Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
13 9 май 2015, 19:03, 20428 прочитания

Големият бизнес и малката страна

България не печели особено от бума на турската икономика, най-вече защото не изглежда да иска

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Част от темата

България и Турция

Защо се обтягат отношенията с Турция

Исторически комплекси пречат на България да се възползва от това, че е съсед с най-бързо растящата икономика в региона

Идеите за разполагане на ракети срещу нас не помагат

Посланикът на Турция в София Сюлейман Гьокче в необичайно откровено интервю пред "Капитал"

Съседи ли? Къде?

България и Балканите



Истанбулският квартал Шишли е в центъра на метрополиса, близо до Босфора, пълен с банки, магазини, кафета и най-големия шопинг мол в Европа - Чевахир. В този бумтящ център на 14-милионната икономическа столица на Турция България има свое място - 800 кв.м, дадени й безвъзмездно от турската държава за срок от 99 години. Идеята е, че така Турция компенсира страната за разрушеното през 1993 г. българско училище, а на този парцел България може да изгради свой културен и бизнес център. Сделката е от 1998 г., по времето на Иван Костов. Парцелът и до днес стои празен - 17 от 99-те години вече са минали.

Това е само един от многото признаци, че вече десетилетия наред България гледа с необяснимо пренебрежение на възможностите, които Турция предлага. "Турция не е просто един огромен пазар и бързо развиваща се икономика, Турция е и разпределителен център за търговия, инвестиции в една много широка част от нашия регион и по света", каза миналата година президентът Росен Плевнелиев по време на посещението си за встъпването в длъжност на Реджеп Тайип Ердоган като президент. "Много президенти от европейски държави ме питат как вие използвате близостта си с толкова динамичен пазар, какъвто е турският. Вие имате потенциал, ние го нямаме."


Ако е бил искрен, президентът е трябвало да отговори, че въпреки географската близост и историческите натрупвания българската държава и бизнес не успяват да се възползват от факта, че граничим с "европейския Китай" - една от най-живите икономики наоколо. Турция е третият по големина търговски партньор на България, но както отбелязва турският посланик у нас (виж стр.10), а инвестициите й тук са два пъти по-малко от тези в Етиопия.

Близо сме, не ни ли виждате

Това е всъщност проблем на размера - турската икономика се разрасна по такъв начин, че вече работи с целия свят, което прави българския й съсед един от многото потенциални партньори. Целта на Турция е износът да стигне 500 млрд. долара до 2030 г., турските авиолинии си проправят пътя към Африка, Азия и Латинска Америка и на този фон България се губи. "Големият турски бизнес разглежда България по начина, по който всеки един бизнес го прави - чете доклади, слуша анализаторите, вижда оценките за средата и преценява", обяснява бившият ни посланик там и понастоящем директор на българския клон на турската "Сартен" Бранимир Младенов.



А българската среда не предлага много, вероятно мислейки си, че физическата близост компенсира другите недостатъци. Фикрет Индже, председател на надзорния съвет на "Алкомет" - Шумен, най-големият производител на алуминий на Балканите, казва, че България може да предложи много на турските инвеститори. Но не го прави. "Интерес има и от мои турски колеги.
Но сте прави, че турският бизнес не получава достатъчно информация за условията тук. И затова смятам, че трябва да се повиши много ролята на дипломатическите представителства в двете страни, на бизнес сдруженията с нестопанска цел", смята Индже.

Най-простият пример са визите. Те са трън в петата на всеки чуждестранен инвеститор извън ЕС и сагата се повтаря с китайците, с арабите и с турците. Българската страна е затегнала максимално достъпа до български визи и така прави изключително досадна процедурата за всеки, който иска да инвестира тук. "Бавната процедура за издаване на визи влияе негативно на турски бизнесмени, които имат желание да инвестират в България. Всъщност виждаме, че една значителна част от тях предпочитат да инвестират в Македония и Румъния например, защото тези балкански държави нямат визи за турски граждани", казва Джемиле Кърбаш от турско-българската търговска камара. По-голям проблем обаче са разрешителните за престой, казва друг бизнесмен. На практика много турски бизнесмени имат служебни паспорти, с които в България може да се влиза безвизово, но не могат да се установят за по-дълго у нас. България има проблемна граница с Турция, което оправдава по-затегнатите мерки, но в никакъв случай не може да се каже, че няма как да се намери бързо и лесно решение за тези, които искаме да привлечем като инвеститори. Явно проблемът е, че не искаме или дори не мислим в тази посока.

Големият бизнес и малката страна

Преглед на оригинала

Автор: Капитал

Малка, бедна, недоволна

Големият интерес на турския бизнес към България беше в края на 90-те, началото на новия век. Оттогава датират и най-големите турски инвестиции тук - като "Шишеджам", "Алкомет", "Сартен". "В началото на 90-те години от Турция дойдоха много бизнесмени, които за съжаление не попаднаха тук на най-подходящите хора, бързо загубиха интерес и си отидоха. Това повече не трябва да се допуска и за това ние също ще носим своята отговорност", казва Фикрет Индже.

България не оправдава точно очакванията на бързо растящ износител, какъвто е Турция. Младенов разказва за историята на инвестицията от 2002 г. на "Сартен" в завод в Плевен за леки опаковки от метал за хранителни и промишлени цели. "Когато е правена, те са мислели, че България ще възстанови пазарите си в бившия СССР, предимно на консерви. Това очевидно не се е случило. Сега 75% от продукцията ни е за износ, но към други дестинации", обяснява бившият посланик.

Всъщност всяка голяма инвестиция тук очевидно ще бъде с цел износ, тъй като българският пазар е твърде слаб и беден, особено през последните години, за да оправдае интерес сам по себе си. На този фон е необяснима липсата на инициатива да се възползваме от огромния пазар при съседите. Идеите за общи туристически пакети с Турция и за споделяне на туристи остават само красиви приказки по разни форуми, а България не прави много дори да привлече турски туристи, които имат интерес към зимните ни курорти. При очаквания спад на руски туристи няма особени инициативи по посока 80-милионна Турция. Празното място в Шишли пък говори достатъчно за опита ни да търсим турски бизнес партньори.

Но, което е по-лошо, България не само чака турския бизнес сам да дойде, вместо да е проактивна, а и активно се старае да го отблъсне. "Има редовно статии в турската преса за изказвания на български политици, които създават усещане за антитурски настроения в България", казва Бранимир Младенов. Фикрет Индже също споменава "предразсъдъците", които трябва да бъдат загъбрени. Турският бизнес получава до 300 хил. долара държавна помощ за наеми, складови помещения, маркетинг, когато изнася. Това му отваря широк избор, а България изглежда все повече като не особено интересно място. "Като комшии ние не трябва да говорим за замразяване или за стагнация в отношенията, напротив, трябва да седим постоянно на масата на преговорите и да знаем кой от каква помощ има нужда. Ако можеш, помагай. Ако не – не пречи. Между добрите съседи е винаги така", казва Индже.

Настоящето - ниски заплати и евросубсидии

Хубавата новина е, че статистиката за последните няколко години е положителна. Бизнесът се е възстановил на нивата си отпреди кризата, а стоковият обмен е стигнал малко под 5 млрд. евро за 2014 г. От турско-българската камара уточняват, че секторите, в които има интерес, са текстил, строителство, логистика. Разбира се, флагманът на тези нови инвестиции трябва да стане жилищният комплекс с хотелска и развлекателна част, която голямата строителна компания Garanti Koza иска да построи в софийския квартал "Младост". Но тя е показателна как се променят отношенията. Предишните големи инвестиции бяха в производство и фабрики, а сегашният интерес е в строителството и в здравеопазването. Здравни компании като Guven и Acibadem влизат тук с минимални инвестиции - само с офиси, през които изпращат за лечение онкоболни в Турция, тъй като виждат къде са дупките в българската здравна система. А самата Garanti Koza поиска държавна подкрепа, за да почне да строи - показателно за доверието, което турските компании имат в българската бизнес среда и институциите.

Другото нещо, което буди интерес, са евросубсидиите. Турско-българската камара ще организира семинар следващия месец, на който ще представи възможностите за кандидатстване по "Конкурентоспособност" и Програма за развитие на селските райони, ако турските компании се регистрират тук и работят на българския пазар. "Правим го за всички наши членове, както и за тези, които искат да дойдат", обяснява
Джемиле Кърбаш. Подобен семинар ще има и в Турция.

Разбира се, евтината работна ръка е импулс - компании за авточасти местят производство в България, където се очертава нещо като хъб за подобно производство. Минималната работна заплата в Турция е 960 лири, което е около 320 евро, а стандартната е доста по-голяма. Това позволява част от производството тук да излезе доста по-евтино. Но няма млади инженери, нито среден експертен персонал, казва Бранимир Младенов, а това ще спира допълнително намеренията за инвестиции.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Уикенд новини: Регистрираните болни с коронавирус намаляват; Мая Манолова се готви за избори Уикенд новини: Регистрираните болни с коронавирус намаляват; Мая Манолова се готви за избори

И още: Валери Симеонов: След Божков е ред на Златев; Четири страни в ЕС против плана на Меркел и Макрон; Заведенията в Гърция вече работят

25 май 2020, 1539 прочитания

МВР предлага съкратена процедура по налагане на санкции за нарушения на пътя 2 МВР предлага съкратена процедура по налагане на санкции за нарушения на пътя

Aко глобата бъде платена в срока за обжалване, ще се дължат само 70% нея

25 май 2020, 1588 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
День Победы, по български

Тазгодишният парад в Москва скара Запада и Русия. В България обаче празникът няма изгледи да раздели сериозно обществото

Още от Капитал
От скала до хотел: 30 години по-късно в Созопол

Многогодишната история за държавен парцел на брега на морето в Созопол, филмов съюз, съдилища и строителна криза е към развръзка

Рекламна спортна пауза

Как ще се отрази на рекламните инвестиции отменянето на големите спортни събития през годината

Чиновници в излишък

Държавната служба е желана заради сигурността по време на криза и гарантираната заплата

Гръцка рецепта за добра криза

Атина се справи отлично с епидемията. Сега идва рецесията

Майсторът, Маргарита и ние

Романът на Булгаков се завръща в книжарниците като колекционерско издание

Чуваме ли се? А разбираме ли се?

Онлайн общуването срещу срещите на живо

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10