Здравната комисия се раздвои за одържавяването на здравната каса

Министърът на здравеопазването Петър Москов
Министърът на здравеопазването Петър Москов    ©  ГЕОРГИ КОЖУХАРОВ
Министърът на здравеопазването Петър Москов
Министърът на здравеопазването Петър Москов    ©  ГЕОРГИ КОЖУХАРОВ
НЗОК публикува информация за парите за болници и лекарства

Депутатите в пленарната зала ще решават дали да се одържави здравната каса, като квотата на ръководството на държавата се увеличи с още двама представители до достигането на мнозинство, или не. До това се стигна, след като предложението не беше прието от депутатите в парламентарната здравна комисия, които обсъждаха през миналата седмица поправките в Закона за здравното осигуряване, предложени от здравното министерство. Текстът предвижда държавата да има още двама членове на надзорния съвет, работодателите и синдикатите да останат с по двама, а пациентите – с един.

Защо се иска повече власт

Осем от членовете на здравната комисия подкрепиха предложението и гласуваха "за", останалите осем обаче се въздържаха, тъй като смятат, че така ще се одържави здравната каса. Министър Петър Москов се обоснова, че ако текстът бъде приет, ведомството му ще бъде отговорно за това, което се случва в НЗОК. Той допълни, че досега за всичко лошо в касата отговорен е бил здравният министър и така отговорността ще бъде персонално негова.

В момента осигурените 1.6 млн. души в частния сектор плащат 2 млрд. лв. здравни вноски на година, а държавата покрива ненапълно осигуровките на 4.5 млн. души, като отпуска за тях общо 975 млн. лв. Именно затова досега интересите на плащащите повече бяха защитени с по-голяма квота.

"Ненавиждам политическото доктринерство, с което се маскира откровена кражба. Защото това, което се случва със системата на здравното осигуряване, е откровена кражба. Ако някой счита, че това не е така, нека да го обясни на българските пациенти. Възможността държавата да контролира тези процеси е важна", аргументира се д-р Москов. Въпреки това депутатите не подкрепиха одържавяването и така текстът ще се дебатира остро в пленарна зала.

Освен този текст народните представители одобриха разделянето на медицинската помощ на спешен, основен и допълнителен пакет, за който ще има листи на чакащите или ще се заплаща допълнително. Кое заболяване в кой пакет попада ще се реши с наредба на здравното министерство. Засега е ясно, че в основния ще бъдат сърдечните, онкологичните, някои белодробни, детското и майчиното здравеопазване. По предложение на депутата от БСП д-р Емил Райнов вече ще се публикуват стенограмите от заседанията на надзорния съвет на здравната каса, а всеки месец – коя болница колко средства е усвоила, както и колко пари за кои лекарства са платени.

Най-големите плащания

При избирането му управителят на НЗОК д-р Глинка Комитов обеща прозрачност и да публикува плащанията за болници и лекарства. В края на седмицата на сайта на здравната каса вече има подробни разбивки по клиники на плащанията за първото четиримесечие, които са за общо 527.3 млн. лв.
Най-големите плащания са за пловдивската университетска болница "Св. Георги" – 27 млн. лв., следват я варненската "Св. Марина" – със 17.4 млн. лв., софийските клиники "Пирогов" – с 16.9 млн. лв., "Токуда" – с 15.8 млн. лв., Военномедицинска академия – с 10.3 млн. лв., плевенската университетска болница "Георги Странски" – с 10 млн. лв. Сред най-големите клиники по приходи от НЗОК се нареждат още МБАЛ "Св. Анна" – София – с 9.7 млн. лв., следвана от Александровска – с 9.5 млн. лв., "Софиямед" с 9.266 млн. лв. и Националната кардиологична болница – с 9.242 млн. лв.

Здравната каса е публикувала и плащанията си за лекарства за 2013 и 2014 г. Най-големи са плащанията за лечение на болести на храносмилателната система – 128 млн. лв., следвани от онкомедикаменти – съответно 115 млн. лв. през 2014 г.

КРИБ иска разяснения за здравната реформа

Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) настоя в отворено писмо за разяснения за здравната реформа. Работодателите припомнят, че са против одържавяването на здравната каса и се притесняват от разделянето на здравните услуги на основен и допълнителен пакет. "По наше мнение това ще доведе до увеличаване на разходите на нашите компании за здравни услуги, като нашите служители ще бъдат принудени да доплащат, без да могат да се възползват от правата си на здравноосигурени. Смятаме, че дори и идеята да е добра, тя по никакъв начин не е разяснена прозрачно и публично, нито е подкрепена с прогноза за въздействието й", се казва в писмото.

От КРИБ изразяват особено безпокойство от уволнението без мотиви на директора на една от най-добре работещите държавни болници "Св. Иван Рилски" - д-р Дечо Дечев, и от анонса на министъра, че ще уволнява всеки директор, който не е съгласен с реформата.