От решаващо значение беше, че в Испания има институционална стабилност, това дава здравословна основа за функционирането на икономиката. А също така въпреки финансовата криза испанската икономика имаше солиден фундамент и конкурентни компании. Осъзнавахме проблема с имотния балон, захранен от кредитния бум, и знаехме, че трябва да изчистим банковата система. Правителството обясни на испанците, че са дошли трудни времена, но ако направим това, ще бъдем много по-добре след две години. И още в първите месеци след идването си на власт в края на 2011 г. кабинетът на премиера Мариано Рахой започна с реформите, включително тази на трудовия пазар. Сега вече виждаме конкретните резултати от тази политика.

Колко важно беше оздравяването на банковия сектор за възстановяването на икономиката?

Ако банковата система и кредитирането не работят, икономиката няма как да функционира. Смяташе се, че изчистването на банките ще изисква много пари и ЕС предостави на Испания кредитна линия от 100 млрд. евро, но страната използва по-малко от половината, само 46 млрд. евро. Всъщност по-голямата част от банковия сектор в Испания беше здрава, имаше проблем само с някои спестовни банки, които не бяха добре управлявани и регулирани. И липсата на доверие, която те предизвикаха, можеше да зарази останалата част от системата. Но успяхме да локализираме проблема, да анализираме какво се е объркало, да го решим и да въведем повече прозрачност.

В Гърция например казват – не можем повече да правим съкращения, трябва да стимулираме икономиката. И в целия ЕС се води дебат къде е балансът между бюджетното затягане и растежа. Вие как гледате на това?

За да расте икономиката, тя трябва да е здрава. В Испания направихме необходимата фискална стабилизация и изчистихме икономиката. Сега тя расте и не можем да си позволим да пропилеем постигнатото досега. В еврозоната растежът остава нисък; трябва да се запази реформаторския устрем, за да има още резултати и положителният цикъл на икономиката да продължи да се утвърждава и подобрява. Нужни са последователност и стабилност.

Един от страничните ефекти на кризата е възходът на популистките партии като СИРИЗА в Гърция и "Подемос" в Испания, които заплашват да разтърсят системата и да създадат нестабилност. Какъв може да е отговорът?

Във всяка страна ситуацията е различна. Но е вярно, че заради кризата от испанския народ се изискваха големи саможертви и това захранва партия от този тип. В трудни ситуации е изключително важно властта да комуникира добре с хората и да обяснява ясно какво правим и защо, какво целим с това, къде искаме да отидем и кога ще го постигнем. Това е отговорност на правителството. Същевременно не можете да скриете реалността – че сега испанската икономика расте и създава работни места. За някои политици е голямо изкушение да обещават небето и звездите, но икономиката е реалност и е голям враг на демагогията. Нея не можете да я манипулирате, но хората, разбира се, имат право да избират една или друга партия, това е нормалната политическа игра.

Макар да беше в криза, Испания избра да не спира свободното движение на български работници. Какви бяха ефектите от това и как гледате на опитите на страни като Германия и Франция да променят правилата и да ограничат достъпа на българи и румънци?

Има много концепции, с които се злоупотребява. В ЕС има единен пазар и свобода на движение на хора, капитали, услуги и стоки. Това е различно от т. нар. социален туризъм. Нужно е да се прилагат законите, за да няма злоупотреби, защото има хора, които отиват в Германия например, за да живеят единствено социални помощи, без да внасят нищо в системата. Социалната държава е фантастично нещо, но тя трябва да бъде финансирана и включва не само права, но и задължения. В Испания има много българи, които научават езика бързо след пристигането, интегрират се и са приети добре. Те не само получават, но и допринасят.

Как оценяват испанските инвеститори бизнес средата в България?

Обективните условия са положителни. Има квалифицирани работници, отлична комуникационна мрежа, макроикономическата ситуация е стабилна, плоският данък е атрактивен, финансовата система е развита. Обективната рамка е налице, но идва второто нещо, човешкият фактор. Потенциал не липсва, но все още има проблеми. И това е послание, което се отправя към българските власти от всички международни институции и от всички чуждестранни посланици. Реформата на правосъдието е решаваща, защото, ако съдебната система не работи, няма доверие. И когато правите реформа на правосъдната архитектура, трябва да обърнете внимание не само на сградата, но и на съдържанието на сградата. Това е, което наричам човешкия фактор. Нужно е цялата правосъдна система да бъде променена.

Следващото нещо – бюрокрацията, тя трябва да бъде модернизирана. Когато се опитвам да си обясня сам за себе си защо хората в администрацията не реагират, го отивам на близкото минало, на предишния режим, когато на хората се е казвало да не поемат никаква инициатива, да не мислят, да нямат идеи. Тази рутина още е останала и е нужно време, за да се промени, но първо трябва да се осъзнае, че това е проблем. И да има реформи, които да накарат хората да работят по-добре, защото те имат възможностите и способностите, но трябва да го направят. Например кадастърът трябва да бъде осъвременен, защото ако искате да речем да направите магистрала от Румъния до Турция, е нужно да се отчуждят парцели земя, но никой не знае на кого принадлежат те. Испански бизнесмен тук имаше проблеми с този странен въпрос.

Другото нещо е прозрачността – нужно е да е ясно защо и как се взима едно или друго решение. А също така и да няма дискриминация – в някои случаи се вижда, че местни компании се подкрепят извън правилата. Разбира се, има начин – да се направи джойнт венчър между чужда и местна компания. Но не това е решението, нужно е да е ясно, че няма дискриминация само на базата на факта, че някой е чужденец или дадена компания е чуждестранна. Това е важно, за да бъде България привлекателно място за инвестиции.

Испания е сред големите инвеститори в България, тя е на осмо място за миналата година с 34.6 млн. евро преки инвестиции. Секторите, в които испанските компании присъстват, са основно строителството, но също и в индустрията. Има фирми, които са се установили още през 90-те години в България, имат тук големи производствени мощности и изнасят в съседни страни. Има инвестиции и в търговията, селското стопанство и възобновяемата енергия.

Как се отразяват честите промените на правилата в сектора на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ)?

Това е слабото място, непрекъснато се появяват спирачки. Имаше проблеми с вятърно-генераторните централи, а сега и при биомасата. Компаниите инвестираха при една законова рамка, която им гарантираше приходи, а след това имаше промени и те бяха въведени със задна дата, не само за навлизащите в сектора фирми, но и за тези, които вече са тук. В която и държава да се случва това, то не говори добре.

Същевременно положението в Националната електрическа компания (НЕК) е реален проблем. Разбираемо е, че случващото се в НЕК има публичен и дори социален ефект заради цените на електроенергията, но финансовата ситуация в компанията трябва да бъде стабилизирана възможно най-бързо.

Какви теми ще обсъди външният министър Хосе Мануел Гарсия Маргальо по време на визитата си в София следващата седмица?

Испания е четвъртата по големина икономика в еврозоната, пета в ЕС и 14-та в света. Испания е привлекателен партньор за България. Но също и България е атрактивен партньор за Испания. И ако вървим заедно, позицията и на България, и на Испания на международната сцена ще се подобри. Ние сме държави, които са външни граници на ЕС. Имаме общ проблем – бежанци, нелегална имиграция, и това е драма, която ще продължава. В редица сфери Испания и България могат да направят заедно много неща. Но за това е нужно да се постави добра и солидна основа. За бизнеса специално ключовите думи са доверие, имидж, прозрачност. Например правилата за обществени поръчки – това е нещо, което трябва да се подобри. Испански компании имаха сериозни проблеми в България в това отношение. Когато испански фирми, които са световни лидери в своите сектори, идват в България и отправят добри оферти в състезание с други компании, е трудно разбираемо как тези оферти се отхвърлят, защото са дисквалифицирани по силно непрозрачен начин.

Само няколко примера - почти 40% от основните транспортни концесии в света се управляват от испански компании; най-големите фирми в глобален мащаб в сферата на управлението на транспортната инфраструктура са испански; най-голямата западна строителна компания е испанска; най-голямата компания в света за възобновяеми енергии е испанска; Испания е производител номер две на комерсиални превозни средства в Европа. Мисля, че, ако аз бях български политик, щях да кажа на испанския външен министър, който ще бъде в София на посещение – моля, елате тук, нека бъдем лоялни партньори. Това ще бъде и посланието на моя министър – "Нека продължим да работим заедно по многобройните въпроси от общ интерес за България и Испания - една от големите страни в ЕС! Ще спечелим много, когато вървим ръка за ръка, водени от лоялността, характерна за взаимоотношенията между два приятелски народа, каквито са българският и испанският".

Интервюто взе Светломира Гюрова