Агенция "Архиви" дигитализира документи от Втората световна война

Новият уебсайт е част от поредица за петте войни на България след Освобождението

Снимка от посрещане на съветските войски в Разград. 8 септ. 1944 г.
ДА - Разград, ЧП 142, л. 1
Снимка от посрещане на съветските войски в Разград. 8 септ. 1944 г. ДА - Разград, ЧП 142, л. 1    ©  ДАА
Снимка от посрещане на съветските войски в Разград. 8 септ. 1944 г.
ДА - Разград, ЧП 142, л. 1
Снимка от посрещане на съветските войски в Разград. 8 септ. 1944 г. ДА - Разград, ЧП 142, л. 1    ©  ДАА

"Един от най-големите проблеми в българската историческа наука - да се намери възможно най-точна цифра на загиналите войници по времето на Втората световна война, най-накрая е преодолян. Това са общо 12 587 души - загинали преди и след 9-ти Септември, както и войниците, загинали при боеве с партизани в страната, в Македония и Гърция, и загубилите живота си в кампанията срещу немската армия от есента на 1944 г. и пролетта на 1945 г в Сърбия, Унгария и Австрия". Така новият председател на държавната агенция "Архиви" (ДАА) Доц. Михаил Груев започна представянето на уебсайт, на който вече се намира най-пълният дигитален набор от материали за участието на България във Втората световна война.

Колекцията от документи е сред петте, които са представени на интернет страницата "Войните на България 1878-1945 г.," посветена на петте войни, които страната води след Освобождението. В следващите месеци ще бъдат публикувани и страници за Сръбско-българската война 1885-1886 г., Балканските войни1912-1913 г. и България в Първата световна война 1914-1918 г. "Когато преминах покрай паметника на Незнайния войн на път за работа днес си помислих, че след като завършим работата си по проектите, значението на името му ще остане символично - няма да останат повече незнайни войни," коментира д-р. Тодоранова, която е сред експертите, които подготвиха дигитализирането на архива.

На новия уебсайт има списък със загиналите по време на войната, които могат да бъдат открити по няколко показателя, включително войскова единица, сражението, в което са загубили живота си и родното им място. Освен това са публикувани общо 2419 документа и снимки от този период. Те включват Крайовската спогодба, шифрована телеграма от министъра на външните работи Иван Попов до Москва (описваща желанието на правителство да запази отношенията си със СССР и след присъединяването на България към Тристранния пакт), както и дневници на войници от фронтовите линии. Идеята на агенция "Архиви" е да представи възможно най-широк кръг от исторически материали за един от най-турболентните и спорни периоди от българската история.

Дигитализираният архив съдържа и имената на съветските и германските войници, загинали в България, за да могат техните роднини и наследници да разберат каква е била съдбата им. Колекцията от документи и снимки обаче не е концентрирана единствено върху сраженията. Сред тях има и писма на войниците от дома, снимки от бомбандировките на София, както и такива от живота по села, фабрики, партизански заслони и трудови лагери в сртаната и в териториите, окупирани от българската армия. Информацията е полезна както за изследователи и краеведи, така и за учители, които да създават по-интересни и интерактивни уроци по история, смята директорът на ДАА. 

През есента ще заработи още един от сайтовете, посветени на участието на страната ни във войните - този за Сръбско-Българската война в защита на съединението, а още през юни агенцията ще направи първия груб опис на колекция от документи, принадлежащи на покойният президент Желю Желев, дарени от семейството след смъртта му. "Този фонд ще се превърне в един от най-ценните източници от историята на прехода", каза Груев.

Целият проект можете да откриете тук. А всички дигитализирани проекти на ДАА се намират на страницата archives.bg