Големият бизнес и малката страна
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Големият бизнес и малката страна

Откриването на завода на "Шишеджам" през 2004 г. остава най-голямата турска инвестиция в България

Големият бизнес и малката страна

България не печели особено от бума на турската икономика, най-вече защото не изглежда да иска

20933 прочитания

Откриването на завода на "Шишеджам" през 2004 г. остава най-голямата турска инвестиция в България

© Красимир Юскеселиев


Истанбулският квартал Шишли е в центъра на метрополиса, близо до Босфора, пълен с банки, магазини, кафета и най-големия шопинг мол в Европа - Чевахир. В този бумтящ център на 14-милионната икономическа столица на Турция България има свое място - 800 кв.м, дадени й безвъзмездно от турската държава за срок от 99 години. Идеята е, че така Турция компенсира страната за разрушеното през 1993 г. българско училище, а на този парцел България може да изгради свой културен и бизнес център. Сделката е от 1998 г., по времето на Иван Костов. Парцелът и до днес стои празен - 17 от 99-те години вече са минали.

Това е само един от многото признаци, че вече десетилетия наред България гледа с необяснимо пренебрежение на възможностите, които Турция предлага. "Турция не е просто един огромен пазар и бързо развиваща се икономика, Турция е и разпределителен център за търговия, инвестиции в една много широка част от нашия регион и по света", каза миналата година президентът Росен Плевнелиев по време на посещението си за встъпването в длъжност на Реджеп Тайип Ердоган като президент. "Много президенти от европейски държави ме питат как вие използвате близостта си с толкова динамичен пазар, какъвто е турският. Вие имате потенциал, ние го нямаме."

Ако е бил искрен, президентът е трябвало да отговори, че въпреки географската близост и историческите натрупвания българската държава и бизнес не успяват да се възползват от факта, че граничим с "европейския Китай" - една от най-живите икономики наоколо. Турция е третият по големина търговски партньор на България, но както отбелязва турският посланик у нас (виж стр.10), а инвестициите й тук са два пъти по-малко от тези в Етиопия.

Близо сме, не ни ли виждате

Това е всъщност проблем на размера - турската икономика се разрасна по такъв начин, че вече работи с целия свят, което прави българския й съсед един от многото потенциални партньори. Целта на Турция е износът да стигне 500 млрд. долара до 2030 г., турските авиолинии си проправят пътя към Африка, Азия и Латинска Америка и на този фон България се губи. "Големият турски бизнес разглежда България по начина, по който всеки един бизнес го прави - чете доклади, слуша анализаторите, вижда оценките за средата и преценява", обяснява бившият ни посланик там и понастоящем директор на българския клон на турската "Сартен" Бранимир Младенов.

А българската среда не предлага много, вероятно мислейки си, че физическата близост компенсира другите недостатъци. Фикрет Индже, председател на надзорния съвет на "Алкомет" - Шумен, най-големият производител на алуминий на Балканите, казва, че България може да предложи много на турските инвеститори. Но не го прави. "Интерес има и от мои турски колеги. Но сте прави, че турският бизнес не получава достатъчно информация за условията тук. И затова смятам, че трябва да се повиши много ролята на дипломатическите представителства в двете страни, на бизнес сдруженията с нестопанска цел", смята Индже.

Най-простият пример са визите. Те са трън в петата на всеки чуждестранен инвеститор извън ЕС и сагата се повтаря с китайците, с арабите и с турците. Българската страна е затегнала максимално достъпа до български визи и така прави изключително досадна процедурата за всеки, който иска да инвестира тук. "Бавната процедура за издаване на визи влияе негативно на турски бизнесмени, които имат желание да инвестират в България. Всъщност виждаме, че една значителна част от тях предпочитат да инвестират в Македония и Румъния например, защото тези балкански държави нямат визи за турски граждани", казва Джемиле Кърбаш от турско-българската търговска камара. По-голям проблем обаче са разрешителните за престой, казва друг бизнесмен. На практика много турски бизнесмени имат служебни паспорти, с които в България може да се влиза безвизово, но не могат да се установят за по-дълго у нас. България има проблемна граница с Турция, което оправдава по-затегнатите мерки, но в никакъв случай не може да се каже, че няма как да се намери бързо и лесно решение за тези, които искаме да привлечем като инвеститори. Явно проблемът е, че не искаме или дори не мислим в тази посока.

Автор: Капитал
Автор: Капитал

Малка, бедна, недоволна

Големият интерес на турския бизнес към България беше в края на 90-те, началото на новия век. Оттогава датират и най-големите турски инвестиции тук - като "Шишеджам", "Алкомет", "Сартен". "В началото на 90-те години от Турция дойдоха много бизнесмени, които за съжаление не попаднаха тук на най-подходящите хора, бързо загубиха интерес и си отидоха. Това повече не трябва да се допуска и за това ние също ще носим своята отговорност", казва Фикрет Индже.

България не оправдава точно очакванията на бързо растящ износител, какъвто е Турция. Младенов разказва за историята на инвестицията от 2002 г. на "Сартен" в завод в Плевен за леки опаковки от метал за хранителни и промишлени цели. "Когато е правена, те са мислели, че България ще възстанови пазарите си в бившия СССР, предимно на консерви. Това очевидно не се е случило. Сега 75% от продукцията ни е за износ, но към други дестинации", обяснява бившият посланик.

Всъщност всяка голяма инвестиция тук очевидно ще бъде с цел износ, тъй като българският пазар е твърде слаб и беден, особено през последните години, за да оправдае интерес сам по себе си. На този фон е необяснима липсата на инициатива да се възползваме от огромния пазар при съседите. Идеите за общи туристически пакети с Турция и за споделяне на туристи остават само красиви приказки по разни форуми, а България не прави много дори да привлече турски туристи, които имат интерес към зимните ни курорти. При очаквания спад на руски туристи няма особени инициативи по посока 80-милионна Турция. Празното място в Шишли пък говори достатъчно за опита ни да търсим турски бизнес партньори.

Но, което е по-лошо, България не само чака турския бизнес сам да дойде, вместо да е проактивна, а и активно се старае да го отблъсне. "Има редовно статии в турската преса за изказвания на български политици, които създават усещане за антитурски настроения в България", казва Бранимир Младенов. Фикрет Индже също споменава "предразсъдъците", които трябва да бъдат загъбрени. Турският бизнес получава до 300 хил. долара държавна помощ за наеми, складови помещения, маркетинг, когато изнася. Това му отваря широк избор, а България изглежда все повече като не особено интересно място. "Като комшии ние не трябва да говорим за замразяване или за стагнация в отношенията, напротив, трябва да седим постоянно на масата на преговорите и да знаем кой от каква помощ има нужда. Ако можеш, помагай. Ако не – не пречи. Между добрите съседи е винаги така", казва Индже.

Настоящето - ниски заплати и евросубсидии

Хубавата новина е, че статистиката за последните няколко години е положителна. Бизнесът се е възстановил на нивата си отпреди кризата, а стоковият обмен е стигнал малко под 5 млрд. евро за 2014 г. От турско-българската камара уточняват, че секторите, в които има интерес, са текстил, строителство, логистика. Разбира се, флагманът на тези нови инвестиции трябва да стане жилищният комплекс с хотелска и развлекателна част, която голямата строителна компания Garanti Koza иска да построи в софийския квартал "Младост". Но тя е показателна как се променят отношенията. Предишните големи инвестиции бяха в производство и фабрики, а сегашният интерес е в строителството и в здравеопазването. Здравни компании като Guven и Acibadem влизат тук с минимални инвестиции - само с офиси, през които изпращат за лечение онкоболни в Турция, тъй като виждат къде са дупките в българската здравна система. А самата Garanti Koza поиска държавна подкрепа, за да почне да строи - показателно за доверието, което турските компании имат в българската бизнес среда и институциите.

Другото нещо, което буди интерес, са евросубсидиите. Турско-българската камара ще организира семинар следващия месец, на който ще представи възможностите за кандидатстване по "Конкурентоспособност" и Програма за развитие на селските райони, ако турските компании се регистрират тук и работят на българския пазар. "Правим го за всички наши членове, както и за тези, които искат да дойдат", обяснява Джемиле Кърбаш. Подобен семинар ще има и в Турция.

Разбира се, евтината работна ръка е импулс - компании за авточасти местят производство в България, където се очертава нещо като хъб за подобно производство. Минималната работна заплата в Турция е 960 лири, което е около 320 евро, а стандартната е доста по-голяма. Това позволява част от производството тук да излезе доста по-евтино. Но няма млади инженери, нито среден експертен персонал, казва Бранимир Младенов, а това ще спира допълнително намеренията за инвестиции.

Енергетиката: счупеният телефон София - Анкара

Енергийните проекти са добър пример за това как България и Турция не успяват (или не искат) да говорят на един език. Износът на електроенергия е основното българско експортно перо и в последните 20 години около него постоянно се спекулира. За последно в началото на миналата година турският министър на енергетиката Танер Йълдъз отново обеща сериозно нарастване на износа към Турция. Както винаги обаче, имаше дребна уловка - за да се случи това, НЕК трябваше да създаде обща компания с фирма, предложена от турска страна. С това щял да се улесни износът. За НЕК обаче не би имало много полза - държавната фирма просто би споделила част от печалбата си с турската страна. В случая Турция оказва натиск поради огромния излишък на електроенергия в България. През 2013 г. именно увеличаването на износа на електроенергия към южната съседка спаси българската електроенергийна система от тотален срив.

Това обаче е обичайна практика при всички по-големи проекти в Турция - нито един от тях не се осъществява без участието на местна фирма. Това може и да не в пълно съответствие с практиките в ЕС, но за Анкара в последно време Брюксел не е мерило. Подобна сделка беше подписана в края на 90-те г. от правителството на Иван Костов, прословутата "износ на ток срещу инфраструктура". Според нея България трябваше да плаща с печалбите си от износа на ток на турската "Джейлан" да строи у нас язовир и магистрала "Марица". Сделката се разсъхна бързо и беше причина за дълго продължило недоверие между двете страни.

По времето на кабинета "Орешарски" също се подготвяше подобна сделка. За тази цел турският конгломерат Limark group регистрира местно поделение, което започна да се занимава с износ на ток за Турция. Limark е една от турските компании, които се ползват с подкрепата на турското правителство, за да навлизат агресивно на балканските пазари. Нейна собственост например е единственото косовско ЕРП. След смяната на властта в България, ако се съди по данните от търговете на ЕСО за преносни способности към Турция, Limark очевидно изгуби интерес. На пазара остана само "Груп транс енерджи", която се свързва с турски интереси.

Подобна е и съдбата на газовата връзка с Турция. За нея се говори вече близо десетилетие, но нищо още не е направено. Турция твърди, че от нейна страна няма проблем, но отказва да въведе обратен поток по съществуващия газопровод. Мотивът е подобен на този, с който българската "Булгартрансгаз" обяснява, че договорите с "Газпром" не позволяват това. Според български официални лица турският президент (тогава премиер) Реджеп Тайип Ердоган директно е казал на Бойко Борисов, че няма да се кара с "Газпром" заради малкия пазар у нас.

Същевременно проектът за алтернативна тръба буксува с години, главно по българска вина. Тази година "Булгартрансгаз" най-накрая започна предпроектно проучване, след като получи европейско финансиране. Дали тръбата ще бъде построена е отделен въпрос. От турска страна се настоява "Булгаргаз" да сключи дългосрочен договор за закупуване на газ от терминала в Мармарис. Турската Botas (а по-късно и частната Egegaz, която е предпочитана по политически причини) казва, че няма смисъл да влага средства в газопровод, който би стоял празен. Дългосрочният договор обаче ще постави българската компания под опасността да бъде санкционирана от "Газпром", ако закупува по-малко от договорения газ. Така че проблемът е по-скоро нежеланието да се влиза в конфронтация с руската компания. А и в момента доставките на втечнен газ от Мармарис не биха били много по-евтини от газпромовския газ.

Истанбулският квартал Шишли е в центъра на метрополиса, близо до Босфора, пълен с банки, магазини, кафета и най-големия шопинг мол в Европа - Чевахир. В този бумтящ център на 14-милионната икономическа столица на Турция България има свое място - 800 кв.м, дадени й безвъзмездно от турската държава за срок от 99 години. Идеята е, че така Турция компенсира страната за разрушеното през 1993 г. българско училище, а на този парцел България може да изгради свой културен и бизнес център. Сделката е от 1998 г., по времето на Иван Костов. Парцелът и до днес стои празен - 17 от 99-те години вече са минали.

Това е само един от многото признаци, че вече десетилетия наред България гледа с необяснимо пренебрежение на възможностите, които Турция предлага. "Турция не е просто един огромен пазар и бързо развиваща се икономика, Турция е и разпределителен център за търговия, инвестиции в една много широка част от нашия регион и по света", каза миналата година президентът Росен Плевнелиев по време на посещението си за встъпването в длъжност на Реджеп Тайип Ердоган като президент. "Много президенти от европейски държави ме питат как вие използвате близостта си с толкова динамичен пазар, какъвто е турският. Вие имате потенциал, ние го нямаме."


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

13 коментара
  • 1
    peni1948 avatar :-|
    Peni Radulov

    Това е защото в България се търси бърза печалба без инвестиции.Вярно е че средни и висши спецалисти липсват и българската промишленост тепърва ще изпитва нужда от тях.Не можеш да работиш без професия.Но още позле ще става ако се лежи на историческата омраза спрямо всички съседи.Това не налива вода във воденицата,а носи страшни икономически последствия.

  • 2
    www avatar :-|
    www

    Като чета ми се струва, че турската страна също няма кой знае какви амбиции за България. Например изискването за съвместни компании в енергетиката е абсолютно неприемливо, ние сме патили от подобни "касички" и трябва ясно да се разбере че БГ е в ЕС и тука ориенталските и руските нрави не са приемливи. Турските интереси са свързани предимно с ниския разход на труда и възможността да се вържат към евро субсидиите което също не е от наш интерес. Накратко хубаво е да се развиват икономическите отношения и да се търсят инвестиции от юг но не на всяка цена!

  • 5
    freakecon avatar :-|
    FvH

    Хммм, от една страна пишете, че Турция е третия ни най-голям търговски партньор, а друга, че българския бизнес не съумявал да се възползва то близостта си Турция?! Нещо няма логика. Аз го написах и в другата статия, но да го повторя до затвърждаване - Търговския ни баланс с Турция е с най-голямото положително салдо 1.1 млрд лева! Това ако не е възползване не знам кое е. Не сме привличали инвестиции?! Нормално, турците нямат особена полза да инвестират тук, нито ще получат някакво конкурентно предимство, нито ще спестят разходи, нито ще извлекат някакви политически дивиденти... за тях няма нищо тук. Но пък са добър вносител.

  • 6
    lol avatar :-|
    lol

    До коментар [#5] от "FvH":

    5 статии за турция и бизнеса в последните два дни са си по скоро платен журнализъм, така че не трябва да се преанализират нещата тук...

  • 7
    freakecon avatar :-|
    FvH

    До коментар [#6] от "lol":

    Според мен не е платен журнализъм, просто такава тема са решили да развиват. Вече дали им се е получило е отделен въпрос.

  • 8
    ichopov avatar :-|
    Ivan

    Много добра статия, много научих и ми хареса колко приятно е написана. Браво на автора/редактора!

  • 9
    bg.bg avatar :-|
    Мизийски

    Винаги съм се чудил като е толкова добре в Турция, нашите турци защо още стоят тук? Авторът да отговори!

  • 10
    kratun.ko avatar :-|
    kratun.ko

    Не ми хвалете турския бизнес в България! Идват тук и наемат САМО етнически турци и работят с фирми-доставчици собственост на етнически турци. Когато отвориха завода на Тракия Глас (Шишеджам) в Търговище работех в една търговска фирма. Опитахме по хиляди начини да им доставяме нашите продукти, накрая си внесоха сами всичко от Турция. А на един наш партньор, който се опитваше да им доставя хляб за столовата му заявиха по телефона "Ние с гяури не работим!". Същото беше и когато строиха пречиствателната станция на Г. Оряховица. Дори валякът на обекта беше с регистрационен номер от Истанбул. Турският бизнес няма да има очаквания ефект върху българската икономика, просто защото по идеологичски или религиозни причини той не взаимодейства с местните.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK