Печалбите на бизнеса растат през 2014 г.

С увеличението на приходите компаниите изоставят политиката за затягане на коланите

Половината данъчни декларации са подадени по електронен път
Половината данъчни декларации са подадени по електронен път    ©  Цветелина Белутова
Половината данъчни декларации са подадени по електронен път
Половината данъчни декларации са подадени по електронен път    ©  Цветелина Белутова

Икономическото съживяване в България през 2014 г., регистрирано от националната статистика, е видимо и в отчетите за дейността на компаниите в страната. Обобщените данни за финансовите резултати на дружествата, които те са длъжни да декларират в Националната агенция за приходите (НАП), показват пълна противоположност спрямо предходната година. Приходите и печалбите растат, а оттам и платеният корпоративен данък. В резултат фирмите са спрели с политиката на затягане на колана и са си позволили повече разходи. Отделно самият брой на активните фирми също е нараснал значително.

През изминалата данъчна кампания над половината от декларациите на дружествата са подадени по интернет. Което се дължи и на факта, че НАП даде възможност на фирмите и физическите лица да внасят документите по електронен път и с персонален идентификационен код (ПИК), а не само с електронен подпис.

Повече от всичко

Броят на активните фирми в България през 2014 г. е нараснал с 13% до над 304 хил. Печалбите на дружествата, преизчислени за данъчни цели, са се увеличи общо с 1.2 млрд. лв. (8% ръст). За сравнение – година по-рано имаше спад на този показател със 7.8%. Това, от една страна, означава повече приходи в бюджета, а от друга, показва, че фирмите са преодолели потъването от 2013 г.

Разбира се, има и лоши новини. През 2014 г. общата сума на декларираните загуби е нараснала до рекордните 11.481 млрд. лв., или 100.7% ръст спрямо предходната година. Тук обаче трябва да се има предвид ситуацията с Корпоративна търговска банка (КТБ). Заради процедурата по специален надзор, която продължи шест месеца, много дружества претърпяха загуби. От друга страна, се оказа, че много от кредитираните фирми са кухи, които обаче до миналата година са отчитали счетоводни печалби.

Кой печели и кой губи

Големият губещ е секторът "Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива", където спадът на печалбите е средно 56.3% на годишна база. От една страна, влияние оказват цените на петрола и природния газ, които се понижиха значително през 2014 г. Трябва да се има предвид и политиката на правителствата през миналата година - имаше няколко поредни понижения на цената на електроенергията.

Добивната промишленост за втора поредна година губи значителна част от печалбата си. През 2014 г. понижението е с 29.5%, приблизително толкова беше и предходната година. Секторът търпи загуби заради спада в цените на суровините в световен мащаб. Котировките на желязната руда по световните борси например паднаха с повече от 50% през последната година. При въглищата понижението е с 30%. През февруари и март Националният статистически институт (НСИ) показва повишаване на добива, а международните играчи в сектора прогнозират спад на цените и през 2015 г.

Статистиката на НАП на база подадените данъчни декларации от бизнеса за миналата година, която поиска "Капитал Daily", показва, че от общо 18 сектора губещите са пет. При останалите има някакъв ръст на печалбата. Най-голям е той в секторите "Култура, спорт и развлечения" (51.4%), "Хуманно здравеопазване и социална работа" (15.8%), "Преработваща промишленост" (15.7%) и "Транспорт, складиране и пощи" (13.4%). Подобрение има и при строителството, където печалбите са нараснали с 12.2% на годишна база. Всички тези числа обаче няма как да се гледат изолирано, без да се има предвид постоянното свиване през последните пет години и съответно ниската база.

Ефектът върху бюджета

Внесеният корпоративен данък от дейността на фирмите през 2014 г. се оценява на 1.645 млрд. лв., което е с 8% повече от предходната година. Приблизително това е и сумата, заложена в бюджета за 2015 г. като прогноза. Размерът на надвнесения данък остава без промяна – 78 млн. лв.