Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
6 8 май 2015, 17:08, 11675 прочитания

Човешкият фактор в България пречи на инвестициите

Посланикът на Испания в България Хосе Луис Тапиа пред "Капитал"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Испания се отърсва от кризата. Как се случи това?

Испанската икономика сега расте с около 3% и през 2015 г. ще бъде най-бързо растящата голяма икономика в еврозоната. Ако сравним ситуацията с преди четири години, разликата е огромна – през 2011 г. БВП се свиваше с около 2% и страната губеше 600 000 работни места годишно. А сега създава повече от 500 000 нови работни места. Това е резултатът от необходимите и решителни структурни реформи и от болезнената промяна. Доверието, което играе ключова роля в икономиката, се възвърна, и това направи възможно възстановяването. Сега повече пари се вливат в икономиката, повече пари отиват в малките и средни компании и в домакинствата. Това създава търсене, което прави очакванията за бъдещ растеж по-положителни, хората решават пак да инвестират и се появяват възможности за растеж. Рисковата премия е по-ниска от преди и това е един от ефектите от възвръщането на имиджа на Испания. В момента страната набира средства при отрицателни лихви. Това означава, че инвеститорите предпочитат да притежават испански публичен дълг, защото е по-сигурен, отколкото да спечелят нещо.


За да стигнем дотук, ключова роля имаше реформата на трудовия пазар. Испания имаше остаряла правна рамка на трудовия пазар, която принадлежеше на миналото, още от времето на Франко. Икономическата криза, започнала през 2008 г., показа, че тя неподходяща за новото време, със сковаващи регулации, които не позволяват никаква гъвкавост в трудни времена. Трудовият пазар беше сегментиран и имаше много стари механизми на договаряне. Например ако една компания искаше да се разбере нещо с работниците си, трябваше да следва линията, установена за целия сектор. Реформите промениха това, вкараха повече гъвкавост и сега в Испания има нов модел на трудови отношения. Унищожаването на работни места беше спряно, положихме основата на създаването на нова заетост и икономиката стана по-конкурентна и продуктивна. Резултатът от реформите е, че преди тях нивото на растеж на БВП, нужно за създаване на нови работни места, беше около 2%. А сега дори при ръст под 1% вече се създава заетост. Намаля и забавянето между отчитането на ръст и появата на работни места. Преди то беше една година, а сега е три месеца. Това означава, че ако през третото тримесечие икономиката има растеж, през четвъртото вече ще има нова заетост.

Защо Испания успява, а други страни, като Гърция например, все още не могат да се отлепят от дъното?

Това е доказателство, че в Испания сме готови да тласнем напред, когато е необходимо, когато осъзнаем, че не можем да останем така, както сме били. Имаше и силна политическа воля и правителство с ясна идея какво иска да направи. Една испанска поговорка гласи, че ако започнеш да вървиш и не знаеш накъде отиваш, със сигурност ще отидеш някъде другаде. Ние знаехме къде трябва да отидем. Правителството поиска висока степен на саможертва от испанските граждани, заплатите бяха намалени, но макроикономическите резултати вече са налице, макар че ще е нужно още време, преди да се усетят напълно на микрониво от домакинствата и компаниите.



От решаващо значение беше, че в Испания има институционална стабилност, това дава здравословна основа за функционирането на икономиката. А също така въпреки финансовата криза испанската икономика имаше солиден фундамент и конкурентни компании. Осъзнавахме проблема с имотния балон, захранен от кредитния бум, и знаехме, че трябва да изчистим банковата система. Правителството обясни на испанците, че са дошли трудни времена, но ако направим това, ще бъдем много по-добре след две години. И още в първите месеци след идването си на власт в края на 2011 г. кабинетът на премиера Мариано Рахой започна с реформите, включително тази на трудовия пазар. Сега вече виждаме конкретните резултати от тази политика.

Колко важно беше оздравяването на банковия сектор за възстановяването на икономиката?

Ако банковата система и кредитирането не работят, икономиката няма как да функционира. Смяташе се, че изчистването на банките ще изисква много пари и ЕС предостави на Испания кредитна линия от 100 млрд. евро, но страната използва по-малко от половината, само 46 млрд. евро. Всъщност по-голямата част от банковия сектор в Испания беше здрава, имаше проблем само с някои спестовни банки, които не бяха добре управлявани и регулирани. И липсата на доверие, която те предизвикаха, можеше да зарази останалата част от системата. Но успяхме да локализираме проблема, да анализираме какво се е объркало, да го решим и да въведем повече прозрачност.

В Гърция например казват – не можем повече да правим съкращения, трябва да стимулираме икономиката. И в целия ЕС се води дебат къде е балансът между бюджетното затягане и растежа. Вие как гледате на това?

За да расте икономиката, тя трябва да е здрава. В Испания направихме необходимата фискална стабилизация и изчистихме икономиката. Сега тя расте и не можем да си позволим да пропилеем постигнатото досега. В еврозоната растежът остава нисък; трябва да се запази реформаторския устрем, за да има още резултати и положителният цикъл на икономиката да продължи да се утвърждава и подобрява. Нужни са последователност и стабилност.

Един от страничните ефекти на кризата е възходът на популистките партии като СИРИЗА в Гърция и "Подемос" в Испания, които заплашват да разтърсят системата и да създадат нестабилност. Какъв може да е отговорът?

Във всяка страна ситуацията е различна. Но е вярно, че заради кризата от испанския народ се изискваха големи саможертви и това захранва партия от този тип. В трудни ситуации е изключително важно властта да комуникира добре с хората и да обяснява ясно какво правим и защо, какво целим с това, къде искаме да отидем и кога ще го постигнем. Това е отговорност на правителството. Същевременно не можете да скриете реалността – че сега испанската икономика расте и създава работни места. За някои политици е голямо изкушение да обещават небето и звездите, но икономиката е реалност и е голям враг на демагогията. Нея не можете да я манипулирате, но хората, разбира се, имат право да избират една или друга партия, това е нормалната политическа игра.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Борисов: България кандидатства за ERM II до края на април 7 Борисов: България кандидатства за ERM II до края на април

Премиерът заяви, че вече е провел разговори с Кристин Лагард и представители на ЕК

10 апр 2020, 2209 прочитания

Игра на криеница с вируса Игра на криеница с вируса

Слабият темп на тестването в България затруднява по-бързото изработване на стратегия срещу предизвикателствата на кризата през следващите месеци

10 апр 2020, 1132 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Езикът на революцията

С изказванията си д-р Петър Москов си отвори няколко политически и професионални фронта

Още от Капитал
Динозаври в дигиталната ера

Работи ли държавата по време на извънредното положение и как

С какви "оръжия" се изправяме срещу COVID-19

Ваксините срещу новия коронавирус ще са готови минимум след 12 - 18 месеца. Няколко съществуващи лекарства обаче може да облекчат битката дотогава

Големите въпроси около новата детска болница

Алтернативата на подписания договор за строителство беше проектът да се забави с години

Цената на три месеца

Колко може да изгуби българската икономика през април, май и юни заради COVID-19

На голям домашен екран

Фестивалът за документално кино Master of Art преминава в онлайн формат

Стефан Китанов - Кита е в очакване на мига, когато "пак ще се прегърнем"

Директорът на "София филм фест" за това какво е да отложиш едно от големите събития на годината

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10