Брюксел подобри очакванията си за българската икономика

Брутният вътрешен продукт (БВП) на страната да нарасне реално с 1% през 2015 г. и с 1.3% през следващата година

От Еврокомисията очакват безработицата да се понижи през тази година
От Еврокомисията очакват безработицата да се понижи през тази година    ©  YVES HERMAN
От Еврокомисията очакват безработицата да се понижи през тази година
От Еврокомисията очакват безработицата да се понижи през тази година    ©  YVES HERMAN
Слабото потребление на частния и публичния сектор ще е проблем пред растежа.

Европейската комисия (ЕК) е все по-оптимистично настроена за развитието на българската икономика. В пролетната си прогноза са завишени почти всички показатели, като това е втората поредна ревизия в посока нагоре. Последните очаквания са брутният вътрешен продукт (БВП) на страната да нарасне реално с 1% през 2015 г. и с 1.3% през следващата година. Въпреки че и двете числа са значително под резултата от 2014 г., и в двата случая има повишение на очакванията – съответно с 0.2 и 0.3 процентни пункта. Този оптимизъм се дължи основно на по-ниските стойности на петрола и еврото, които ще се отразят положително в две направления – повече вътрешно потребление и износ.

Проблеми пред растежа на икономиката обаче ще има именно от гледна точка на частното и публичното потребление. Заради дефлацията и евтиното евро през 2014 г. вътрешното потребление се превърна в двигател на икономиката. Експертите на комисията обаче са на мнение, че този потенциал е поизчерпан и ще има "охлаждане". Липсата на чужди инвестиции ще бъде проблем и през 2015 г., а от гледна точка на пазара на труда няма да има толкова причини за радост както през миналата година. В доклада е записано, че инвестициите на частния сектор може да се окажат по-големи от очакваното, но само ако се възстанови доверието в икономиката и бизнес климата.

Ръст, но недостатъчен

Изминалата 2014 г. успя да изненада приятно анализаторите. Икономиката нарасна с 1.7%, заетостта се повиши с 0.4%, вътрешното потребление скочи с 1.7%, а брутообразуване на основен капитал – с 2.8%. Всичко това, при положение че публичните финанси бяха изтървани от предишното правителство, Корпоративна търговска банка (КТБ) фалира, а държавата се наложи да спасява и Първа инвестиционна банка (ПИБ). Тези фактори определено снемат доверието на инвеститорите от икономиката и финансовата система.

През миналата година обаче се случиха няколко неща, които всъщност неутрализираха донякъде негативните тенденции в страната – Европейската централна банка (ЕЦБ) започна да печата пари и обезцени еврото, петролът поевтиня с 50% в долари, а ЕК отблокира фондовете за България. Всичко това изигра ключова роля за добрите показатели през 2014 г.

Сега обаче комисията смята,че тези ефекти са се изчерпали и през 2015 г. ще станем свидетели на забавяне, въпреки че ключовите показатели ще продължат да растат. Частното потребление например ще нарасне с 1% (при 2% през миналата година). Негативен ефект ще имат по-слабото увеличение на средните заплати в страната, както и недостатъчният темп на нарастване на заетостта. Прогнозата на ЕК за 2015 г. показва почти нулев ръст на новосъздадените работни места. Ще има спад в безработицата до 10.4% през 2015 г. и 9.8% през следващата година. Това според доклада ще се дължи по-скоро на свиващия се брой икономически активни хора, отколкото на реално понижение на хората без работа. Въпреки това има добра новина - предишната прогноза беше доста по-песимистична.

Еврокомисията предвижда още и през тази година дефлацията да доминира, като средно се очаква да е 0.5%. Прогнозата е през 2016 г. инфлацията отново да се върне до равнище от 1%, когато ефектът от поевтинелите горива изчезне.

Най-добрата новина

Продължаващата слабост на еврото се оказва много добра новина за България. Това ще задвижи големите западни икономики, които ще започнат да внасят повече. Сред най-големите търговски партньори на България са Германия, Италия, Франция, Испания и Белгия, които вече започват да усещат положителния ефект от слабата европейска валута. От друга страна, България изнася близо 40% от продукцията си за трети страни, с които търгува основно в долари. Прогнозата на комисията е, че темповете на растеж на износа (3.1%) ще надхвърлят значително тези при вноса (2%). Ниското му ниво ще се определя от вътрешното потребление.