Агенция "Архиви" дигитализира документи от Втората световна война
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Агенция "Архиви" дигитализира документи от Втората световна война

Снимка от посрещане на съветските войски в Разград. 8 септ. 1944 г. ДА - Разград, ЧП 142, л. 1

Агенция "Архиви" дигитализира документи от Втората световна война

Новият уебсайт е част от поредица за петте войни на България след Освобождението

19164 прочитания

Снимка от посрещане на съветските войски в Разград. 8 септ. 1944 г. ДА - Разград, ЧП 142, л. 1

© ДАА


"Един от най-големите проблеми в българската историческа наука - да се намери възможно най-точна цифра на загиналите войници по времето на Втората световна война, най-накрая е преодолян. Това са общо 12 587 души - загинали преди и след 9-ти Септември, както и войниците, загинали при боеве с партизани в страната, в Македония и Гърция, и загубилите живота си в кампанията срещу немската армия от есента на 1944 г. и пролетта на 1945 г в Сърбия, Унгария и Австрия". Така новият председател на държавната агенция "Архиви" (ДАА) Доц. Михаил Груев започна представянето на уебсайт, на който вече се намира най-пълният дигитален набор от материали за участието на България във Втората световна война.

Колекцията от документи е сред петте, които са представени на интернет страницата "Войните на България 1878-1945 г.," посветена на петте войни, които страната води след Освобождението. В следващите месеци ще бъдат публикувани и страници за Сръбско-българската война 1885-1886 г., Балканските войни1912-1913 г. и България в Първата световна война 1914-1918 г. "Когато преминах покрай паметника на Незнайния войн на път за работа днес си помислих, че след като завършим работата си по проектите, значението на името му ще остане символично - няма да останат повече незнайни войни," коментира д-р. Тодоранова, която е сред експертите, които подготвиха дигитализирането на архива.

На новия уебсайт има списък със загиналите по време на войната, които могат да бъдат открити по няколко показателя, включително войскова единица, сражението, в което са загубили живота си и родното им място. Освен това са публикувани общо 2419 документа и снимки от този период. Те включват Крайовската спогодба, шифрована телеграма от министъра на външните работи Иван Попов до Москва (описваща желанието на правителство да запази отношенията си със СССР и след присъединяването на България към Тристранния пакт), както и дневници на войници от фронтовите линии. Идеята на агенция "Архиви" е да представи възможно най-широк кръг от исторически материали за един от най-турболентните и спорни периоди от българската история.

Снимка от посрещане на съветските войски в Разград. 8 септ. 1944 г.ДА - Разград, ЧП 142, л. 1
Източник: ДАА
Еврейски трудов лагер край с. Михалково, Девинско, по поречието на река Кричим.с. Михалково, 1941 г.ДА - София, ф. 65, оп. 1, а.е. 1414, л.
Източник: ДАА

Дигитализираният архив съдържа и имената на съветските и германските войници, загинали в България, за да могат техните роднини и наследници да разберат каква е била съдбата им. Колекцията от документи и снимки обаче не е концентрирана единствено върху сраженията. Сред тях има и писма на войниците от дома, снимки от бомбандировките на София, както и такива от живота по села, фабрики, партизански заслони и трудови лагери в сртаната и в териториите, окупирани от българската армия. Информацията е полезна както за изследователи и краеведи, така и за учители, които да създават по-интересни и интерактивни уроци по история, смята директорът на ДАА. 

През есента ще заработи още един от сайтовете, посветени на участието на страната ни във войните - този за Сръбско-Българската война в защита на съединението, а още през юни агенцията ще направи първия груб опис на колекция от документи, принадлежащи на покойният президент Желю Желев, дарени от семейството след смъртта му. "Този фонд ще се превърне в един от най-ценните източници от историята на прехода", каза Груев.

Целият проект можете да откриете тук. А всички дигитализирани проекти на ДАА се намират на страницата archives.bg

Български войник от 16-а пехотна дивизия с картечница. Унгария, [апр. – май] 1945 г.ДА - Пазарджик, ф. 903, оп. 1, а.е. 7, л.
Източник: ДАА
Горящи сгради на пл. "Св. Неделя" след въздушна бомбардировка над София по време на Втората световна война. 1943 г.ЦДА, ф. 720, оп. 5, а.е. 50-1-А, л.59-1268-2
Източник: ДАА
Ешелона с войници от 4-та преславска дивизия, заминаващ на фронта по време на Втората световна война.Б.м., 22 септ. 1944 г.ДА - Шумен, ф. 1209, оп. 1, а.е. 7, л.
Източник: ДАА
Източник: ДАА

"Един от най-големите проблеми в българската историческа наука - да се намери възможно най-точна цифра на загиналите войници по времето на Втората световна война, най-накрая е преодолян. Това са общо 12 587 души - загинали преди и след 9-ти Септември, както и войниците, загинали при боеве с партизани в страната, в Македония и Гърция, и загубилите живота си в кампанията срещу немската армия от есента на 1944 г. и пролетта на 1945 г в Сърбия, Унгария и Австрия". Така новият председател на държавната агенция "Архиви" (ДАА) Доц. Михаил Груев започна представянето на уебсайт, на който вече се намира най-пълният дигитален набор от материали за участието на България във Втората световна война.

Колекцията от документи е сред петте, които са представени на интернет страницата "Войните на България 1878-1945 г.," посветена на петте войни, които страната води след Освобождението. В следващите месеци ще бъдат публикувани и страници за Сръбско-българската война 1885-1886 г., Балканските войни1912-1913 г. и България в Първата световна война 1914-1918 г. "Когато преминах покрай паметника на Незнайния войн на път за работа днес си помислих, че след като завършим работата си по проектите, значението на името му ще остане символично - няма да останат повече незнайни войни," коментира д-р. Тодоранова, която е сред експертите, които подготвиха дигитализирането на архива.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    cinik avatar :-|
    cinik

    Цивилизована работа. Браво. Ще изтрие голяма част от националната митология по въпроса.

    "....да се намери възможно най-точна цифра на загиналите войници по времето на Втората световна война, най-накрая е преодолян. Общо 12 587 души - загинали преди и след 9-ти Септември, както и войниците, загинали при боеве с партизани в страната, в Македония и Гърция, и загубилите живота си в кампанията срещу немската армия от есента на 1944 г. и пролетта на 1945 г в Сърбия, Унгария и Австрия"

  • 2
    caliber_.44 avatar :-|
    Калибър

    Надявам се да намеря името на прадядо ми, загинал в Първата Световна Война.

  • 3
    nnikolov_bg avatar :-|
    Никола Николов

    Посрещачите на съветските войски ако са знаели какво ги чака щяха да носят камъни, а не цветя.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK