С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
16 9 май 2015, 20:04, 17565 прочитания

Идеите за разполагане на ракети срещу нас не помагат

Посланикът на Турция в София Сюлейман Гьокче в необичайно откровено интервю пред "Капитал"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Част от темата

България и Турция

Защо се обтягат отношенията с Турция

Исторически комплекси пречат на България да се възползва от това, че е съсед с най-бързо растящата икономика в региона

Големият бизнес и малката страна

България не печели особено от бума на турската икономика, най-вече защото не изглежда да иска

Съседи ли? Къде?

България и Балканите



Господин посланик, преди две седмици Министерството на външните работи на Република Турция извика българския посланик в Анкара за обяснения по повод приетата от българския парламент резолюция за "масовото изтребление" на арменците в Османската империя в периода 1915 - 1922 г. Изявлението на министерството след тази среща гласи, че "извън всяко съмнение тази резолюция ще има негативен ефект върху двустранните ни отношения". Това е безпрецедентен език в най-новата ни история. Какви може да са тези негативни ефекти?

- Нека уточня няколко неща. На първо място, резолюцията на вашия парламент породи реакции в Турция, защото въпросът за нас е важен. Гласуваният по-миналата седмица текст не е декларация, а решение. То има обвързващ характер. Използваният в него термин е "масово изтребление". Знаете, че съгласно тълковния речник на БАН това е определението на "геноцид". Така на 24 април България, която е наш приятел, съсед и партньор, се оказа една от трите държави заедно с Австрия и Боливия, приели резолюция в парламентите си.


На второ място, вярно е, че езикът на турската декларация бе безпрецедентен. Това се случва за пръв път. Не мога да коментирам изявлението на нашето външно министерство, защото не смятам, че това е в прерогативите на един посланик. Това, което мога да кажа, е, че  сега искаме да видим какво ще бъде решението на българския парламент по отношение на българско-турските отношения, сътрудничество и приятелство. Не е наша работа да подсказваме какво е най-добре да се направи. Това е суверенно решение на българските власти и парламент.

Много българи казват, че това се е случило преди 100 години и все някога Турция ще трябва да уточни какво е станало. Защото по различни оценки тогава са загинали 1.5 млн. арменци. За нас в България това е чувствителна тема заради нашето арменско малцинство.

- Няколко бързи факта. Първият е османска статистика на населението. Тя показва, че всички арменци, живели преди един век в империята, възлизат на 1.2 млн. души, не повече. Освен това геноцид не е термин, който може да се използва произволно. С общи усилия историците трябва да осветлят този период. Подобно решение е политическо, а тук ние имаме съвсем различна гледна точка.



Уважаваме арменската общественост в страната ви. Трябва да знаете също, че още преди 10 години Турция предложи да се отворят всички архиви и да се създадат общи комисии, които да установят какво се е случило преди век. Поканихме Армения заедно с трети страни в съвместна историческа комисия – всеки, който има желание, да участва, да отворят своите архиви и да видят какво има в тях.

Предложението беше отхвърлено от Армения. Ще попитате защо? Според мен, понеже Армения и нейната диаспора не искаха да рискуват да загубят това, което бяха постигнали до този момент с политическо говорене по въпроса.


Може и да не знаете, но Османската империя е загубила 3 млн. души по време на Първата световна война. Ние скърбим за всички жертви на войната, включително за арменците. Нека подчертая отново, че не говорим за числа, а за определението.

Проучване на "Галъп" сочи, че 60% от българите нямат представа за събитията от 1915 г. Всичко това ни кара да се чудим защо сега има натиск това да се натика в съзнанието на хората, без да се чуе мнението на другата страна. Естествено ние уважаваме своите съседи. Но бих искал да подчертая, че подобно нещо не би се случило в турския парламент – не само по отношение на България, но и на всеки друг съсед.

Как си обяснявате вълната от антитурски изявления в България в последно време? Например, че лидерът на Патриотичния фронт Валери Симеонов, който е част от управляващото мнозинство, заяви, че Турция не е приятелска страна и че е разпределител за терористи.

- Всеки, който е загрижен за двустранните отношения с произволна съседна страна, трябва да мисли как те да се подобряват и развиват. Това означава съблюдаване на взаимните изгоди и ползи. Нека повторя – с нищо непредизвиканите и ненужни изявления, идващи от някои политици, не носят полза. Ако следите внимателно бележките и коментарите към наши политици, те варират от обидни до унизителни. В Турция не можете да чуете подобен език на такова ниво. На второ място, подобно нещо не е необходимо и не помага за нищо. На трето място, не обслужва никаква цел, освен ако това не е някаква друга, скрита, цел.

Никой не е щастлив от издигането на телени огради и преградни стени. Те напомнят за желязната завеса, която съществуваше почти 50 години. Още повече идеите за разполагане на ракетни комплекси по турската граница далеч не помагат за двустранните ни отношения.

Можем ли да твърдим, че планираната за началото на май среща на ниво премиери, която бе отменена, е признак за влошаване на двустранните отношения?

- Не бих коментирал публично този въпрос, но част от него получи гласност. Всичко, което можем да кажем, е, че имаме желание и добрата воля да осъществим мащабна визита. Тя щеше да включва всякакви въпроси – от бизнес и енергетика, през инвестиции, търговия, туризъм и всичко останало до смесено заседание на двата министерски съвета, като жест на добра воля и намерение за обща работа в интерес на общото благо. Надяваме се, че това ще се случи в подходящ момент.

Мнозина българи се смятат засегнати от изявления на турски държавници за общото османско минало на Балканите и необходимостта то да се отбелязва заедно. Не се ли дължи част от антитурската риторика у нас на случващото се в Турция?

- Това е резонен въпрос, който вече ми е задаван няколко пъти, откакто съм тук. Всъщност бих искал да го чувам повече. Защото трябва да проведем наистина откровен разговор по него. Както в България, така и в региона.

Османското минало не би трябвало да се възприема като триумф на имперската идея както в България, така и в останалите страни в региона. Това се отнася до общите характеристики в културата и начина на живот, които идват от общото минало и историята ни. 

Второ, както знаете, Турция преследва проактивна външна политика от доста време. Тази фразеология – неоосманизъм, не е създадена от турски политици или учени, а отвън. В някакъв момент дори имаше завой във възприятието за турската външна политика. Той също бе изкован отвън от среди, които не бяха доволни от проактивната турска външна политика. Опитът е да се внуши, че Турция в момента води неоимпериалистична политика към съседите си. В действителност няма подобно нещо. Трябва да се подхожда много внимателно към нея, защото в Турция никой не я приема, тълкува или възхвалява по този начин.

Ние се опитваме да разберем по-добре историята си, нейното културно и социално измерение, като например да учим османския език. Няма съживяване на империалистичен подход или поведение към никой регион, съсед или държави. 

Дали има дебат у нас по този въпрос? Няма. Поне не в такива мащаби, каквито в други страни, включително България. И това ме изумява, защото означава, че ние говорим за различни неща.

Ако продължаваме да говорим за различни неща, ще бъде много трудно да се обединим и да започнем диалог по истински теми. Мисля, че подобни теми са онези, в които и вие сте силно заинтересовани. Затова очакванията ни от всички законотворци, журналисти, интелектуалци и общественици е да създадат нова среда, която да бъде жизнена, позитивна и да отваря възможността за креативни разговори, които гледат отвъд хоризонта – в бъдещето.

Вижте, парашутът е полезен единствено ако е отворен. Този пример се отнася и за тесногръдото срещу широко скроеното съзнание. Едно затворено за съзидателен труд съзнание е безполезно. Отвореното, подобно на парашут, съзнание е полезно.
Защо тогава риториката на турското външно министерство в последните години се промени толкова очевидно и постави на дневен ред въпроса за общото османско минало? Вярно, че този дебат винаги е съществувал, но досега не е бил използван официално от външното министерство на Анкара.

- Мисля, че няма такова нещо. Вижте първо преведените на чужди езици изявления на външното ни министерство. В тях не се акцентира или дори споменава османското минало, наследство и каквото и да било друго. Турското външно министерство не използва подобна реторика, но ако има такива изявления, те са част от тази концепция за тясно скроеното съзнание и затворения парашут. Мога да ви кажа това категорично. Нека ви дам пример с прочутата книга на премиера Ахмет Давутоглу "Стратегическа дълбочина". Тя още не е преведена на български. Въпреки това съм виждал статии в уважавани ваши медии, които твърдят, че цитират пасажи от книгата в български превод. Бях много изненадан и шокиран, защото книгата все още не е издадена на български език.

Ситуацията в региона и бежанският поток от Сирия предизвикват напрежение между двете страни. Какво очаквате от България по тази тема? Очевидно е, че Турция е обидена от стената, която изградихме.

- Очакваме нещо много просто – приятелство, уважение и емпатия. Не очакваме България да помогне на Турция по какъвто и да било начин. Турция пое огромното бреме – не само от Сирия, но и от трети страни – от Азия и Африка. В последните 4 години Турция похарчи над 5.6 млрд. долара, изгради 25 временни центъра за настаняване на търсещи убежище. В тях живеят над четвърт милион души. Според ООН Турция има най-добрите подобни центрове в цял свят.

Второ, цялата помощ от чужбина, която Турция получи, възлиза на 300 млн. долара. Това е доста учудващо. Размерът на помощта от ЕС е пренебрежима. Повечето от тези 300 млн. идват от ООН или по двустранен път от трети страни.

Както виждате, Турция изнася голямата тежест на бежанския въпрос. Затова съм изключително изненадан, когато хората тук заговорят за криза. Това започна миналата година и се повтаря и възпроизвежда. Помнете, че броят на такива хора във вашите центрове не надхвърля 10 хил. души, което е пренебрежимо количество в сравнение с други европейски страни.

Забележете също, че половината от тези хора не идват през Турция. Идват от други съседни страни. Затова не разбираме за какво може да служи една ограда, която повече прилича на военно съоръжение, освен за успокояване на общественото мнение. Тези постъпки невинаги могат да бъдат възприети като положителни. Това е издигане на стена, разделяне между две съседни страни.

Нека се прехвърлим на търговията, защото това е важен въпрос. В последните години тя, изглежда, не расте с подобаващи темпове, които да отговарят на потенциала на двете страни. Няма големи турски инвестиции у нас, а в Турция има само една голяма българска инвестиция. Къде виждате пречките?

- Тук има два въпроса – търговия и инвестиции. Що се отнася до търговията, нейният обем е 5 млрд. долара годишно. В сравнение с преди 10 - 15 години, когато беше едва 400 млн., може да се възприеме като високо ниво.

Дали може да нарасне търговията? Да. Според мен лесно може да стигне 10 млрд. долара годишно. Защо не нараства? Мисля, че липсва интерес и у двете страни. Турция е голямата икономическа сила в нашия регион. Това позволява на турския бизнес да се разпростре отвъд нашия регион, а не да се ограничи в него. Например Африка, Азия, Америка. Където бизнесът вижда възможност за търговия, той действа. Например търговията ни с Бразилия е със същия обем като България. За мен това е странно, защото с България сме съседи, докато Бразилия е на другия край на света.

Турските инвестиции в България са 2 млрд. евро. Дали това е много? Не бих казал, защото турските инвестиции в Етиопия са два пъти по-големи. Така че мисля, че имаме нужда от нов поглед в интерес на взаимна изгода на двете страни. Защото живеем в ХХI век. И в него говорим за ефекти, ползи и изгоди от глобализацията. Вече не живеем в света с класическите ограничения в трансграничните транзакции. Сега по всяко време в света се въртят 500 млрд. долара, които търсят възможности за инвестиции, независимо в коя част на света.

Турция предлага много възможности. Мисля, че българските ни партньори също трябва да се огледат за възможности. Защото, ако ние посочим такива, това няма да бъде добре прието. Има много неща, които двете страни могат да правят заедно както в Турция, така и в България, но и в трети страни. Това може да бъде постигнато с нов свеж поглед и мислене. Ние се опитваме да работим не само в полза на Турция, но в изгода на целия регион и нашите съседи, и то по една проста причина - колкото повече си сътрудничим, толкова по-големи ще са и взаимните ни ползи.

Например в последните 10-12 години Турция събра общо 150 млрд. долара чуждестранни инвестиции. Само миналата година те бяха 13 млрд. долара. Така че всяка година ПЧИ се движат в границите на 13-15 млрд. долара. Дали това е много? Може и да изглежда така, но всичко е относително. Ако погледнете САЩ, там съответните числа са между 150 и 200 млрд. долара годишно. В Китай – около 200 млрд. долара, в Германия - близо 30 млрд. долара. Със сигурност заедно ще постигнем повече.

Много хора в ЕС казват, че Брюксел има по-добри търговски условия с Южна Корея, отколкото с Турция. Това се дължи на липсата на разширяване на съществуващия митнически съюз между евросъюза и Турция.

- Митническият съюз не включва движението на работна ръка. Затова все още има визи за турски граждани, както и ограничения за определени стоки. Когато преди 20 години беше създаден митническият съюз, той бе при различни от днешните условия. Знам го, защото бях част от турския преговорен екип. Този съюз трябва да бъде обновен и това беше договорено преди няколко дни между Турция и ЕС. Турското правителство се съгласи да поднови и разшири митническия съюз по днешните стандарти и изисквания.

Друга важна тема както за България, така и за Турция е Споразумението за трансатлантическо търговско сътрудничество (TTIP).

Много български компании се оплакват например, че големите държавни поръчки в Турция са затворени за тях.

- Всички български компании могат да участват в търгове за държавни поръчки в Турция. Не забравяйте, че ние сме част от СТО, в момента сме ротационен председател на Г-20. Това означава пълна прозрачност, спазване на правилата и законите. Няма предпазни стени или нещо друго.

Държавните поръчки в Турция са отворени за всички. Например третият мост над Босфора се прави от турско-корейски консорциум. Мостът над Измит, който е огромен проект, е на турско-японски консорциум. Евразийският тунел е турско-корейски. Мармарай – турско-японски. АЕЦ "Аккую" – турско-руска, а планираната край Синоп АЕЦ - от турско-френско-японски консорциум.

Така че това не е вярно. Който предложи най-добрата оферта, той получава поръчката. Ние работим по международни стандарти. Очакваме интерес и от българските компании. Българските компании могат да участват в консорциуми или да са фирми подизпълнители.

Много политици в България обвиняват Турция за редица провалени проекти, особено в газовия сектор. Твърдят, че заради турските преговори с Азербайджан "Набуко" се забави с няколко години и затова се провали. Сега казват, че интерконекторът буксува заради Турция. Къде е истината? Миналата година турският енергиен министър беше у нас и отново се говореше за нарастване на износа на електроенергията за Турция, за сътрудничество в ядрената сфера, но нищо не се случи. Кой е виновен за това?

- Краткият отговор – не сме ние. Но това не означава, че България е отговорна. Нека ви обърна внимание на няколко неща. Не Турция уби "Набуко". Няма само един отговорен, а поредица от фактори. Но това не е първият път, когато чувам тази теза. Всички обаче забравят, че Турция инвестира около 30 млн. долара в проекта. Защо да го убива и да прахосва парите на данъкоплатците? За да отговоря право на въпроса ви, в ЕС настъпи промяна в предпочитанията. Тя промени приоритетите, направи "Набуко" излишен и насочи усилията към "Южен поток".

Можем да говорим и за "Турски поток", ако искате. В изявление от нашето икономическо министерство от вчера например се казва, че наш приоритет е TANAP, защото там сме партньори и този проект ще бъде осъществен. Но ние трябва да не затваряме вратите пред "Турски поток", защото той ще носи допълнителни значителни количества газ. Той обаче е съвместен проект с Руската федерация.

Част от него засяга турското потребление. Останалата – по-голяма, част е за ЕС. Затова трябва ЕС да реши дали иска тези количества. Не е в наши ръце въпросът за поемане ролята на посредник между ЕС и Русия. Ако ЕС реши, че има нужда да си доставя газ по този път, тогава Брюксел трябва да избере и е негов прерогатив да вземе решение. Въпреки това ние се нуждаем от тази първа част от "Турски поток" и ще ви демонстрирам защо.

Турция е най-големият клиент на "Газпром" след Германия. Турция е консумирала 48 млрд. м3 през 2014 г. Потреблението се увеличава с 5 млрд. куб. метра годишно. Това е двойно повече от цялото годишно потребление на България. Турция е голям пазар и не може да бъде държана отговорна, че се стреми да разшири възможностите за доставки.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Евродепутатът Ангел Джамбазки е хванат да шофира пил 3 Евродепутатът Ангел Джамбазки е хванат да шофира пил

Той призна пред "Капитал", но не уточни с колко промила е бил в кръвта си

12 дек 2019, 2274 прочитания

Вечерни новини: България ще обжалва пакета "Мобилност", Цацаров - в КПКОНПИ, а Гешев - главен прокурор Вечерни новини: България ще обжалва пакета "Мобилност", Цацаров - в КПКОНПИ, а Гешев - главен прокурор

И още: Собствениците на имоти в AirBNB ще могат да плащат патентен данък, Лагард запази политиката на ЕЦБ след първото заседание под нейно ръководство

12 дек 2019, 1142 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Защо плащате повече за игри и книги

От 2015 г. доставките на електронни услуги се облагат по ДДС при краен получател, а ЕК мисли как да подобри дигиталния пазар

Още от Капитал
Бъдещият софийски жк "Галакси"

Срещу необявена цена "Галакси инвестмънт груп" стана собственик на най-големия парцел за строителство в рамките на София

PISA 2018: Образование с часовников механизъм

Тревожно ниските резултати на 15-годишните в България по индикаторите за функционална грамотност се проектират в бъдещето на страната

Трудните книжки

Министерството на труда предлага подмяна на сегашните трудови книжки с нови, без да може да обясни защо не ги цифровизира

От какво боледува педиатрията

За лечението на 1.2 млн. деца в България се отделят само 11% от бюджета на здравната каса

20 въпроса: Красимир Георгиев

Често предизвиква себе си, а с това мотивира и други хора към промяна

Кино: "Болка и слава"

Алмодовар вълнуващо за спектакъла на живота и корените на творчеството

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10