Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
13 9 май 2015, 19:03, 20246 прочитания

Големият бизнес и малката страна

България не печели особено от бума на турската икономика, най-вече защото не изглежда да иска

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Част от темата

България и Турция

Защо се обтягат отношенията с Турция

Исторически комплекси пречат на България да се възползва от това, че е съсед с най-бързо растящата икономика в региона

Идеите за разполагане на ракети срещу нас не помагат

Посланикът на Турция в София Сюлейман Гьокче в необичайно откровено интервю пред "Капитал"

Съседи ли? Къде?

България и Балканите

Енергетиката: счупеният телефон

София - Анкара

Енергийните проекти са добър пример за това как България и Турция не успяват (или не искат) да говорят на един език. Износът на електроенергия е основното българско експортно перо и в последните 20 години около него постоянно се спекулира. За последно в началото на миналата година турският министър на енергетиката Танер Йълдъз отново обеща сериозно нарастване на износа към Турция. Както винаги обаче, имаше дребна уловка - за да се случи това, НЕК трябваше да създаде обща компания с фирма, предложена от турска страна. С това щял да се улесни износът. За НЕК обаче не би имало много полза - държавната фирма просто би споделила част от печалбата си с турската страна. В случая Турция оказва натиск поради огромния излишък на електроенергия в България. През 2013 г. именно увеличаването на износа на електроенергия към южната съседка спаси българската електроенергийна система от тотален срив.


Това обаче е обичайна практика при всички по-големи проекти в Турция - нито един от тях не се осъществява без участието на местна фирма. Това може и да не в пълно съответствие с практиките в ЕС, но за Анкара в последно време Брюксел не е мерило. Подобна сделка беше подписана в края на 90-те г. от правителството на Иван Костов, прословутата "износ на ток срещу инфраструктура". Според нея България трябваше да плаща с печалбите си от износа на ток на турската "Джейлан" да строи у нас язовир и магистрала "Марица". Сделката се разсъхна бързо и беше причина за дълго продължило недоверие между двете страни.

По времето на кабинета "Орешарски" също се подготвяше подобна сделка. За тази цел турският конгломерат Limark group регистрира местно поделение, което започна да се занимава с износ на ток за Турция. Limark е една от турските компании, които се ползват с подкрепата на турското правителство, за да навлизат агресивно на балканските пазари. Нейна собственост например е единственото косовско ЕРП. След смяната на властта в България, ако се съди по данните от търговете на ЕСО за преносни способности към Турция, Limark очевидно изгуби интерес. На пазара остана само "Груп транс енерджи", която се свързва с турски интереси.

Подобна е и съдбата на газовата връзка с Турция. За нея се говори вече близо десетилетие, но нищо още не е направено. Турция твърди, че от нейна страна няма проблем, но отказва да въведе обратен поток по съществуващия газопровод. Мотивът е подобен на този, с който българската "Булгартрансгаз" обяснява, че договорите с "Газпром" не позволяват това. Според български официални лица турският президент (тогава премиер) Реджеп Тайип Ердоган директно е казал на Бойко Борисов, че няма да се кара с "Газпром" заради малкия пазар у нас.



Същевременно проектът за алтернативна тръба буксува с години, главно по българска вина. Тази година "Булгартрансгаз" най-накрая започна предпроектно проучване, след като получи европейско финансиране. Дали тръбата ще бъде построена е отделен въпрос. От турска страна се настоява "Булгаргаз" да сключи дългосрочен договор за закупуване на газ от терминала в Мармарис. Турската Botas (а по-късно и частната Egegaz, която е предпочитана по политически причини) казва, че няма смисъл да влага средства в газопровод, който би стоял празен. Дългосрочният договор обаче ще постави българската компания под опасността да бъде санкционирана от "Газпром", ако закупува по-малко от договорения газ. Така че проблемът е по-скоро нежеланието да се влиза в конфронтация с руската компания. А и в момента доставките на втечнен газ от Мармарис не биха били много по-евтини от газпромовския газ.

 
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

За две седмици в бюрата по труда са се регистрирали 37 870 души За две седмици в бюрата по труда са се регистрирали 37 870 души

От тях пристигналите от чужбина са 640 души. Най-силно са засегнати туризъм, хотелиерство и рестораньорство

4 апр 2020, 755 прочитания

Радан Кънев: Икономическите мерки не отговарят на европейския модел за подпомагане 2 Радан Кънев: Икономическите мерки не отговарят на европейския модел за подпомагане

Възстановяване на нормалния обществен живот и връщането към здрава и процъфтяваща икономика трябва да върви ръка за ръка с възстановяването на правовата държава

4 апр 2020, 831 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
День Победы, по български

Тазгодишният парад в Москва скара Запада и Русия. В България обаче празникът няма изгледи да раздели сериозно обществото

Още от Капитал
Жилищният пазар е в ступор

Плановете за покупка на дом масово се отлагат. Банките леко затягат кредитирането. Строителството зависи от банките

Може ли България да надбяга вируса

България използва времето, спечелено от социалната изолация, за минимални подобрения в здравната система и планира да въведе софтуер за следене на заразени и нарушители на карантини. Засиленото тестване все още не се случва

Коронабюджет 1.0: Оптимистичната версия

Правителството поиска спешна ревизия на бюджет 2020, която да му даде по-голяма гъвкавост за маневри

(Не)платени пътища

Тол системата работи официално вече от месец, на практика - не съвсем

И това ще мине

Как да се съхраним психически по време на пандемия и изолация

Всички в кухнята

Как да пазаруваме, какво да готвим и откъде да черпим кулинарно вдъхновение

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10