Човешкият фактор в България пречи на инвестициите
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Човешкият фактор в България пречи на инвестициите

Хосе Луис Тапиа

Човешкият фактор в България пречи на инвестициите

Посланикът на Испания в България Хосе Луис Тапиа пред "Капитал"

Светломира Гюрова
11889 прочитания

Хосе Луис Тапиа

© ВЕЛКО АНГЕЛОВ


Испания се отърсва от кризата. Как се случи това?

Испанската икономика сега расте с около 3% и през 2015 г. ще бъде най-бързо растящата голяма икономика в еврозоната. Ако сравним ситуацията с преди четири години, разликата е огромна – през 2011 г. БВП се свиваше с около 2% и страната губеше 600 000 работни места годишно. А сега създава повече от 500 000 нови работни места. Това е резултатът от необходимите и решителни структурни реформи и от болезнената промяна. Доверието, което играе ключова роля в икономиката, се възвърна, и това направи възможно възстановяването. Сега повече пари се вливат в икономиката, повече пари отиват в малките и средни компании и в домакинствата. Това създава търсене, което прави очакванията за бъдещ растеж по-положителни, хората решават пак да инвестират и се появяват възможности за растеж. Рисковата премия е по-ниска от преди и това е един от ефектите от възвръщането на имиджа на Испания. В момента страната набира средства при отрицателни лихви. Това означава, че инвеститорите предпочитат да притежават испански публичен дълг, защото е по-сигурен, отколкото да спечелят нещо.

За да стигнем дотук, ключова роля имаше реформата на трудовия пазар. Испания имаше остаряла правна рамка на трудовия пазар, която принадлежеше на миналото, още от времето на Франко. Икономическата криза, започнала през 2008 г., показа, че тя неподходяща за новото време, със сковаващи регулации, които не позволяват никаква гъвкавост в трудни времена. Трудовият пазар беше сегментиран и имаше много стари механизми на договаряне. Например ако една компания искаше да се разбере нещо с работниците си, трябваше да следва линията, установена за целия сектор. Реформите промениха това, вкараха повече гъвкавост и сега в Испания има нов модел на трудови отношения. Унищожаването на работни места беше спряно, положихме основата на създаването на нова заетост и икономиката стана по-конкурентна и продуктивна. Резултатът от реформите е, че преди тях нивото на растеж на БВП, нужно за създаване на нови работни места, беше около 2%. А сега дори при ръст под 1% вече се създава заетост. Намаля и забавянето между отчитането на ръст и появата на работни места. Преди то беше една година, а сега е три месеца. Това означава, че ако през третото тримесечие икономиката има растеж, през четвъртото вече ще има нова заетост.

Защо Испания успява, а други страни, като Гърция например, все още не могат да се отлепят от дъното?

Това е доказателство, че в Испания сме готови да тласнем напред, когато е необходимо, когато осъзнаем, че не можем да останем така, както сме били. Имаше и силна политическа воля и правителство с ясна идея какво иска да направи. Една испанска поговорка гласи, че ако започнеш да вървиш и не знаеш накъде отиваш, със сигурност ще отидеш някъде другаде. Ние знаехме къде трябва да отидем. Правителството поиска висока степен на саможертва от испанските граждани, заплатите бяха намалени, но макроикономическите резултати вече са налице, макар че ще е нужно още време, преди да се усетят напълно на микрониво от домакинствата и компаниите.

От решаващо значение беше, че в Испания има институционална стабилност, това дава здравословна основа за функционирането на икономиката. А също така въпреки финансовата криза испанската икономика имаше солиден фундамент и конкурентни компании. Осъзнавахме проблема с имотния балон, захранен от кредитния бум, и знаехме, че трябва да изчистим банковата система. Правителството обясни на испанците, че са дошли трудни времена, но ако направим това, ще бъдем много по-добре след две години. И още в първите месеци след идването си на власт в края на 2011 г. кабинетът на премиера Мариано Рахой започна с реформите, включително тази на трудовия пазар. Сега вече виждаме конкретните резултати от тази политика.

Колко важно беше оздравяването на банковия сектор за възстановяването на икономиката?

Ако банковата система и кредитирането не работят, икономиката няма как да функционира. Смяташе се, че изчистването на банките ще изисква много пари и ЕС предостави на Испания кредитна линия от 100 млрд. евро, но страната използва по-малко от половината, само 46 млрд. евро. Всъщност по-голямата част от банковия сектор в Испания беше здрава, имаше проблем само с някои спестовни банки, които не бяха добре управлявани и регулирани. И липсата на доверие, която те предизвикаха, можеше да зарази останалата част от системата. Но успяхме да локализираме проблема, да анализираме какво се е объркало, да го решим и да въведем повече прозрачност.

В Гърция например казват – не можем повече да правим съкращения, трябва да стимулираме икономиката. И в целия ЕС се води дебат къде е балансът между бюджетното затягане и растежа. Вие как гледате на това?

За да расте икономиката, тя трябва да е здрава. В Испания направихме необходимата фискална стабилизация и изчистихме икономиката. Сега тя расте и не можем да си позволим да пропилеем постигнатото досега. В еврозоната растежът остава нисък; трябва да се запази реформаторския устрем, за да има още резултати и положителният цикъл на икономиката да продължи да се утвърждава и подобрява. Нужни са последователност и стабилност.

Един от страничните ефекти на кризата е възходът на популистките партии като СИРИЗА в Гърция и "Подемос" в Испания, които заплашват да разтърсят системата и да създадат нестабилност. Какъв може да е отговорът?

Във всяка страна ситуацията е различна. Но е вярно, че заради кризата от испанския народ се изискваха големи саможертви и това захранва партия от този тип. В трудни ситуации е изключително важно властта да комуникира добре с хората и да обяснява ясно какво правим и защо, какво целим с това, къде искаме да отидем и кога ще го постигнем. Това е отговорност на правителството. Същевременно не можете да скриете реалността – че сега испанската икономика расте и създава работни места. За някои политици е голямо изкушение да обещават небето и звездите, но икономиката е реалност и е голям враг на демагогията. Нея не можете да я манипулирате, но хората, разбира се, имат право да избират една или друга партия, това е нормалната политическа игра.

Макар да беше в криза, Испания избра да не спира свободното движение на български работници. Какви бяха ефектите от това и как гледате на опитите на страни като Германия и Франция да променят правилата и да ограничат достъпа на българи и румънци?

Има много концепции, с които се злоупотребява. В ЕС има единен пазар и свобода на движение на хора, капитали, услуги и стоки. Това е различно от т. нар. социален туризъм. Нужно е да се прилагат законите, за да няма злоупотреби, защото има хора, които отиват в Германия например, за да живеят единствено социални помощи, без да внасят нищо в системата. Социалната държава е фантастично нещо, но тя трябва да бъде финансирана и включва не само права, но и задължения. В Испания има много българи, които научават езика бързо след пристигането, интегрират се и са приети добре. Те не само получават, но и допринасят.

Как оценяват испанските инвеститори бизнес средата в България?

Обективните условия са положителни. Има квалифицирани работници, отлична комуникационна мрежа, макроикономическата ситуация е стабилна, плоският данък е атрактивен, финансовата система е развита. Обективната рамка е налице, но идва второто нещо, човешкият фактор. Потенциал не липсва, но все още има проблеми. И това е послание, което се отправя към българските власти от всички международни институции и от всички чуждестранни посланици. Реформата на правосъдието е решаваща, защото, ако съдебната система не работи, няма доверие. И когато правите реформа на правосъдната архитектура, трябва да обърнете внимание не само на сградата, но и на съдържанието на сградата. Това е, което наричам човешкия фактор. Нужно е цялата правосъдна система да бъде променена.

Следващото нещо – бюрокрацията, тя трябва да бъде модернизирана. Когато се опитвам да си обясня сам за себе си защо хората в администрацията не реагират, го отивам на близкото минало, на предишния режим, когато на хората се е казвало да не поемат никаква инициатива, да не мислят, да нямат идеи. Тази рутина още е останала и е нужно време, за да се промени, но първо трябва да се осъзнае, че това е проблем. И да има реформи, които да накарат хората да работят по-добре, защото те имат възможностите и способностите, но трябва да го направят. Например кадастърът трябва да бъде осъвременен, защото ако искате да речем да направите магистрала от Румъния до Турция, е нужно да се отчуждят парцели земя, но никой не знае на кого принадлежат те. Испански бизнесмен тук имаше проблеми с този странен въпрос.

Другото нещо е прозрачността – нужно е да е ясно защо и как се взима едно или друго решение. А също така и да няма дискриминация – в някои случаи се вижда, че местни компании се подкрепят извън правилата. Разбира се, има начин – да се направи джойнт венчър между чужда и местна компания. Но не това е решението, нужно е да е ясно, че няма дискриминация само на базата на факта, че някой е чужденец или дадена компания е чуждестранна. Това е важно, за да бъде България привлекателно място за инвестиции.

Испания е сред големите инвеститори в България, тя е на осмо място за миналата година с 34.6 млн. евро преки инвестиции. Секторите, в които испанските компании присъстват, са основно строителството, но също и в индустрията. Има фирми, които са се установили още през 90-те години в България, имат тук големи производствени мощности и изнасят в съседни страни. Има инвестиции и в търговията, селското стопанство и възобновяемата енергия.

Как се отразяват честите промените на правилата в сектора на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ)?

Това е слабото място, непрекъснато се появяват спирачки. Имаше проблеми с вятърно-генераторните централи, а сега и при биомасата. Компаниите инвестираха при една законова рамка, която им гарантираше приходи, а след това имаше промени и те бяха въведени със задна дата, не само за навлизащите в сектора фирми, но и за тези, които вече са тук. В която и държава да се случва това, то не говори добре.

Същевременно положението в Националната електрическа компания (НЕК) е реален проблем. Разбираемо е, че случващото се в НЕК има публичен и дори социален ефект заради цените на електроенергията, но финансовата ситуация в компанията трябва да бъде стабилизирана възможно най-бързо.

Какви теми ще обсъди външният министър Хосе Мануел Гарсия Маргальо по време на визитата си в София следващата седмица?

Испания е четвъртата по големина икономика в еврозоната, пета в ЕС и 14-та в света. Испания е привлекателен партньор за България. Но също и България е атрактивен партньор за Испания. И ако вървим заедно, позицията и на България, и на Испания на международната сцена ще се подобри. Ние сме държави, които са външни граници на ЕС. Имаме общ проблем – бежанци, нелегална имиграция, и това е драма, която ще продължава. В редица сфери Испания и България могат да направят заедно много неща. Но за това е нужно да се постави добра и солидна основа. За бизнеса специално ключовите думи са доверие, имидж, прозрачност. Например правилата за обществени поръчки – това е нещо, което трябва да се подобри. Испански компании имаха сериозни проблеми в България в това отношение. Когато испански фирми, които са световни лидери в своите сектори, идват в България и отправят добри оферти в състезание с други компании, е трудно разбираемо как тези оферти се отхвърлят, защото са дисквалифицирани по силно непрозрачен начин.

Само няколко примера - почти 40% от основните транспортни концесии в света се управляват от испански компании; най-големите фирми в глобален мащаб в сферата на управлението на транспортната инфраструктура са испански; най-голямата западна строителна компания е испанска; най-голямата компания в света за възобновяеми енергии е испанска; Испания е производител номер две на комерсиални превозни средства в Европа. Мисля, че, ако аз бях български политик, щях да кажа на испанския външен министър, който ще бъде в София на посещение – моля, елате тук, нека бъдем лоялни партньори. Това ще бъде и посланието на моя министър – "Нека продължим да работим заедно по многобройните въпроси от общ интерес за България и Испания - една от големите страни в ЕС! Ще спечелим много, когато вървим ръка за ръка, водени от лоялността, характерна за взаимоотношенията между два приятелски народа, каквито са българският и испанският".

Интервюто взе Светломира Гюрова

 
Хосе Луис Тапиа е посланик на Кралство Испания в България от 29 юни 2012 г. Роден е на 25 август 1948 г. в гр. Бехар, провинция Саламанка, автономна област Кастилия и Леон. По образование е икономист, завършил е и дипломатическа школа. Работи като дипломат от 1978 г., като е заемал е различни постове, включително посланически, в испанските мисии в Делхи, Москва, Монтевидео, Брюксел, Кито, Хавана, Триполи. "Капитал" разговаря с посланик Тапиа дни преди визитата в София на испанския външен министър Хосе Мануел Гарсия Маргальо.

Испания се отърсва от кризата. Как се случи това?

Испанската икономика сега расте с около 3% и през 2015 г. ще бъде най-бързо растящата голяма икономика в еврозоната. Ако сравним ситуацията с преди четири години, разликата е огромна – през 2011 г. БВП се свиваше с около 2% и страната губеше 600 000 работни места годишно. А сега създава повече от 500 000 нови работни места. Това е резултатът от необходимите и решителни структурни реформи и от болезнената промяна. Доверието, което играе ключова роля в икономиката, се възвърна, и това направи възможно възстановяването. Сега повече пари се вливат в икономиката, повече пари отиват в малките и средни компании и в домакинствата. Това създава търсене, което прави очакванията за бъдещ растеж по-положителни, хората решават пак да инвестират и се появяват възможности за растеж. Рисковата премия е по-ниска от преди и това е един от ефектите от възвръщането на имиджа на Испания. В момента страната набира средства при отрицателни лихви. Това означава, че инвеститорите предпочитат да притежават испански публичен дълг, защото е по-сигурен, отколкото да спечелят нещо.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

6 коментара
  • 1
    ariella avatar :-?
    ariella

    Прекрасен Анализ Чудесна Статия.

    ' От решаващо значение беше, че в Испания има институционална стабилност, това дава здравословна основа за функционирането на икономиката. А също така въпреки финансовата криза испанската икономика имаше солиден фундамент и конкурентни компании. '

  • 2
    cinik avatar :-|
    cinik

    Испанските фирми "направиха име" с непропорционално голямото си присъствие в забатачени строителни обекти, излезли 2-3 пъти над бюджет и срокове, както и във ВЕИ сектора, изцяло доминиран от т.нар. "криминално-политически контингент" (последното е ново правно понятие, създадено специално за случая на България) . Сигурно на господина са му се изправили косите от "хвалбите" на собствените му сънародници и е решил добронамерено да сподели, какво се случва по високите етажи на "комуналния капитализъм".

  • 3
    peni1948 avatar :-|
    Peni Radulov

    Ако в България се спрат далаверите на партиен принцип само след две години стандарта на живот ще е на американско ниво!!!???

  • 4
    wanderer avatar :-?
    wanderer

    "Компаниите инвестираха при една законова рамка, която им гарантираше приходи"
    Как Закона ще гарантира приходите в една пазарна икономика?
    Тук някой ни взема за канарчета. Пазарът се променя, навлизат нови иновации, цените се менят, никой никому не гарантира.

  • 5
    gavrilov avatar :-|
    gavrilov

    До коментар [#4] от "wanderer":

    Има се пред вид данъчната система. Няма значение какви са данъците и предимствата за инвеститорите. Важно е те да не се менят, това всеки търговец го разбира. Като си направиш сметката при едни данъци и следващата година като ги променят, какво става? Става това, че България е на дъното на Европа, състезаваме се с албанците.

  • 6
    ristohristov avatar :-P
    Ристьо

    [quote#0:"МатрЯла"] Човешкият фактор в България пречи на инвестициите [/quote]

    човешкият Фактор е водещ винаги и навсякъде..
    има ли матрял...има и лоши резултати

    никой не се интересува на Първо място колко % е плоският данък??
    защото освен 10 % данък има още :

    20 % ДДС
    35 % ДОО + ЗО
    ............
    ако матряла позволява да му налагат 65 % данъци...
    чуждият инвеситтор (ако дойде изобщо) .........
    плаща ДОО + ЗО върху минимална заплата ,
    ДДС - гледа да избегне

    или ако НЕ може - не Идва


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK