Състоянието на банките ще стане ясно чак юли 2016 г.
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Състоянието на банките ще стане ясно чак юли 2016 г.

Състоянието на банките ще стане ясно чак юли 2016 г.

Прегледът на качеството на активите на кредитните институции ще е по данни към края на настоящата година

Николай Стоянов
7598 прочитания

© НАДЕЖДА ЧИПЕВА


Отлагането на стрес теста дава възможност на банкерите максимално да се подготвят за него.

Дългоочакваната оценка на качеството на активите на банките, обявена след затварянето на Корпоративна търговска банка през лятото на 2014 г., продължава да се отлага във времето, но поне вече има ясен график и повече детайли как ще се провежда. Той е публикуван в Националната програма за реформи на правителството, с която то поема ангажимент да адресира констатираните от Европейската комисия в нейния доклад за макроикономическите дисбаланси на страната слабости в банковия надзор.

Според документа работата по изготвянето на методологията за прегледа вече тече, като провеждането му реално ще започне в началото на 2016 г. и ще приключи през второто тримесечие на годината, след което ще се проведе стрес тест и чак през третото тримесечие, вероятно юли, ще има резултати. Първоначалните заявки бяха цялата процедура да започне още в края на настоящата година, но датата постепенно започна да се измества назад, за да се стигне до сегашната. Според източници на "Капитал" основната причина е да се даде време на банките да изчистят, доколкото е възможно, балансите си и да се подготвят за покриване на евентуални капиталови дупки. Освен това БНБ продължава да е без подуправител, отговарящ за "Банков надзор", чиято фигура е ключова за провеждане на оценката и според банкери, за да е гладка процедурата, е ключово титуляр на поста да бъде избран максимално скоро. Мандатът на управителя Иван Искров и още един ключов подуправител, отговарящ за валутния борд - Калин Христов, изтичат през есента, което допълнително дава основания за забавяне, за да не стане пълна смяна на караула насред протичащата проверка.

Графикът в детайли

По план методологията по подобие на вече проведената от ЕЦБ оценка на активите на 128-те най-големи банки в еврозоната трябва да е изготвена до средата на годината, но следващото тримесечие също е предвидено да бъде посветено основно на планиране. През юли - септември 2015 г. е заложено да се определят предпазните механизми, в случай че оценката на активите или стрес теста на база на нея покажат недостиг на капитал в отделни кредитни институции, който не може да бъде попълнен на пазарен принцип. Освен това до края на годината се предвижда да бъде избран консултант на програмата по преглед на качеството на активите. Заявката е той "да отговаря на най-високите световни стандарти в сферата на тези услуги и ще има опит в провеждането на такава оценка в друга централна банка или регулаторен орган".

Към това и на самите банки ще бъде предоставен списък с дружества, отговарящи на изискванията, които да провеждат конкретните оценки за всяка институция. Те ще трябва да изберат по едно, с което да работят, като разходите за услугите му ще се покриват от самата банка, каквато беше практиката и на стрес тестовете в еврозоната. Още в речта си пред банковата общност през декември 2014 г. управителят на БНБ Иван Искров предупреди за това, като увери банкерите, че БНБ на достатъчно ранен етап ще ги запознае с основните елементи на методологията на предстоящия преглед на качеството на активите, за да може всяка банка да бюджетира съответните разходи.

Същинският преглед започва през първото тримесечие на 2016 г., като ще е по данни към края на 2015 г. Предвижда се през второто тримесечие той да е приключил и резултатите да са представени на БНБ за целите на провеждане на стрес теста. Самият той ще се проведе през юли, като след него трябва определят мерките от страна на банките за попълване на евентуален недостиг на капитал, да се изготви публична комуникационна стратегия и още в рамките на същия месец да бъдат обявени резултатите. Засега не е ясно срещу какви неблагоприятни икономически и финансови сътресения ще бъдат тествани банките, както и няма информация дали условията ще бъдат публикувани предварително.

Време за подготовка

Отлагането на стрес теста дава възможност на банкерите максимално да се подготвят за него. Според няколко независими източника от сектора именно върху това ще е фокусирана стратегията на всички институции през тази година, като те ще се опитат максимално да изстискат печалба, с която да могат да покрият евентуални капиталови дупки. За целта вече някои институции са предприели промени тарифите си, с които увеличават такси - предимно за преводи, тегления. Има и опити за свиване и оптимизиране на разходи.

