Новият брой: Да си посееш бъдеще

Защо се обтягат отношенията с Турция

Защо се обтягат отношенията с Турция

Исторически комплекси пречат на България да се възползва от това, че е съсед с най-бързо растящата икономика в региона

31799 прочитания

Турция определено знае какво преследва в дългосрочната си политика спрямо България. Анкара нарича тази решителност проактивна външна политика. В България обаче в последните години вместо ясна стратегия как да се отговори на тази политика се събуждат все повече страхове. Последствие от това е все по-изострения политически тон свързан с нахлуването на националистки партии в парламента, но и политиката на българската дипломация, която търси все повече дистанция. "Дали съм притеснен, че някои мои изказвания могат да навредят на отношенията с Турция? Въобще не ми пука!", обобщава ситуацията Валери Симеонов, лидер на Патриотичния фронт, част от управляващата коалиция в България.

Това може да изглежда като патриотична позиция и отговор на наложилата се в последните години политика в Турция, но поставя страната в глуха отбрана, от която не печели нищо. В същото време подобен ход затваря възможността за по-широко икономическо отваряне към бумтящата икономика на южната съседка. Само за сравнение, през миналата година България е привлякла 1.6 млрд. евро чуждестранни инвестиции. Турция - 13 млрд. долара. Ако се сравни общото ниво на инвестициите в двете страни, картината е направо отчайваща за България. "Когато нашите изселници се връщат в България, това, което виждат, е, че по техните родни места нищо не се е променило за 25 години, дори отива на по-зле. В Турция е точно на обратното", казва български политик.

На този фон патриотичното биене в гърдите звучи малко пресилено и е крайно време да се замислим за нова политика. Защото опасността България да се превърне не само в заден двор на Европейския съюз, но и в заден двор на Турция, е съвсем реална. Това не означава София да си затваря очите за ограничаването на демократичните права в Турция или за проблемното й сътрудничество с екстремистки сили в Близкия изток. Но както не пречи на Турция да прави бизнес в Русия, докато саркастично й напомня, че когато говори за арменския геноцид, трябва да помни и геноцида на собствената си територия, София трябва да намери подобен баланс и към Анкара.

Последното обтягане

Последното обтягане на взаимоотношенията дойде на 24 април. Тогава българският парламент гласува решение страната ни да почита всяка година на тази дата загиналите в "масовото изтребление" арменски поданици на Османската империя. В отговор турското външно министерство привика посланика ни в Анкара Красимир Тулечки, за да му посочи, че Турция "отхвърля тази клевета срещу историята си". Нещо повече, "това решение ще се отрази негативно на отношенията между Турция и България", предупреди на сайта си външното министерство в Анкара.

Анкара е останала "силно изненадана и обидена" от "непредизвиканото и неочаквано" решение от парламента на "съседска, приятелска и партньорска страна", каза в интервю за "Капитал" посланикът на Турция в София Сюлейман Гьокче.

Отговорът на българската дипломация е предвидим. При разговора си във външното министерство в Анкара посланик Красимир Тулечки е повторил, че "решението на българския парламент не касае Република Турция и двустранните ни отношения, а се отнася за период от края на империята", разкри пред "Капитал" високопоставен дипломат от София. "Не желаем турската страна да го интерпретира по различен начин и мисля, че духът на посланието ни беше приет", продължава източникът, пожелал анонимност.

Ако Анкара е разтълкувала посланието на българската страна според представите на София, едва ли "обидата" щеше да е водещата реакция на турската дипломация, както намеква посланик Гьокче.

Декларацията за събитията в Турция през Първата световна война обаче е само пореден епизод от не особено розовите отношения в последно време. В началото на май се очакваше посещение на турския премиер Ахмет Давутоглу, начело на сериозна правителствена делегация. За Анкара посещението беше важно не само заради опита за стопляне на отношенията, но и заради предстоящите избори в страната. Толкова силно двустранно посещение можеше да наклони предпочитанията на част от българските изселници в Турция на страната на управляващата АКП, която се бори да събере конституционно мнозинство. Вместо това България е предложила заседания на съвместните комисии по все още отворените въпроси между двете страни. Те обаче заседават вече десетилетия и от тях няма много напредък. Това очевидно е знак към Турция, че България няма желание засега да развива отношенията си.

Преди това Турция вече на няколко пъти изрази недоволство от риториката в България, като например небрежното предложение на Патриотичния фронт за разполагане на балистични ракети по границата с Турция. Само между другото, южната съседка е с втората по големина армия в НАТО (след САЩ), а през 90-те години на миналия век Анкара гласува специална декларация, с която обвързваше разширяването на Алианса с приемането и на България в него. В последно време София изразява и гласно в рамките на ЕС своите притеснения за развитието на демократичния процес в Турция, за връзките в екстремистки групи в Близкия изток и т.н., което определено дразни Анкара.

Турската реакция е по-скоро стандартна, а тонът на декларацията "за момента е повече реторика, отколкото симптом за курс на промяна" на поведението на Анкара към София, казва за "Капитал" проф. Мехмет Хаджъсалихоглу от департамента по политология и международни отношения на истанбулския Yıldız Technical University.

Смяна на модела

Наглед думите на проф. Хаджъсалихоглу звучат успокоително, защото категорично заявените намерения и на двете страни са за развиване на добросъседски отношения. Притеснението идва оттам, че отношенията не се развиват достатъчно динамично, а Анкара отдавна промени поведението си не само спрямо София, но и към други съседни страни.

"Извън всяко съмнение е, че външната политика на Турция в последното десетилетие е доминирана от доктрина, разработена от сегашния премиер на страната проф. Ахмед Давутоглу", пояснява пред "Капитал" доктор Григор Бойков, изследовател в Центъра за регионални изследвания и анализи (ЦРИА) към СУ "Св.Климент Охридски". "Накратко, според визията на Давутоглу Турция трябва изцяло да предефинира външната си политика, като напълно изостави ролята си на външна граница на Западния свят и да заеме далеч по-активна позиция спрямо региона."

Това означава, че като използва принципите на "стратегическа дълбочина" и "нулеви проблеми", Турция трябва да се превърне в безспорен регионален лидер, но и значим световен играч, с чието мнение светът трябва да се съобразява. В чужбина наричат тази доктрина неоосманизъм. Турция не приема официално термина. Това не пречи на премиера Давутоглу "да демонстрира носталгия по времената, в които империята на османската династия обединява във владенията си всички балкански народи", подчертава Бойков.

"Засега няма индикации, че тази доктрина представлява заплаха за България", смята Марин Лесенски. Нещо повече, "традиционно България редом с Грузия е съседката, с която Турция има най-малко проблеми", допълва Димитър Бечев, изследовател в London School of Economics.

Въпреки това "самата заявка за политика по такава доктрина създава излишен шум в системата, а и винаги може да даде аргументи на онези, които не искат добри отношения между София и Анкара", допълва Марин Лесенски. Наскоро например се стигна до скандал в Косово, след като турската страна поиска от страната да коригира учебниците си по история. Според Лесенски е добре турското правителство да има предвид, че "доктрината на неоосманизма (макар такава дефиниция официално да няма) има негативни конотации в някои страни, включително в България и вместо послание за добросъседство и общи неща, свързващи хората, може да има обратен ефект". И в момента има други, "много по-естествени мостове за добросъседство, които функционират", допълва Лесенски.

Охлаждането на взаимоотношенията

се почуства в началото на на 2012 г. (след поредната новина, че българо-турската газова връзка, а-ха и да тръгне). Преди това Турция беше приела дори демонстративно да загърби ДПС и директно да си говори с правителството. От това обаче не последва видим напредък от гледна точка на Анкара по традиционните за нея въпроси в България като вакъфските имоти и мюсюлманското образование у нас.

Според бивш български дипломат София пък първоначално си е поставяла твърде високи цели. Премиерът Бойко Борисов и неговият екип са си представяли, че с повече активност и директно говорене може да има напредък. "А Турция дори да иска да има нов курс, много трудно би взела завоя, там т.нар. дълбока държава е много по-сериозна пречка". Освен това бързо се е установило, че докато Анкара иска да говори за икономика, това е начин да налага други свои интереси. Това е охладило и ентусиазма на българския премиер Бойко Борисов. 

Двете страни се опитват да вървят ръка за ръка, но невинаги успяват. Така например, докато България официално подкрепя процеса на преговори за присъединяване на Турция към ЕС, на практика "дава сигнали, че може да наложи вето върху преговорите", казва пред "Капитал" Музафер Кутлай, изследователка в анкарския научен институт International Strategic Research Organization (USAK). "Например през 2014 г. България спря да издава разрешителни за камиони от Турция, които да транспортират стоки до Европа", припомня тя. Ситуацията продължи четири дни и донесе значителни загуби на турски транспортни компании.

Разбира се, проблемът е по-широк. Погледнат от южната страна на Босфора, той може да се търси в общата европейска политика, която променя баланса в полза на България. Разрешителните за камиони подлежат на лицензионен режим въз основа на Митническото споразумение между Европейския съюз и Турция. През 2014 г. България сметна, че е стигнала законната квота за турски камиони. Другата страна твърдеше, че има нарушение на споразуменията по Митническия съюз. Сега, когато предстоят преговори по подновяване и разширяване на споразумението, някои от страните, членки на ЕС, опитват да запазят ограниченията. И в случая България е в по-силната позиция да има глас сред 28-те.

"Много е просто и опира до конкуренция", обобщава за "Капитал" високопоставен дипломат от мисията на ЕС в Анкара. "Представете си, че имате квоти за български или произволни други европейски шофьори и изведнъж либерализираме пазара. На него ще нахлуят много по-конкурентните турски превозвачи. Как при нашите браншови защити българите ще запазят пазарните си позиции?"

Турция твърдо отстоява своите интереси, които често не съвпадат с тези на България. Това неизбежно ще води до подобни сблъсъци като тези с квотите за камионите.

Погледнато от нашата страна на Босфора, причината за пречките пред гладкото потичане на хора, капитали и ресурси между България и Турция може да се търси и в следваната от десетилетие от Турция собствена формула за външна политика. Заради проблеми (като конфликти и нестабилност) или огромни ресурси, целта на Анкара да се превърне в глобален играч "засега се оказва прекалено амбициозна", смята Лесенски. "Ако сравним този по-независим курс и положението допреди няколко години, по-тясната близост и координация с партньорите от ЕС и съюзниците от НАТО даваше на Турция определени предимства", допълва той.

Пример за регионален конфликт, отразил се върху българско-турските отношения, е продължаващата четвърта година гражданска война в Сирия. С над 2.2 млн. бежанци Турция не без основание твърди, че е сред най-големите приемници на потока. България, която седи между Турция и шенгенската зона, изгради стена по сухопътната си граница с Турция. "Това напомня за времената на Студената война и е неочаквано от съсед и партньор", каза посланик Гьокче.

"За България е много важно да следи поведението на турската администрация по отношение на сирийските, иракските и либийските бежанци в Турция и контрола на тяхното движение в близост до българо-турската граница", контрира Бойко Червенков. Според него само в европейската част на страната има почти 600 000 души, търсещи убежище. Дори "една символична "бежанска вълна" от 10 000 - 15 000 може да предизвика тежка политическа и хуманитарна криза с всички последващи резултати за българското общество", казва изследователят, който има и политическа кариера в БСП.

А сега накъде?

"Може ли да има ново затопляне? Трудно", казва Весела Чернева, бивш говорител на МВнР и сега директор на Програма "Европа и съседи" на Европейския съвет за външна политика. "Сега ситуацията е друга спрямо 2009-2011. Турция се отдалечи много от ЕС и взаимодействието с тях е по-трудно. Освен това Ердоган е вече президент и възнамерява да остане такъв още много дълго време. В тази си роля той се чувства по-комфортно с Путин, отколкото да си взаимодейства с малките държави наоколо."

"Смятам, че е в интерес и на двете страни да съобщават на общественото мнение позициите си по всеки взаимен въпрос, в противен случай несигурността ще налива масло в огъня на антагонистичните мнения", казва Кутлай.

Между двете страни обаче има много проблеми, които могат да се разрешат с не толкова големи усилия. Например Турция се оплаква от години от наводненията, предизвикани от изпускането на язовирите у нас. "Ако ни казвате 48 часа по-рано, а не 48 по-късно, това би било голямо облекчение за нас", казват турските дипломати. Още по-странен е проблемът с висшето мюсюлманско образование у нас. Българската държава от години налага спирачки на създаването на Висш ислямски институт в България, тъй като има подозрение, че обучените в него кадри ще подпомагат разпространението не само на религията, но и интересите на турската държава. В същото време обаче обучението на ислямски проповедници в Саудитска Арабия или Германия води до тяхната екстримизация. Което всъщност е проблем и за Турция. Анкара се притеснява, че тяхната версия на исляма ще навлиза вече не само от Близкия изток, но дори и от България. Тук всъщност интересите на двете страни се пресичат по особен начин.

Турция едва ли ще промени политиката си да налага своята тежест при всички преговори. Но това не трябва да се истеризира - САЩ и Русия могат да действат много по-агресивно. По-скоро е важно България да определи какво точно иска от Анкара и да не си измисля проблеми. Турция очевидно не залива страната с бежанци, както това постоянно се повтаря у нас, нито пък е изцяло виновна за провала на всеки енергиен проект, а още по-малко може да бъде обвинявана, че не възстановява българските имоти в Истанбул, след като София отказва да върне всички национализирани вакъфски имоти. Само с мрънкане България няма да спечели нищо - ще продължи да има до себе си държава, от която може да спечели много, но ще предпочете да стои в плиткото блато на комплексарския псевдопатриотизъм.

Турция определено знае какво преследва в дългосрочната си политика спрямо България. Анкара нарича тази решителност проактивна външна политика. В България обаче в последните години вместо ясна стратегия как да се отговори на тази политика се събуждат все повече страхове. Последствие от това е все по-изострения политически тон свързан с нахлуването на националистки партии в парламента, но и политиката на българската дипломация, която търси все повече дистанция. "Дали съм притеснен, че някои мои изказвания могат да навредят на отношенията с Турция? Въобще не ми пука!", обобщава ситуацията Валери Симеонов, лидер на Патриотичния фронт, част от управляващата коалиция в България.

Това може да изглежда като патриотична позиция и отговор на наложилата се в последните години политика в Турция, но поставя страната в глуха отбрана, от която не печели нищо. В същото време подобен ход затваря възможността за по-широко икономическо отваряне към бумтящата икономика на южната съседка. Само за сравнение, през миналата година България е привлякла 1.6 млрд. евро чуждестранни инвестиции. Турция - 13 млрд. долара. Ако се сравни общото ниво на инвестициите в двете страни, картината е направо отчайваща за България. "Когато нашите изселници се връщат в България, това, което виждат, е, че по техните родни места нищо не се е променило за 25 години, дори отива на по-зле. В Турция е точно на обратното", казва български политик.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


51 коментара
  • 1
    gembirdkz avatar :-|
    gembirdkz

    Мисля че е крайно време и българите да се държат малко като уважаващи себе си хора,а не човекоподобни Турция без Б-я е АУТ,от къде ще прекара своята продукция и всичко което произвежда?По кораби ли?Гърция също така има взимане даване с Турция и то доста по-отскоро!Не смятам че ние българите трябва да се държим като лека жена ту на ЕС,ту на Русия,ту на Турция,аман от слагачество!

  • 2
    forza avatar :-|
    forza

    Хмммм...

    В статията има сериозни въпроси, но и едно неприкрито внушение, че проблемите се генерират само в България и че единственият път да бъдат преодоляни е компромис единствено от българска страна.
    Да - Турция е силен във всяко отношение и важен съсед, да - по-силният по-лесно може да преодолее обтягането, но нищо не е толкова лесно-едноцветно, колкото изглежда в статията.

    Нямам съмнение, че ако такава статия беше писана със същия тон, но за Русия, авторите щяха голям рублоборски коментарен лобут да изядат...

  • 3
    realismisthename avatar :-|
    realismisthename

    Да си част от най-големия икономически съюз във Вселената и да гледаш към Турция граничи с идиотщина.

    Публикувано през m.capital.bg

  • 4
    lol avatar :-P
    lol
    • -34
    • +101

    изключително тъпа статия, тръгва с идеята, че както винаги България е виновна "щото сме расисти", а после се оборва ли, оборва сама...

  • 5
    toshiro avatar :-|
    Lazar Petrov

    Следващият път капитал може да напише и статия за невероятните възможностти на урал и казахстан. За съжаление поради недалноводност след анадола , губим и среден сибир. Ужас !! Може да съм недалновиддн но май е по добре да погледнем към скандинавието, британските острови и към империалистите от сащ ?

  • 6
    gullwing avatar :-|
    gullwing

    Големият проблем при всякакъв тип отношения с Турция (икономически, културни, политически) идва оттам, че след Освобождението и до днес в България се е проповядвала и продължава да се проповядва откровенна омраза към турците.

    За тази цел е била създадена огромна система от лъжи, които продължават да се внушават у нас най-вече чрез българската образователна система под формата на българска история и литература.

    Този феномен прекрасно е описан в статията "Ролята на историята в българската история", която може да се прочете тук:
    http://librev.com/index.php/discussion-bulgaria-publisher/2453-istorija-rolja-1

  • 7
    tedif avatar :-|
    tedif

    Не аз или държавата България иска да *лапне* Турция,а Турция има това желание,както и да ислямизира съседите си.

  • 8
    su22m4 avatar :-|
    su22m4

    Не България и българите са виновни за обтягане на отношенията, а Турция. В Турция има достатъчно националистически партии или по-точно ислямистки. Турция не спира да провежда тайно и донякъде явно ислямизация на България и със своята агресивна в това отношение политика няма как да спечели доверие в нито една европейска държава и европейски народ. Достатъчно е да погледнете Албания, след това Косово, Македония и дори дете ще се досети какво ни очаква нас. Турция си очаква удобния момент, но през това време си подготвя почвата, подпомагайки изграждането на многобройни джамии и ислямизацията на циганското население. Европейския съюз е обречен и Турция прекрасно го осъзнава. След началото на края, кажете сбогом на южна България. Чудя се как може простичкия български народ да не го осъзнава и да играе по свирката на продажните политици. В момента всяко българче първо казва Америка, държавата, която стои зад Турция и е предначертала нашите лоши съдбини. А иначе няма как да наречем избиването на 1,5млн арменци и няколко десетки милиони българи освен ГЕНОЦИД и няма как да не наречем периода на окупация освен робство.

  • 9
    su22m4 avatar :-|
    su22m4

    А на платения кретен, който е написал тази статия ще отговоря така: Аз имам приятели турци и нямам никакви исторически комплекси, нито те имат претенции към мен. Но обичам истината, уважавам българката история и дълбоко почитам всички знайни и незнайни загинали българи по време на турското робство.
    И когато пишеш нещо толкова официално и обиждаш голяма част от българския народ, наричайки ни комлексари и намеквайки, че сме глупави, изостанали и неграмотни е редно да се подпишеш с името си. Но очевидно ти си поредния страхливец и си нищо повече от едно платено мекере.

  • 10
    ambros avatar :-|
    ambros

    България трябва да отстоява интересите си, но и да поддържа добри отношения с Турция. Националистически клоуни като тези от ПФ да си избиват комплексите с други теми и да не говорят глупости по адрес на Турция.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал