Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
12 8 май 2015, 18:46, 8824 прочитания

Трудните здравни реформи

Какви са промените, които парламентът ще гласува и къде са спорните точки

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Какво повече може да иска един реформатор от това всеки да получава спешна помощ за най-много 40 минути във всяка точка на България, най-тежките заболявания да са напълно безплатни за пациентите и здравната каса наистина да ги покрива, а болниците в България да станат поне малко под 400?
 
Това са и основните акценти на здравната реформа, която провежда правителството. До момента най-напредналата й фаза са промените в Закона за здравното осигуряване, които са на второ четене в здравната комисия на парламента. Основните проблемни текстове по тях обаче все още са на фаза отлагане. В процес на обсъждане са промените в Закона за лечебните заведения, които предвиждат намаляване на броя на болниците и въвеждане на задължителна здравна карта. Ако тя се спазва, здравната каса няма да е длъжна да сключва договор с всяка нова клиника, както е сега.
 
Предложенията на здравното министерство обаче опират до гласуването на народните представители и в част от случаите най-важните от тях претърпяха корекции, които ги обезсмислят. Тепърва предстоят дебатите за най-важните промени – разделянето на здравните услуги на спешен, основен и допълнителен пакет, за който ще има листи на чакащите или ще се плаща.  
 
1. Лицензите на болниците
Една от основните промени, които здравният министър предлага, е здравната каса да може да прекрати договора си с клиники или цели лечебни заведения, ако те системно не предлагат качествена услуга и ако пациентите не са доволни от лечението и отношението в тях. Критериите за качество се изработват от Съюза на медицинските специалисти по водещите европейски стандарти и ще бъдат предложени от Българския лекарски съюз. Удовлетвореността на пациентите ще се измерва по обективна методика и акцентът върху това те да имат думата е в основата на духа на закона. Управителят на здравната каса д-р Глинка Комитов предупреди, че ако депутатите не гласуват предложените текстове за контрол, законодателният орган ще бъде виновен за това, което се случва в здравеопазването.
След дискусии в парламентарната здравна комисия обаче този текст беше бламиран и в крайна сметка беше гласувана негова модификация. Ако болниците системно не предлагат качествени услуги и пациентите пускат жалби срещу тях, в крайна сметка те отначало само ще бъдат глобявани по силата на действащия Национален рамков договор. Предложението беше на д-р Красимира Ковачка от БДЦ и получи одобрение като компромисен вариант, след като депутати от опозицията многократно изтъкнаха, че тези текстове могат да се използват за натиск върху директори на болници. Красимир Петров, народен представител от ГЕРБ, заяви, че има неяснота как ще се оценява неудовлетвореността на пациентите и не е редно да се приема текст, без да се знае какво здравното министерство ще запише в методиката. 
 
Критериите за качество са по-скоро ясни и би трябвало да включват нивата на смъртност, успешни операции, вътрешноболнични инфекции, брой излекувани пациенти и др. Заедно с мнението на пациентите те обаче няма да водят до друго, освен до парични санкции.
 
2. Спешна помощ, основен и допълнителен пакет
Истинската битка, която се очаква да се разрази през следващите седмици, е за разделянето на здравните услуги на три пакета – за спешна помощ, основен и допълнителен. 
 
Право на спешни услуги ще имат всички граждани, независимо дали са здравноосигурени. Министерството обаче планира да стесни случаите, в които се звънни на 112 и се вика линейка по начин, за който екипите на линейките настояват от години. В момента "Спешна помощ" се вика за всякакви дреболии до степен, до която понякога не достигат линейки за наистина тежките случаи. Освен това множество мними пациенти подават фалшиви сигнали, а глобените и осъдени за това са единици. Другата идея на здравния министър е клиниките, които 24 часа дават спешни дежурства и поддържат екипи, да получават допълнително средства. На практика те са 49 в цялата страна. 
 
Според стратегията на правителството идеята е лечението на основните заболявания, които водят до смъртност в България, да се лекуват напълно безплатно и пациентите да не доплащат нищо за тях. Става въпрос за инфаркт, инсулт, онкологични заболявания, някои белодробни заболявания, майчино и детско здравеопазване. Мотивите на д-р Петър Москов са, че в момента здравеопазването за най-тежко болните не е безплатно и те са принудени да доплащат за изследвания, консумативи и лекарства. Един от най-ярките примери за това са пациентите със сърдечно-съдови заболявания, чиито лекарства се покриват средно 25% от здравната каса, което е причина за това те да не се лекуват добре и България да е водеща в ЕС по смъртност от тези болести. Другият са пластините, винтовете и пироните, които се имплантират при операции на счупени кости. С изключение на тазобедрената и колянната протеза, които се покриват частично, останали ортопедични импланти не се заплащат от здравната каса и пациентите са принудени да ги купуват сами. В част от случаите пациентите с онкологични заболявания доплащат за част от медикаментите си, присъстват в листи на чакащите за лъчелечение и доплащат изследванията за развитието на тумора. 
 
На теория здравната каса покрива напълно основния пакет и в момента всички възможни заболявания са включени в него. На практика обаче това далеч не е така и по изчисления на болничните мениджъри клиничните пътеки за лечение в болница например са финансирани до 70%. Другият показател за това колко наистина струва здравеопазването са изчисленията на Световната банка за доплащането в брой от домакинствата – те са шокиращите 4 млрд. лв. при общо 3 млрд. лв. публични средства, отделяни за здраве. 
 
Кое заболяване да влиза в основния пакет ще определи здравното министерство със специална наредба, след като законът бъде гласуван и вероятно това ще се случи през юни. И докато със заболяванията в основния пакет вероятно няма да има никакъв проблем, основните притеснения се въртят около тези в допълнителния. Защото, когато нещо влиза, нещо трябва да изпадне. Досега изявленията на министерството са, че това няма да бъдат спешни състояния, поради което за тях ще има листи на чакащите, а ако не иска да чака – пациентът ще трябва да доплаща в брой или чрез здравен застраховател. 
Тези текстове бяха отложени от здравна комисия, за да се гледат в присъствието на министъра. 
 
3. По-малко болнищи
В момента около 400 лечебни заведения изпълняват болнични услуги. В някои от тях става въпрос за еднодневни операции, които се извършват при амбулаторни условия. В повечето случаи обаче става въпрос за болници – многопрофилни или специализирани, чийто брой е един от най-големите в ЕС на глава от населението. На практика населението намалява, но хоспитализациите се увеличават и през миналата година по статистика над 2 млн. души са лежали в болница. Причината за това е именно огромният брой болници, които логично приемат всеки, обърнал се за помощ. 
 
В началото на мандата си Петър Москов обяви, че ще се опита поне държавните болници да нямат статут на търговски дружества, както е по закон, а да са организации, които не работят на печалба. След одита на Военномедицинска академия и отстраняването на ген. Стоян Тонев от парламента в клиниките беше назначена проверка дали имат сключени неизгодни договори, чиито резултати не бяха оповестени. В момента тече проверка как са натрупани дълговете на клиниките, защото е явно, че преобразуването няма как да се получи, докато болниците дължат около 400 млн. лв. на доставчиците си. Последната широко огласена идея за намаляване на броя на клиниките е сливането им. Първоначално министерството обяви, че слива софийските "Св. Иван Рилски" и Александровска, заради което уволнява директора на първата - Дечо Дечев. След това стана ясно, че ще се сливат само администрациите на деветте болници в карето около Александровска, за да може да се икономисва от мащаба при управлението им и при обществените поръчки. 
 
Лостът, който всъщност ще намали броя на болниците, е заложен в проектозакона за лечебните заведения, който се обсъжда в момента. Според текстовете Националната здравна карта ще бъде задължителна, което означава, че ако има свръхпредлагане на услуга в един район, здравната каса ще избира с коя клиника да сключи договор и с коя не. Ако определена клиника не сключи договор, това на практика означава, че тя ще трябва да работи само с частни пациенти, което ще доведе до нейното закриване, при положение че конкурентите й получават пари от здравната каса и болните не би трябвало да доплащат нищо там.
 
4. Бъдещето на здравната каса
 
Здравната комисия не можа да постигне консенсус по настояването на здравното министерство държавата да има пълен контрол върху управлението на здравната каса. Гласовете се разделиха поравно за и против предложението и в крайна сметка пленарната зала ще реши това. Мотивът на здравния министър е, че по този начин министерството ще носи пълна отговорност за решенията как се управляват парите от здравни вноски. 
 
Опозицията, както и работодателските организации, са на мнение, че по този начин се одържавява касата в полза на плащащия най-малък размер здравни вноски. В момента държавата осигурява с малко под 1 млрд. лв. около 4.5 млн. души – държавни служители, пенсионери, деца и др., а частният сектор внася 2 млрд. за 1.6 млн. души. Анализът на Световната банка обаче показва, че в настоящия си вид НЗОК не работи, защото няма никаква автономия и собствена политика – тя сключва договори с всички доставчици, получили лиценз от здравното министерство, работи по наредби, издадени от здравното ведомство, и по лекарствен списък, утвърден от независим съвет, който определя цените на медикаментите и колко да плаща НЗОК за тях. 



  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Разпределението на дела: not great, not terrible Разпределението на дела: not great, not terrible

Независима проверка установи сериозни уязвимости в софтуера за случаен избор на съдии. Защо обаче шумът е повече от проблема

5 апр 2020, 142 прочитания

За две седмици в бюрата по труда са се регистрирали 37 870 души 1 За две седмици в бюрата по труда са се регистрирали 37 870 души

От тях пристигналите от чужбина са 640 души. Най-силно са засегнати туризъм, хотелиерство и рестораньорство

4 апр 2020, 2369 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Ползите от членството в Европейския съюз

Повечето хора имат по-голямо доверие на европейските институции, отколкото на българските, показва изследване на "Отворено общество"

Още от Капитал
Жилищният пазар е в ступор

Плановете за покупка на дом масово се отлагат. Банките леко затягат кредитирането. Строителството зависи от банките

Бизнес на градус

Моментният недостиг на спирт вече изглежда преодолян, като по складовете има над 4 млн. литра. Цената на литър спирт обаче е 3 пъти по-висока отпреди пандемията

Къде изчезна златото

Затварянето на ключови рафинерии и липсата на транспорт почти блокират пазара на физическия благороден метал

(Не)платени пътища

Тол системата работи официално вече от месец, на практика - не съвсем

Инстатерапията на Беловски

Художникът Станислав Беловски смесва световната история и българските теми на деня в колажите си

И това ще мине

Как да се съхраним психически по време на пандемия и изолация

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10