Колко е страшно руското ембарго
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Колко е страшно руското ембарго

Колко е страшно руското ембарго

Българският износ се е свил с около 18%, но не заради заради санкциите от Москва, а заради срива на икономиката й

16256 прочитания

© Shutterstock


Да си български производител, изнасящ за Русия, не изглеждаше никак приятно занимание в началото на август 2014 г. Именно тогава Руската федерация въведе ембарго за внос на някои групи стоки, а много производители започнаха да изчисляват евентуални преки и косвени загуби. Седем месеца по-късно вече е доказано – да си български производител, изнасящ основно за Русия, наистина е трудно, но това няма почти нищо общо с контрасанкциите на Москва. Данните на Националния статистически институт (НСИ) към февруари наистина показват значителен спад на българския износ (около 18% на годишна база). Числата и експертите обаче са категорични: основната причина е сривът на руската рубла и изтичането на валута, което отне голяма част от разполагаемия доход на руснаците.

Митът за необятния руски пазар

Всъщност още предварителните експертни анализи, правени веднага след въвеждането на мярката, показваха, че прекият ефект от руските санкции върху българския износ няма да е особено голям. Просто защото, от една страна, Русия не е толкова голям пазар за български стоки, а от друга – продуктите в забранителният списък са пренебрежителна част от общия експорт. В първия си вариант той включваше почти всички месни продукти (говеждо, свинско, птиче месо и някои колбаси), мляко и млечни продукти, плодове и зеленчуци, риба и ракообразни, както и някои преработени селскостопански продукти. Малко по-късно отпадна забраната по отношение на безлактозни мляко и млечни продукти и някои зеленчуци за посев (картофи, лук, грах и хибридна сладка царевица).

От годините назад в България е останал митът за "необятния руски пазар", който е изключително важен за търговския баланс на страната ни. Всъщност националната статистика показва, че едва след 2010 г. този пазар става малко по-привлекателен за местни производители и се движи около 1 млрд. лв. Това бе свързано с рецесията в еврозоната и желанието на износителите да търсят нови възможности, с които да компенсират свиването на търсенето от страна на държавите от ЕС. Преди това има години, през които експортът в посока Русия е почти символичен. Съотношението внос/износ е 10 към 1 в полза на руския експорт към България. Основно страната ни продава медикаменти (предимно лекарства), машинни елементи и машини, вино, горива, електротабла, както и козметика. За сметка на това получаваме суровини, чиято стойност понякога надвишава 10 млрд. лв. годишно - най-вече в зависимост от цената на петрола.

Правейки разбивка на данните от НСИ за периода август 2014 - февруари 2015 г. се вижда, че преките загуби от ембаргото спокойно могат да бъдат оценени на няколко десетки милиона. За първото полугодие на миналата година стойността на продуктите от забранения списък, които български компании са изнесли за Русия, се оценяват на около 11 млн. лв., или сравнявайки с 2013 г. - около 2% от общия експорт към държавата. Ако пък го съпоставим на общия български аграрен експорт за миналата година, тогава числото пада до пренебрежимите 0.2 – 0.3%.

"Отдавна Русия не е сред основните търговски партньори на България особено когато говорим за тези продукти от забранителния списък", коментира Иво Тодоров, председател на Асоциация на българските износители. Според него именно слабото представяне на родни продукти на руския пазар е причината загубите от ембаргото да са толкова малки. "Разбира се, има негативен ефект за определени износители, но те имат възможност да диверсифицират пазарите, на които продават", смята той.

Най-засегнат от ембаргото ще бъде българският износ на селскостопански продукти, при които Русия представлява основен експортен пазар и може да се очаква по-трудно пренасочване към други пазари. Такъв е случаят с износа на някои плодове и зеленчуци (праскови, кайсии, череши, ябълки, сливи, киви, ягоди и домати), при които Русия формира около или над половината от българския износ, а в някои случаи и до 90%. Сравнително голям е и делът на Русия в общия износ на България на пресни или охладени риби (около 27 – 28% за последните две години, което обаче вероятно включва и реекспорт на продукти, внесени от други страни).

Косвени загуби

Когато на 6 август 2014 г. Руската федерация въведе забраната за внос на продукти от ЕС, САЩ, Норвегия, Канада и Австралия, освен притесненията за преките загуби на производителите, имаше опасения и от косвени щети. По данни на Министерството на земеделието и храните Русия е втората по важност дестинация за износа на агро-хранителни продукти от ЕС (след САЩ), с общо около 11.8 млрд. евро през 2013 г., или 10% от общия износ на селскостопански и хранителни продукти от ЕС за трети страни. Продуктите, включени в забранителния списък, се оценяват около 5.1 млрд. евро в износ за 2013 г., или 43% от износа на селскостопански и хранителни продукти от ЕС за Русия.

Заради невъзможността да реализират продуктите си големите производители пренасочиха част от тях към вътрешния пазар. "Ако говорим за преки загуби – нямаме", коментира Антоанета Божинова, изпълнителен директор на Съюза на преработвателите на плодове и зеленчуци. "Има обаче косвени загуби и те се дължат на факта, че много продукти не се реализираха от другите европейски страни като пресни и те бяха върнати в ЕС, както и на българския пазар." По нейните думи това е наводнило пазара на пресни плодове и зеленчуци и е намалило пазара на преработените.

По данни на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата от началото на август до края на годината цените на едро на повечето от основните плодове и зеленчуци българско производство на тържищата в страната като цяло са се движили около или над нивата отпреди една година. При някои продукти като картофи, лук и моркови бе наблюдавано чувствително намаление на цените на годишна база, което обаче не се дължи на ембаргото, тъй като част от тези стоки са изключени.

Слаба руска икономика

Същността на проблема с по-малкия български износ към Русия всъщност е поевтиняването на рублата и изтеглянето на валута, което ограничава възможностите на хората и фирмите да купуват. В края на декември рублата се обезцени с 40% и достигна 90 рубли за евро. Централната банка на Русия изразходва 30% от валутните си резерви в опит да се пребори с инфлацията. В същото време властите наложиха ограничение на транзакциите извън граница, отново в опит да задържат парите в страната. В крайна сметка през март бе отчетена инфлация от 17% - най-високото ниво от 1999 г.

Най-ясно ефектът от икономическите турбуленции може да бъде забелязан, когато се проследи тенденцията при износа на български лекарства за Русия. Медикаментите са най-продаваната стока там. За периода август 2014 г. - февруари 2015 г. стойността им е 182 млн. лв., което обаче е близо 10% по-малко спрямо година по-рано.

Трудният руски пазар се отрази и върху продажбите на една от двете фармацевтични компании, чиито основни пазари са извън граница - "Софарма". Последните месеци компанията постоянно отчиташе двуцифрени спадове на износа, като през последните месеци на 2014 г. те достигаха 70%. Едва през април компанията излезе на плюс. От публичното дружество обясниха, че основният им проблем не е Русия, или поне не директно. "Спадът в продажбите за износ се дължи основно на ситуацията в Украйна. В началото на миналата година страната беше стабилна и нашите продажби бяха сравними с плановете, които имахме. Регулярен достъп до източните територии на Украйна към момента обаче все още няма, а стабилността и предсказуемостта на валутата, които са определящ фактор в износа, засега са по-скоро цел, отколкото реалност", обясниха от компанията.

Данните на НСИ показват, че положението при българския износ към Украйна е още по-тежко. През 2014 г. родните производители са пласирали стоки на стойност едва 370 млн. лв., което е срив от 60% на годишна база. "В тази среда продължаваме да бъдем консервативни в действията си. Подобни бяха и мотивите ни да ограничим износа за Русия през януари месец тази година. В последващите месеци той беше възстановен до нормалните нива", обясниха още от "Софарма".

"Украйна е много непредвидим пазар към момента. На практика страната е във война и не могат да се правят никакви прогнози как ще се развият нещата там", каза Иво Тодоров.

Какво да очакваме

Да се прогнозира развитието на българския износ към Русия на практика означава да се прогнозира политиката на страната спрямо Украйна. Според Иво Тодоров перспективите не са никак добри. "От една страна, цената на петрола не изглежда, че може да се върне до пиковите си нива. От друга – не смятам, че западът ще вдигне скоро санкциите си, освен ако Крим не бъде върнат на Украйна", смята той.

Според The Economist, въпреки че през последните няколко месеца руската рубла се оттласна от дъното и цената на петрола леко се повиши, най-лошото за Русия предстои. Причината е, че в много отношения икономиката на страната изглежда по-зле, отколкото беше в края на миналата година. Инфлацията е рекордна, валутните резерви на централната банка продължават да се топят, а прогнозата на МВФ е, че икономиката ще се свие с 4% през 2015 г. - и това е сравнително оптимистична прогноза. Частният сектор също не е в цветущо състояние - руските компании все още имат външен дълг на стойност около 100 млрд. долара с падеж тази година.

Към това трябва да се прибави и прогнозата на руския министър на икономиката Алексей Улюкаев, който не изключва вариант санкциите от страна на западните държави да продължат още три години. Това означава още дълго руската рубла да бъде слаба, а капиталите да продължават да изтичат.

На този фон е трудно да се очаква износът на България в посока Русия да се увеличава през тази година. Според Антоанета Божинова производителите активно търсят алтернатива на този пазар, който според нея е финансово нестабилен.

Да си български производител, изнасящ за Русия, не изглеждаше никак приятно занимание в началото на август 2014 г. Именно тогава Руската федерация въведе ембарго за внос на някои групи стоки, а много производители започнаха да изчисляват евентуални преки и косвени загуби. Седем месеца по-късно вече е доказано – да си български производител, изнасящ основно за Русия, наистина е трудно, но това няма почти нищо общо с контрасанкциите на Москва. Данните на Националния статистически институт (НСИ) към февруари наистина показват значителен спад на българския износ (около 18% на годишна база). Числата и експертите обаче са категорични: основната причина е сривът на руската рубла и изтичането на валута, което отне голяма част от разполагаемия доход на руснаците.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

42 коментара
  • 1
    bolgaroliub avatar :-|
    bolgaroliub

    Статията из начално не вярна.....рублата от месец бележи ръст и е вече почти на нивата от 2014г. С това руската икономика доказа че не е куха икономика и че зад рублата има реално покритие...рублата ще продължи да поскъпва ,за разлика от долара който тепърва ще се срива . България да се връзуми и да подобри отношението си с Русия и да лобира в ЕС са премахване на това уникално и олигофренско ембарго наложино ни от САЩ чрез диктат. Русия е сериозна и силна държава и много богата....и още това лято ще разберем какво губим когато не дойдат руснаците на морето.

  • 2
    malick avatar :-|
    Княз Мишкин

    До коментар [#1] от "bolgaroliub":

    Много обичате да фабрикувате факти- преди една година, 1 долар се е търгувал за 35 рубли, днес за 51 рубли...

  • 3
    sergeevo avatar :-|
    Олег Сергеев

    До коментар [#2] от "Княз Мишкин":

    Евтината рубла е полезна за икономиката на Русия.

  • 4
    sergeevo avatar :-|
    Олег Сергеев

    Няма големи, малки, бедни, богати ... държави.
    Ако в един географски регион хората упорито защитават своят интерес, другите ги именуват - народ. Инак, са си просто - популация.

  • 5
    freakecon avatar :-|
    FvH

    До коментар [#3] от "sergeevo":

    Така е, слабата рубла значително подпомага износа на автомобили, електроника и други продукти с висока добавена стойност!

  • 6
    bawarec avatar :-|
    bawarec

    [quote#3:"sergeevo"]Евтината рубла е полезна за икономиката на Русия.
    [/quote]
    А какво изнася Русия освен нефт и газ та да има полза икономиката й. А да и оръжия.

  • 7
    bawarec avatar :-|
    bawarec

    Още няколко години наказания за Русия плюс евтино земно масло (нефт на български) и руската икономика ще фалира.

  • 8
    nikolavj avatar :-|
    Никола Йорданов

    1 Евро = 57,3747444 Руски рубли днес. Ако декември е било 90, това си е над 30% ръст. Е, май 2014 е била 52 за евро ...

  • 9
    bimbo avatar :-|
    Müller

    [quote#6:"bawarec"]А какво изнася Русия освен нефт и газ та да има полза икономиката й. А да и оръжия. [/quote]

    Забравихте атомни централи, диаманти и злато (хем, че него го пазят и даже купуват допълнително). Срещу всичко изброено от вас и допълнено с АЕЦ и природни ресурси, Русия получава милиарди в US долари. В къщи заплаща с девалвирали рубли...

  • 10
    bolgaroliub avatar :-|
    bolgaroliub

    До коментар [#6] от "bawarec":

    И ракетни двигатели за космическата програма на НАСА,и атомни реактори за Турция,Унгария и тн....и най много жито от цял свят


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK