади на ресорното министерство, са показателни какво е явлението, сполетяло сектора с отглеждането на този вид животни - геноцид. Затова и нищо чудно, че агнешкото месо, което купуваме предимно за пролетните празници, колкото и да държим да е българско, често е румънско, новозеландско, аржентинско и какво ли още не.

Не че има нещо лошо в свободния пазар, вноса и износа или пък в новозеландското агнешко. Не че много от клиентите не си го хапват, прясно размразено, след като (по етикет) е било пакетирано и вкарано в камери преди половин година. Просто историята с унищожаването на този сектор е показателна за един елементарен факт: животновъдството и по-конкретно овцевъдството не е от бизнесите, приоритетни за държавата, а ако някой твърди, че е приоритет, то той или не знае за какво става дума, или лъже. Защото ако страната България наистина иска да насърчи отглеждането на овце, плачевните резултати говорят за откровена некадърност на властта да постига целите си.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове