Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
50 2 май 2015, 11:29, 42856 прочитания

Замлъкването на агнетата

Как се получи така, че въпреки огромния потенциал отглеждането на овце е бледа сянка на някогашното си величие

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Част от темата

Пазарът на агнешко

Аз, овчарят

Олег от Лесковец за своята мечта, стадото, субсидиите и бизнес модела с магаретата и хотелите

Докторът и стадото

Кой държи основния дял от бизнеса с изкупуването на агнета, вноса, износа и преработката им

И какво все пак купуваме

Според Бисер Чилингиров общо в България за Великден са продадени около 400-450 хил. агнета, като от браншовата асоциация очакват около 300 хил. да се продадат за Гергьовден и още 100 хил. за Богородица (15 август).

Като цяло агнешкото месо, купувано от българските потребители, е микс от българско и вносно (виж инфографиката). Освен в специализираните магазини и в тези за хранителни стоки от т.нар. традиционна търговия, българско агнешко може да се намери и в повечето големи търговски вериги, макар че те са основните купувачи на вноса от Нова Зеландия. От "Лидл" например обясниха, че агнешкото се продава само акционно и не е включено в постоянния им асортимент, а около Великден се правят над половината от общите продажби за годината. "Работим с едни и същи доставчици, като месото е 100% с български произход, дори и замразените агнешки глави. Прави впечатление, че през последните 2-3 години се увеличават именно продажбите и търсенето на прясно българско агнешко месо", казват от веригата.


От "Метро" съобщиха за "Капитал", че продават целогодишно както охладено, така и дълбоко замразено агнешко и работят и с български производители, и с продукти от внос (проверка на "Капитал" установи, че прясно, охладено агнешко през изминалата седмица в магазина в западната част на София нямаше). На сайта на веригата може да се види, че кампанийно се продава агнешко Ashley, с произход Нова Зеландия, което се опакова специално за "Метро". От компанията не дадоха информация какви са обемите на продажбите на агнешко годишно, но уточниха, че има ясно изразен пик около Великден и Гергьовден.

Що се отнася до кварталните магазини и тези за месо, обикновено те са клиенти на местните кланици.

Според производители обаче пълна гаранция, че месото е с български произход, няма. "В страната се внасят огромни количества румънски агнета. Вкарват се в депа около Омуртаг, седят един месец там и стават "български". Образно казано, от 10 000 заклани агнета 9000 са румънски и едва 1000 са местни, но всичко това се представя за българско агнешко и се продава във веригите", твърди собственик на кланица от Североизточна България, който не пожела да бъде цитиран с името си.



Вносът на румънски агнета, представяни по-късно за български, е търговска хватка от години, казват и други собственици на кланици. Проблем в случая (който до голяма степен изкривява статистиката) е и необявяваният внос. Както се изрази един от притежателите на кланица, "един камион с документи и четири без документи".

Що се отнася до т.нар. посредници - в този сектор те са два типа и не са по обичайния бизнес модел на търговеца на едро, който влага доста средства в складове, наличности, транспортни средства и хора.

В единия случай това, което се случва, е, че кланиците наемат посредници, които да изкупуват агнета за тях, като им предоставят и камионите, и парите за целта. "Аз не влагам свои пари. Нямам и собствен транспорт, защото той е скъп, а и камионите трябва да имат специални разрешителни. Кланицата, с която работя, ми поръчва определен брой агнета, аз ги намирам, изкупувам и закарвам. За мен остават по 2 лева на бройка", разказа Златко - закупчик за една от сравнително големите кланици.

Вторият тип посредници са добре познатите двама роми в една лада заедно с 10 овце, обикалящи селските дворове.

Система за окачествяване на месото в страната практически няма, нито пък задължение за такова. Съответно няма и разлики в цените за месодайни и млекодайни породи. За фактури, особено при втората схема, изобщо не става въпрос. От Националната овцевъдна асоциация от доста време настояват за договорни отношения между производители и преработватели както на месо, така и на мляко. Това обаче не се случва - договорите означават по-бял пазар, по-канализирани отношения, по-голяма предвидимост. А на труден пазар като този малко са истински желаещите това да се случи.

Така, с малко побутване от държавата (надолу), с малко схемаджийство при субсидиите, с малко нерегламентиран внос и малко сив сектор, овцевъдството все повече спира да е атрактивен бизнес. И докато управляващите не се опитат да променят всичко това, всички приказки за износ на милиони глави добитък и стотици тонове месо и сравненията на премиера Бойко Борисов на българските овце с мерцедесите ще останат да звучат като подигравка за ангажираните в сектора, а щампите за български произход няма да значат нищо за потребителя.

По темата работи и Мара Георгиева
Икономика на агнешкото

Търсенето на агнешко в България е силно сезонно концентрирано около Великден и Гергьовден. "Продадохме всичките си агнета още преди Великден", е най-честият отговор, който ще чуете от животновъдите, ако ги попитате какво се случва на пазара тази година. По думите им свиването при овцевъдството в последните години е довело до по-голямо търсене на българското месо, макар то да задоволява основно местното потребление и да е концентрирано през пролетта. "Пазарът се доминира изключително от Великденските празници, след тях просто замира", обяснява Лазар Дилов, овцевъд от Ботевград.

Добитото месо от агнета на възраст до една година в последните три години в България е около 10 хил. тона годишно, сочат данните на земеделското министерство.

Пазарната верига в случая е сравнително проста. "За около два-три месеца интензивно угояваме животните. Фуражът е около 70 ст. за кг, а люцерната си е мое производство", казва Лазар Дилов от Ботевград. Фермерът изчислява, че за около 60-70 дни едно агне изяжда 40 кг фураж, което прави разходите за изхранването му около 30 лв. Отделно, разбира се, има пропуснат доход от непродаденото мляко, което овцата дава. Конкретно за Дилов например те не са малки, защото фермата му е сертифицирана като "био" и продуктите му имат договорен, планиран и сигурен пазар за износ. Отделно са и разходите за персонал, който да отглежда животните, и наем на пасища. По изчисления на животновъди субсидията покрива около половината от всички разходи.

И така, цената, на която се продава килограм живо животно, е 6-7 лв. в различните райони на страната. От кланицата вече месото излиза на цена 11-12 лв. (рандеманът обичайно е около 50% и зависи предимно от възрастта на животното). След това, с надценка около 20%, обичайна за магазините на дребно, пазаруващи от кланиците, крайната цена за потребителя е между 12 и 16 лв. за килограм и зависи не само от обекта, но и от типа месо (бут, плешка, цяло агне, комплекти и т.н.) и от специфичните условия, при които се е гледало агнето.
Бутче или плешка

Според официалните данни от наблюдението на земеделското министерство върху цените те остават стабилни от началото на март до момента и са средно 13 лв. за килограм агнешко в различните търговски обекти в страната. Известно увеличение има само в седмицата непосредствено преди Великден, но то е едва под 1%. По-скъпо се търгува месото от бут, което с около 1 лв. по-скъпо от това от плешка. В наблюдавания период големите търговски вериги са успели да дадат по-ниски цени за килограм, като разликата е между 0.40 и 0.60 лв. спрямо цените в по-малките магазини. Най-скъпо е агнешкото, което се продава чрез директна доставка от фермата. Цените му достигат до 16 лв./кг, но то влиза по-скоро в групата на бутиковите продукти заради спецификите при отглеждането на животните.
Статистиката не отчита сериозно изменение в цените спрямо същия период на миналата година, когато Великден се падаше на 20 април, или приблизително по времето, което и тази година.
Болен пазар

Сериозен проблем за пазара тази година е болестта син език, коментират собственици на кланици. Официалната информация е, че от нея са загинали около 37 хил. животни. Неофициално обаче се твърди, че поне още 20 хил., които не се водят на отчет в Българската агенция по безопасност на храните, са умрели по дворовете на хората, където са отглеждани за лична консумация. Част от преболедувалите овце изобщо не са се заплодили, други са помятали, трети са раждали дефектни приплоди, обясняват животновъди.

Синият език е и сериозно "икономическо заболяване". Имахме големи поръчки за агнешко месо от сериозни клиенти, които даже ни платиха авансово, но не успяхме да ги изпълним поради недостига на животни, казва собственик на кланица от Североизточна България. По думите му обикновено преди Великден и Гергьовден кланицата обработва около 2-3 хил. агнета, но тази година количествата са наполовина. Около 30-40% от агнетата са унищожени в резултат на болестта, обясни собственик на кланица от Южния централен район.

"Изкупната цена на агнетата тази година започна от 5 лв. на килограм живо тегло, после стана 5.20, 5.50 лв. и стигна до 6 лв., но агнета няма. Причината е в болестта син език, от която не само загинаха много животни, но и агнетата закъсняха - малки са, казва Мехмет Капанък, собственик на кланица "Меркез" в Гоце Делчев. Фирмата отскоро е доставчик на агнешко за "Метро".

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Защо 48 човека напускат ГЕРБ във Видин 3 Защо 48 човека напускат ГЕРБ във Видин

Бившият кмет и предишната областна управителка в града излизат от партията като продължение на конфликта с ръководството, който започва още преди местните избори

26 май 2020, 3746 прочитания

Уикенд новини: Регистрираните болни с коронавирус намаляват; Мая Манолова се готви за избори 2 Уикенд новини: Регистрираните болни с коронавирус намаляват; Мая Манолова се готви за избори

И още: Валери Симеонов: След Божков е ред на Златев; Четири страни в ЕС против плана на Меркел и Макрон; Заведенията в Гърция вече работят

25 май 2020, 3262 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Излишъкът в бюджета към април надхвърли 1 млрд. лв.

Повече приходи и ударното възстановяване на европейски средства са основните причини за положителното салдо по КФП

Още от Капитал
От скала до хотел: 30 години по-късно в Созопол

Многогодишната история за държавен парцел на брега на морето в Созопол, филмов съюз, съдилища и строителна криза е към развръзка

Мигът на електронните подписи

Георги Димитров, член на съвета на директорите на "Евротръст" пред "Капитал"

Рекламна спортна пауза

Как ще се отрази на рекламните инвестиции отменянето на големите спортни събития през годината

Софийският адрес за френски макарони

Chez Fefe е първият специализиран бутик, който приготвя традиционния десерт

Домът, моят приятел

Виртуална изложба представя погледа на тридесет фотографи към дома като "жив организъм"

Кино: "Едно последно парти"

Антиромантична комедия за щастливото време в Ню Йорк

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10