С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
3 май 2015, 19:20, 3511 прочитания

Коментари Daily 3 май - Младежката безработица: още от същото

И още: Дупката в пенсионната система; Задкулисието поименно; Колко държавни устройства има България

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Институт за пазарна икономика

Младежката безработица - още от същото


От коментар на Зорница Славова

Социалното министерство обяви старта от юни на три програми за заетост и обучение с евросредства (дофинансирани от държавния бюджет) общо за 181 млн. лв. Те трябва да "убедят" до 2020 г. 42 хил. немотивирани младежи да се включат в пазара на труда или да продължат образованието си. Държавата ще похарчи огромната сума от над 4300 лв. средно на младеж (!), затова е важен въпросът за крайния ефект.

Основната цел е младежите да пожелаят да ходят на стажове и да участват в програмите за субсидирана заетост. Първо, миналата година държавата така регулира стажовете (с минимално ниво на заплащане, минимална шестмесечна продължителност, назначаване на ментор, който отговаря на определени изисквания, методи на обучение и оценка на стажантите), че рязко намали мотивацията на фирмите да взимат стажанти. Второ, субсидираната заетост е доказано скъп и неефективен инструмент, който не засяга дългосрочните проблеми:



- в България дълготрайно безработен е всеки втори младеж, докато в ЕС –  всеки трети. Това говори за структурни дисбаланси на пазара на труда и за неефективността на провежданите политики;

- у нас над 70% от средствата за политики срещу безработицата продължават да се отделят за неефективната субсидирана заетост при средно 17% в ЕС. Преминаването през тези програми не помага за намирането на работа след края им и още повече засилва негативните ефекти от липсата на традиции в сферата на професионалната консултация и ученето през целия живот;

- ниското качество на образованието от гледна точна на адекватността му за интеграция на пазара на труда. Добрият пример с дуалното образование тепърва прохожда и, изглежда, трудно ще се пребори със статуквото в скоро време;

- регулациите - освен стажантските програми и трудностите при наемане на работа основна пречка са административно определените минимуми на заплащане и осигуряване. Това е и причината близо 40% от работещите младежи да са в сивия сектор, т.е. да са осигурени на по-нисък доход или да не са осигурени изобщо.

Без да се адресират тези проблеми, новите програми за субсидирана заетост ще са поредното неефективно харчене на огромни средства.


Дупката в пенсионната система

От коментар на Явор Алексиев


Предвид разгорещените дебати около промените в пенсионната система да направим крачка назад и да разгледаме движението на основните показатели за състоянието на държавното обществено осигуряване (ДОО). Според предварителния отчет на НОИ разходите за пенсии през 2014 г. достигат 8.15 млрд. лв., което се равнява на 9.9% от БВП на страната. Това означава, че за пенсии отива 1 лв. от всеки 10 лв., които икономиката произвежда годишно. Възстановяването на пазара на труда през 2013 и 2014 г. има положителен ефект върху приходите от осигуровки, които формират основната част от собствените приходи на ДОО.

Ако разгледаме целия бюджет на държавното обществено осигуряване, през 2014 г. приходите от осигуровки са достатъчни за покриване на едва 48% от годишните му разходи. Над половината от тях се покриват с трансфери от държавния бюджет. Това означава, че по-голямата част от разходите на ДОО (от които пенсиите формират близо 87%) се финансират с други данъци. Общата сума на трансферите за ДОО от държавния бюджет за 2014 г., включително и 12% вноска на държавата като трети осигурител, възлиза на 4.88 млрд. лв.

Сред основните предпоставки за огромния дефицит са:
- забавената пенсионна реформа и ниската ефективна възраст за пенсиониране у нас (57.6 години през 2014 г., което е с около 3 години по-ниско от средното за ЕС);

-- удължаващата се продължителност на живота и съответно увеличаващият се среден период на получаване на пенсия;

- негативните демографски тенденции, които оказват влияние както върху приходната, така и върху разходната част на системата (с течение на времето и без промени в нея все по-малко хора в активна възраст ще трябва да осигуряват средства за пенсиите на нарастващ брой пенсионери);

- високият дял на сивата икономика в сферата на трудовоправните отношения (които предложенията на правителството за увеличаване на осигурителната тежест вероятно ще увеличат).

Позиция

Задкулисието поименно

От текст на Даниел Смилов, политолог, в портала "Култура"

Налагането на мита за задкулисието е социален факт, който има вредни последици. Разбити на части, те са следните:

Мит 1. "Собствеността на ключово важни активи в страната е неизвестна."
Задкулисието е псевдо-отговор на централния въпрос на днешния ден – кой притежава активи като Булгартабак, Виваком, ТВ7, множество други медии, фирмите от "масата на несъстоятелността" на КТБ. Изричащите сакралната фраза "задкулисие" в този контекст, имат претенциите, че нещо обясняват, че нещо осветляват. Точно обратното – това е най-удобният начин остротата на въпроса да бъде притъпена. Хората да си кажат: "А, ясно, като за всичко друго, задкулисието е виновно. Ние сме скапана държава. Това е ръбът на познанието, до което можем да достигнем". Това е основата на митологичното обществено съзнание. Това е отказът от идеалите на Просвещението и гмурването в домодерни, средновековни фантазми.

Мит 2. "Няма как тази собственост да бъде осветена."
Иначе сериозни хора обясняват от екрана и от страниците на печата как няма начин собствеността на тези активи да се узнае. СЕМ не знае кой е реалният собственик на медиите. КФН не знае и не може да узнае реалния собственик на фондове и финансови институции. БНБ е на тъмно по отношение на собствеността на фирмите, на които банките са раздавали парите на вложителите си. Журналисти не знаят за кого работят. Парламентарни групи не знаят какво притежават техни  членове. Никой нищо не знае и не може да узнае.

В един по-поетичен свят настоящата ситуация би могла да се обясни с любимците на боговете: има простосмъртни, на които боговете раздават нектар и амброзия под формата на собственост, докато за другите оставят да си изкарват хляба с труд. Как се става любимец на боговете зависи основно от самите тях, но е добре да им се принасят редовно жертви и да се слушат техните жреци.

В нашия по-прозаичен свят "обяснението" идва под формата на офшорна собственост. Всичко ценно в страната е притежавано от фирми, чиито лица са пенсионирани учители в Съсекс или бармани в Кипър.

Мит 3. "Органите си вършат работата, но нищо не може да се направи."
Това е ключовият момент - хората биват убеждавани, че хем органите си вършат перфектно работата, хем незнанието не може да бъде преодоляно. Тези дни БНБ излезе с доклад, че е функционирала перфектно, а за фалита на КТБ са виновни…. медиите. (Може би защото са отразили прокурорските действия в банката, докато е трябвало да си мълчат?!?) КФН също твърди, че перфектно си е вършила дейността – и тя откри, че медии са най-виновни за проблемите с КТБ.Комисията за защита на конкуренцията също си върши перфектно работата, нищо че при вестниците и тяхното разпространение например има де факто монопол.

Но да се върнем на собствеността. Не е възможно всички агенции, служби и комисии в страната да са толкова безпомощни и да се задавят фатално с офшорната собственост, като стигнат до нея. ДАНС например може да изисква помощ от партньорски служби, а и сама има достатъчен ресурс, за да разбере реалните собственици на дадени активи - ако има желание за истинско знание. Изглежда обаче няма и затова се използва митът за задкулисието.

Мит 4. "Политическите партии и правителството са само фасада, конците ги дърпат други."
Истината е, че властта е концентрирана в правителството и парламентарното мнозинство и ако те желаят, ще свършат работата. Освен ако част от тях са сред тези собственици (широко разпространени са слуховете, че Борисов е в такава нерадостна ситуация).
От гледна точка на Просвещението, вариантите са два.

Ако сегашният управленски формат не направи достатъчното за разкриването на собствеността поне на фирмите от "масата на несъстоятелността" на КТБ, най-вероятно подобни слухове ще се окажат верни. Ако пък направи необходимото и излязат други собственици – нещата пак ще са ясни. Обърнете внимание, че и в двата варианта "задкулисие" няма – има конкретни хора с конкретни имена.
Абсурдно е министър-председателят и службите на държавата да не знаят кой реално управлява и контролира ключовите фирми в страната.

Мит 5. "Всички са задкулисие."
Митологизацията продължава с омаскаряването на всички, слагането им в един кюп - над задкулисието. И отново задкулисие няма – ако всички са част от него.
Замазването на различията обаче обслужва конкретни хора с конкретни имена. Едно е да имаш вестник и чрез него да заемаш публична позиция. Друго е да си де факто монополист на пазара на вестници като прикриваш този факт с неясна собственост под благосклонния поглед на регулаторните органи.

Едно е да имаш медия и тя да има собствена идеология – лява или дясна, либерална или консервативна. Друго е да си мениш позицията с всяка смяна на правителството и да чакаш от него облаги.

Едно е да имаш право на адвокат. Друго е да имаш право на прокурор, че и на ВСС, отгоре на това.

Едно е да заявиш открито какво не харесваш в кандидатурата на някой съдия. Друго е да го похвалиш, а после да гласуваш тайно против него.

Тезата "всички са задкулисие" обслужва вторите в по-горните твърдения.

Затова сновната задача на "реформаторското мнозинство" е да "разомагьоса" (по Макс Вебер) българската публичност, да постави истинските въпроси и да търси конкретните отговори с конкретните им имена. Институционалните реформи са важни, но не по-малко важни са и персоналните отговори, които трябва да бъдат получени. Времето за тези отговори неумолимо тече. Може би мнозина се надяват, че натискът те да бъдат получени ще отслабне. Хората не са толкова омагьосани обаче: това също е мит.

Реакция

Колко са държавно-политическите устройства на България

Огнян Минчев, политолог, във фейсбук

След решението на Св. синод да споменава Симеон в богослуженията си искам да попитам г-н президента: колко държавни глави има България? И не е ли редно премиерът Борисов и председателят на парламента Цачева да уведомят БПЦ, че България е парламентарна република, в която царете могат да пребивават само в частни роли? Ако БПЦ не желае да се съобрази с конституционното устройство на държавата, не би следвало да запази и привилегирования си статут на основното вероизповедание в страната.

През 2001 г. Симеон дойде на власт, доброволно отказвайки се от "царството си", вследствие на което посткомунистическата олигархия овладя изцяло държавата. Днес очевидно тече подготовката за втори опит, в резултат на който България ще трябва да се откаже от европейския си избор и атлантическата си ориентация в полза на нова сателитизация от страна на новоимперска Москва. Затова ми се струва редно висшите представители на държавната власт да решат колко държавно-политически устройства има България.
 
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Седмичен бюлетин за правни новини Седмичен бюлетин за правни новини

Публичен линч върху съда заради предсрочното условно освобождаване на Джок Полфрийман; Висшият адвокатски съвет с категорична позиция срещу кандидатурата на Иван Гешев за главен прокурор; Сериозно скачат глобите по Закона за платежните услуги

23 сеп 2019, 439 прочитания

Уикенд новини: Thomas Cook шокира с фалит; Каракачанов препоръча на журналистите да си мълчат Уикенд новини: Thomas Cook шокира с фалит; Каракачанов препоръча на журналистите да си мълчат

И още: Увеличават се кандидат-кметовете преди изборите, натоварена седмица за ЦИК; През юли е счупен абсолютният температурен рекорд

23 сеп 2019, 1191 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Вечерни новини: 3 май

Със сливането на 10 болници ще се спестят 4-5 млн. лв.; Бизнес климатът в България през април 2015 г. се подобрява; Около 3 млн. българи живеят с месечен доход на лице до 360 лв.; Италианската армия обяви отварянето на първата си оранжерия за марихуана

Споделеното падение на WeWork

За по-малко от 9 месеца основаното в Ню Йорк дружество се превърна от един от най-високооценените стартъпи в САЩ в компания със съмнително бъдеще в инвестиционните кръгове.

Замлъкването на "Хоризонт"

Скандалът с опита за отстраняване на журналистката Силвия Великова оголи истината за медийната ситуация в България

Кой ще превъоръжи пехотата

Основната интрига около новите бронирани машини на армията се очертава да е между General Dynamics и Patria

Тайният живот на "затворените" сметища

Градските депа за боклуци, които на документи са закрити, се ползват незаконно, което освен до пожари може да доведе до санкции от ЕС

Да откриеш звука на дървото

Потомственият лютиер Апостол Калоферов навършва 75 години

Кино: "Далеч от брега"

Обикновеният човек срещу статуквото в новия филм на Костадин Бонев