Същевременно голяма част от този генериран ресурс още в рамките на годината ще отива за разходи за обезценка, с което да се изчистят балансите и да се подобрят показателите за покритие. Това вече се наблюдава в публикуваните отчети за първото тримесечие на публичните Първа инвестиционна банка и Централна кооперативна банка. ПИБ отчита 33.5 млн. лв. разходи за обезценка до март 2015 г., което е близо 50% повече от декларираните година по-рано. Това смъква и печалбата й наполовина до 1.47 млн. лв. При ЦКБ също има с 2.6 млн. лв. повече загуби за обезценки, като от банката изрично посочват, че работят с фирми за събиране на вземания и затова декларираните от тях лоши кредити са по-ниски от средните за системата. Данните за останалите институции трябва да са налични до средата на месеца.

Оценка и за оценителя

Друга важна новина от правителствената програма е, че вече е приключил първият етап на инициираната от самата централна банка оценка на съответствието на надзорните практики на БНБ с Основните принципи за ефективен банков надзор на Базелския комитет по банков надзор. Към 31 март вече има готов проект на доклад на експерти от МВФ и Световната банка. Очаква се той да бъде публикуван през второто тримесечие, което означава, че в близките месеци ще има независим поглед към надзорните практики в БНБ, как се е стигнало до пропускането на капиталова дупка от 3.75 млрд. лв. в КТБ и вероятно и отговор на въпроса дали това е изолиран случай, или грешките са системни. "БНБ ще вземе предвид всички констатации и препоръки в резултат от оценката и съответно ще предприеме промени в своите вътрешни процедури. След консултации с Министерството на финансите БНБ ще предложи изменения в законовата рамка, където е подходящо", уверява правителственият документ.

Още един ангажимент в него е и ускореното транспониране на директивата за възстановяване и преструктуриране. За целта вече има проект за нов закон, който в момента се съгласува в рамките на Министерството на финансите. Заявката е още в началото на май той да бъде изпратен за междуведомствено съгласуване, до началото на юни да е за одобрение в Министерския съвет и през третото тримесечие не само да бъде приет от парламента, а и да бъде "разработен и съответния набор от процедури и организационни структури за въвеждане в действие на рамката за възстановяване и преструктуриране на банки". Трескавата подготовка се обяснява с предстоящите стрес тестове и според банкови експерти е ключово цялата инфраструктура за преструктуриране да е готова преди това, за да има ясна процедура, в случай че оценките покажат капиталови проблеми.

Отлагането на стрес теста дава възможност на банкерите максимално да се подготвят за него.

Дългоочакваната оценка на качеството на активите на банките, обявена след затварянето на Корпоративна търговска банка през лятото на 2014 г., продължава да се отлага във времето, но поне вече има ясен график и повече детайли как ще се провежда. Той е публикуван в Националната програма за реформи на правителството, с която то поема ангажимент да адресира констатираните от Европейската комисия в нейния доклад за макроикономическите дисбаланси на страната слабости в банковия надзор.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

6 коментара
  • 1
    cezar_cezar avatar :-|
    есе

    Сега под предлог "вижте какво стана с КТБ", се нападат по-лесно останалите банки. Нали това беше целта.

  • 2
    gitbul avatar :-P
    Woodstock

    "При ЦКБ също има с 2.6 млн. лв. повече загуби за обезценки, като от банката изрично посочват, че работят с фирми за събиране на вземания и затова декларираните от тях лоши кредити са по-ниски от средните за системата."

    Хахахаха, то другите банки не работят с такива фирми, налЕ?

  • 3
    julida avatar :-|
    Karamelski

    Целта на всеки стрес-тест е да покаже реалното състояние на нещата, а не "замазаното състояние", за което се дава толкова много време! По този начин и политици и банкери косвено признават, че КТБ не е изолиран случай!

  • 4
    delian avatar :-|
    Делян (delian) Делчев

    Бавно и славно, сега ще оценяваме как ще оценяваме активите, за да може някъде 2016-та да започнем да ги оценяваме, за да можем към 2018-та (по бързай бавно плана на БНБ) да видим дали има банки с не чак толкова добри активи и не чак толкова добро поведение, за да можем някъде около 2020-та да им предпишем да се поправят и около 2022-ра да ги проверим!

  • 5
    yori756 avatar :-|
    16bit

    До коментар [#2] от "Woodstock":

    Казали са си хората причините. А иначе спекулациите са излишни. Напоследък ми се струва, че капитала от сериозна медия все повече и повече се превръща в клюкарник.

  • 6
    gitbul avatar :-P
    Woodstock

    До коментар [#5] от "orbit":

    Аз спекулации не правя. Просто ми е весело с какви залъгалки работят от ЦКБ.
    Иначе, фактите говорят сами по себе си - към края 2015 наткрупаните обезценки на банките в БГ се движат около 8-10 на сто от брутния им кредитен портфейл. При ЦКБ обаче този процент е .... 1,4. При Инвестбанк - 1,5... При една друга банка бяха 1,1.
    Е, излиза, че някои колекторски фирми са много добри и работят само с една група банки. ;)


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK