Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
3 9 май 2015, 17:29, 6783 прочитания

Наеми ме, ако можеш

Промените в трудовите отношения в земеделието са стъпка в правилна посока, но без по-добър контрол ще са безсмислени

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Всяка година през август на определени места в покрайнините на Сливен и винаги в близост до градините с праскови се образува една жива трудова борса. На нея работниците, които предлагат услугите си на берачи и земеделски производители,обикновено стискат ръце срещу 20 лв. дневна надница, за да разменят труд срещу пари. Такива борси функционират на много места. Всичко там най-често се случва без договори, плащане на осигуровки или други регламентирани в трудовото право подробности.

Броят на заетите в градините варира, защото никой производител не знае предварително дали днес ще му трябват 100 кг или 1 тон праскови. Разбира го от търговците няколко часа преди да стигне до плантацията си. Ето защо импровизираната борса за труд е добро решение предвид спецификите на сезонната дейност и трудното планиране в сектора плодове и зеленчуци, но от друга страна - моделът й държи около 100 хил. работници в земеделието в сивия сектор и ощетява чрез неплащане на осигуровки допълнително бюджета на НОИ, който и без това година след година излиза на все по-голям дефицит.


Сега, след настояване от страна на браншовите организации, Министерството на земеделието и храните и Министерството на труда и социалната политика предлагат начин този проблем да бъде решен. Идеята са договори за един ден (виж карето). Ефектите от тази промяна обаче няма да са значителни, ако не се помисли за това как да се засили контролът върху тези отношения.

Къде са работниците

Няма да е грешка да се твърди, че секторите, в които има сезонна заетост, са тези, в които се укриват най-много осигуровки. Земеделието е сред ярките представители. Едва от тази година например получаването на субсидии е обвързано с регистрация като производител, а оттам и на дължими вноски по осигурителен минимум. Очаква се това да увеличи броя на осигуряващите се земеделци, който в момента е едва 33 хил. За сравнение приблизително 90 хил. са тези, които получават субсидии по директните плащания всяка година.



Когато към земеделските производители прибавим и техните работници, картината, уви, не се избистря. "От 700 хил. заети в селското, горското и ловното стопанство, които са плащали осигуровки преди 1990 г., днес броят им стига до едва 69 хил. Само в селското стопанство те са 55-56 хил.", обяснява Светла Василева, председател на Федерация на независимите синдикати от земеделието.

Реалното число на сезонните работници в сектора пък е около 100 хил., по данни на браншовите организации. Работодателите, макар че изразът сезонен работник не е съществувала в правния мир досега, имат възможността да ги назначават на срочни трудови договори. Те се сключват за период от 3-4 месеца, но отново не са най-добрата форма на регулация, тъй като не всички от тези дни са работни заради метеорологичните условия например. Отделно от това самите работници могат да проявят недобросъвестност и просто да не дойдат на работа един ден, докато работодателят продължава да прави разходи за тях. "Повечето заети при нас са от малцинствата и няма сила, която да ги доведе на работа, ако например има сватба или погребение, при цялото ми уважение към техните традиции", казва един от големите розопроизводители. Все пак поне разходите за работещите на срочен договор не са големи. "За 40 часа месечен труд плащам за осигуровки и данъци около 30 лв. на едно лице", казва производителят Христо Цветанов. При новото положение за същите 40 часа той би платил 25 лв. осигуровки. И Цветанов признава, че по-страшни са всъщност несигурността и голямото текучество, а и административната тежест при наемане на нови служители.

Дори по-голяма трудност е, че самите работници масово отказват да подписват срочните трудови договори, защото по този начин се прекратяват социалните им и енергийни помощи. "Ако има нещо истински важно за нас, то това е регулацията на трудовия пазар. Един от ключовите фактори за зеленчукопроизводството са хората, затова и трябва да се регламентират отношенията с тях, а не те да предпочитат социални помощи", казва собственикът на оранжерии Иван Гатев. Той и други земеделци, които все пак са на светло, се оказват притиснати именно от отказа на работниците да бъдат наемани от една страна и от криминализирането на неплащане на осигуровки от друга. Ето защо браншовите асоциации сами настояха за промени.
 
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Как ТЕЦ "Марица-изток 2" ще "изяде" 100 млн. лв. от по-евтиния газ 4 Как ТЕЦ "Марица-изток 2" ще "изяде" 100 млн. лв. от по-евтиния газ

Цената на тока няма да бъде намалена, за да може централата да получи въпросните средства

29 мар 2020, 1666 прочитания

Всяка компания със спад 20% в приходите може да участва в схемата 60/40* 4 Всяка компания със спад 20% в приходите може да участва в схемата 60/40*

Последната дискусия по постановлението ще бъде в понеделник, преди приемането му от правителството

28 мар 2020, 15224 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Големият бизнес и малката страна

България не печели особено от бума на турската икономика, най-вече защото не изглежда да иска

Още от Капитал
Корпоративни карти за 3.5 млн. евро

Българската стартираща компания Payhawk привлече нова инвестиция за 3 млн. евро и общо досега е получила 3.5 млн. евро.

Спокойно, имам авариен фонд

Поддържането на портфейл с ликвидни активи е важно при възникване на непредвидени ситуации

Битката за икономиката също е битка за живот

Какво предприемат държавите в Европа и какво може да направи България

До Азия и обратно по време на пандемия

Какво се случва по летища, в градския транспорт и туристически обекти в Тайланд, Малайзия и Сингапур в условия на разпространяващ се вирус

В началото бе поп културата

"Пророческите" филми, книги и песни, които помагат на света да осмисли случващото се

Голямото гледане 2

Отлични адаптации, талантлива актьорска игра, увлекателни сюжети и великолепно чувство за хумор – някои от сериалите, които си струва да изгледате (ако сте пропуснали)

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10